Определение № 578 от 30.10.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 578 гр. Варна, 29.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мая В. Нанкинска

Членове:

Трайчо Г. Атанасов

Ерна Якова-Павлова като разгледа докладваното от Ерна Якова-Павлова Въззивно частно наказателно дело № 20243100601478 по описа за 2024 година , за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.

Образувано е по жалба от М. Л. Г. от с.Близнаци обл.Варна, чрез адв.Я.

Г. от АК-Варна, срещу Определение № 1290/27.09.2024 г., постановено по ЧНД № 20243110202157 на РС-Варна, с което е потвърдено постановлението на прокурор при РП- Варна от 16.05.2024 г. за прекратяване на ДП № 143/2023 г. по описа на I РУ при ОД на МВР-Варна.

В жалбата се излагат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на процесното определение. Твърди се, че съда неоснователно е дал вяра на показанията на свид. П., служител в нотариалната кантора и е приел че те се подкрепят от изготвената СПЕ; изразява се несъгласие с тази експертиза и се иска назначаване на тройна такава с участието на психолог; не счита, че са налице противоречия в показанията на част от свидетелите, както е приел съда. Твърди се, че са налице достатъчно обективни доказателства затова, че жалбоподателят е бил измамен, поради което се прави искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на ДП на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

Съдът, като се запозна с доводите изложени в жалбата и събраните в хода на досъдебното производство доказателства намира същата за процесуално допустима, а по същество неоснователна, по следните съображения:

1

Досъдебно производство № 143/2023 г. по описа на I РУ при ОД на МВР-Варна е било образувано за престъпление по чл. 209 ал.1 от НК. С постановление от 16.05.2024 г. на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК наблюдаващият прокурор прекратил наказателното производство като приел, че не е било извършено въвеждане и/или поддържане на заблуждение относно съдържанието на подписаното от него пълномощно нито от страна на брат му Г.Г., нито от страна на племеника му Св.Г..

Като приел, че изводът на прокурора е правилен Районен съд-Варна потвърдил това постановление. В мотивите си посочил, че не са налице действия по въвеждане в заблуждение на жалбоподателя Г. да подпише пълномощно, с което да учреди представителна власт на своя брат.

Аргументирал се е защо следва да се даде вяра на показанията на служителката от нотариалната кантора, изготвила пълномощното и да се дискредитират на другите свидетели, които не са присъствали при подписване на пълномощното. Първостепенният съд е обсъдил искането за назначаване на тройна СПЕ и е изложил съображения за неоснователността му. В обжалваното определение съдът е посочил, че сделката би могла да бъде оспорена от гражданско-правен ред, тъй като не се установяват релевантни за престъпния състав на чл.209 ал.1 от НК факти, а събраните доказателства са изчерпателни и опровергават твърденията на жалбоподателя.

В хода на разследването по ДП № № 143/2023 г. по описа на I РУ при ОД на МВР-Варна било установено следното:

На 29.11.2022 г. жалбоподателят М. Л. Г., подписал пълномощно, с което учредил представителна власт на своя брат свид. Г. Л. Г., по отношение всички въпроси, свързани с недвижим имот и/или съответните идеални части от него, находящ се в с. Близнаци, общ. Аврен, обл. Варна: урегулиран поземлен имот № VII – *** в кв. 79, с площ от 800 кв.м., при граници: улица УПИ № VII – 507 и XVIII – ***, заедно с построената в него жилищна сграда на един етаж и навес, без посочена площ, съгласно акт за собственост, а съгласно представеното удостоверение за данъчна оценка, описана като: „Жилище – 50 кв.м.“, съгласно нот. акт за продажба на недвижим имот № 146, том I, рег. № 1300, дело № 146/2005 г. на К. К., нотариус с рег. № 520 от НК, с район на действие: района на Районен съд Варна.

Чрез процесното пълномощно М. Л. Г. учредил изрично право на своя 2 брат да продаде неговата собствена част от недвижимия имот. Подписа на М.

Г. върху пълномощното бил удостоверен от нотариус Ог. Ш., нотариус № 147 на Нотариалната камара, с район на действие: района на Районен съд Варна.

На 12.12.2022 г. свид. Г. Л. Г., като пълномощник на М. Л. Г., продал на свид. Ст. Г. Г. собствената на М. Г. 1/3 идеална част от недвижимия имот.

Сделката била обективирана в Нотариален акт № 116, том VII, рег. № *****, дело № 1304 от 2022 г., изготвен от нотариус Ог. Ш., нотариус № 147 на Нотариалната камара, с район на действие: района на Районен съд Варна.

Междувременно на 09.12.2022 г. М. Г. разговарял за подписаното пълномощно със вид. Р. Т., която от своя страна уведомила свид. Д. Ат. за този разговор. На 10.12.2022 г. свид. Ат. разговаряла с М. Г., който й обяснил, че не знае какво точно пълномощно е подписал, но разбрал от Г.е Г. че е за проверка на данъци. На 12.12.2022 г. свид. Ат. и жалбоподателя посетили кантората на нотариус Ш., където били уведомени за продажбата на 1/3 ид. ч.

, собственост на М. Г..

В конкретния случай безспорно се установява, че подписването на процесното пълномощно е станало в нотариална кантора. Там свид. Кр.Й. , служител в кантората, предварително разяснила на жалбоподателя М. Г. съдържанието му. От показанията й се установява, че М. Г. бил в нормално състояние, не бил пиян и не е имало никакви признаци, че се намира в нетрезво състояние. Съдът не споделя съмненията на жалбоподателя в необективност на това доказателствено средство. Свидетелствайки за тази рутинна процедура свид. П. последователно и с достатъчна конкретност /въпреки изминалия период от време/ излага фактите и обстоятелствата, които са й станали известни относно повода за съставяне на документа и съгласието на упълномощителя със съдържанието на процесното пълномощно. Видно от последното, текста касаещ мандата за продажба на имота е подчертан и удебелен, т.е. достатъчно видим, за да няма съмнение за какво става въпрос.

Следва да се отбележи, че сестрата на свид.М. Г. - Д.Ат. посочва, че той „ знае да чете и пише на български език, грамотен е и си чете книги в къщи“.

На следващо място свид. Р.Т., Д. Ан. и С.П. не са били в нотариалната кантора при подписване на пълномощното. Техните показания са относими към последващите съмнения на свид. М.Г., които изразил пред тях. Тези свидетели сочат и че М.Г. употребява алкохол, но свид. Ат. заявява, че „той 3 като се напие не буйства и се държи съвсем нормално“. Освен това св. Т. не споделя св. Г. да й се е оплакал, че е подписал пълномощното под влияние на алкохол. Само свид. П. в показанията си предполага, че по това време Г. бил употребил алкохол.

Тези обстоятелства /видно от обстоятелствената й част/ са отчетени при изготвяне на съдебно – психиатричната експертиза, според която „към момента на извършване на деянието 28-29.11.2022 г. М.Г. е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си“. С въззивната жалба се прави идентично искане като това пред първостепенния съд - да бъде изготвена тройна съдебно – психиатрична експертиза на св. М. Л. Г.. В случая не се сочат някакви обективни пороци или необоснованост на изготвената експертиза, а се изразява само недоволство от това заключение. Това обаче не е основание да се оспорва заключението. В тази връзка въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че в показанията си свид.Д.Ат. изрично сочи, че брат й няма психически заболявания и не е бил в болница да се лекува от такива. Предположението на свид. Ан. и П., че вероятно свид. М. Г. е подписал пълномощното под въздействие на алкохол, се опровергава от показанията на самия Г. и както беше посочено от тези на св. П.. На свой ред и свид. Р.Т. не споделя, Г. да й се е оплакал, че е подписал пълномощното под влияние на алкохол.

В същност жалбоподателят Г. заявява, че не бил прочел съдържанието на пълномощното, а на „доверие“ го подписал. Т.е. налице е признание за лично действие, неопорочено от някакви обективни или субективни обстоятелства.

Отделно от това, като индиция, че по повод разпоредителната сделка жалбоподателят Г. е получил от свид. Ст.Г. 5000 лева, съдът преценява факта, че на очната ставка между тях отрицателен отговор на този въпрос М.Г. е дал след консултация с адвоката си, докато на другите поставени въпроси е отговорил веднага.

Предвид изложеното, въззивният съд прие, че първоинстанционния правилно е аргументирал изводите си за законосъобразност на процесното постановление с недоказаност на изпълнителното деяние - въвеждане в заблуждение на настоящия жалбоподател. В случая, за да защити правата си по сделката за продажба на съсобствената му част от имота в с. Близнаци, жалбоподателят Г. може да ползва инструментите на гражданското право и е 4 недопустимо за решаването им да се използват механизмите на наказателния процес

Предвид изложеното въззивният съд прие, че събраните в хода на разследването доказателства обуславят еднозначен извод за липсата на състав на престъпление по чл.209 ал.1 от НК и не се налага събирането на допълнителни доказателства.

В този смисъл атакуваното определение на РС- Варна следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 243, ал.8 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1290/27.09.2024 г., постановено по ЧНД № 20243110202157 на РС-Варна, с което е потвърдено постановлението на прокурор при РП- Варна от 16.05.2024 г. за прекратяване на ДП № 143/2023 г. по описа на I РУ при ОД на МВР-Варна

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5