Разпореждане № 186 от 17.10.2023, Окръжен съд - Търговище

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 186 гр. Търговище, 17.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Частно гражданско дело № 20233500100226 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 621 – 623 от ГПК.

Производството е по реда на Глава Петдесет и седма от ГПК „Признаване и допускане на изпълнението на съдебни решения и актове при действието на правото на Европейския съюз“. Образувано е по молба, с вх. № 29826/29.03.2023 г., поправена с молба, вх. 71693/01.08.2023 г., подадена от С.

Ф. С., до СГС, с искане за допускане изпълнение на решение 402/15ТF/22 от 15.12.2022 г., номер на репертоара 2022/27379, по дело № 22/6221/А на Първоинстанционен франкофонски съд в Брюксел, съд по семейно право, 15ти съдийски състав на територията на Република България, като му се издаде и изпълнителен лист.

След като СГС е установил, че местожителството на ответника е на територията на област Търговище, е изпратил делото по подсъдност на ОС – Търговище.

Към молбата има представени следните документи в оригинал и с превод на български език:

Сертификат по чл. 39 от Р ЕО 2201/2003 г. и апостил от 08.03. 2023 г.;

Призовка за развод и за мерки, считани за спешни на съдия-изпълнители Ж.-Ф. С. – Ф. Г. до С. Х. Х. с апостил;

1

Съдебно решение на 15-ти франкофонски съд в Брюксел, съд по семейно право, произнесено на 15.12.2022 г. с апостил.

Видно от съдържанието на тези документи, призовката за делото в Белгия е била връчена от съдебния изпълнител на г-жа Х., но не лично или на неин упълномощен представител. Същата е оставена в пощенската кутия на посочения в исковата молба адрес.

Видно от решението на Семеен съд, 15-та камара FAM, постановено на 15.12.2022 год., по дело 22/6221/А, досие семейство 330200-22-03303, бракът на страните С. Ф. С. и С. Х. Х. е бил прекратен, като постановените съдебни актове са окончателни (без да е ясно какво означава това ). Съдът в Кралство Белгия се е произнесъл и по въпросите, свързани с детето, родено от брака, като е определил родителските права да се упражняват от бащата, местоживеенето на детето да е при бащата в Кралство Белгия, на него е предоставено ползването на семейното жилище, като на майката на детето е забранено да напуска територията на Кралство Белгия заедно с детето.

От тези доказателства е видно също така, че на белгийския съд е било известно обстоятелството, че съпругата и детето се намират в България и не пребивават на адреса в гр. Брюксел. От документите става ясно, че делото е заведено от съпруга след 15.11. 2022 г., когато е установил отсъствието на съпругата и детето си от жилището. Т.е. делото е заведено след 15.11. 2022 г. в Белгия. Призовка на съпругата е „връчена“ на 28.11. 2022 г., очевидно по белгийското процесуално право, но не е получена лично от г-жа Х., защото от текста става ясно, че по това време тя е била вече в България. Това е съобщил сам ищецът в молбата си, а на 17.11. 2022 г. съпругата се е обадила по телефона, за да каже, че се намира в България, при родителите си и не желае да се връща в Белгия. По делото не й е назначаван особен представител и тя не е могла да защити интересите си по никакъв начин. Съдебното заседание е проведено на 02.12. 2022 г. и на 15.12. 2022 г. е постановено решение за прекратяване на брака и такова по отношение на родителските права, местоживеенето на детето, издръжката, семейното жилище.

Видно е, че детето на страните Х. Ф. е било родено на ******г. в Брюксел.

Следва да се отбележи, че настоящият докладчик по делото е служебно запознат с фактите по в.ч.гр.д. № 140/ 2023 г. на ОС – Търговище, по което 2 бяха представени множество от същите и други документи. Предмет на това дело е молба за прекратяване на брака, подадена до РС – Попово, който беше прекратил производството и това негово определение се обжалваше пред ОСТ. Към момента има образувано КЧГД 3921/2023 г., по което все още няма резултат.

Именно от доказателствата по това дело съдът установи, че са представени доказателства за връчване на решението от съдебен изпълнител в Белгия – Б. де С., със седалище в Брюксел. От тези доказателства е видно, че същият не е намерил на адреса г-жа Х. и е пуснал съобщение в пощенската кутия в 10.20 часа на 24.01. 2023 г. В писмото е посочено, че документът, който следва да бъде връчен се намира в кантората му и при явяване ще й бъде връчен.

При така установените факти, въззивният съд прави следните изводи: на първо място, с оглед международния елемент, който съпътства спора, съдът следва да определи приложимото право и компетентността си.

В областта на семейните отношения, прекратяването на брака и родителската отговорност в момента има два регламента на европейското право и на Европейския съюз: 2201/ 2003/ ЕО и 1111/ 2019/ ЕО.

Според чл. 100, т. 1 от Р 1111/ 2019, този регламент се прилага за производства и актове, образувани и постановени след 01.08. 2022 г. Според т. 2 на същия член Регламент (ЕО) № 2201/2003 продължава да се прилага към решения, постановени при образувани съдебни производства, към автентични актове, изготвени официално или вписани, и към споразумения, придобили изпълнителна сила в държавата членка, в която са били сключени преди 1 август 2022 г.

Следователно, като се има предвид, че се касае до две страни – членки на ЕО, тук следва да намери приложение новият Р 1111/2019. Това е така, защото производството в Белгия е образувано след 01.08. 2022 г. и по тези въпроси не може да има каквото и да било съмнение.

Според регламентацията в българското процесуално право, което възпроизвежда нормите на европейското, за признаване изпълнението на чуждестранни решения се представя както препис от документа, който подлежи на изпълнение, така и удостоверение, когато това се изисква от акт на ЕС – чл. 623, ал. 2 от ГПК.

3

Такова удостоверение в случая се изисква както по Р 1111/2019 г. така и по Р 2201/2003 г. След като обаче се прилага в случая новият регламент, то сертификатът следва да отговаря на съответните изисквания по него. А представеният от молителя е по Р 2201/2003 г. Т.е. той не отговаря на новите изисквания и не е налице един от основните документи, които да обосновават признаване изпълнението на съдебното решение. В случая се прилага правилото на чл. 47 от Р 1111/2019 г.:

1.

Съдът, който е постановил решение, както е посочено в член 42, параграф 1, по искане на някоя от страните издава удостоверение за: а) решение за предоставяне на право на лични отношения, като се използва формулярът в приложение V; б) решение по същество относно правото на упражняване на родителски права, с което се разпорежда връщането на детето и е постановено съгласно член 29, параграф 6 , като се използва формулярът в приложение VI.

2. Удостоверението се попълва и издава на езика на решението.

Удостоверението може да бъде издадено и на друг официален език на институциите на Европейския съюз, като това е поискано от някоя от страните. Това не поражда задължение за съда, издаващ удостоверението, да предостави превод или транслитерация на преводимото съдържание на полетата със свободен текст.

3. Съдът издава удостоверението, само ако са изпълнени следните условия:

1. на всички засегнати страни е била предоставена възможността да бъдат изслушани; б) на детето е била предоставена възможност да изрази своето мнение в съответствие с член 21; в) в случай че решението е постановено при неявяване на страна, ако: i) на лицето, което не се е явило, е връчен препис от исковата молба или равностоен документ своевременно и по такъв начин, че да му се даде възможност да организира защитата си; или ii) се установи, че лицето, което не се е явило, е приело решението без възражения.

4

4. Без да се засяга параграф 3 от настоящия член, удостоверението за решение, посочено в член 42, параграф 1, буква б ), се издава единствено ако съдът е взел предвид при постановяването на решението мотивите и фактите в подкрепа на издаденото в друга държава членка предходно решение в съответствие с член 13, първа алинея, буква б ) или член 13, втора алинея от Хагската конвенция от 1980 г.

5. Удостоверението има действие само в границите на изпълнителната сила на решението.

6. Издаването на удостоверението не подлежи на обжалване, различно от посоченото в член 48.

Съдържанието на приложение V удостоверява именно тези обстоятелства. Видно е, че представеният сертификат не е издаден според правилата на това приложение и не съдържа данните, които се изискват задължително.

Настоящият съд счита, че не е необходимо да бъдат давани указания за представяне на надлежни доказателства. В този род производства съдът се произнася на базата на представените от страната доказателства и не е длъжен да дава указания като тези в исковото производство. Щом не са представени, това влияе на преценката на съда по основателността на молбата.

Разпореждането на съда още повече не се ползва със сила на присъдено нещо и не прегражда възможността за подаване на последващи молби.

От друга страна, от съдържанието на решението на белгийския съд е видно, че не са налице предпоставките за изпълняемост на решението, според изискванията на Р 1111/ 2019 г. Видно е, че произнасянето на белгийския съд е в изключително противоречие с процесуални норми на българското право и със самия регламент.

На първо място, на г-жа Хакъева не е предоставена каквато и да било реална възможност да бъде изслушана, защото призовката й е „връчена“ абсолютно формално и то при положение, че съдът е бил наясно, че тя вече се е установила на територията на Република България, при родителите си.

Производството се е развило направо светкавично, без да е положено каквото и да било усилие съдът да събере достатъчно доказателства, без да се изслуша социален доклад. Дадена е вяра на изложеното в исковата молба на съпруга.

Докато в молбата, подадена до българските съдилища съпругата посочва, че е 5 имала основателна причина да напусне съпруга си и тя е свързана с упражнено домашно насилие от негова страна. Дали тези факти са верни или не, е могло да се установи, само ако съпругата беше призована наистина пред белгийския съд и беше дадена реална възможност да бъде изслушана.

От заведеното в РБ дело освен това е категорично ясно, че г-жа Х., която е засегната от решението, не го приема по никакъв начин и не е съгласна с него. Т.е. и на това основание също не може да бъде допуснато изпълнение на решението.

Всичко това дава основание на българския съд да откаже допускането на изпълнението на решението и издаването на изпълнителен лист.

По изложените съображения, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Ф. С., живущ в Кралство Белгия, съдебен адрес в {населено място}, тел. 08*******, ЕГН **********, за допускане изпълнението на решение 402/15ТF/22 от 15.12.2022 г., номер на репертоара 2022/27379, по дело № 22/6221/А на Първоинстанционен франкофонски съд в Брюксел, Съд по семейно право, 15-ти съдийски състав, на територията на Република България и молбата за издаване на изпълнителен лист, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да се обжалва, в едноседмичен срок от съобщаването на молителя, пред АС – София, с частна жалба.

Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________ 6