Решение № 957 от 01.08.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 957 гр. Варна, 01.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Г. като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20263110201467 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Т. Г. Т. от гр.*** срещу Електронен фиш серия К № 12291868 на ОД на МВР- Варна, с който на основание чл. 189 ал.4, във вр. с чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП й е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 51,13 евро /100,00 лева/ за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателката счита обжалвания ел. фиш за незаконосъобразен, поради нарушение на процесуалните правила. Сочи, че в ел. фиш размерът на наложената глоба е посочен противоречиво, като са посочени взаимноизключващи се стойности-51,13 лева и 51,13 евро. Едновременно с това в ЕФ било отразено, че при заплащане в 14-дневен срок се дължи сума в размер на 70 лева. В тази връзка поддържа, че е налице съществена неяснота относно размера на наложеното й административно наказание, довела до накърняване правото й на защита. Намира, че посоченото противоречие представлява съществено процесуално нарушение и моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания ел.фиш.

1

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, се явява лично, като поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, възразява срещу размера на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 06.02.2026г., лек автомобил марка „***“ с рег.№ *** се движел в посока гр.Бургас по път първи клас №9 в общ.Аврен, обл.Варна, извън границите на населените места, като в 19,19 часа преминал покрай кръстовището за к.к.“Камчия“. Разрешената скорост на движение в тази пътна отсечка била до 60 км/ч., като въведеното ограничение на скоростта било обозначено с пътен знак „В-26“. Процесният автомобил обаче се движел със скорост от 90 км/ч. Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство ––SITRAFFIC Lynx ERS 400. Тъй като в информационните масиви на МВР било отразено, че превозното средство е собственост на Т. Т., от АИС ЕЦОН на лицето бил издаден Електронен фиш серия К №12291868 за налагане на глоба в размер на 51,13 евро /100.00 лева/ за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, а също и от приобщените като веществени доказателства фотоснимки.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Предвид приложената по делото разпечатка от паметта на автоматизирано техническо средство– дигитална стационарна радарна установка SITRAFFIC Lynx ERS 400 с фабричен номер 003059063494 съдът приема за безспорно установено, че на 06.02.2026г., в 19,19 часа процесният автомобил се е движел по посочената в ЕФ пътна отсечка, извън рамките на населено място, със скорост, превишаваща разрешената максимална такава.

По делото са приложени доказателства, че посоченото техническо средство„Стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип SITRAFFIC Lynx ERS 400“, представлява одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания. Същото е преминало успешно последваща проверка и е в изправност (видно от приложения Протокол от проверка №411-СГ-ИСИС/15.10.25г.). Според разпоредбата на чл.30, ал.1 от Закона за измерванията срокът на валидност на одобряването на типа на средствата за измерване е десет години, а в случая валидността на използвания тип АТСС е била до 06.10.2019г. По силата на 2 петата алинея на цитираната норма обаче, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Следователно процесното АТСС е използвано законосъобразно.

Системата е заснела и записала скорост на движение на процесния автомобил от 93 км/ч. (видно и от самата фотоснимка). При издаването на електронния фиш е приспадната допустима техническа грешка от 3% и е приета скорост на движение от 90 км/ч. По делото е приложен снимков материал, изготвен чрез системата за контрол на скоростта, от който се установява, че регистрираната скорост на движение е именно на автомобила, във връзка с който е издаден обжалвания електронен фиш. Доколкото посочените снимки са изготвени със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, същите се явяват веществени доказателства по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДП. Предвид това съдът намира, че процесният автомобил действително се е движел с посочената скорост.

С описаното деяние виновно е нарушена разпоредбата на чл.21, ал. 2, вр. с ал.1 от ЗДП. Пътят, по който се е движел автомобилът, се намира извън рамките на населеното място, като стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е сигнализирана с пътен знак, при което следва да се приеме, че наказващият орган надлежно е посочил законната разпоредба, която е била нарушена виновно.

Съдът намира и че административнонаказателната отговорност правилно е насочена към жалбоподателката. Според разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, електронният фиш се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 от ЗДвП, а именно- на собственика и л и н а този, на когото е предоставено моторно превозно средство. Собственикът от своя страна има право в 14дневен срок да подаде декларация с данни за лицето, извършило нарушението.

В случая собственик на процесния автомобил е жалбоподателката /видно от приложената по АНП справка за промяна на регистрацията на автомобила/, на която правилно е издаден процесния електронен фиш и която е имала възможност да декларира данни за лицето, на което е предоставила управлението на моторното превозно средство, в случай, че не е управлявала лично автомобила. Т. обаче не се е възползвал а от възможността да декларира данни за лице, на което е предоставила управлението на моторното превозно средство, при което не са били налице предпоставки за анулиране на фиша по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП.

По изложените съображения съдът приема, че правилно и законосъобразно жалбоподателката е била санкционирана с обжалвания електронен фиш. Наказанието също така е определено законосъобразно.

Разпоредбата на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП предвижда специално наказание във фиксиран размер за превишаване на разрешената максимална скорост извън населено място от 21 до 30 км/ч, какъвто е и процесният случай.

3

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид, а напротив- касае се за значително превишение на разрешената скорост, на горната граница, визирана в санкционната норма. Липсват и някакви особени извинителни обстоятелства, които да обусловят извод за маловажност на нарушението.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалвания електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказващият орган правилно е издирил приложимия закон и е наложил законосъобразно наказание.

При издаването на обжалвания фиш е спазена формата на утвърдения от министъра на вътрешните работи образец на електронен фиш, като в достатъчна степен става ясно на кое лице е наложена санкцията и в какво качество е санкционирано. По отношение съдържанието на електронния фиш е налице специална регламентация, уредена в чл.189, ал.4 от ЗДП, която изключва приложението на общите норми, касаещи съдържанието на административните актове и която е надлежно спазена в настоящия случай. В производството по чл.189, ал.4 от ЗДвП не се съставя акт за установяване на административно нарушение и не се издава наказателно постановление, поради което не могат да намерят приложение правилата на ЗАНН относно реквизитите на тези документи. Законовите изисквания към съдържанието на ел. фиш в случая са спазени и същият съдържа всички изискуеми реквизити.

Описанието на нарушението също е достатъчно ясно, като е посочено изрично, че същото се изразява в превишение на разрешената скорост с 30 км./ч.; посочено е каква е била максимално разрешената скорост, както и установената скорост на движение на автомобила; посочени са надлежно времето и мястото на извършване на деянието. С това описание става ясно в напълно достатъчна степен извършването на какво нарушение е вменено на лицето.

Позицията на жалбоподателката за незаконосъобразност на обжалвания ЕФ се обосновава с противоречивото посочване на размера на наложената глоба, съдържащо се в екземпляра, връчен на лицето. В действителност в издадения ел. фиш липсва подобно противоречие- посочено е, че за установеното нарушение се налага глоба в размер на 51,13 евро /100,00 лева/.

Правилно са отразени и стойностите в евро и лева на глобата, дължима при заплащане в 14-дневен срок от връчването на ЕФ. От служебно изисканата от съда справка от сектор „Пътна полиция“-Варна е видно, че разликата в изписването на стойността в екземпляра, връчен на жалбоподателката, се дължи на софтуерна грешка при разпечатването на фиша чрез Автоматизираната информационна система „Охранителна полиция“.

В настоящото производство съдът следва да извърши преценка на законосъобразността на издадения ЕФ, а в оригиналния такъв не се установява 4 наличието на пороци в съдържанието. Съдът намира и че не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато при връчването на ел. фиш. Действително, в разпечатания от АИС и връчен на жалбоподателката екземпляр е налице несъответствие между стойността на глобата в евро и в лева. Очевидно обаче се касае за техническа грешка, която не е довела до неяснота на административнонаказателното обвинение, релевантните факти на което са изложени правилно и непротиворечиво.

Размерът на глобата в евро е посочен правилно, а към момента на извършване на нарушението официалната парична единица в Република България е евро.

Правилно е посочена и санкционната разпоредба, на основа на която е наложено и административното наказание. Жалбоподателката, като правоспособен водач на МПС, несъмнено е запозната с нормите на ЗДвП и би могла да се ориентира относно размера на наложената й глоба, без особени затруднения. Нарушенията на административно-производствените правила са съществени и се явяват основание за отмяна на правораздавателния акт само в случаите, когато тяхното допускане е довело до ограничаване правото на защита на нарушителката, а в случая порокът има само формален характер, поради което няма основания да се счете, че процесуалните й права са били реално ограничени.

Предвид всичко изложено съдът намира, че обжалваният електронен фиш се явява законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, а жалбата- да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на ОД на МВР-Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН . Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 130 до 190 лева. Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. В проведените съдебни заседания юрисконсултът не се е явил лично, а е представил единствено писмени бележки, като случаят също така не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в Наредбата минимум от 130,00 лева, съответстващи на 66,47 евро след превалутиране .