Решение № 4165 от 17.11.2012, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 9106/2012
- Вид
- Решение № 4165
- Подписан
- 17.11.2012
- Състав
- ЕЛЕНА С ТАХЧИЕВА ВЕЛИКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.133 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.77 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.5 ал.1 · Закон за наследството
- чл.9 ал.1 · Закон за наследството
Р Е
Ш Е Н
И Е
№4165 гр.Пловдив, 19.11.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският районен съд, ІІІ граждански състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и дванадесета година, в следния състав:
Съдия : ЕЛЕНА ТАХЧИЕВА при съдебен секретар Румяна Мишева, като разгледа гр. дело № 9106 по описа на съда за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по осъдителни искове, които са с материално правно основание чл.
79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът “ТИ
БИ АЙ КРЕДИТ”ЕАД чрез представителя си по пълномощие твърди, че между представляваното дружество и наследодателят на двамата ответници С.Г.К. бил сключен договор за потребителски кредит
№ ********** от 19.06.2008г, по който последният е получил заем в размер на 3047лв, която сума е преведена по сметка на ответника, с което ищецът е изпълнил задължението си по договора. Съгласно р.ІІІ т.2 от договора за кредитополучателя възниквало задължението да погаси заема на 36 месечни вноски- 35 по 84,64лв, а 36-та вноска размер на
84,60лв. Твърди се, че кредитополучателят е преустановил плащането на вноските по кредита, като към подаване на исковата молба били погасени само първите 4-ри вноски или общо 338,56лв. Твърди се, че задължението е станало предсрочно изискуемо, тъй като са настъпили предвидените в договора условия- просрочие на три поредни погасителни вноски.
Въз основа на тези обстоятелства се претендира осъждането на ответниците да заплатят сумите 2708,44лв главница и 1353,69лв-мораторна лихва, дължима от датата на изпадане в збава 15.11.2008г за всяка от изискуемите погасителни вноски до завеждане на исковата молба. Претендират се законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба и деловодни разноски в исковото производство.
В съдебно заседание ищецът, чрез упълномощения процесуален представител, поддържа изцяло предявените искове. Направено е в първо по делото съдебно заседание искане от представителя на ищеца за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 и сл. от ГПК.
Ответниците, редовно призовани, не изпращат представител, без да са направили искане делото да се разглежда в тяхно отсъствие. Същите не са представили и отговор на исковата молба в указания от съда едномесечен срок, като е са били уведомени за последиците на чл.133 от ГПК.
Съдът, като разгледа исковата молба и представените с нея писмени доказателства, с оглед направените констатации намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, с което да се уважат изцяло предявените осъдителни искове, като се осъдят ответниците да заплатят като наследници при равни наследствени права и задължения /низходящ и преживял съпруг/ съгласно чл.5 ал.1 ЗН във вр. с чл.9 ал.1 ЗН дължимите суми, всеки от тях до размер на 1/2 от общия дълг, включващ главница и лихви.
На основание 78, ал.1, във вр. с ал.8 от ГПК, на ищеца ще следва да се присъдят направените в производството съдебни разноски, които се установиха в размер на 50лв -държавна такса и ю.к. възнаграждение съгласно чл.78, ал.8 от ГПК – в размер на 383,73лв, които се възложат по равно в тежест на ответниците.
На основание чл.77 ГПК ищецът следва да се осъди да заплати дължимата държавна такса /4% върху цената на иска - в размер на 162,48лв след приспадане на внесената д.т. в размер на 50лв/ или 112,49лв, с която последният е останал задължен. В тази си част решението има характер на определение.
Предвид изложеното на основание чл.239, ал.1, във вр. с ал.2 от ГПК, Съдът Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА К.Т.К. ЕГН ********** и Т.К.К. ЕГН **********, двамата с адрес: гр.Пловдив, ул.А.М., № *, вх.*, ет.*, ап.** да заплатят на “ТИ БИ АЙ КРЕДИТ”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.Димитър Хаджикоцев, № 52-54, представлявано от В.А.Г. сумите в общ размер на 2708,44лв - главница по договор за потребителски кредит № ********** от 19.06.2008г, сключен с наследодателя им С.Г.К., поч. на 12.12.2008г, 1353,69лв, представляваща мораторна лихва за периода 15.11.2008г-01.06.2012г, законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2012г до окончателното й изплащане, както и сумата от 433,73лв, представляваща деловодни разноски в исковото производство, всеки от тях до размер на 1/2 от общия дълг или по 1354,22лв- главница, 676,85лв- мораторни лихви и 216,86лв разноски.
ОСЪЖДА “ТИ БИ АЙ КРЕДИТ”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.Димитър Хаджикоцев, № 52-54, представлявано от В.А.Г. да заплати по сметка на ВСС държавна такса в размер на 112,49лв.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 от ГПК.
Ответникът има право да иска отмяна на решението от Пловдивски окръжен съд, в едномесечен срок от връчването му, при условията на чл.240, ал.1 от ГПК.
Решението в частта, в която се присъжда в тежест на ищеца дължимата държавна такса има характер на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред ПОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/П/
ЕЛЕНА
ТАХЧИЕВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
РМ