Решение № 198 от 07.04.2026, Районен съд - Силистра
- Съд
- Районен съд - Силистра
- Дело
- Гражданско дело 1806/2025
- Вид
- Решение № 198
- Подписан
- 07.04.2026
- В сила
- 05.06.2026
- Състав
- ФИЛИП ЛЮЛИНОВ МАТЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 · Кодекс на труда
- чл. 128 т.2 · Кодекс на труда
- чл.224 · Кодекс на труда
- чл. 224, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 270 · Кодекс на труда
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 198 гр. Силистра, 07.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ при участието на секретаря Жанет Ж. Иванова като разгледа докладваното от ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ Гражданско дело № 20253420101806 по описа за 2025 година
В исковата молба от Д. Н. Г., срещу ЗКПУ „С. - **“ се твърди, че същата работи в ЗКПУ „ С. - **“ - село Господиново, община Кайнарджа, област Силистра, ЕИК ******* по силата на сключен трудов договор № 14 / 19.10.2016г. на длъжност „КАСИЕР СЧЕТОВОДСТВО“. За месец септември 2025г. и за месец октомври 2025г. не е получила дължимите и се трудови възнаграждения.
Твърди се, че за месец септември 2025г. начислената и неизплатена сума за получаване, след приспадане на дължимите суми за данъци и осигуровки е в размер на 1656.80 лева - съгласно изготвената платежна ведомост за период от 01.08.2025г. - до 19.09.2025г.
Неизплатената и начислена работна заплата за месец октомври 2025г., ведно с всички начисления към нея била в размер на 5269.40 лева.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ЗКПУ „С. - **“ - село Господиново, община Кайнарджа, област Силистра, ЕИК *******, представлявана от председател - Живко Андреев Г., да заплати на ищцата начислените и неизплатени трудови възнаграждения - за месец септември 2025г. - в размер на 1656.80 лева и за месец октомври 2025 г. в размер на сумата от 5269.40 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на паричното задължение.
Претендира разноски по делото.
В съдебно заседание на 31.03.2026 г. съдът е допуснал изменение на исковете, съответно за септември 2025г. – брутно възнаграждение в размер на 2135,10 лева и за месец октомври 2025 г. – брутно възнаграждение в размер на сумата от 6033,98 лева В срока по чл. 131 ГПК, ответникът изразява следното становище по 1 предявените искове:
Оспорва се твърдението на ищеца, че ответната кооперация й дължи трудово възнаграждение за м.09.2025г., в размер на 1656.86лв. и за м.10.2025г., в размер на 5269.40лв. Твърди се, че ищцата не е доказала престирането на труд през посочените месеци.
Оспорва се и размера на претендираното възнаграждение. Съгласно чл. 224, ал.
1 КТ, паричното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск се дължи при прекратяване на трудовото правоотношение. В случая ищецът не твърди наличието на прекратено трудово правоотношение, нито към 20.10.2025г., нито в който и да било последващ момент, вкл. към момента на внасяне на исковата й молба. Дори да е налице прекратяване на трудовото правоотношение би следвало да се претендират дължимите обезщетения за неползван отпуск като такива.
Оспорва се и обстоятелството, че на Д. Г. не са платени трудовите възнаграждения за м.10.2025г. Представените с исковата молба писмени доказателства - справка за неполучени заработени заплати за м.09.2025г. и м.10.2025г., и платежни ведомости са съставени от ищцовата страна, в качеството й на касиер - счетоводител на кооперацията и са подписани от предходния председател на кооперацията Живко Г., който е съпруг на ищеца по настоящото дело. Представени са и два платежни фиша, които отново са съставени от нея.
Моли съда да отхвърли предявените искове и да присъди направените в производството разноски.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Установява се от трудов договор № 14 / 19.10.2016г., че ищцата Д. Н. Г. е била в трудово правоотношение с ответната кооперация - ЗКПУ „С. - **“, като е заемала длъжност „КАСИЕР СЧЕТОВОДСТВО“.
Установява се от справка за неполучени работни заплати, платежни фишове за месец септември и октомври 2025 г., както и платежни ведомости, че на ищцата са начислени брутни възнаграждения в размер на 2135,10 лева за месец септември 2025 г. и 6033,98 лева (с вкл. обезщетение за неползван платен годишен отпуск) за месец октомври 2025 г., както и суми за получаване (нетни възнаграждения) в размер на 1656.80 лева за месец септември 2025 г. и 5269.40 лева за месец октомври 2025 г.
Установява се приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, че начислената работна заплата за получаване на Д. Г. е в размер на 2135,10 лева за месец септември 2025 г. и в размер на 6033,98 лева за месец октомври 2025 г., включваща и обезщетението за платен годишен отпуск. Съответно чистите (нетни) суми за получаване са в размер на 1656.80 лева за месец септември 2025г. и в размер на 5269.40 лева за месец октомври 2025 г., включваща и обезщетението за платен годишен отпуск.
2
Размерът на дължимото възнаграждение за м.10.2025 год., ако от същото се извадят сумите за обезщетения за неползван отпуск за 2024 и 2025 год. е в размер на 1299,63 лева (брутно) и 1008,48 лева (нетно).
Няма данни по делото възнагражденията да са изплатени.
Установява се от разпита на свидетелите С. Б. и Живко Г. - съпруг на ищцата, че същата е работила при пълно работно време през посоченият период в ответната кооперация.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Не е спорно по делото, че ищцата Д. Н. Г. е била в трудово правоотношение с ответната кооперация - ЗКПУ „С. - **“, като е заемала длъжност „КАСИЕР СЧЕТОВОДСТВО“.
Ищцата е активно легитимирана да предяви исковете за заплащане на дължимо трудово възнаграждение срещу работодателя си, независимо дали трудовото и правоотношение е прекратено или не. По делото няма представена заповед за прекратяване на трудовият договор, но в заключението на вещото лице е посочено, че това е станало със Заповед №30/21.10.2025 г.
За периода в който е съществувало трудовото правоотношение между страните, работодателят дължи заплащане на уговореното трудово възнаграждение за извършената работа – чл. 128 т.2 КТ. Естеството на трудовите правоотношение предполага, че работникът или служителят полага труд или най-малкото е на разположение на работодателя да предостави работната си сила. При трудовото правоотношение заплащането на възнаграждението поначало не е обвързано от количеството и качеството на свършената работа, освен ако не е уговорено друго. Така е и в конкретния случай. Поради това в тежест на работодателят е да докаже наличието на някое от възможните основания, които водят до отпадане или въобще до невъзникване на задължението му да заплати трудово възнаграждение, каквото е неявяването на работника на работа, за периода в който не е предоставил работната си сила. Съдът изрично е указал на ответника тази негова доказателствена тежест и липсата на представени доказателства в подкрепа на това възражение. Не би могло да бъде възложено в тежест на работника да установява, че е полагал труд по време на цялото си трудово правоотношение. В конкретният случай липсват каквито и да е доказателства по делото в подкрепа на възражението на ответника, че за процесния период ищцата не се е явявала на работа и не е престирала трудовата си сила.
Напротив – събрани са гласни доказателства, в подкрепа на твърдението, че ищцата е била на работното си място през целият претендиран период.
Недоказано се явява и второто възражение на ответника срещу дължимостта на претендираните трудови възнаграждения – че същите са получени. В чл. 270 КТ са посочени възможните начини за изплащане на трудовото възнаграждение, като в настоящия случай работодателят не доказва изпълнението на това свое задължение по нито един от възможните начини.
3
Действително – възникват съмнение за получаване на възнагражденията, т.к. ищцата е изпълнявала длъжността касиер счетоводство, т.е. е следвало да изплати на себе си възнагражденията, както и да състави съответните документи за това. В допълнение – съпругът и е бил Председател на кооперацията, което допълнително засилва съмненията за възможно получаване на сумите, без за това да има съставени документи.
Въпреки това, съда не може само на това основание да приеме за неоснователни исковете, т.к. няма събрани никакви доказателства за твърдението на ответника за получаване на сумите от страна на ищцата, само на основание липса на съставени надлежни документи за изплащането им. Това твърдение не се подкрепя и от отговора на поставените задачи на вещото лице за наличните суми в касата и по банковата сметка, откъдето не може да се направи различен извод.
Поради недоказаността на направените от ответника възражения срещу дължимостта на претендираните трудови възнаграждение, следва да бъде приета за основателна исковата претенция за заплащането им за периода месец септември и месец октомври 2025 г., в брутен размер, посочен от вещото лице.
По отношение на претенцията за месец септември 2025 г. – същата следва да бъде уважена изцяло в размер на 2135,10 лева, до който размер е изменена исковата претенция по реда на чл. 214 ГПК.
По отношение на претенцията за месец октомври 2025 г. – съдът намира, че не е допустимо в рамките на исковата претенция за дължимо трудово възнаграждение, с правно основание по чл.128, т.2 КТ да се претендира и дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск с правно основание по чл.224 КТ, независимо че същото начислено във фиша за трудово възнаграждение за месец октомври 2025 г.
По същата причина съдът не е допуснал и изменение на иска по реда на чл.214 ГПК, т.к. едновременно се изменя основанието и претендираният размер, както и е недопустимо предявяването на нов главен иск, с различно от първоначално заявеното основание едва след насрочване на делото.
По тази причина, искът за дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за месец октомври 2025 г. следва да бъде уважен в брутен размер на 1299,63 лева, съгласно заключението на вещото лице и отхвърлен до пълният предявен брутен размер от 6033,98 лева. Претенцията за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск с правно основание по чл.224 КТ може да бъде заявена в отделно производство.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в полза на ищцата следва да се присъдят направените от нея разноски за настоящото производство.
Представен с списък с разноски по чл.80 ГПК с претендирани възнаграждения, както следва: заплатен адвокатски хонорар за защита по иск по чл. 128, КТ в размер на 2500 лева; заплатен адвокатски хонорар по обезпечителното производство и воденето на изпълнително дело № 706/2025г. по описа на СИС - при Районен съд -Силистра - 1800 лева; Внесена ДТ по сметка на СРС - по изпълнително дело за обезпечение на 4 вземането - за образуване на ИД и налагане на запори на банкови сметки - 42 лева;
Заплатен адвокатски хонорар за защита по предявен иск с правно основание чл. 224 КТ - 1200 евро. Следва да се присъдят разноски в размер на 1051,14 лева, съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от исковете за трудово възнаграждение. По отношение на останалите претенции за разноски – същите следва да бъдат отхвърлени изцяло: по делото няма данни за заплатено отделно възнаграждение за обезпечително производство и водене на изпълнително дело по описа на СИС при РС-Силистра, а предявен иск с правно основание чл. 224 КТ не е разгледан.
Ответната страна не е претендирала разноски и не е представила доказателство за направени такива, поради което не следва да й се присъждат разноски, независимо от частичното отхвърляне на исковете.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.6 ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Силистра дължимата по делото държавна такса в размер на 70,25 евро тъй като същата не е внесена от заявителя с оглед разпоредбата на чл. 83, ал.2 ГПК, както и невнесеният от ответника депозит за вещо лице, в размер на 100 евро.
Предвид влизане в сила на ЗВЕРБ всички суми следва да бъдат присъдени в евро.
На основание чл. 242, ал.1 ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. К. П. У. * С. - ** „ ЕИК *******, със седалище и адрес на управление село Господиново, община Кайнарджа, област Силистра, ПК 7561, представлявана от председател Ш. М. Д., да заплати на Д. Н. Г., ЕГН **********, с адрес село Средище, община Кайнарджа, област Силистра, ***, следните суми:
Разпечатката съдържа 48 от 117 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5a6b64de-5578-4a55-970b-183c22fe782e