Решение № 318 от 10.03.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. Плевен, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ана Ив. Илиева при участието на секретаря Росица Ив. Цанова като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело № 20254430105582 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявени от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в *****, представлявано от Д.Ш. и П.Д. срещу Р. М. М., ЕГН: **********, адрес:

****** иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: главница в размер на 809.77 лв. за периода от 04.08.2023 г. до 10.12.2024 г., възнаградителна лихва в размер на 190 лв. за периода от 04.08.2023 г. до 16.10.2024 г. вкл., мораторна лихва в размер на 130.46 лв. за периода от 04.08.2023 г. до 10.12.2024 г. вкл., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 20.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл.417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като същата е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда е предявил настоящия иск. Излага се в обстоятелствената част на исковата молба, че по силата на Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта ****** от 20.05.2022 г., ведно с Договор за издаване и обслужване на персонална кредитна карта от същата дата „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ***** в качеството му на кредитор е отпуснала на ответника в качеството му 1 на картодържател потребителски кредит под формата на кредитен лимит. Сочи се, че първоначално усвоеният кредит е бил в размер на 10000 лв. Твърди се, че по силата на чл. 8 от ОУ на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД за издаване и използване на персонални кредитни карти, които картодържателят е приел с процесния договор, страните са се уговорили банката-картоиздател да изпраща всеки месец на картодържателя месечни извлечения, в които се отразяват всички операции и сделки, извършвани с картата, както и задълженията на картодържателя във връзка с ползваната от него карта.

Излага се, че от 04.08.2023 г. ответникът преустановил редовното заплащане на дължимите от него суми по изпращаните му месечни извлечения. Сочи се, че не били заплатени дължимите минимални месечни вноски по две последователни месечни извлечения, съответно от 04.08.2023г. и от 04.09.2023 г. Твърди се, че поради това и на основание чл. 7.2. от Договора Банката е упражнила своето потестативно право по договора и обявила цялото задължение на ответника, произтичащо от подписания Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта ***** от 20.05.2022 г., ведно с Договор за издаване и обслужване на персонална кредитна карта от същата дата за изцяло и предсрочно изискуемо. Излага се, че това волеизявление на Банката е достигнало до длъжника с писмено уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията по кредита, връчено му при отказ на 16.10.2024 г. чрез ЧСИ В.С., РЕГ.№ ***, район на действие ОС Плевен. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че е налице надлежно връчване, моли да се приеме, че обявяването на кредита от страна на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД за изцяло и предсрочно изискуем е надлежно съобщено на ответника и чрез връчване на копие от исковата молба срещу него или на назначения от съда особен представител и, че ответника е изпаднал в забава по отношение на целия непогасен остатък от дълга. Твърди се, че Банката претендира по настоящето дело главница в размер на 809.77 лева, представляваща непогасено вземане за главница по Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта ***** от 20.05.2022 г„ ведно с Договор за издаване и обслужване на персонална кредитна карта от същата дата, ведно със законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда- 20.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

Излага се, че на основание чл. 4. от Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта ***** от 20.05.2022 г. ищецът претендира договорна 2

(възнаградителна) лихва в размер на 190 лева, начислена за периода от 04.08.2023 г. – до 16.10.2024г. Сочи се, че на основание чл. 5, ал.7 от Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта ***** от 20.05.2022 г. ищецът претендира обезщетение за времето на забава (мораторна лихва) в размер на 130.46 лева начислено за периода от 04.08.2023г. до 10.12.2024 г. поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на ИМ.

В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител. В нарочна писмена молба моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан, да му присъди разноски и да постанови неприсъствено решение.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК ответникът не е упражнил процесуалното си право да депозира отговор на ИМ В първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 13.03.2026 г., призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Разпоредбата на чл.239, ал.1 от ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, което не се мотивира по същество, при кумулативна даденост на следните предпоставки: страната да е предупредена за последиците от своето бездействие и искът да е вероятно основателен, съобразно заявените в ИМ обстоятелства и приетите по делото доказателства.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: сключен между страните Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта ****** от 20.05.2022 г., ведно с Договор за издаване и обслужване на персонална кредитна карта от същата дата с първоначално усвоен кредит в размер на 10000 лв.; че от 04.08.2023 г. ответникът преустановил редовното заплащане на дължимите от него суми по изпращаните му месечни извлечения, като не били заплатени дължимите минимални месечни вноски по две последователни месечни извлечения, съответно от 04.08.2023г. и от 04.09.2023 г.; че на основание чл. 7.2. от Договора Банката е упражнила своето потестативно право по договора и обявила цялото задължение на ответника, произтичащо от подписания Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта ***** от 20.05.2022 3 г., ведно с Договор за издаване и обслужване на персонална кредитна карта от същата дата за изцяло и предсрочно изискуемо, за което ответника е уведомен.

За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенцията по чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК ищецът, е представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията му.

Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на претенцията.

Ответникът от своя страна не е оспорил тези твърдения. Същият е предупреден за последиците от своето бездействие, съобразно дадените от съда указания в разпореждане №14050/16.10.2025 г. Ответникът не е представил отговор на исковата молба в даденият за това срок, не е заявил становище по изготвеният с определение № 307/21.01.2026 г., проекто-доклад по делото, не е изпратил представител в първото редовно проведено по делото заседание, и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

Въз основа на изложеното, съдът счита, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.

С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото производство разноски. На заявителя следва да бъдат присъдени за заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер от 505,00 лв.

За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер от 520,63 лв за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните че Р. М.

М., ЕГН: **********, адрес: ****** дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в *****, представлявано от 4

Д.Ш. и П.Д., следните суми: главница в размер на 809.77 лв. за периода от 04.08.2023 г. до 10.12.2024 г., възнаградителна лихва в размер на 190 лв. за периода от 04.08.2023 г. до 16.10.2024 г. вкл., мораторна лихва в размер на 130.46 лв. за периода от 04.08.2023 г. до 10.12.2024 г. вкл., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда по ч.г.д. №7419 от 2024 г. по описа на ПлРС - 20.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД.

ОСЪЖДА Р. М. М., ЕГН: **********, адрес: ****** да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в *****, представлявано от Д.Ш. и П.Д., сумата от 505,00 лева представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 7419 по описа за 2024 г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА Р. М. М., ЕГН: **********, адрес: ****** да заплати „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в *****, представлявано от Д.Ш. и П.Д., сумата от 520,63 лева, представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5