Решение № 743 от 21.10.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 743 гр. Казанлък, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КЕТИ М. КОСЕВА при участието на секретаря ГАЛИНА М. ГИЛЕВА като разгледа докладваното от КЕТИ М. КОСЕВА Гражданско дело № 20255510102602 по описа за 2025 година

Предявен е иск за установяване съществуването на вземане за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение с пр. осн. чл.422 ГПК във връзка с чл.86 ЗЗД.

Ищецът “Бригада” ЕООД, ЕИК 123738419 със седалище и адрес на управление гр. П.б., моли съда да постанови решение, с което на основание чл.86 от ЗЗД да признае за установено по реда на чл. 422 от ГПК, че „ИКИНВЕСТ 22“ ЕООД с ЕИК 206774047, със седалище и адрес на управление: гр. К. дължи на “Бригада” ЕООД, сумата 10 620,00 лв., представляваща мораторни лихви за периода 21.11.2023 г. - 23.12.2024 г. за забавеното изплащане на сумата 70 071,84 лв., представляваща главница по фактура №5000000003/20.11.2023 г. за продажба и доставка на бетон.

Моли да му бъдат присъдени разноските, направени в настоящото производство, както и направените по ч. гр. дело №2429/2025 г. по описа на РС – Габрово разноски.

Посочва следната банкова сметка, по която да бъдат платени дължимите суми: ******.

Твърди, че ответникът като инвеститор на строителството на жилищни сгради през 2022 г. и 2023 г. му възложил извършването на доставки на бетонови разтвори на свои обекти, със съответния за тези доставки транспорт.

Извършените доставки са отразявани в експедиционни листи, въз основа на които издавали и връчвали на ответника данъчни фактури.

Към 20.11.2023 г. по възлагане на ответника извършили продажба и доставка на: Бетон клас С12/15 S3 - 94 куб. м., Бетон клас С16/20 S3 - 318,70 1 куб. м. и Бетон клас С20/25 S3 - 117,30 куб. м., за което е издадена данъчна фактура №5000000003/2023 г. на стойност 70 071,84 лева, оригиналът, на която е получен от ответника. Задължението по тази фактура е платено от ответното дружество със закъснение, както следва: на 19.12.2024 г. - 24 000,00 лева, на 20.12.2024 г. - 30 000,00 лева и на 23.12.2024 г. - 16 071,84 лева.

Не са договаряли с длъжника разсрочено плащане на задължението по фактурата, поради което падежът на цялото задължение е на датата на издаване на фактурата. От следващия ден длъжникът е в забава и дължи мораторни лихви на основание чл.86 от ЗЗД.

За периода на забава, 21.11.2023г. - 23.12.2024 г., натрупаната и дължима на осн. чл.86 от ЗЗД мораторна лихва е в размер на 10 620,00 лева.

Въпреки изискуемостта и неоспоримостта на задължението, дължимата сума не е платена доброволно.

На 18.09.2025 г. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която длъжникът подал възражение, че не дължи изпълнение.

Ответникът "ИК-ИНВЕСТ 22" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. К., оспорва като недопустим, неоснователен и недоказан предявения иск. Моли съда да го отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан като му присъди направените по делото разноски.

Признава, че между страните са съществували търговски отношения във връзка с доставка и продажба на бетон. Реалните доставки са извършвани през 2022 г. и началото на 2023 г. във връзка със строителството на сграда на ответника в гр. К..

Твърди, че от самото начало страните постигнали договорка стойността на доставения бетон да бъде уредена не чрез незабавно парично плащане, а чрез прехвърляне (замяна) на конкретни недвижими имоти от сградата на ответника, като след завършване на сградата да се извърши прихващане/компенсация между стойността на имотите и стойността на доставките.

Именно поради тази уговорка за отложено уреждане и отсъствие на изискуемо парично задължение към момента на доставките, ищецът не издавал фактури към датите на доставките (в обичайния за търговския оборот кратък срок след доставката), а фактурирането било извършено значително по-късно - една-две години след реалните доставки.

Твърди, че по-късно ищецът обяснявал фактурирането с необходимост от счетоводно-данъчно „изписване“ на бетон във връзка с предстояща проверка, което ответникът не можел да потвърди като причина, но фактът на късното издаване остава безспорен.

Независимо от датата, изписана във фактурите, същите не са му предоставени към момента на издаването им. Твърди, че процесните фактури 2 са получени от него едва през месец април 2024 г., като именно тогава са осчетоводени и включени в справка-декларацията по ЗДДС за съответния данъчен период (за м. март 2024 г.). Поради това не може да приеме, че към 21.11.2023 г. е разполагал с фактурата и е дължал изискуемо парично плащане по нея.

След предоставяне на фактурите през април 2024 г. между страните е потвърдена договорката фактурите да бъдат осчетоводени, но да не се заплащат, тъй като първоначалната уговорка за уреждане чрез прехвърляне на имоти и прихващане остава в сила.

В края на 2024 г., по настояване на ищеца и във връзка с възникнал спор, дружеството заплатило сумите по фактурите на части, като изричната уговорка била отношенията по прехвърляне/уреждане на имотите да се финализират впоследствие (вкл. ищецът да заплати стойността на имотите/да се извърши компенсация).

До сделка по имотите не се стигнало, тъй като ищецът се отказал и насочил към покупката им трето лице - А. А., като към настоящия момент е налице висящ спор между А. и дружеството във връзка със закупуване на тези имоти, по който правен спор има данни за участие на ищеца в преговорите/сделката.

Твърди, че предявеният иск е по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД и за основателността му ищецът следва да докаже наличието на изискуемо парично задължение и настъпила забава за претендирания период, включително началния момент на забавата и базата, върху която е начислявана лихвата.

В случая забава не е настъпила, тъй като между страните е била уговорена схема на уреждане чрез прехвърляне на имоти и прихващане/компенсация, поради което парично плащане не е било изискуемо към датите на доставките и към датата, от която ищецът твърди забава.

Късното фактуриране и късното предоставяне на фактурите (едва през април 2024 г.) потвърждават, че страните не са третирали задължението като изискуемо към 21.11.2023 г., поради което претенцията за мораторна лихва за периода 21.11.2023 г. - 23.12.2024 г. е неоснователна.

Плащането в края на 2024 г. е извършено по настояване на ищеца и при уговорка за последващо уреждане по имотите, поради което не представлява признание, че ответникът е бил в забава за целия претендирай период. Отказът на ищеца да финализира сделката с имотите и насочването към трето лице (А.

А.), както и последвалият спор относно тези имоти, допълнително подкрепя твърдението за договорения механизъм на уреждане чрез имоти, а не за изискуемо парично задължение към 21.11.2023 г.

Оспорва как е формирана сумата по фактура № №

5000000003/20.11.2023 г. за 70071.84 лв. Твърди, че в исковата молба липсва достатъчна документация, която да индивидуализира конкретните доставки, 3 включени във фактурата (дата, количество, вид бетон, обект, място на разтоварване, превозвач/превозно средство, приемане от упълномощено лице на ответника). Не е ясно и кога са извършени конкретните доставки по въпросната фактура, което е пряко релевантно както за спорната изискуемост, така и за началния момент и размера на евентуална забава.

От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:

Страните не спорят, че ответникът като инвеститор на строителство на жилищни сгради през 2022 г. и 2023 г. е възлагал на ищеца извършването на доставки на бетонови разтвори на свои обекти, със съответния за тези доставки транспорт. Извършените доставки били отразявани в експедиционни листи/бележки, въз основа на които се издавали и предоставяли на ответника данъчни фактури както и че представените по делото данъчна фактура № 5000000003/20.11.2024 г. и 63 бр. експедиционни бележки за бетон по опис са съставени във връзка именно с тези взаимоотношения на страните.

Видно от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза двете дружества са регистрирани по ЗДДС. Фактура № 5000000003/20.11.2023 г. е осчетоводена в счетоводствата на страните и е отразена в дневниците им по ЗДДС.

Фактурата е включена в дневника за продажби на ищеца за м. ноември 2023 г. с данъчна основа 25892,82 лева и ДДС 11678,64 лева. През м. ноември 2023 г. общата сума е осчетоводена по дебита на сметка 411 Клиенти по партидата на „ИК - ИНВЕСТ 22“ ЕООД и по кредита на сметка „Приходи от продажби и ДДС на продажбите“. През м. ноември 2023 г. общата сума е осчетоводена по кредита на сметка 401 Доставчици по партидата на „Бригада“ ЕООД и по дебита на сметка „Материали и ДДС на покупките“. Същата фактура е включена в дневника на ответника „ИК - ИНВЕСТ 22“ ЕООД за покупки за м. март 2024 г. с данъчна основа 58393,20 лева и ДДС 11678,64 лева.

Отразените в представените по делото експедиционни бележки количества бетон възлизат на 544,5 куб.м. Отразените във фактура № 5000000003/20.11.2023 г. количества бетон са 94 куб.м. вместо 90 куб.м., т.е. с 4 куб.м. повече от доставеното количество бетон по спедиционните бележки за Бетон C12/15S3 - 317,7куб. м. вместо 328 куб. м., т.е. с 10,3 куб.м. по-малко от доставеното количество по спедиционните бележки за Бетон C16/20S3117,3 куб. м. вместо 126,5 куб. м., т.е. с 9,2 куб.м. по-малко от доставеното количеството по спедиционните бележки за Бетон C20/25S3.

Доставките на бетон предмет на фактура № 5000000003/20.11.2023 г. са извършени в периода 22.07.2022 г. до 10.02.2023 г.

В периода 22.07.2022 г. – 28.02.2023 г. няма издавани счетоводни документи, касаещи доставките на бетон по спедиционните бележки, 4 послужили като основание за издаване на фактура № 5000000003/20.11.2023 г.

Вземането по фактура № 5000000003/20.11.2023 е отразено в счетоводството на ищеца, но вземане за лихви дължими от забавеното изпълнение на това задължение от страна на ответника/клиента в счетоводството на ищеца няма отразено.

Ответникът е извършил плащане по фактура № 5000000003/20.11.2023 г. на 19.12.2024 г. в размер на 24000,00 лева; на 20.12.2024 г. в размер на 30000,00 лева и на 23.12.2024 г. в размер на 16071,84 лева. С получените от ответника средства ищецът е погасил главницата по издадената фактура.

Няма направени погасявания на лихви.

Мораторната лихва върху главницата от 70071,84 лева е 10531,02 лева за периода 21.11.2023 г. – 23.12.2024 г.; 6665,64 лева за период на забава – 15.04.2024 г. – 23.12.2024 г.; 592,82 лева за период на забава – 30.11.2024 г. – 23.12.2024 г.

За доказване на твърденията на ищеца относно липсата на изпадане в забава бяха събрани всички посочени от него доказателства, а именно показанията на разпитаните като свидетели А.Г.Ч.- клиент на ответника, приятел на управителя на „ИК-ИНВЕСТ 22“ И.К. и съдружник с майката на И.К., К.Л.Т., чийто кум е И.К. - управител на „ИК- ИНВЕСТ 22“, с изключение на посочения като свидетел А. А., за който ответникът не внесе определения от съда депозит за призоваване като свидетел.

Страните не спорят, че пред ОС-Стара Загора има образувано по искова молба на А. А. против ответника „ИК- ИНВЕСТ 22“ ЕООД съдебно производство, по което А. претендира съдът да обяви за окончателен сключения на 21.05.2025 година между него и „ИК- ИНВЕСТ 22“ ЕООД предварителен договор за покупко-продажба на обекти в жилищна сграда в гр.

******, представляващи ап. №18 и ап. №19.

Безспорно е, че А. А. е трето на страните лице, т.е. не е лице което към момента на извършване на доставките и съставянето и подписването на фактура № 5000000003/20.11.2023 г. е имало права, правомощия или друг вид представителни отношения по отношение на дружеството ищец и/или дружеството ответник по настоящия спор както и че показанията на допуснатия като свидетел А. не са събрани като доказателство по делото поради невнасяне на депозита за призоваването му като свидетел.

Страните не спорят, че купувачът на стоката /бетон/ не е отправял до продавача искане да му бъде издадена фактура за доставените количества бетон.