Определение № 1196 от 27.11.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1196 гр. София, 27.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Величка Цанова

Атанас Ст. Атанасов като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно частно наказателно дело № 20241000601508 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.440,ал.2 във вр. с чл.341,ал.2 във вр. с чл.345 от НПК.

Образувано е по жалба на защитникът на осъдения З. Х. Х. срещу определение на СГС по НЧД № 7057/24 год.,постановено на 12.11.2024 год.,с което е оставена без уважение молбата му за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание лишаване от свобода.

Защитникът твърди,че са налице достатъчно данни,даващи основание да се приеме,че осъденият е дал доказателства за своето поправяне съгласно разпоредбата на чл.439а,ал.1 от НПК.

Счита преценката на съда за неправилна,доколкото не са посочени конкретни проблемни зони или дефицити,върху които лицето трябва да работи.Обръща внимание,че до август 2024 год. лишеният от свобода няма нито едно наказание,а само награди,съвестно и отговорно е изпълнявал трудовите си задължения и наред с останалите положителни данни за него,отразени в доклада,допуснатите от него нарушения,за които е наказан,се явяват инцидентни такива и не следва да са определящи при преценката за условно предсрочно освобождаване.

Изтъква също така,че той има семейство,на което иска да е полезен и да помага финансово,а също така е с HIV заболяване,които в общ план също е необходимо да се имат предвид.

Продължава,че обстоятелството,че режимът му не е променен от общ към лек също не води до извод за това,че процесът на поправяне не е завършил,тъй като това е само една възможност и не е показател,че липсва поправяне.

Прави искане за отмяна на определението и постановяване на друго,с което Х. да бъде условно предсрочно освободен.

1

Въззивният съдебен състав,като се запозна с материалите по делото и доводите в жалбата,приема за установено следното:

Жалбата е допустима като изхождаща от легитимирана страна и в предвидения в закона срок,но по съществото си е неоснователна.

С атакуваното определение съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода Х. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода,тъй като макар да е изтърпял повече от 2/3 от наложеното му наказание,липсват доказателства,които в достатъчна степен да установяват,че са изпълнени неговите цели,насочени към поправянето на осъдения.Приел е в тази насока,че оценката на риска от рецидив е завишена и е в средни стойности,дефицитите по проблемните зони не са преодолени,прогресивната пенитенциарна система не е изпълнена.

Отчел е,че лишеният от свобода Х. е спазвал вътрешните правила,бил е трудово ангажиран на няколко места,изпълнявал е трудовите си задължения и е награждаван два пъти през 2023 год.и веднъж през 2024 год.,но след тези награди,през август и септември на тази година същият е наказан два пъти за идентични нарушения,което е рефлектирало върху поставената му оценка на риска от рецидив,която е увеличена до актуалните 59 т.

С оглед на това и като е намерил,че семейното му положение и здравословното му състояние,не са релевантни фактори в това производство,е оставил молбата му за условно предсрочно освобождаване.

Прочитът на материалите по делото дава основание на въззивния съд да се солидаризира с изводите на първостепенния и това е така,защото липсват убедителни доказателства за поправянето на осъдения Х..

Видно е от данните по делото,че З. Х. е осъден с присъда №195 от 28.09.2018 год. на СГС по НОХД № 2198/17 год. на лишаване от свобода за срок от пет години,за извършен от него грабеж при условията на опасен рецидив.Началото на наказанието е поставено на 20.10.2021 год. и към момента на постановяване на атакуваното определение е изтърпял общо 3 години,7 месеца и 13 дни с остатък от 1 година и 23 дни.

От доклада на ИСДВР се установява,че със заповед № 56 от 27.01.2023 год. му е била възложена работа като болногледач и се е справял успешно със задълженията си,но на 25.05.2023 год. е бил освободен по независещи от него причини.След това,на 03.11.2023 год. му е била възложена работа като „Отговорник кухненски бокс“ и се е трудил старателно и отговорно,а в свободното си време се е ангажирал с решаване на битови проблеми в малката общност на лишените от свобода в 10-та група,при необходимост е показал,че е добър медиатор в уреждане на повърхностни междуличностни проблеми на осъдените.При него не са наблюдавани агресивни прояви.

Първоначално определеният му строг режим е заменен на общ съгласно заповед № 73 от 21.11.20023 год. и за престоя си в ЗОЗТ“Кремиковци“ е награждаван три пъти-на 21.03.2023 год. с „Писмена похвала“,на 16.10.2023 год. с „Извънредна хранителна пратка“ и на 30.01.2024 год. със „Свиждане с близките извън затворническото общежитие за срок от 8 2 часа“.

Прекатегоризиран е в открит тип съгласно заповед №19 от 28.02.2024 год. и е преведен в ЗООТ“Кремиковци“ на 22.03.2024 год.Посочено е в доклада,че е емоционално стабилен,без лидерски нагласи и адекватна самооценка.

Трудоустроен е първоначално на 16.04.2024 год. на външен работен обект –„Военни клубове“ ,а след това е преназначен във фирма „Макс Рисайлинг“,от където е освободен на 06.08.2024 год. поради влошаване на здравословното му състояние.От 16.08.2024 год. е започнал работа на обект „02 РУ СДВР“Не са констатирани конфликти,демонстративни прояви или излишна взискателност по отношение на поставените му задачи и комуникацията с околните.

От доклада и приложеното досие се установява,че със заповед №118 от 09.08.2024 год. е наказан със „Забрана за участие в колективни мероприятия във и извън местата за лишаване от свобода за срок от 3 месеца“,за притежание на мобилен телефон,а със заповед № 149 от 02.10.2024 год. отново за притежание на мобилен телефон ,но и отклонение от работен обект,е наказан с „Изолиране в наказателна килия за срок от 5 денонощия“.

Първоначалната оценка на риска от рецидив е определена на 65 т. ,но вследствие на провеждане на възпитателни дейности е постигнат позитивен напредък,свързан с нагласите,начина му на живот и обкръжение,както и в уменията му за мислене,поради което и риска от рецидив е снижен на 56 т.

След извършените дисциплинарни нарушения последният отново е повишен до актуалните 59 т.

Начинът му на живот е определен като безразсъден и рисков,а с действията си е показал,че не е успял да формира умения за разпознаване на съществуващи проблеми и е импулсивен.

Направена е прогноза за личността му,според която Х. демонстрира колебливо поведение и корекционната дейност с него следва да продължи,така че да се постигнат целите на наказанието.Според доклада,не са налице достатъчно убедителни доказателства за успешно проведена и приключила корекционна работа,не е осъществен принципа на прогресивната система при изпълнение на наказанието,тъй като режимът му не е заменен на лек и не са изпълнени в цялост целите и задачите,заложени в индивидуалния план на присъдата.

Становището на Началника на Затвора – София е,че не са налице достатъчно данни по смисъла на чл.439а от НПК,тъй като оценката от риска от рецидив е завишена,дефицитите по проблемните зони не са преодолени,прогресивната система не е изпълнена-със заповед №3335 от 18.10.2024 год. е прекатегоризиран от открит тип в закрит такъв в пенитенциарно заведение.

С оглед на така изложеното настоящият съдебен състав споделя извода на първата инстанция,че е налице формалната предпоставка на чл.70,ал.1 от НК ,тъй като лишения от свобода Х. е изтърпял 2/3 от наложеното му наказание,каквото е изискването на закона,но досежно обосноваване на извода,че са налице и предпоставките по чл.439а от НПК, в конкретния случай липсват категорични доказателства за поправянето на осъдения.

3

От становищата и докладите се установява,че при него корекционния процес не е завършил,все така е налице риск от вреди за обществото в средните стойности и продължават да съществуват проблемни зони,за преодоляването на които корекционния процес следва да продължи. От препланирането на присъдата му е видно,че като цел е поставено подобряване на уменията му за мислене и задачи,насочени към обогатяване на поведенческия репертоар със социално-приемливи модели на поведение и формиране на навици за предвиждане на резултатите и последствията от собствените си действия и поемане на пълна отговорност.

Това дава основание и на настоящият съдебен състав да приеме,че цялостното му поведение показва значителни колебания,които препятстват извод за положително развитие на личността,което да е необратимо.В този смисъл данните по делото показват,че след привеждането му ЗООТ“Казичене“ при смекчен режим на охрана, е настъпил регрес в поведението му,довел до извършването на груби нарушения по ЗИНЗС, между които отклоняване от външен работен обект,за които е бил наказан и прекатегоризиран,а рискът от рецидив завишен. С оглед на това САС споделя решаващият извод на първоинстанционния съд,че липсват доказателства за поправянето и превъзпитанието на осъдения по смисъла на чл.439а,ал.2 от НПК,които да формират извод в исканата от него посока.

Водим от горното САС

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 12.11.2024 год. на СГС,НО,14 състав,по НЧД № 7057/24 год.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4