Решение № 14822 от 23.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14822 гр. ***, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на дв***есет и шести юни през две хиляди дв***есет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ

КЮЛЕРОВ при участието на секретаря *** като разгледа докл***ваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ Гражданско дело № 20251110141726 по описа за 2025 година Предявен е иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищеца „**** ***” ***, с ЕИК ***, със седалище и ***рес на управление гр. ***, ***, представлявано от *** – изпълнителен директор и *** – Председател на УС, твърди в исковата си молба, че ответниците Д. П., К. П., Е. П., К. П. и Т. А. П. дължат посочените в исковата молба суми, представляващи незаплатена консумирана топлинна енергия и дялово разпределение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 28.07.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски. В съдебно заседание исковете се поддържат.

Ответникът Д. П. с ЕГН **********, от гр. ***, *** чрез процесуалния си представител ***в. *** от САК, е подал отговор на исковата молба, в който изцяло оспорва исковете по делото, прави възражение за изтекла погасителна давност.

Ответникът К. П. с ЕГН **********, от гр. ***, *** чрез процесуалния си представител ***в. *** от САК, е подал отговор на исковата молба, в който изцяло оспорва исковете по делото, прави възражение за изтекла погасителна давност.

1

Ответникът Е. П. с ЕГН **********, от гр. ***, ***, чрез процесуалния си представител ***в. *** от САК, е подал отговор на исковата молба, в който изцяло оспорва исковете по делото, прави възражение за изтекла погасителна давност.

Ответницата К. П. с ЕГН **********, от *** чрез процесуалния си представител ***в. С. А. Н. от САК, е подала отговор на исковата молба, в който изцяло оспорва исковете по делото, прави възражение за изтекла погасителна давност.

Ответницата Т. А. П. с ЕГН **********, от гр. ***, ***, чрез процесуалния си представител ***в. *** Д.а от САК, е подала отговор на исковата молба, в който изцяло оспорва исковете по делото, прави възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице-помагач ***, със седалище и ***рес на управление гр.

***, *** не изразява становище по исковете, не се представлява по делото.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1 ) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е з***ължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги пред***е, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2 ) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача; 3 ) че *** бил собственик на имота, както и че ответниците са негови наследници по закон и са приели наследството.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сгр***а - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

2

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК - „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й... Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал.

1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл.

153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.

153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести обши условия, съставляващи неразделна част от договора, 3 този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

По делото е прието и приложено като доказателство писмо от Столична община изх. № ОИ – 30 – 133/2 от 17.06.2013 г., от което се установява, че по отношение на недвижим имот, находящ се в гр. ***, *** не са налице данни, че жилището е било общинска собственост. От писмо с вх. № 180583 от 05.06.2026 г. се установява, че процесният топлоснабден имот не е деклариран и няма информация за данъчно з***ължено лице и собственик, и данъчна декларация не е открита в архива.

По делото е приет и приложен като доказателство Договор за покупкопродажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, рег. № 169 от 20.06.1979 г., като се изяснява, че недвижим имот, находящ се в гр. ***, *** е придобит в собственост от ***

По делото е приложено удостоверение за наследници № *** от *** г., на ***, починал на 09.05.2024 г., видно от което след смъртта си същия е оставил като наследници *** А. П. и Т. А. П. – племенници, съответно син и дъщеря на починалата му на 16.11.2026 г. сестра Донка Н. П..

По делото е приложено удостоверение за наследници № РОБ25-УГ612044 от 14.09.2025 г., на *** А. П., починал на 29.10.2024 г., видно от което след смъртта си същия е оставил като наследници съпругата си К. П. и синовете си Е. П., К. П. и Д. П..

Съдът при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства намира, че ищецът не е установил пълно и главно наличието на първата материална предпоставка, а именно наличието на валидно облигационно отношение. Не се установява ответниците, респ. техни наследодатели изобщо да са собственици, вещни ползватели или да са сключили индивидуален договор за покупко – продажба на топлинна енергия по отношение на процесния недвижим имот.

Съдът счита, че следва да се изясни, че пълното доказване е онова, което води до несъмненост в извода за осъществяването или не на д***ен релевантен за спора факт или обстоятелство. Пълно доказване се изисква при главното и обратно доказване, за да постигнат своята цел, докато за насрещното доказване е достатъчно и само непълно доказване - при което се създава вероятност в съществуването или не на д***ени факти и обстоятелства. Пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт.

Косвените доказателства дават указание за основния факт само косвено - т. нар. индиции или доказателствени факти. Те установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата от косвените доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други косвени доказателства, 4 непосредствено свързани с основния факт. Всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник било на косвено, било на пряко доказателство, като гражданският процес не въздига определени видове доказателствени средства (веществени, писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите лица) като по-значими или категорични в сравнени с други. Тоест, българският граждански процес не предвижда предустановени или формални доказателства. Те се преценяват поотделно, но и в съвкупност на чл. 235 и чл. 12 от ГПК. Пълно доказване може да се осъществи и само при косвени доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да се установява без съмнение главният факт. Доказването е процес по установяване на истината относно фактите, релевантни за спорното право и предопределя правните изводи на съда. Когато доказването има за предмет факти, за които доказващият носи доказателствената тежест, то е главно. Главното доказване трябва винаги да е пълно, т.е. да създава сигурно убеждение у съда в истинността или неистинността на съответното твърдение.

Доказването се осъществява с доказателствени средства. Последните са косвени, когато чрез тях се доказват релевантни факти, въз основа на които съдът може да направи логически извод за осъществяването на правнорелевантни факти. Последните са такива факти от обективната действителност, от доказването на които може да се заключи, че определен факт, предвиден в хипотезиса на приложимата правна норма, се е осъществил.

За да се постигне чрез косвени доказателствени средства пълно доказване, е необходима такава система от доказателствени факти, която да създ***е сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил.

В случая трябва да се посочи, че по делото липсват и не са приемани доказателства, че ответника е собственик на имота – дали чрез правна сделка или по наследяване, или чрез друг оригинерен или деривативен способ. Не са налице и данни за приемане на наследство, което се приема изрично или с конклудентните действия. С откриване на наследството наследниците придобиват правото да получат наследственото имущество. То не преминава по право към тях. При откриване на наследството за наследниците възниква правото да го приемат. С приемането му те го придобиват. Тоест, наследствената сезина не преминава по право върху наследниците, с факта на откриване на наследството, а единствено открива правната възможност на последните да заявят дали приемат наследството или се отказват от същото.