Решение № 13931 от 14.08.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 13931 гр. София, 14.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И. като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско дело № 20221110170868 по описа за 2022 година

Производството е образувано въз основа на Определение № 12828/13.12.2022 г. по гр. д. № 370/2022 г. по описа на СГС, ГО, І-11 състав, с което предявените с искова молба с вх.

№ 36835/13.06.2022 г. от Ю. Ц. А. срещу Б. В. К. насрещни искове не са приети за съвместно разглеждане, а са отделени за разглеждане в отделно производство и са изпратени по подсъдност на СРС.

Ю. Ц. А. е предявила срещу Б. В. К. осъдителни искове за заплащане на обезщетения за лишаването й от ползване на съсобствени с ответницата недвижими имоти, както следва: сумата от 520 лв. – обезщетение за лишаване от ползване на магазин № 1, намиращ се в [**********], представляващ имот с кадастрален идентификатор № ***, за периода от 26.03.2020 г. до 13.06.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 13.06.2022 г. до окончателното плащане; сумата от 520 лв. – обезщетение за лишаване от ползване на магазин № 2, намиращ се в [**********], представляващ имот с кадастрален идентификатор № ***, за периода от 26.03.2020 г. до 13.06.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 13.06.2022 г. до окончателното плащане; сумата от 7 020 лв. – обезщетение за лишаване от ползване на магазини /ресторант/, намиращи се в [**********], представляващи имот с кадастрален идентификатор № ***, за периода от 26.03.2020 г. до 13.06.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 13.06.2022 г. до окончателното плащане; сумата от 3 380 лв. – обезщетение за лишаване от ползване на апартамент, намиращ се в [**********], за периода от 26.03.2020 г. до 13.06.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 13.06.2022 г. до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че е съсобственик на процесните четири недвижими имота заедно с ответницата, като притежава следните дялове в съсобствеността: по 12/720 ид. ч. от магазини № 1 и № 2 на [**********]; по 1/15 ид. ч. от магазини /ресторант/ и апартамент на 1

[**********]. Излага, че имотите се ползват лично от ответницата, с което тя я лишава от възможността да ги ползва и да получава гражданските плодове от тях.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва твърдението, че тя лично ползва магазините на [**********] и магазина /ресторант/ на [**********], като посочва, че те са отдадени под наем от нея в качеството й на собственик, притежаващ повече от 50 % от собствеността. Оспорва твърдението, че само тя ползва таванския апартамент на [**********] и че е лишила ищцата от ползването му. Излага, че през исковия период този имот е бил негоден за обитаване и за отдаване под наем, поради което е извършила необходим ремонт и подобрения в него, но без да ограничава достъпа на ищцата и възможността й да го ползва. Оспорва началния момент на дължимост на обезщетенията, като сочи, че такива се дължат от момента на поискването, а не от 26.03.2020 г. Оспорва размера на иска за апартамента на [**********], защото пазарният наем за него е по-нисък от претендираното заради състоянието му. Твърди, че през м. 12.2020 г. е започнала необходим ремонт за привеждането му в годно за обитаване състояние и е извършила подобрения в него на обща стойност 24 530 лв., но ищцата не й е заплатила съответната част от разходите – сумата от 1 635.33 лв., поради което ако се установи задължение за обезщетение за лишаване от ползване на апартамента на [**********], релевира възражение за прихващане на това задължение с вземането й срещу ищцата за припадащата се част от разходите. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

С протоколно определение от 06.07.2023 г. производството е частично прекратено поради частичен отказ от исковете, както следва: по иска относно магазин № 1 на [**********] – за разликата над 234.20 лв. до пълния предявен размер от 520 лв.; по иска относно магазин № 2 на [**********] – за разликата над 276.78 лв. до пълния предявен размер от 520 лв.; по иска за магазини /ресторант/ на [**********] – за разликата над 5 304.27 лв. до пълния предявен размер от 7 020 лв.; по иска относно апартамента на [**********] – за разликата над 2 403.53 лв. до пълния предявен размер от 3 380 лв.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото е спорното материално субективно право – претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска.

Основанието на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се позовава ищецът в исковата молба, за да извлече претендираното право, което свързва със заявения петитум на иска.

С оглед изложените в исковата молба фактически твърдения, свеждащи се до това, че ответницата ползва лично четири съсобствени с ищцата недвижими имота, съдът намира, че са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС – за заплащане на обезщетения за лишаване на ищцата от ползите от използването на съсобствените имоти.

2

Съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. С чл. 31, ал. 2 ЗС е защитено правото на лично служене с вещта, като е предвидена заместваща престация на това право.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 7/02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, „Лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове“. В мотивите е прието следното: „Претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС ще е основателна, когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това: той или член на неговото семейство продължава пряко и неспосредствено да си служи с цялата обща вещ съобразно предназначението й за задоволяване на свои /лични или на семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик; той или член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея /например като държи ключа/; ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание /с договор за заем за послужване/ трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ.“. „За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта – чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на неговото семейство, или чрез трето лице, на което безвъзмездното той я е предоставил. От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират“.

По предявените искове в тежест на ищцата е да докаже пълно и главно, че: процесните имоти са съсобствени между страните при твърдяните квоти; те се ползват през исковия период лично само от ответницата по начин, който възпрепятства или ограничава /чрез фактически или правни действия/ ползването им от ищцата съобразно предназначението им; ищцата е поискала писмено от ответницата да й осигури достъп до имотите за ползване съобразно правата й или да й заплаща обезщетение; размера на дължимото обезщетение за всеки от имотите.

По исковете за обезщетения за лишаване от ползване на двата магазина в [**********]:

С Определение № 6896/20.02.2023 г. е обявено за безспорно наличието на съсобственост между страните върху магазин № 1, намиращ се в [**********], представляващ имот с кадастрален идентификатор № ***, и магазин № 2, намиращ се в [**********], представляващ имот с кадастрален идентификатор № ***, както и че квотата на ищцата в съсобствеността върху тях е 12/720 ид. ч.

Въпреки изричните указания до ищцата, дадени с Определение № 6896/20.02.2023 г., че следва да докаже, че имотите се ползват през исковия период само от ответницата по начин, който възпрепятства или ограничава ползването им от ищцата съобразно 3 предназначението им, и че не сочи доказателства за това, тя е проявила пълна процесуална пасивност, поради което намиращото се в нейна доказателствена тежест обстоятелство е останало недоказано. Нещо повече – проведено е успешно насрещно доказване от ответницата по въпроса за ползването на двата магазина на [**********] през исковия период.

От показанията на свид. k., които съдът кредитира изцяло като логични, последователни и неопровергани от други доказателства по делото, се установява следното:

Собствеността върху двата магазина на [**********] е възстановена през 2000 г. на фамилиите M. и Д.. k. е наследник на семейство k. – наследници на фамилия Д.. Ищцата и ответницата също са наследници на фамилия Д.. След възстановяването на собствеността между Г.Д. и „възрастния М.“ била постигната уговорка десният магазин /гледано от ул.

„[**********]“ към магазините/ да се ползва и отдава под наем от Д., а левият – от M., което положение продължава и понастоящем. Г.Д. бил големият собственик сред наследниците на фамилия Д., защото притежавал 1/2 ид. ч., семейство k. притежавали 2/3 от другата 1/2 ид. ч., а 1/6 ид. ч. била за другите наследници на фамилия Д., сред които била и ищцата. Поради това Г.Д. вземал наема за десния магазин и го разпределял между другите, а след смъртта му ответницата започнала да получава наема от този магазин и да го разпределя между останалите наследници от фамилията. Тя носела на k. парите с квитанция, след което последната ги давала на другите наследници от семейство k.. В предоставяните на свидетелката пари не се включвали парите за ищцата, защото тя имала права в останалата 1/6 ид. ч. от имота, като k. не знае по какъв начин ответницата дава парите на наследниците на тази 1/6 ид. ч. Лицата от фамилия Д. никога не са получавали наем от магазина, който бил даден на фамилия M..

Показанията на свид. k. – в частта относно отдаването под наем на предоставения на фамилия Д. за ползване и управление магазин /„десния магазин“/, намират опора в Договор за наем на недвижим имот от 08.02.2021 г. С него ответницата е отдала под наем на [**********] магазин № 2, находящ се в [**********], с вход откъм у[**********], с площ от 33 кв. м., за срок от 24 месеца, считано от 01.03.2021 г., срещу месечен наем в размер на 500 евро без ДДС.

Обстоятелството, че предоставеният за ползване и управление на фамилия Д. магазин на [**********] е отдаден под наем през 2021 г. от К., се потвърждава и от изявленията на ищцата, направени в Нотариална покана с рег. № 309, том 1, № 39/07.04.2021 г., с която тя е поканила ответницата да й заплати полагащата се част от наема за отдадените под наем имоти, сред които изрично е посочен и този имот.

В мотивите на ТР № 7/02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието следното: „При разглеждане на претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС следва да се съобразят и обстоятелствата дали съсобствениците са уговорили или е налице решение на мнозинството или установено от съда разпределение на ползването и способа на това разпределение съгласно чл. 32 ЗС.“. Предвид това и с оглед събраните доказателства съдът приема за установено, че след възстановяване на собствеността върху двата магазина на [**********] 4 е взето решение от мнозинството от съсобствениците относно тяхното разпределение за ползване, като единият магазин /десният, ако се застане с лице към магазините – магазин с идентификатор № ***, с площ от 33 кв. м./ е предоставен за ползване и управление на наследниците от фамилия Д., а другият /левият – магазин с идентификатор № ***, с площ от 39 кв. м./ – на наследниците от фамилия M.. Следователно магазин с идентификатор № *** през исковия период е ползван не от К., а от трети лица – наследниците на фамилия M. и/или техните наематели.