Решение № 16394 от 20.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16394 гр. София, 20.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. Б. като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. Б. Гражданско дело № 20261110102191 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 247 и чл. 248 ГПК.

Производството е образувано по инициатива на съда поради констатирана очевидна фактическа грешка в постановеното по делото Решение № 14148/15.07.2026 г., изразяваща се в погрешно посочване на бащиното име на ищеца в диспозитива на решението – Л. вместо правилното име – Л..

Постъпила е и молба от ищеца Е. Л. Б., чрез адв. Й. С. Л.-П., с която се иска изменение на Решение № 14148/15.07.2026 г. в частта за разноските, като присъденото на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА адвокатско възнаграждение бъде увеличено от 750 евро на 2050 евро.

Молителят поддържа, че материалният интерес следва да бъде определен според общата дължима сума по договора - 41 470,80 лв., при която размерът, изчислен по чл. 7, ал.

2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, възлиза на 3967,66 лв., съответно 2028,63 евро. Излага и доводи, че определеният от съда размер не съответства на положения адвокатски труд и поставя адвоката, оказал безплатна правна помощ, в по-неблагоприятно положение.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът „Юробанк България“ АД е подал отговор, с който оспорва молбата като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира следното:

Молбата е подадена от процесуално легитимирана страна в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С Решение № 14148/15.07.2026 г. съдът е уважил предявения главен иск и на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА е осъдил ответника да заплати на процесуалния представител на ищеца сумата от 750 евро за оказаната безплатна правна помощ.

Съгласно действащата редакция на чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА при определяне на разноските за адвокат съдът прилага критериите по чл. 36, ал. 3 и 4 ЗА. Релевантни са фактическата и правната сложност на случая, засегнатият интерес, условията, при които е 1 възложена и предоставена защитата, включително времето и спешността за извършването й, както и квалификацията, опитът и специализацията на адвоката. Тъй като наредбата по чл.

36, ал. 4 ЗА не е влязла в сила, съгласно § 21, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗА, обн., ДВ, бр. 17 от 13.02.2026 г., възнаграждението се определя по критериите на чл. 36, ал. 3 ЗА, като по аналогия се прилага Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Следователно размерите по чл. 7 от Наредба № 1 имат ориентировъчно значение и не представляват задължителен минимум, под който съдът не може да определи възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА. В този смисъл е и практиката на ВКС, според която размерът по наредбата е само ориентир за цената на адвокатския труд, докато обоснованият размер зависи основно от фактическата и правната сложност и от необходимите работа и време за организиране на защитата – така Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т.о., Определение № 4089/17.09.2024 г. по к.ч.гр.д. № 2974/2024 г. на ВКС, I V г.о.Определение № 1815 от 06.04.2026 г. по гр. д. № 2621/2025 г. на ВКС, II г. о.;

Решение № 137 от 27.02.2026 г. по гр. д. № 3591/2024 г. на ВКС, I г. о. Поради това е неоснователен доводът, че заявеното от ответника възражение за прекомерност, доколкото съдържа искане за определяне на възнаграждението по наредбата, ограничава съда да присъди по-нисък размер. В хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА не е налице реално заплатено от страната възнаграждение, което да се намалява по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Възнаграждението възниква в полза на адвоката по силата на закона и размерът му се определя от съда. Ето защо заявеният от адвоката размер не обвързва съда и не придобива характер на сторен от страната разход, подлежащ на възстановяване в пълен размер.

Поддържаното от молителя изчисление изхожда от неправилно определен материален интерес. В Решение № 76 от 15.07.2016 г. по т. д. № 888/2015 г. на ВКС, I т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че когато се иска прогласяване на недействителността на договора в неговата цялост, паричната оценка на предмета на делото по чл. 68, вр. чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК съвпада със стойността на договора, която при договора за кредит се определя от размера на предоставената сума – главницата. Ето защо в случая засегнатият материален интерес е 22 000 лв., а не общата дължима сума от 41 470,80 лв., включваща бъдещи възнаградителни лихви, такса ангажимент и застрахователна премия за целия 120-месечен срок на договора. При материален интерес от 22 000 лв. размерът по чл.

7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 възлиза на 2380 лв., съответно 1216,87 евро, определен по формулата 1300 лв. плюс 9 % върху горницата над 10 000 лв., а не на поддържаните от молителя 3967,66 лв., съответно 2028,63 евро.

Не отговаря на данните по делото и твърдението, че присъдената държавна такса е определена върху сумата 41 470,80 лв. Присъдените по сметка на съда 449,94 евро са равностойността на 880 лв., т.е. 4 на сто върху размера на предоставения кредит от 22 000 лв. Държавна такса от 4 на сто върху 41 470,80 лв. би възлязла на 1658,83 лв., съответно 848,15 евро.

Наред с това не може да бъде споделено и разбирането, че общата дължима сума по договора е единственият критерий за размера на възнаграждението. Засегнатият интерес е само един от критериите по чл. 36, ал. 3 ЗА и следва да се преценява наред с действителната сложност и обема на извършената работа.

При конкретната преценка съдът съобразява, че спорът е бил със значим за ищеца материален интерес и процесуалният му представител е изготвил искова молба, организирал е защитата и е участвал в разглеждането на делото. Същевременно предметът е бил ограничен до един договор за потребителски кредит, а решаващият въпрос – включва ли се застрахователната премия в общия разход по кредита и в ГПР - е бил изяснен с писмени доказателства и едно заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Проведено е едно открито съдебно заседание, не са събирани гласни доказателства и не са извършвани други усложнени процесуални действия. Поради уважаването на главния иск съдът не се е произнасял по евентуалните искове.

С оглед на всички тези обстоятелства определеният размер от 750 евро съответства 2 на действителната фактическа и правна сложност, на обема на извършените процесуални действия и на засегнатия интерес. Постигнатият благоприятен резултат е отчетен, но сам по себе си не може да замести комплексната преценка по чл. 36, ал. 3 ЗА.

Неоснователно е и позоваването на дискриминационно третиране. Обстоятелството, че защитата е оказана безплатно, е основанието за възникване на самостоятелното право на адвоката по чл. 38, ал. 2 ЗА и не е използвано като критерий за намаляване на възнаграждението. Размерът се определя според едни и същи обективни законови критерии и не следва да се приравнява автоматично на хипотетична цена, която друг адвокат би договорил с клиент при възмездно представителство.

По изложените съображения не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските.

На следващо място съдът констатира, че от данните по делото се установява и че бащиното име на ищеца е Л., видно от служебно изготвена на 02.02.2026 г. справка от Националната база „Население“, а и от процесния договор за кредит, декларация за произход на средствата по чл. 66, ал. 2 ЗМИП, декларация за предоставяне на лични данни и др. В тази насока съдът правилно е посочил бащиното име на ищеца в мотивната част на решението, но в диспозитива погрешно е посочил за бащино име – Любомитов. Затова съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 247, ал. 1 от ГПК за допускането на поправка на очевидната фактическа грешка в решението.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 14148/15.07.2026 г. в следния смисъл – в диспозитива на решението на л. 5-ти, ред 41-ви и ред 45-ти за бащино име на ищеца да се счита „Л.“ вместо погрешно посоченото „Любомитов“.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. Л. Б., чрез адв. Й. С. Л.-П., за изменение на Решение № 14148/15.07.2026 г., постановено по гр. д. № 20261110102191 по описа на Софийския районен съд за 2026 г., в частта за разноските чрез увеличаване на присъденото по чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение от 750 евро на 2050 евро.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3