Решение № 158 от 17.04.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Варна, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20253100900166 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25 и сл. ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба с вх. № 20250317100652, подадена от Т. Й. Т. ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Д. Д. - М.“ № 1, срещу Отказ № 20250307141618 / 11.03.2025г. на длъжностно лице по регистрация /ДЛР/ при Агенция по вписванията /АВ/, с който е отказано вписване на първоначална регистрация на дружество с ограничена отговорност с наименование „Черноморски риболов Варна“ ООД.

В жалбата се навежда оплакване за незаконосъобразност на постановения отказ.

Жалбоподателят счита за неправилни мотивите на ДЛР, като се аргументира с това, че двете фирми имали различна правна форма. Посочва се още, че председател на вече регистрираното сдружение „Черноморски риболов – гр. Варна е същото лице заявител за първоначална регистрация на търговец „Черноморски риболов Варна“ ООД. Молбата е за произнасяне по същество.

В постъпилия от АВ, чрез юрисконсулт, отговор по жалбата се заявява, че отказът е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, а жалбата отхвърлена, като неоснователна. Аргументацията се препокрива с тази изложена в самия обжалван акт. В условията на евентуалност въвежда възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна, разполагаща с правен интерес от обжалване на отказа, като е заплатена дължимата държавна такса. По тези причини, жалбата се преценява за ДОПУСТИМА, и следва да бъде разгледана по СЪЩЕСТВО:

След преценка на представените по преписката към отказа доказателства и въз основа 1 на справка по партидата на дружество в ТРРЮЛНЦ, настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от справката в ТРРЮЛНЦ се установява, че обжалваният в настоящото производство отказ е постановен по заявление А4 с вх.№ 20250307141618 за вписване на първоначална регистрация на дружество с ограничена отговорност с наименование „Черноморски риболов Варна“.

Към заявлението са представени протокол от учредително събрание, нотариално заверено съгласие и образец от саморъчен подпис на управителя, документ за внесен в банката капитал, учредителен акт. Представени са декларация по чл. 141, ал. 8 от ТЗ, декларация по чл. 142 от ТЗ, както и декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТР.

От служебната проверка в регистъра се установява и че към момента на подаване на заявлението е регистрирано друго юридическо лице - Сдружение с фирма „Черноморски риболов – гр. Варна“, ЕИК 207239300.

По заявление ДЛР е постановило Отказ № 20250307141618 / 11.03.2025г. за вписване на новоучреденото дружество. Мотивите на ДЛР са в насока, че от извършена справка в базата данни на Търговския регистър е видно, че името на учредяващото се дружество „Черноморски риболов Варна“ не е уникално и се използва от друг търговец – „Черноморски риболов – гр. Варна“, ЕИК 207239300. Прието е, че между регистрираната вече фирми и заявената за вписване фирма съществува разлика в буквения състав и при изговарянето, но това е пречка за вписване на новоучреденото дружество в Търговския регистър, поради еднаквата асоциация, която създава фирмено наименование. Прието е още, че на практика с добавката „гр.“ не се променя наименованието на вече вписания търговец „Черноморски риболов Варна“. Посочено е, че съгласно императивната разпоредба на чл. 11 от ТЗ фирмата може да се употребява само от търговеца, който я регистрирал.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 21, т. 7 ЗТРРЮЛНЦ при регистрация на дружество длъжностното лице следи дали друго лице няма права върху фирмата на новоучредения субект и дали наименованието не въвежда в заблуждение по смисъла на чл. 7, ал. 2, изр. 2, пр. 2 ТЗ.

Изложеното сочи, че освен проверка за пълна идентичност в регистърното производство следва да се извърши и проверка за тези обстоятелства, които биха могли да доведат до въвеждане в заблуждение, едно от които е значителната степен на сходство на двете наименования.

Изключителното право на носителя да употребява фирменото си наименование в гражданския и търговския оборот, се ползва както с национална защита съгласно разпоредбите на чл. 7- 11 от Търговския закон /Т3/, така и с международна защита съгласно Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост. В чл. 7, ал. 1 ТЗ е дадена легална дефиниция на понятието фирма. Предвидено е, че тя представлява наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва. Фирмата, с която 2 новоучреденото търговско дружество иска да бъде регистрирано, се изписва на български език съгласно изискването на чл. 7, ал. 3 ТЗ. По силата на чл. 7, ал. 2 ТЗ всяка фирма освен предписаното от закона необходимо съдържание може да включва означение за предмета на дейност, участващите лица, както и свободно избрана добавка. Фирмата трябва да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения ред и морала.

В чл. 11 ТЗ е регламентирано съществуването в полза на търговеца, който е регистрирал определено фирмено наименование, на изключително право да използва това наименование, както и да иска от всяко едно трето лице да прекрати използването му и да му заплати обезщетение за причинените от това вреди. Съгласно чл. 7, ал. 4 ТЗ всеки търговец има право да предяви иск за установяване на недобросъвестно заявяване или използване на фирма, за преустановяване на недобросъвестното използване на фирма, както и иск за обезщетение за вреди, когато фирмата е идентична или сходна с регистрирана по-рано фирма. Следователно по аргумент от разпоредбата на чл. 7, ал. 4 ТЗ, фирмата не трябва да е идентична и не трябва да е сходна с регистрирана по-рано фирма, което би било въвеждащо в заблуждение за другите правни субекти. За да се допусне вписването в търговския регистър на едно търговско дружество трябва да се установи, че фирмата, под която то ще упражнява занятието си, не нарушава възникнало вече право върху фирма на друг правен субект, т. е. че заявеното като фирма наименование не е идентично или сходно с регистрирана по-рано фирма.

В настоящия случай, предмет на регистрация е търговец с наименование, формално неидентично с фирмата на вече регистрирано юридическо лице – съответно „Черноморски риболов Варна“ и „Черноморски риболов – гр. Варна“. Формалната разлика обаче произтича от несъществен, недоминиращ и неотличителен наименованието елемент, а именно – добавяне на „гр.“. Изложеното сочи, че дори да не се приемат за идентични, фирмите на двата субекта са дотам сходни, че би могло да се стигне до въвеждане в заблуждение по смисъла на чл. 7, ал. 2, изр. 2, пр. 2 ТЗ. Това от своя страна означава, че е налице забрана за регистрация на субекта, заявил по-късно сходната фирма по аргумент от чл. 21, т. 7, пр. 2 ЗТРРЮЛНЦ.

Императивното изискване за уникалност на фирменото наименование до степен на еднозначна отличителност от регистрираните фирми на другите търговци съществува независимо от другите реквизити от статуса на търговеца, каквито са предмет на дейност и независимо от седалището и адреса на управление. Различната правноорганизационна форма на търговеца, изписвана задължително след свободно избраното наименование, също не е от естество да обезпечи изискването за уникалност и отличителност. В този смисъл е константната практика на апелативните съдилища, обективирана в Решение № 122 от 17.05.2013 г. по в. т. д. № 147/2013 г. на Апелативен съд - Велико Търново, Решение № 382 от 10.10.2017 г. по т. д. № 277/2017 г. на Апелативен съд – Бургас, Решение № 855/27.04.2015 г. по ф. д. № 1329/2015 г. на Софийски апелативен съд, Решение № 1928/20.07.2018 г. по т. д.

№ 3589/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд и др.

Предвид гореизложеното съдът намира, че наличието на съществуващото сдружение 3 с наименование „Черноморски риболов – гр. Варна“ е пречка за вписване на новоучредено дружество „Черноморски риболов Варна“ ООД, тъй като наименованието на търговеца следва да е индивидуализиращо лицето и представлява изключително право, което не може да бъде нарушавано, ако се ползва от друго лице, на основание чл. 7, ал. 4 ТЗ.

Въз основа на тези съображения, настоящият състав приема, че постановеният отказ е правилен и като такъв следва да бъде потвърден.

По разноските:

Производството по чл. 25 ЗТРЮЛНЦ не е спорно, а е охранително производство по смисъла на чл. 530 ГПК и Агенцията по вписванията няма качеството на страна в това производство, като всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея (подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда), са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност. В този смисъл е последователната практика на касационната инстанция, споделяна и от настоящия състав.

След като се касае за охранително производство, то и по отношение на отговорността за разноски, следва да се приложи разпоредбата на чл. 541 от ГПК, а именно, че разноските са за сметка на единствената страна в производството, т. е. за молителя. Неоснователно е позоваването на новата ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, според която в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс. Следва да се съобрази, че тази норма не отразява едностранния характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, като е резултат от несъвършенството на обнародваните в ДВ бр.105/2020г. законодателни промени в ЗТРРЮЛНЦ, поради което същата следва да бъде прилагана корективно с оглед общата за всички охранителни производства норма на чл. 541 ГПК Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Отказ № 20250307141618 / 11.03.2025г на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по заявление с вх.№ 20250307141618, за вписване на първоначална регистрация на дружество с ограничена отговорност с наименование „Черноморски риболов Варна“.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в седемдневен срок от връчването му на жалбоподателя.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и на Агенция по вписванията.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

4