Решение № 4596 от 20.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4596 гр. Пловдив, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20245330106385 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове при условията на евентуалност с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД и член 79, ал.1, пр.1 ЗЗД.

Ищцата Т. М. И., ЕГН ********** твърди, че на ****г. е сключила с „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД с ЕИК 202255877 договор за потребителски кредит № ***и Анекс №*****. към него от разстояние, с предоставяне в кредит на сумата от 1000 лв. със срок за връщане на заетата сума от 7 месеца, считано от отпускането му, като всеки месец се дължи по една вноска. Бил изготвен и погасителен план, посредством който са определени ежемесечните вноски по погасяването на задължението, като падежът на всяка вноска било 4-то число на съответния месец от 04.09.2023г. до 04.03.2024г. включително. Уговорена била също договорна лихва за целия период на кредита в размер на 39,72 лв.

Твърди се, че между страните е уговорена неустойка за непредоставяне на обезпечение посочена в погасителния план към договора за кредит, която е в размер на 672,84 лева, начислена за периода 4.09.2023г. – 4.03.2024г. или по 3,16 лева на ден.

Месечната вноска по кредита е в размер на 258,93 лв., включваща главница, лихва, такса за разглеждане на документи и неустойка за непредоставяне на обезпечение.

Също така се твърди, че ищцата е заплатила две падежни вноски на 04.09.2023г. и на 04.10.2023г., без да е платила неустойка по договора за кредит, като е погасявала само дължимата главница и договорна лихва. Счита, че предвидената в договора за кредит 1 клауза в чл. 4 е недействителна, като заобикаляща закона и накърняваща добрите нрави, поради което са предявени при условията на евентуалност установителни искове за прогласяване недействителността на тази клауза, като противоречаща на добрите нрави, евентуално като заобикаляща закона.

От ответника е постъпил отговор в едномесечния срок, който не отрича, че между страните има сключен договор за кредит и анекс към договора, като с анекса е било рефинансирано задължение на ищеца по Договор за кредит №****, като в изпълнение на задължението по Анекс №**** г., същият е получил част от сумата чрез системата „ePay.bg“ на „Изи Пей“ АД. Счита, че са спазени изискванията на ЗПК.

Излага съображения за действителност на договора за кредит.

От ответника е предявен насрещен иск срещу Т. М. И., ЕГН **********, с който иска осъждането й да му заплати главница по договора в размер на 629,72 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното й изплащане.

От ответницата по насрещния иск е подаден отговор на насрещната искова молба, в който изразява възражения за неоснователност на насрещния иск. Посочват, че претендираната главница била неправилно изчислена, тъй като направените плащания от страна на кредитополучателката не са били отнесени към главницата.

Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят, че между тях има сключен на 04.08.2023 г. договор за потребителски кредит № ****, като на кредитополучателката Т. И. била отпусната сумата от 1000 лева и че съгласно договора за потребителски кредит е била уговорена за неустойка за предоставяне на обезпечение, както и че има извършени две плащания по договора за кредит на 04.09.2023 г. и на 04.10.2023 г.

Установява се, че в член 2 от приложение № 5 към договор за потребителски кредит № 586261 е предвидено, че в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитодателя следните обезпечения по кредита: банкова гаранция или поръчителство на физически лица. Изискванията на кредитора към банковата гаранция – да бъде в размер на сбора на дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по настоящия договор. Изискванията към всеки един от двамата поръчители – да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500 лева да бъдат лица над 20годишна възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с кредитодателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако има – кредитната история на поръчителя в ЦКР на БНБ една година назад да е със статут не по-лош от „редовен“. В клаузата е предвидено още, че по своя преценка кредитодателят може да откаже да приеме предложените му поръчители, както и да изиска осигуряването на повече от двама поръчители. В член 4 от същото приложение е предвидено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечението в срок, кредитополучателят дължи на кредитодателя 2 неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение. Размерът на неустойката е в размер на 3,16 лева средно на ден. Уговорено е неустойката да се начислява и заплаща от кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска.Така уговорена неустойката за непредоставяне на обезпечение противоречи на добрите нрави, защото е предназначена да санкционира кредитополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение и то едва след като изпадне в забава, когато практически е невъзможно да се осигури обезпечение чрез поръчителство. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът счита, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства.

Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. С оглед изложеното искът за прогласяване нищожността на неустойката на основание противоречие с добрите нрави ще се уважи като основателен. Предявеният при условията на евентуалност иск за прогласяване на нищожността на клаузата за неустойка на основание заобикаляне на закона не подлежи на разглеждане.

По насрещния иск.

Съдът, като съобрази описаните по-горе клаузи, намира, че процесният договор за кредит не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като уговорената в него неустойка представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите. Съобразно правилото на чл. 19, ал.

4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент плюс 10 пункта/, което към 4.08.2023г. означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 66,45 % от заетата сума. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия;

3 общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. Получаването на кредита е обусловено от заплащането на неустойката. Това е така на първо място, защото изискването за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция съдържа множество ограничения и конкретно определени параметри, които – предвид характера, броя и изключително краткия срок за предоставяне – правят задължението за предоставяне на обезпечение изключително трудно изпълнимо.

Еднодневният срок за предоставяне на обезпеченията е прекомерно кратък и създава значително затруднение за потребителя, както за предоставяне на обезпечение чрез поръчители, тъй като същите следва да бъдат двама и всеки от тях следва да отговаря на критерии, чието изпълнение подлежи на удостоверяване пред кредитора чрез предоставяне на официални документи, така и относно безусловната банковата гаранция, за учредяването на която също е необхоД. набавяне на документи и одобрение от кредитна институция. Показателно е и обстоятелството, че компенсаторната неустойка санкционира неизпълнение на задължение, различно от главното задължение на кредитополучателя по договора /да върне заетата сума/, и се дължи независимо от това, дали кредитополучателят плаща дължимите погасителни вноски на уговорените падежни дати. Обезпечението на кредита няма самостоятелно значение извън неговата функция да гарантира изпълнението на главното задължение.

Неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение е санкционирано с неустойка в общ размер на 672,84 лева, чийто размер възлиза на повече от 67 % от отпуснатата сума, което ако беше включено в размера на годишния процент на разходите, той при всяко положение би надхвърлил законоустановения размер от 66,45 %.

От съвкупната преценка на всичко изложено по-горе следва извод, че с предвиждане на въпросната неустойка не се цели обезпечаване на договора, а оскъпяване на кредита чрез кумулиране на скрито възнаграждение, което обяснява и уредената още при сключването на договора клауза, предвиждаща неустойката да се прибавя към погасителните вноски. Следователно неустойката има характера на "общ разход по кредита за потребителя" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и е следвало да бъде включена в годишния процент на разходите. Доколкото, съгласно гореизложеното, неустойката представлява сигурно възнаграждение за кредитора, което той очаква да получи към датата на сключване на договора за кредит, то посочването на годишен процент на разходите без включване на това възнаграждение цели въвеждане на потребителя в заблуждение относно разходите му по кредита. При това положение посоченият в договора годишен процент на разходите не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на сделката, каквото именно е предназначението на ГПР, а ГПР, който изначално не е годен да изпълни своето предназначение, не е правно валиден. Ето защо в случая е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – непосочване на годишен процент на разходите, 4 и приложение следва да намери нормата на чл. 22 ЗПК.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 23 ГПК, ответникъткредитополучател дължи на ищцовото дружество единствено чистата сума по кредита – сумата от 590 лева, получена като от размера на усвоената главница от 1000 лева, бъде извадена платената от кредитополучателя сума от 410 лева.

Ето защо насрещният иск ще бъде уважен до размера на 590 лева, като за разликата над този размер до пълния предявен размер от 629,72 лева ще бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.