Разпореждане № 1032 от 06.02.2026, Районен съд - Добрич

РАЗПОРЕЖДАНЕ гр. Добрич

Районен съд – Добрич, XXII състав в проведеното на 06.02.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 529 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Надя Г. Славова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Образувано е по заявление на П. Д. Г., ЕГН **********, настоящ адрес **********, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Ц. Г. Т., настоящ адрес ********** – по договор за заем от 23.12.2025г., сключен между заявителя като заемодател и длъжника като заемател, за парична сума в размер на 2000 (две хиляди) лева, с падеж на 31.01.2026г., за сумата, както следва: 1 023,00 EUR (хиляда двадесет и три евро) , представляваща главница по договор за заем от 23.12.2025г. Заявителят претендира и направените в производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 260,00 EUR (двеста и шестдесет евро) и държавна такса в размер на 17,39 EUR (седемнадесет евро и 39 цента).

След като се запозна с материалите по делото, съдът намира следното:

Вземанията, предмет на производството, са за парични суми, за които искът е подсъден на районния съд, съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 103 и чл. 104 ГПК.

Подаденото заявление също така отговаря на изискванията за редовност, регламентирани в чл. 410, ал. 2 от ГПК.

Съобразно т. 2б на ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ВКС, доколкото в производството по чл. 410 от ГПК съдът не събира доказателства и не може да прави изводи въз основа на представени такива, редовността на заявлението като основание за издаване на заповед за изпълнение се обуславя от точната индивидуализация на вземането по основание и размер. Съдът намира, че в разглеждания случай претендираното вземане за главница по договора за заем 2000 лева (1023 евро) е индивидуализирано в достатъчна степен, като за същото са налице законоустановените предпоставки за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Предвид основателността на заявлението относно главното вземане, основателно е и искането за присъждането му ведно със законната лихва върху същото, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 06.02.2026г., до окончателното изплащане на задължението.

Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД посочва, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение от деня на забавата, като същото е определено да бъде в размера на законната лихва. Съдебната практика еднопосочно приема, че при парични вземания на договорно основание, 1 натрупаната до датата на завеждане на иска (подаване на заявлението по чл.

410 от ГПК) забава съставлява отделен иск, а не акцесорна последица от съдебното признание на съществуването на парично вземане, поради което следва да е отделно заявена с нейното основание, размер и период, респ. да е заплатена дължимата за разглеждането му държавна такса. Това в настоящият случай не е сторено, поради което искането в тази му част подлежи на отхвърляне.

С оглед направеното искане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на заявителя следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски, включващи 24,27 евро за заплатена държавна такса и 260 евро за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя заявителя П. Д. Г., ЕГН **********, настоящ адрес **********, срещу Ц. Г. Т., настоящ адрес **********, за сумата от 1 023,00 EUR (хиляда двадесет и три евро), представляваща главница по договор за заем от 23.12.2025г., сключен между заявителя като заемодател и длъжника като заемател, за парична сума в размер на 2000 (две хиляди) лева, с падеж на 31.01.2026г., ведно със законната лихва за период от датата на подаване на заявлението, 06.02.2026г., до окончателното изплащане на вземането, както и за направените в производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 260,00 EUR (двеста и шестдесет евро) и държавна такса в размер на 17,39 EUR (седемнадесет евро и 39 цента).

ПРЕПИС от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК, ведно с указания за възможността за подаване на възражение по чл. 414 и/или чл. 414а от ГПК.

ОТХВЪРЛЯ, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, заявление вх. рег.

2735/06.02.2026г. на заявителя П. Д. Г., ЕГН **********, настоящ адрес **********, срещу Ц. Г. Т., настоящ адрес **********, в частта, с която се иска присъждане на законна лихва за периода от 01.02.2026г. до 05.02.2026г.

ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя по реда на чл. 50, ал.

5 във вр. чл. 38, ал. 2, т. 2 от ГПК.

Разпореждането в отхвърлителната част подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Добрич, в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя, на основание чл. 413, ал. 2 от ГПК. В останалата част разпореждането не подлежи на обжалване.

След влизане в сила на разпореждането в отхвърлителната част, делото да се докладва за даване на указания на заявителя относно възможността за 2 предявяване на осъдителен иск по чл. 415, ал. 3, вр. ал. 1, т. 3 от ГПК.

Разпореждането е подписано с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Надя Г. Славова )

3