Решение № 1053 от 21.09.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1053 гр. Варна, 20.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20223100502215 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 50207 от 12.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 1286/2022 г. на ВКС – ІV ГО - е отменено решение № 1127 от 28.06.2021 г., постановено по в.гр.д.№ 578 по описа за 2021 г. на ВОС - V състав -, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона, както и необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия.

Производството пред въззивната инстанция е образувано по въззивна жалба на Е. М. Ю. против решение № 260886 от 26.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 9965/2019 г. на единадесети състав на Районен съд - Варна, с което е отхвърлен предявения от него срещу Н. С. А. иск с правно основание член 132 от СК за лишаване от родителски права на ответницата по отношение на детето С. Е.ов М. ЕГН ********** поради трайното неполагане на грижи за детето и трайното недаване на издръжка за неговото отглеждане и възпитание; както и е отхвърлен предявения от него срещу Н. С. А. иск с правно основание член 127, алинея 2 от СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето С. Е.ов М. ЕГН ********** на него и за определяне местоживеенето на детето С. Е.ов М. при него в ***; за определяне режим на лични отношения на детето С. Е.ов М. с майката Н. С.

А., съобразен с местоживеенето му в Г., а именно: по 2 часа от 10 часа до 12 часа веднъж седмично - в неделя, когато майката и детето са на територията 1 на една и съща държава и след предварително уведомяване на бащата, като майката ще взема детето от дома, където се намира, и ще го връща обратно; за осъждане на Н. С. А. да заплаща на детето С. Е.ов М. чрез него като баща и законен представител месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от датата на предявяване на иска /17.10.2019 г./ с падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпване на законните основания за изменение или прекратяване на същата, и за осъждане на майката Н. С. А. да заплати на детето С. Е.ов М. чрез него като баща и законен представител сумата от 1 800 лева, представляваща обща стойност на месечна издръжка от 150 лева за периода от 17.10.2018 г. до 16.10.2019 г., включително, а родителските права по отношение на детето С. Е.ов М. са предоставени на неговата майка Н. С. А.; определено е местоживеенето на детето С. Е.ов М. при неговата майка Н. С.

А. на адрес в село С., община А., област Варна, като на него е определен режим на лични отношения с детето С. Е.ов М., както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от петък в 17 часа с преспиване в дома на бащата до неделя в 17 часа; един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск; всяка четна година детето на Коледните празници ще е при майката, а на Новогодишните празници – при бащата от 10 часа на първия официален празничен ден до 17 часа на последния официален празничен ден с преспиване, а на всяка нечетна година детето на Коледните празници ще е при бащата от 10 часа на първия официален празничен ден до 17 часа на последния официален празничен ден с преспиване, а на Новогодишните празници – при майката; всяка четна година - първата половина на Великденските празници детето ще е при майката, а втората половина – при бащата от 10 часа на съответния официален празничен ден до 17 часа на последния официален празничен ден с преспиване, а всяка нечетна година, първата половина от Великденските празници детето ще е при бащата от 10 часа на първия официален празничен ден до 17 часа на съответния официален празничен ден с преспиване, а втората половина - при майката; осъден е М. да заплаща на С. Е.ов М. чрез неговата майка и законен представител Н. С. А. месечна издръжка в размер на 180 лева, считано от датата на предявяване на иска в съда /26.08.2019 г./ с падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, както и е осъден да заплати по сметка на ВРС сумата от 259,20 лева, представляваща дължима държавна такса по определената издръжка за детето, и на Н. С. А. - сумата от 700 лева, представляваща разноски по иска с правно основание член 132, алинея 1, точка 2 от СК и заплатен депозит за назначената СПЕ, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.

Във въззивната жалба се излага, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие със съдебната практика, същото е необосновано поради допуснато грубо нарушение на процесуалните правила при обсъждане на събраните по 2 първоинстанционното дело доказателства. Посочва се, че съдът не е събрал поискани от стрА.та и допустими доказателства - конституиране на Международна социална служба - България, която да извърши проучване и изготви социален доклад за условията на живот и средата на бащата в Г..

Твърди, че съдът не е съобразил висшият интерес на детето при постановяване на решението си и възможните вреди, които биха могли да настъпят за него при предоставени на майката родителски права. Излага се, че майката не се е грижила за детето си за продължителния период от около четири години, нито е давала издръжка, не дава и по образуваното за това в момента изпълнително дело, а изводите на съда за противното са неправилни.

Изказва несъгласие с мнението на вещото лице по допуснатата СПЕ, че не разполага с необходимия родителски капацитет и че е допринесъл за настъпилото родителско отчуждение. Няма никакво основание издръжката, която е определил съда, да се дължи от 26.08.2019 г., при положение, че той отглежда детето С. и спор за това няма, а има постановени и привременни мерки, които се изпълняват. Абсурден е определения му режим на лични отношения с детето С. при положение, че се е установил на територията на Г., а детето ще се отглежда от майка си в България. Възразява срещу постановеното решение и в частта за разноските.

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Н. С.

А. чрез адвокат П. С., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излага се, че с обжалваното решение съдът не е нарушил нито материалния, нито процесуалния закон, извършил е обстоен А.лиз на събрания доказателствен материал, съобразил се е с установената съдебна практика по казуса. Навеждат се доводи, че предявените срещу нея искове с правно основание член 132, алинея 1, точка 2 от СК и член 127, алинея 2 от СК са неоснователни, като се иска първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на сторените разноски.

За да се произнесе, настоящият състав на въззивния съд съобрази следното:

Производството е образувано въз основа на предявена от ищеца Е. М. Ю. срещу ответницата Н. С. А. искова претенция за постановяване на съдебно решение, с което да бъде лишена от родителски права ответницата по отношение на детето С. Е.ов М., роден на 01.02.2013 г., на основание трайното неполагане на грижи за детето и трайното недаване на издръжка за неговото отглеждане и възпитание, на основание член 132, алинея 1, точка 2 от СК. Моли съда с решението си да определи ограничен режим на лични отношения на ответницата с детето, както следва: всяка първа неделя от месеца за времето от 10 часа до 12 часа по местоживеене на детето, в присъствие на бащата, бабата или дядото по бащина линия или друго посочено от бащата пълнолетно лице.

Приет за съвместно разглеждане в производството е предявен от ответницата насрещен иск с правно основание член 127, алинея 2 от СК, а именно: за предоставяне на родителските права спрямо С. Е.ов М. ЕГН 3

********** на нея, за определяне местоживеенето на детето С. Е.ов М. при нея на адрес в село С., община А., област Варна, за определяне на режим на лични отношения между бащата Е. М. Ю. и детето С. Е.ов М., за осъждане на бащата Е. М. Ю. да заплаща в полза на детето С. Е.ов М. чрез майката Н. С.

А. издръжка в размер на 250 лева.

В отговора на насрещния иск ищецът е сезира съда с искова претенция с правно основание член 127, алинея 2 от СК, приета за съвместно разглеждане в производството, както следва: за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето С. Е.ов М. на него, като се определи местоживеенето на детето при него в Г., да бъде определен ограничен режим на лични отношения на детето с майката Н. С. А. с детето, да се осъди Н. С. А. да заплаща на детето С. Е.ов М. чрез неговия баща Е. М.

Ю. месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от датата на предявяване на иска,; за осъждане на Н. С. А. да заплати на детето С. Е.ов М. чрез неговия баща и законен представител Е. М. Ю. сумата от 1 800 лева, представляваща обща стойност на месечна издръжка от 150 лева за изминал период от време от 17.10.2018 г. до 16.10.2019 г., включително.

Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция след връщането на делото от ВКС са само исковете по член 127, алинея 2 от СК, тъй като решението по иска с правно основание член 132 от СК е влязло в сила.

Също така е налице и окончателно произнасяне по депозирА.та частна жалба от въззивника против определение № 261055 от 26.01.2021 г., постановено по първоинстанционното дело.

Дирекция "Социално подпомагане" - Д.ч. в представения по делото социален доклад не изразява конкретно становище по предмета на делото.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член

235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна стрА. следното:

Не е спорно между страните, че детето С. Е.ов М. е родено на 01.02.2013 г. по време на съвместното съжителство на ищеца Е. М. Ю. и ответницата Н.

С. А.; че ищецът има още едно дете - С. Е.ов Ю., роден на *** г. в град М. – Г.; че Н. С. А. е майка на още едно дете - Н. Н. С., родена на *** г.

Ищецът в исковата си молба твърди, че да живее и работи в Г., където е създал ново семейство с И.С., с която имат общо дете, което се установява от представеното удостоверение за раждане на детето, удостоверение за адресна регистрация, издадено на 29.08.2018 г. от Градска администрация - М., като от последното е видно, че Е. М. Ю. и И.С. С. са регистрирани на адрес в град ***, с дата на нА.сяне за И.С. С. на 01.12.2012 г., а за Е. М. Ю. на 29.08.2018 г.

Представен е безсрочен трудов договор, сключен от ищеща с 4 работодател „Сетинел-вир феределн ройме“ - Висбаден, от който се установява, че същият е назначен на длъжност „общ работник в строителството“, считано от 01.10.2018 г. Видно от представения фиш за работна заплата и възнаграждения на ищеца от месец октомври 2018 г. брутното му месечно трудово възнаграждение е в размер на 1 661,88 евро.

От приобщената по делото справка за съдимост се установява, че ищецът Е. М. Ю. е осъждан трикратно – за престъпление по член 195 от НК през 2012 г, за престъпление по член 343б, алинея 1 от НК през 2014 г. и за престъпление по член 343, алинея 3, предложение последно, буква „б“, предложение първо във връзка с алинея 1, буква „в“ от НК през 2013 г.

В приобщените към доказателствения материал социални доклади, изготвени от Дирекция „Социално подпомагане“ - Д.ч., се посочва, че грижи по отглеждането и възпитанието на детето С. полагат А. и М. М. - баба и дядо по бащина линия - в село С.. Те обитават собствено жилище, което разполага с добри хигиенно-битови условия и за малолетния е обособен самостоятелен кът за подготовка и игра. Жилището, в което живее Н. А. в село С. е на баба й по майчина линия и съжителя й, представлява двуетажна къща, състояща се от шест стаи, вътрешен санитарен възел, обзаведено с мебели и вещи, необходими за нормалното функциониране на домакинството. Семейство М. са споделили, че бащата работи в Г. и периодично се връща в България.