Решение № 3109 от 18.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3109 гр. ********, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20241110117946 по описа за 2024 година

Предмет на делото са следните обективно кумулативно съединени установителни искове, предявени по реда на чл. 422 ГПК от „*************“ ЕАД, чрез юрк. ********, против А. Ц. Т., С. Ц. Т. и К. С. Т. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумите, както следва: срещу К. С. Т., собственик на 4/6 идеални части от топлоснабден имот, представляващ апартамент № 5, находящ се на етаж 3 в жилищната сграда, построена в гр. *********, за сумата 1272,97 лв. стойност на незаплатена топлинна енергия за периода месец май 2020 г. – месец април 2022 г., доставена в топлоснабдения имот, ведно със законната лихва от 9.10.2023 г. до окончателното й изплащане, за сумата 208,53 лв. обезщетение за забавено плащане на посочената по-горе главница за периода 15. 09. 2021 г. – 27. 09. 2023 г., за сумата 17,13 лв. – стойност на извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода август 2020 г. – април 2022 г., ведно със законната лихва от 9. 10. 2023 г. до окончателното й изплащане, за сумата 3,93 лв. обезщетение за забавено плащане на главница 17, 13 лв. за периода 16. 10.

2020 г. – 27. 09. 2023 г., а срещу А. Ц. Т. и С. Ц. Т., собственици на по 1/6 идеална част всеки от тях на описания по-горе топлоснабден имот, за следните суми: по 318,24 лв. срещу всеки от тях - стойност на незаплатена топлинна енергия за периода месец май 2020 г. – месец април 2022 г., доставена в топлоснабдения имот, ведно със законната лихва от 9.10.2023 г. до окончателното й изплащане, по 52,13 лв. срещу всеки от тях – обезщетения за забавено плащане на посочените по-горе главници за периода 15. 09. 2021 г. – 27. 09. 2023 г., по 4,28 лв. – стойност на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода август 2020 г. – април 2022 г., ведно със законната лихва от 9.10.2023 г. до окончателното й изплащане, по 0,99 лв. – обезщетение за забавено плащане на главница 4,28 лв. за периода 16. 10. 2020 г. – 27. 09. 2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5583/2023 г. по описа на СРС, 171 с-в.

Ищецът твърди, че ответниците, в качеството им на наследници по закон на починалия ****** С.ов Т., са собственици на описания по-горе топлоснабден имот, както и че са потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Съгласно чл. 150 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди в гр. ******** се осъществява при публично известни Общи условия, чийто клаузи обвързват потребителите без да е 1 необходимо изричното им приемане. В периода от месец май 2020 г. до месец април 2022 г. ищецът е доставил в топлоснабдения имот топлинна енергия на стойност в общ размер от 1 909.45 лева, която не е била заплатена от ответниците. Твърди, че потребителите са длъжни да заплащат месечните суми за доставената топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което ответницата Т. дължи заплащането на лихва за забава върху главницата за ТЕ в размер на 208.53 лв. за периода 15.09.2021 г. 27.09.2023 г., а ответниците С. Т. и А. Т. дължат заплащането на лихва за забава върху главницата за ТЕ от по 52.13 лева 15.09.2021 г. - 27.09.2023 г. Твърди, че на основание чл.

139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия между клиентите в сграда в режим на етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. В случая етажните собственици в сградата, в която се намира процесното жилище, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение с „********“ ООД,. Съгласно чл. 155, ал. 1, т.

2 ЗЕ, сумите за топлинна енергия са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Претендира цената на услугата за дялово разпределение за периода 01.08.2020 г. -30.04.2022 г. в размер на 17,13 лв. по отношение на ответницата Т., а по отношение на другите ответници – размер от по 4.28 лева за периода 01.08.2020 г. 30.04.2022 г., както и лихва за забава върху сумата в размер от 17.13 за периода 16.10.2020 г.

- 27.09.2023 г. в размер на 3,93 лв., а по отношение на ответниците С. Т. и А. Т. – лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.10.2020 г. - 27.09.2023 г. в размер на по 0,99 лв.

С отговора на исковата молба ответниците А. Ц. Т., С. Ц. Т. и К. С. Т., изразяват становище за недопустимост и неоснователност на исковете. Правят възражение за изтекла погасителна давност. Твърдят, че липсва валидно облигационно правоотношение между страните.

Конституираното трето лице-помагач „********“ ООД не изразява становище по делото.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Представен е Протокол от 27.11.2001г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с „******** България“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв е бил подписан на 24.01.2002г. Решението на ОС на ЕС и подписаният договор обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда[1]етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. По делото е представен Договор от 09.06.2020 г. между „*************” ЕАД и „********“ ЕООД относно обстоятелството, че ищецът и третото лице-помагач са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост.

2

Обстоятелството, че именно това лице е извършвало отчет на уредите за дялово разпределение в жилищната кооперация за процесния период и изготвяло изравнителните сметки не се оспорва в процеса.

Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че процесният имот е топлоснабден.

Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване, без да е необходимо изричното писмено приемане на публично оповестените Общи условия на „*************“ ЕАД, регламентиращи съдържанието на това правоотношение.

Видно е от представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, че на 29.11.1984г. ****** С.ов Т. е придобил право на собственост върху недвижим имот - апартамент № 5, находящ се в гр.********, ул.

„*********“, № 73, находящ се на трети етаж.

Установява се /удостоверение за наследници л.16/, че ****** С.ов Т. е починал на 20.07.2005г., като е оставила за свои наследници преживяла съпруга К. С. Т., С. Ц. Т. /син/ и А. Ц. Т. /син/. Така, С. Ц. Т. и А. Ц. Т. са придобили правото на собственост върху топлоснабдения имот – всеки по 1/6 ид.ч. от него по наследство от покойния си баща, а К. С.

Т. е придобила 4/6 ид.ч.

Представените доказателства дават основание на съда да заключи, че собственици на имота са всеки един от ответниците на съответната идеална част от правото на собственост върху него по силата на наследствено правоприемство, а именно като собственици на имота те се явяват страна по облигационното правоотношение с „*************“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/, поради което и неоснователни са възраженията на ответниците в тази насока.

По делото се оспорва начинът на начисляване на топлинната енергия и се прави възражение за погасване на вземането по давност.

За изясняване на така възникналия спор е била допусната съдебно-техническа експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период.

Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото разпределение е било извършвано от „********“ ООД. За имота е била потребявана топлоенергия за отопление, битово горещо водоснабдяване и за сградна инсталация.

Предвид изложеното и при съобразяване на изравнителните сметки, изготвени за процесния период, вещото лице е стигнало до извод, че стойността на потребената топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2020 г. е в размер на 1 765.59 лв., към която следва да се добави и изчислената изравнителна сума за доплащане в размер на 236.34 лева, т.е. общият размер е 2002.03 лева.

За изясняване на така възникналия спор е била допусната, изслушана и приета и съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е установило, че размерът на дължимите суми по пера е в размер на 1930.13 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент № 5, находящ се в гр.********, ул. „*********“, № 73, е. 3, за периода 01.05.2020г. – 30.04.2022г., 432.11 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от първия ден след срока за плащане на всяко задължение до 27.09.2023 г.

Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и 3 вземането за него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е навела своевременно възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което е основателно. Видно е, че се претендират суми за топлоенергия с начална дата 01.05.2020г., а заявлението, подадено по реда на чл. 410 ГПК, което прекъсва давността, е депозирано на 09.10.2023г. Вземанията, възникнали преди 09.10.2020г. се явяват погасени по давност и възлизат в общ размер от 126.54 лева за периода 05.2020г.- 30.07.2020г.

Общият размер на вземанията след 30.07.2020г. възлиза на 1 875.49 лева главница за периода 01.05.2020 г – 30.04.2022 г и 290.15 лева лихва за периода 15.09.2021г.-27.09.2021г., както и главница за дялово разпределение от 25.69 лева за периода 01.08.2020г.- 30.04.2022г. и лихва върху тази главница от 5.91 лева за периода 16.10.2020г.-27.09.2023г.