Решение № 56 от 04.09.2024, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Момчилград, 04.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно наказателно дело № 20245150200091 по описа за 2024 година Производството е по чл.63 и сл. от ЗАНН, и е образувано по жалба на Д.

М. А. с ЕГН- **********, срещу Наказателно постановление № 3776/ 31.01.2024г. на Директора на Регионална дирекция по горите- Кърджали, с което на осн.чл.266 ал.1 от Закона за горите е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева ; както и е определено заплащането на „обезщетение“ в размер на 119,40 лева, и „паричната равностойност“ на липсващите вещи- предмет на нарушението в размер на 233,98 лева, за извършено нарушение по чл.104 ал.1 т.5 от Закона за горите.

В жалбата се развиват доводи за незаконосъобразност и необоснованост на нак.постановление, като се посочва, че не е извършил посоченото нарушение, т.к. на процесната дата 13.09.2023г. не се намирал в пределите на Р.България. Констативният протокол е бил съставен в негово отсъствие, имената му били дописани, отсечената дървесина не била налична, и не била посочена датата на извършване на нарушението. Иска да се отмени обжалваното НП, и претендира разноски.

АНО- Директора на Регионална дирекция по горите- Кърджали, при изпращане на преписката по жалбата срещу НП в съда на основание чл.60 от ЗАНН, е изразил становище, че жалбата е просрочена, а нак.постановление е 1 било влязло в законна сила на 29.03.2024г., поради и което счита, че не следва същата да се разглежда. Заявява се, че е била налице хипотезата на чл.58 ал.2 от ЗАНН, т.к. лицето не било установено на адреса, и поради и това се е приело, че нак.постановление е влязло в законна сила.

В проведеното съдебно заседание за РДГ- Кърджали се явява представител- ю.к. М.Т, която намира жалбата за недопустима, и алтернативно, неоснователна и иска същата да се остави без уважение, по изложените съображения- развити и в представената писмена защита.

Претендира ю.к. възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение.

Нарушителят се явява лично, и се представлява от адв.А. С. от АККърджали, който поддържа жалбата и посочва, че няма доказателства за извършено от неговият подзащитен нарушение, поради и което иска нак.постановление да бъде отменено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Актосъставителят М. Ч. е горски стражар в ТП- ДГС- Момчилград, а св.С. К. също е горски стражар в ТП- ДГС- Момчилград, и същите на 13.09.2023г., при проверка на отдел „93-д“ в землището на с.Припек, общ.Джебел, установили сеч на немаркирани иглолистни бял борови дърветаописани подробно, което е било нарушение по чл.104 ал.1 т.5 от Закона за горите. Двамата служители на ТП на ДГС- Момчилград са посочили като нарушител Д. М. А. от с.Припек- жалбоподателя по настоящото производство.

Били съставени Констативен протокол серия ЮЦДП № 006115/ 13.09.2023г., както и АУАН серия ЮЦДП № 003503/ 18.10.2023г., като констативният протокол не е предявен на жалбоподателя, и посочен като нарушител А., а актът е връчен на 18.10.2023г. на същият, който е посочил, че има възражения.

Проверяващите са установили, че са отсечени бялборови дървета, и дугласка- описани подробно вид, брой, диаметър и кубатура, немаркирани с КГМ.

По делото е представени са 2 Бр. сортиментна ведомост, в която са описани премерените и отсечени дървета, предмет на КП и АУАН.

2

Липсва Удостоверение, или друг документ, изд. от съответен държавен орган, от които да е видно, че отдел „93-д“ в землището на с.Припек, общ.Джебел, е част от Държавна горска собственост.

По делото е представено процесното Наказателно постановление № 3776/ 31.01.2024г., изд. въз основа на АУАН серия ЮЦДП № 003503/ 18.10.2023г., в което е описана горната фактическа обстановка- за това, че на 13.09.2023г., в землището на с.Припек, общ.Джебел, отдел „93-Д“ лицето Д.А. сече иглолистни бял борови дървета и дугласка- описани подробно, немаркирани с контролна горска марка, което е било адм. нарушение по чл.104 ал.1 т.5 от Закона за горите /за извършена сеч на дървета, немаркирани с контролна горска марка/, като последният е санкциониран на основание чл.266 ал.1 от Закона за горите, с наложено административно наказание "Глоба" в размер на 500 лева. С това нак.постановление е било определено и обезщетение в съответен, конкретно посочен размер, и респ. било присъдено и заплащане стойността на вещите, предмет на нарушението- по-горе.

По делото като свидетели са разпитани актосъставителят и свидетелят по акта, които потвърждавата описаното в АУАН, респ. в КП, като сочат, че не са видели посоченият като нарушител да сече дърветата, предмет на настоящото производство, на 13.09.2023г., същият е бил системен нарушител.

Свидетелите, които са служители на ДГС- Момчилград, заявяват, че не знаят кога е извършена сечта, която е била установена при проверка . Видели го да сече по-рано, но понеже не е бил намерен на няколко пъти- бил в чужбина, го изчакали да се върне и съставили акта при кмета, където го връчили и същият се признал за виновен и заявил, че повече няма да прави така. При съставянето на конст.протокол на 13.09. нарушителят не е бил там.

Като свидетел по делото е разпитан кметът на населеното място- на село Припек, общ.Джебел, а именно св.С. Д., който в своите показания заявява, че жалбоподателя А. на 13.09.2023г. не се намирал в селото, а е бил в чужбина. По отношения на нак.постановление заявява, че не е връчил същото, т.к. А. по това време се намирал в чужбина, и в тази насока бил изготвил съответни писма до общината.

По делото са представени диплома, трудов договор и длъжностна характеристика на актосъставителя.

По делото като доказателство е прието АНД № 24/24г. на РС3 Момчилград, към което са приложени писмени доказателства- в т.ч. и писмо от 23.04.2024г. на РУ- Джебел, от което е видно, че жалбоподателят А. е напуснал Р.България на 10.07.2023г. през ГКПП „Аерогара София“ и се върнал на 14.10.2023г. през ГКПП „Калотина“.

Представени са копия на известия за доставка, като в едното от тях е записано, че е връчено НП № 2610/ 20.09.2022г.;

Приложен е плик с обратна разписка, в която е отбелязано, че РДГКърджали е изпратило по пощата за връчване на НП № 3776/ 31.01.2024г.липсва отбелязване за връчване /като има писмо на кмета на населеното място, адресирано до общинската администрация в Джебел, че това НП не е връчено на лицето, т.к. се намирал в чужбина.

Налице е копие на известие за доставка на лицето Г.М. на някакъв документ от РДГ- Кърджали /неясен документ/- връчването е на 06.03.2024г.

Представени са писмо-искане от РДГ- Кърджали за друг адрес на жалбоподателя А., с оглед връчването на процесното нак.постановление и отговор от кмета на с.Припек, че освен този адрес в селото, не им е известен друг адрес, и че лицето е в чужбина.

РДГ Кърджали е поискала съдействие от РУ- Джебел за връчването на НП № 3776/ 31.01.2024г., с Писмо от 13.05.2024г., като видно от известие за доставка /и писмо- отговор от РУ/, на 17.05.2024г. някакъв документнеустановен по делото / но не наказателното постановление/ е бил връчен на лицето А.М.- с непосочено качество на получател. В писмото на РУ- Джебел от 21.05.2024г. е посочено, че НП № 3776/ 31.01.2024г. е връчено на Д. М. А., като в тази насока са докладна записка на пол.служител от същата дата и разписка за връчване на това наказателно постановление лично на лицето на 21.05.2024г..

Жалбата е депозирана на 28.05.2024г., поради и което съдът приема, че същата е подадена в срок , и подлежи на разглеждане.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на делото писмени доказателства и от показанията на разпитаните свидетелислужители на ДГС- Кирково и служител на фирма „Бори“.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Със съставеният на нарушителя Д. М. А. АУАН серия 4

ЮЦДП № 003503 от 18.10.2023г., не се установява, че последният е извършил на посочената в акта дата- 13.09.2023г. нарушение на чл.104 ал.1 т.5 от ЗГ, а именно, не се установява, че на посочената дата и място А. е отсякъл описаните в акта и немаркирани с КГМ дървета от описаният вид.

Действително, при проверка на посоченият „92-Д“ в землището на с.Припек, общ.Джебел, горски служители са открили отсечени и немаркирани дърветапосочените, но не е установено по никакъв начин, извършителят на това адм.нарушение да е посоченият като нарушителД.А..

Нещо повече, не е установено, че нарушението е извършено на тази дата- посочената в акта 13.09.2023г., като същото е констатирано на 13.09.2023г. /при проверка на служители от РДГ- Кърджали, поне така е записано в Конст.протокол/, но не и че е извършено на тази дата и то от Д.А., като в тази насока са показанията, както на актосъставителя, така и на свидетеля по акта, които са служители на ТП- ДГС- Момчилград. В тази насока са и показанията на кмета на населеното място Ст.Д., който посочва, че в посоченият период А. се намирал в чужбина. За неговото пребиваване в периода от юли до м.октомври 2023г. в чужбина са налице и писмени доказателства- описаните по-горе.

Освен това не се установи, че посоченият горски участък е част от държавният горски фонд, и поради това не е установено, че следва да се маркират с контролна горска марка преди да бъдат отсечени, респ.отрязани.

Предвид изложеното съдът приема, че така съставеният акт за установяване на адм.нарушение, страдат от формален порок относно изискуемото за валидността му съдържание, което се явява съществено нарушение на процесуалните правила и рефлектира върху законосъобразността му. Съдът счита, че описанието на нарушението не е изложено ясно, конкретно и недвусмислено, имащо значение за преценка съставомерността на нарушението, тъй като няма посочено ясна дата на извършването му, съобразно изискванията на чл.42 ал.1 т. 3 от ЗАНН . И това е и така поради обстоятелството, че в свидетелските показания на актосъставителя /а и на свидетеля по акта/, се сочи като дата на установяване на нарушението 13.09.2023г., когато са установили отсечените немаркирани дървета на мястото на нарушението. Същевременно в КП е посочено, че нарушението е установено на 13.09.2023г., при извършена проверка- като 5 твърдение за същото има и в показанията на свидетелите, които сочат, че нарушението е установено по- рано. Освен изложеното, не са събрани гласни или други доказателства, че посоченото лице Д.А. да е установен при отсичането на дърветата, като на място горските служители не са установили никакво лице на посочената дата. Без отношение към датата на извършване на нарушението са показанията на свидетелите, че при съставянето на акт нарушителят си бил признали вината си и доброволно подписал акта.

Изхождайки от факта, че АУАН е съставен на 18.10.2023г. и отнесено към показанията на свидетелите, а и писмените доказателства, както и записаното в КП, може да се направи предположение, че нарушението е извършено доста преди датата на съставяне на АУАН.

По този начин в съставеният на нарушителя А., АУАН- посочен погоре, липсва необходимата яснота и конкретика относно важен съставомерен признак, какъвто е датата на извършване на нарушението. Съдът приема, че тази неяснота съществено опорочава АУАН от формална страна. Освен това не е установено, че посоченият горски участък е част от държавният горски фонд, за да се приеме, че при отсичането на дървета следва същите да са маркирани с КГМ.

Съобразно изложеното, предвид характера на настоящото производство следва да се посочи, че производството по установяване и санкциониране на административните нарушения е строго формално, регламентирано от императивни норми, уреждащи съдържанието на административните актове, процесуалните действия и правомощия на административните органи.

В случая съставеният АУАН не отговаря на изискването за форма. В противоречие с разпоредбата на чл.42 ал.1 т.3 от ЗАНН в него не се съдържа необходимото ясно и точно посочване на датата, когато е извършено нарушението. Съставяният АУАН е основен елемент от административнонаказателното производство. Той има сезираща и обвинителна функция, поради което е недопустимо да се тълкува разширително чрез извличане от други източници на факти и обстоятелства от значение за индивидуализацията и съставомерността на деянието, обосноваващи ангажиране на административна отговорност, ако не са описани в Акта. Противното би било в противоречие не само с императивните разпоредби на ЗАНН, но и с най6 общите принципи на правото. АУАН се явява важна, обуславяща предпоставка за санкционирането на нарушителя.