Решение № 1286 от 12.12.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1286 гр. Бургас, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Таня Д. Евтимова при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20222100501447 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е решение № 1733/04.08.2022г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 20222120103821. С това решение, съдът:

1) ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Бургас, ЕИК: 129009742 с адрес в гр.

Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, представлявана от старши комисар Калоян Калоянов да заплати на К. Б. П., ЕГН: **** от гр. **********, заемащ длъжността ********* сумата от 726,66 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 85,80 часа в периода от 01.07.2019г. до 09.07.2020г. на основание служебно правоотношение между страните, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на подаване на исковата молба – 14.06.2022г. до окончателното изплащане и сумата от 172,00 лева, представляваща сборно обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 01.08.2019г. до 13.06.2022г.;

2) ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Бургас, представлявана от старши комисар Калоян Калоянов да заплати на К. Б. П., ЕГН: **** от гр. ********** съдебноделоводни разноски в размер на 360 лева;

3) ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Бургас, представлявана от старши комисар Калоян Калоянов да заплати на Районен съд – Бургас държавна такса и разноски в размер на 250 лева.

Подадена е въззивна жалба от Областна Дирекция на МВР – Бургас, представлявана от старши комисар Калоян Калоянов против решение № 1733/04.08.2022г. Въззивникът твърди, че спорът е концентриран върху точното прилагане на материалния закон, уреждащ нормалната продължителност на нощния труд, полаган от служителите на МВР и заплащането на допълнително възнаграждение за него. Дирекцията подчертава, че районният съд е констатирал празнота в нормативната уредба за преобразуване на часовете нощен труд, положен от служители на МВР и е приложил правна норма, която регламентира 1 сходно правоотношение. Дирекцията оспорва този извод на съда и цитира практика на ВКС, според която не е допустимо прилагане на закона за държавните служители в гражданските ведомства по аналогия към правоотношенията на държавните служители в МВР с полицейски правомощия, включително и за конвертирането на часовете нощен труд в дневен такъв.

Според жалбоподателя, Кодексът на труда не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители, работещи в МВР, тъй като специалният ЗМВР не препраща пряко към него. Условията и редът за изплащане на допълнителни възнаграждения на служителите в МВР за процесния период са регламентирани в Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. в редакцията, обн. в ДВ, бр.99/13.12.2016г. и Наредба № 8121з36/07.01.2020г., които са издадени по делегация на чл.179, ал.2 от специалния ЗМВР и на чл.187, ал.9 от ЗМВР. Цитираните подзаконови нормативни актове уреждат изчерпателно основанието и редът за изплащане на възнаграждение за нощен труд на държавните служители в МВР и изключват приложението на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която е издадена по делегация от Кодекса на труда и се прилага единствено и само за работници и служители по трудово, а не по служебно правоотношение.

Жалбоподателят твърди, че като се е позовал на общата наредба (НСОРЗ), районният съд е приложил материалния закон неправилно.

Областна Дирекция на МВР – Бургас, представлявана от старши комисар Калоян Калоянов иска от въззивната инстанция да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да отхвърли исковете на К. П. като неоснователни.

Въззивната страна не се представлява в съдебно заседание.

Ответната страна – К. Б. П. представя писмен отговор, в който оспорва основателността на жалбата и прави искане за потвърждаване на съдебното решение. В съдебно заседание, въззиваемият не се представлява.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

І. ФАКТИ:

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на К. П. против Областна Дирекция на МВР – Бургас. Предявени са искове с правно основание чл.179, ал.1, вр. чл.176, вр. чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.3 и ал.5, т.2, вр. ал.6 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.181, ал.3 от ЗМВР. Ищецът твърди, че в периода от 01.07.2019г. до 09.07.2020г. е полагал нощен труд като *********, който съгласно ЗМВР, КТ и НСОРЗ трябва да се приравни на дневен труд в съотношение 1,143, т.е. седем часа нощен труд се равняват на осем часа дневен труд. Според ищеца, общата продължителност на положения от него нощен труд в посочения период е 600 часа, който преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на 685,80 часа.

Ответната страна – ОД на МВР – Бургас представя писмен отговор, в който оспорва основателността на исковете. Ответникът не оспорва съществуването на служебно правоотношение между него и ищеца и подчертава, че ищецът е полагал труд на 12-часови работни смени (дневни и нощни), което е ставало по предварително одобрен график и отработеното време се е изчислявало сумарно. Чрез прихващане между положителните и отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, се формира резултат, който при надвишаване на нормата за работни часове се заплаща като извънреден труд съобразно чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.

Ответникът подчертава, че ищецът е служител на МВР и за изчисляване на трудовото му възнаграждение се прилага ЗМВР, Наредба № 8121з- 776/ 29.07.2016г. за реда за организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане, компенсирането 2 на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и Наредба № 8121з- 908/ 02.08.2018г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в Министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности. Според дирекцията, цитираните нормативни актове се явяват специални по отношение на Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Последните се прилагат за лица, работещи по трудово правоотношение и не могат да се приложат към спорното правоотношение.

Според ответника, за служителите на МВР съществуват различни компенсаторни механизми, които отчитат спецификата на работата им. За да се приложи чл. 9 от НСОРЗ, трябва да са налице четири предпоставки, които в конкретния случай не са осъществени.

Преизчисляването на нощния труд с коефициент от 1.143 има за цел увеличаване на възнаграждението, а не натрупване на часове, които при надвишаване да формират извънреден труд. При това преизчисляване, на ищеца се дължи възнаграждение в увеличен размер, а не възнаграждение за извънреден труд, тъй като дадените смени не превишават 12 часа.

В хода на съдебното производство пред Районен съд –Бургас е приета съдебносчетоводна експертиза, която заключава, че за периода от 01.06.2019г. до 09. 07.2020г. ищецът е положил 600 часа нощен труд, който след преизчисляване с коефициент 1.143, се равнява на 685,80 лева. По делото са представени писмени доказателства, от които се установява служебното правоотношение между страните и броя на часовете положен труд.

Въз основа на събраните доказателства, районният съд формира извод за основателност на исковете. За да обоснове този резултат, съдът приема, че ищецът е работил на 12-часови смени и има право на възнаграждение за положен извънреден труд. Съдът приема, че към спорното правоотношение се прилагат ЗМВР, Наредба № 8121з407/11.08.2014г. (отм.), Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., Наредба № 8121з908/02.08.2018г. и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Районният съд анализира правилото на чл.179, ал.1 от ЗМВР и на чл.187, ал.1 от ЗМВР и подчертава, че през процесния период действа Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., според която държавните служители в МВР могат да полагат труд и през нощта между 22,00 часа и 6,00 часа, но работните часове не трябва надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Тази наредба не предвижда отработените часове нощен труд да се преизчисляват с определен коефициент, както е било предвидено до 01.04.2015г. според чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. и след това, в периода от 11.07.2016г. до 02.08.2016г. Липсата на подобна регламентация, според съда, представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите на МВР, която трябва да бъде запълнена чрез субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Обратното на това разбиране, според решаващия съд, би довело до поставяне на ищеца в по-неблагоприятно положение спрямо работещите по трудово договор лица, което е недопустимо. Въз основа на този извод, съдът прилага нормата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и присъжда на ищеца претендираното възнаграждение за положен нощен труд.

ІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ:

3

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивната инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма.

Подписано е и е разбираемо.

Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.

Решение № 1664/28.07.2022г. е правилно. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Според чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е регламентирана в чл.187, ал.1 от ЗМВР. Тя е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Правилото на чл.187, ал.3, изр.1 от ЗМВР предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-часови, 12-часови или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Според чл.187, ал.3, изр.3 от ЗМВР при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР). Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи по делегация от чл.187, ал.9 от ЗМВР. В конкретния случай, през процесния период са действали и се прилагат чл.3, ал.3 от Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. и Наредба № 8121з776/29.07.2016г., според които държавните служители в МВР могат да полага труд през нощта между 22,00 и 6,00 ч., но работните часове не трябва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з776/29.07.2016г. не съществува правна норма, аналогична на тази по чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., според която при сумирано отчитане на отработеното време, 4 общият брой на часовете, положен труд между 22,00 часа и 6,00 часа за отчетния период да се умножава по 1,143 и полученото число да се сумира с общия брой на отработените часове за отчетния период. В разпоредбите на чл.31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 часа и 06,00 часа се отчита с протокол. Посочени са лицата, които го съставят, сроковете за това и начинът, по който се отчитат отработени часове. В тези наредби липсва специално правило за методологията, по която отработените нощни часове се превръщат в дневни при сумирано изчисляване на работното време на държавните служители в МВР.