Присъда № 486 от 20.08.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към присъда №486/24.07.2024 г. по НОХД №14608 по описа за 2022 г. на СРС, НО, 121-ви състав

Софийска районна прокуратура е повдигнала обвинение по досъдебно производство №5360/2019 г. на СДВР, пр. пр. №46128/2019 г. по описа на СРП срещу подсъдимия Г. Г. М. за това, че в периода от 19.07.2019 г. до 29.05.2020 г., в гр. София, при условията на продължавано престъпление, с три деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, чрез използване на неистински частни документи - договори за потребителски кредити и разписка, получил без правно основание чуждо движимо имущество/собственост на „ХХХ АД/, парични суми в общ размер на 7 458 лв. с намерение да го присвои, както следва:

На 19.07.2019 г. в гр. София, кв. „Младост 4“, бл. 454, партер, чрез използване на неистински частен документ- Договор за потребителски кредит с № **********/18.07.2019 г. между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД със седалище в гр. София и И. В. Ш., роден на 30.11.1992 г., на който бил придаден вид, че изявлението /подписите и ръкописният текст/ в графите „Потребител“, „Гр.“, „Дата“, изхождало от И. В. Ш.,роден на 30.11.1992 г., получил без правно основание чуждо движимо имущество/собственост на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД/ паричната сума в размер на 3 369 лв., която сума била заплатена на 31.07.2019 г. на дружество „ЛАПТОП.БГ — ОНЛАЙН МАГАЗИН“ ООД за заплащане на преносим компютър марка „Apple“, модел „МасВоок Pro 13”, доставен съгласно сключения договор за потребителски кредит на обвиняемия М., с намерение да го присвои;

На 06.08.2019 г. в гр. София, в офис на ХХХ с адрес ул. ХХХ, чрез използване на неистински частен документ - Договор за потребителски кредит с №4001274728/30.07.2019 г. между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД със седалище в гр. София и Л. В. Ш., роден на 28.06.1994 г., на който бил придаден вид, че изявлението /подписите и ръкописният текст/ в графите „Потребител“, „Гр.“, „Дата“, изхождало от Л. В. Ш., роден на 28.06.1994 г., получил без правно основание чуждо движимо имущество/собственост на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД/ паричната сума в размер на 3 389 лв, която сума била заплатена на 29.05.2020 г. на дружество „ЛАПТОП.БГ - ОНЛАЙН МАГАЗИН“ ООД за заплащане на таблет марка „Apple“, модел „Ipad Pro”, доставен съгласно сключения договор за потребителски кредит на подсъдимия М., с намерение да го присвои;

На 13.09.2019 г. в гр. София, в офис на „ИзиПей“ АД, с адрес бул.

„ХХХ, чрез използване на неистински частни документи - Договор за потребителски микрокредит от разстояние от 13.09.2019 г. между ХХХ“ АД със седалище в гр. София /представляващ електронен документ/ и И. В. Х., роден на 24.10.1990 г., на който бил придаден вид, че изявлението /представляващо електронно изявление/ изхождало от И. В. Х., роден на 24.10.1990 г. /сочен за автор на електронното изявление/ и Разписка №0700009635515145, на която бил придаден вид, че изявлението /подписът и ръкописният текст/ в графите „Подпис“ и „Клиент“ изхождало от И. В. Х., роден на 24.10.1990 г., получил без правно основание чуждо движимо имущество/собственост на ХХХ“ АД / - паричната сума в размер на 700 лв., 1 която сума била му била заплатена, след съставянето на разписката, съгласно сключения договор за кредит, с намерение да го присвои, поради което на основание чл.212 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК

В съдебно заседание представителят на СРП поддържа внесеното обвинение като излага доводи, че събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, подкрепят изцяло внесеното обвинение по чл.212 ал.1 НК вр. чл.26 ал.1 НК, така и неговото авторство. На първо място, в тази насока са показанията на свидетелите И. Ш. и В. Ш., които подробно описват как са разбрали за сключените договори на името на И. Любенов Ш.. В тази насока са и показанията на свидетеля Х., който подробно описва как точно е разбрал, че е станал мним потребител на микрокредит. Свидетелите отричат да са сключвали тези договори, но по-важното е да се установи кой се е възползвал от техните лични данни и от тяхно име е заявил подобни искания за кредити. В подкрепа на обвинителната теза са и показанията на свидетелката Николова, която описва каква е процедурата по заявяване и отпускане на кредити, както и какви действия следва да бъдат извършени на каса на „Изипей”. Налице е еднопосочност на всички гласни доказателствени средства, които не следва да преразказвани в детайли. По-категорични доказателства в подкрепа на обвинението са не гласните доказателства, а заключението на изготвената експертиза. При разпита им, вещите лица бяха изчерпателни и заключението не беше оспорено, респ. беше прието от съда.

Категорично договорите за потребителски кредит на името на свидетеля Ш. съдържат подпис и ръкописен тест, които са изпълнени именно от подсъдимия. За тези договори е било ползвано копие на лични карти на свидетелите И. Ш. и Л. Ш., но фотокопието на тези лични карти не са техни, като написаният текст „Вярно с оригинала“ се установява, че е бил изпълнен именно от подсъдимия М.. Прокурорът обръща внимание, че по отношение на подписа и ръкописния текст на разписката, които са били попълнени при предоставяне на паричните средства по договор за микрокредити, сключен уж от името на друг човек, отново стоят подписите на подсъдимия. При претърсването на жилището на М. са били иззети множество веществени доказателства, като едно от тях е пластика наподобяваща лична карта, която е била издадена на името на И. В. Х., като от неговоиме е налице сключен кредит . При претърсването в дома на подсъдимия М. е иззета и СИМ карта, отговаряща на телефонен номер, ползван за процесните деяния. Счита, че тези ВД обективно и в съотвествие с останалите събрани доказателства, установяват категорична съпричастност на подсъдимия към деянието предмет на ОА. Предлага на съда след анализ на всички събрани по делото доказателства, да произнесе присъда, с която признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му от СРП обвинение по чл. 212 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 НК. Като отегчаващи вината обстоятелства посочна

- продължавана престъпна дейност, сравнително високата стойност на причинените имуществени вреди, липсата на самокритичност на подсъдимия и изключително добре обмислено и интелигентно поведение на подсъдимия при извършване на тази престъпна 2 дейност. Като смекчаващо вината обстоятелство, моля да отчетете чистото му съдебно минало към датата на извършване на деянието. Предлага наказание при условията на чл.54 НК – три години лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 НК да бъде отложено за изпитателен срок от пет години. Следва в тежест на подсъдимия да бъдат възложени разноските в производството, съдът да постанови връщане на мобилните телефони – собственост на подсъдимия. По останалите ВД, СИМ карти, пластика същите да останат по делото.

Защитникът на подсъдимия М. – а. А. - САК излага доводи, че макар част от фактите, които излага прокурорът да са неудобни на защитата, а именно намерените ВД по време на претърсването в дома му, това не означава непременно, че той е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинението. Нито свидетелят Д. нито свидетелката Н.

В., още по-малко свидетелят М. сочат, че познават подсъдимия. Те няма спомени да са му предавали преносимия компютър, лаптоп, таблета или парични суми. В тази връзка, защитата моли съда да обърне внимание не само на техните свидетелски показания, но и на опита на обвинението да подплати твърденията си с изисавен на запис от камерите в офиса на „Изипей”, каквото всъщност в ДП не са представени. Липсват и документи, издадени от Ти Би Ай за заплатени суми към дружеството „Лаптоп БГ“ онлайн магазин. Счита, че диспозитивът на обвинението срещу М. е объркан, тъй като се твърди, че бил получил парични суми в общ размер, цитиран в ОА от 7458 лв., но стана същевременно се говори само кредит от 700 лв., а останалото са вещи – лаптоп, таблет. Предлага на съда да признае М. за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление чл. 212 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 НК. Алтернативно предлага да бъде обсъдена и преквалификация на деянието по чл. 212 ал.2 НК или чл. 209 НК.

Подсъдимият Г. Г. М. дава подробни обяснения, че е обвинен в няколко престъпления, едното от които е, че е въвел в заблуда служител в Ти Би Ай и съм се представил за И. В. Ш., използвайки телефон с номер ***, като е направил искане за кредит след което е създал неистински документ за самоличност - копие на лична карта, след което е подписал договор за кредита и е получил пари на стойност 3 369 лв ., но всичко това не отговаря на истината. Не познава . г-н Ш. и никога не го е виждал преди делото. Самият Ш. заявява пред съда, че не познава подсъдимия и никога не е предоставял личната си карта за ползване на други лица. Телефоненният номер, който е ключов за извършването на престъплението, както СРП твърди, не е на името на М. и собственикът му няма отношение с него, не го познава. Заявява също, че прокуратурата твърди, че подсъдимият е получил пари, но това не е вярно.

Свидетелят, който беше в съдебно заседание заявява, че пари на клиенти не се предават, той също не предавал парични суми. По делото има едно копие на лична карта, което е предадено в размяната на договора с куриера, снимката не отговоря на тази на подсъдимия, нито личната карта е негова. Куриерът заявява, че е задължително и правило, което не се нарушава никога, е да се предоставя оригинал на лична карта. Банката също изиска да се сравняват оригиналът и копието да се сравняват с копието на договора за кредит.

Куриерът заяви, че е изпълнил процедурата изцяло. Лицето, което е било при него за приемането на договора, е отговаряло на снимката от копието и от оригинала на личната карта. Другите две обвинения са еднородни, че съм 3 въвел в заблуда служител на фирма София Комерс, Кредит Груп АД и другата кредитна институция отново съм въвел в заблуда служител на Ти Би Ай, като тук метода на престъплението е идентичен. СРП твърди, че престъпленията са извършени като подсъдимият се представил за г-н Ш. и е получил пари за Ай Пад, модел „Про“ на стойност 3 389 лв. Ако банката твърди, че е ощетена с 3 389 лв., то тя би трябвало да представи документ, с който да покаже, че тези пари са били предоставени на подсъдимия, а такъвлипсва. По делото няма експертиза на разписката от касата на ИзиПей, което следва да се разпише, има камери в тези офиси, дори по делото няма изискани записи и разследващият полицай дори не е изискал данни дали съществуват такива.

Подсъдимият заявява в обясненията си, че не е взел пари на каса от името на гн Ш..

В правото си на лична защита подсъдимият М. отрича да е извършил престъплението, в което е обвинен и СРП без доказателства твърди, ч е ВД СИМ карти са използвани за престъплението. Нито една от тях не е на името на подсъдимия, нито техните собственици го познават и са му предавали картите за ползване. Прокурорът посочи, че при претърсването в дома му е иззета СИМ карта, ползвана за престъплението. Това не отговаря на истината.

Твръди, че има намерена и иззета СИМ карта, но не е установено, че съществува връзка между нея и престъплението, в което той е обвинен.

Неправилно прокурорът твърди, че от дома на подсъдимия е изетта „пластика” на лична карта на г-н Х.. Това обаче е една хартия, а не пластика, както я нарича прокурорът. Това е едно много лошо копие на лице и гръб на лична карта с данни на г-н Х.. На това копие на лична карта не е снимка на подсъдимия, не са посочени неговите имена и ЕГН.

Относно бързият кредит на стойност 700 лв., заявява, че подпис със СМС на СИМ карта, която не е свързана с него и СРП се опита да каже, че тя е намерена, но може да се провери по делото. В двата договора за стоков кредит за лаптоп и таблет по тях са приложени ксерокия на лични карти, които не съответстват на данните на господата Ш.и и мои снимки. Този факт е видим и с просто око. Подсъдимият заявява, че е представил доказателства по ДП, че няколко месеца по-рано е изгубил личната карта, като по делото има идентична на моята лична карта, която е представена към договорите за стоков кредит. Категорично е доказано, че е декларирал пред властите за изгубената лична карта още през м. май 2019 г. и има издадена нова лична карта същия месец. Твърди, че не носи вина за това, че някой се е възползвал от данните на г-н Ш.. От друга страна, няма как с ксерокопие, а не с „пластика” както казва прокурорът да успее да въведе в заблуда служителите в „Еконт”, за да се подпишат договори от името на Ш..