Решение № 292 от 24.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. Пловдив, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина П. Бешкова при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело № 20235300900274 по описа за 2023 година

Обективно съединени искове по чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на П. П. К., с ЕГН ********** от ****, действащ в производството чрез процесуалния си представител адв. Г. Д., против ЗАД “ОЗК - Застраховане“ АД, с ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. “Света София“ №7, ет. 5, представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д.. Първоначално исковата молба е била насочена и против ЗАД “ДаллБогг: Живот и здраве“ АД при условията на евентуалност, но впоследствие ищецът е заявил, че не поддържа иска против втория ответник.

Исковата претенция се основава на следните фактически обстоятелства:

Твърди се, че на 21.12.2020 г. на път I-8 – Пловдив – Пазарджик настъпило ПТП, при което пострадал П. К.. Механизмът на произшествието бил следният: при сблъсък на срещуположно движещите се л.а. “Тойота Рав 4“ с рег. №**** и л.а. “Хонда Сивик“ с рег. №****, поради неправилно изпреварване на последния, л.а. “Тойота Рав 4“ се отклонил и се ударил челно в т.а. “Фолксваген Транспортер“, управляван от ищеца. Вследствие на сблъсъка той загубил съзнание, а автомобилът му бил отхвърлен върху мантинелата на пътя със силно деформирана пътническа кабина. Наложило се пристигналите на място екипи да разпъват и режат части от нея, за да извадят пострадалия от смачкания автомобил. В резултат от катастрофата ищецът получил следните увреждания: загуба на съзнание; многофрагментарна фрактура на ляв ацетабулум, наложила операция с поставяне на метална остеосинтеза; фрактура на лява пубисна кост; тежка контузия на таза вляво и дясно и коремни органи, с колекция на течност в таза; трайно увреждане с 1 намалена нервопроводимост и оросяване на левия крак; множество контузии с хематоми в областта на корема, гърба и крайниците.

След произшествието ищецът бил откаран по спешност в Спешното отделение на УМБАЛ “Св. Георги“ – Пловдив, където бил приет в увредено общо състояние с оплаквания за силна болка в таза и долните крайници. Бил реанимиран. Проведени били множество изследвания и образна диагностика, интензивно медикаментозно лечение и обезболяване. След стабилизиране на състоянието му на 23.12.2020 г. бил приет в “Клиника по ортопедия и травматология“, където след проведени допълнителни изследвания и консултации, било взето решение за извършване на операция по открито наместване и вътрешна фиксация на фрактурите с плаки и винтове. След 15 дни болнично лечение, К. бил изписан с окончателна диагноза “Счупване на ацетабулума, закрито. Фрактура пелвис (ацетабули синистра). Парезис н. фибуларис синистра.“ Назначено му било продължаване на медикаментозното лечение в дома му и спазване на строг постелен режим.

След изписването му не бил в състояние да движи левия си крак и ходило. Забранено му било дори да бъде изправян в легло. През първите месеци след катастрофата ищецът не бил в състояние да извършва дори елементарни дейности, изцяло бил зависим от грижите на близките си – неговата съпруга, сина и сестра му. Имал нетърпими болки в областта на таза и краката, както и изключително накъсан сън, тъй като при всяко движение се будел от болки в тазовата област. Наложило се да наеме рехабилитатор, който го посещавал в дома му в продължение на 4 месеца по два пъти дневно за по един час. Едва шест месеца след катастрофата бил в състояние да се придвижва с инвалидна количка, а една година по-късно започнал да се изправя на краката си, като използвал патерици.

Пострадалият бил неработоспособен в продължение на шест месеца и с трайно намалена работоспособност от 50 %. Общото му здравословно състояние се влошило, както и общият му мускулен тонус.

Твърди, че освен физическите болки, психическото му здраве било също увредено. Дългият възстановителен период, болките и невъзможността да се грижи сам за себе си силно го потискали. Чувствал се напрегнат, докато се вози в МПС. Станал по-затворен, избягвал социалните контакти и бил лесно раздразнителен. Чувствал се потиснат от тежкото финансово състояние, в което изпаднало семейството му, тъй като освен че лечението и рехабилитацията му коствали средства, К. не бил в състояние да работи.

Преди катастрофата бил монтажист в строителна фирма.

По случая било образувано ДП №150/20 г. на ОД МВР Пловдив, приключило със споразумение, одобрено от съда, по АНД №1991/24 по описа на РС-Пловдив, с което обвиняемият П. Г. Б., за когото се твърди, че е застраховал гражданската си отговорност при ответното застрахователно дружество, е признат за виновен в това, че на 21.12.2020 г. на главен път – I-8 км 216 + 960 /пътя гр. Пловдив – гр. Пазарджик/, при управление на МПС, л.а.

2

“Хонда Сивик“ с рег. №**** е нарушил правилата за движение по пътищата, при което по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване с Н. П. Д., с ЕГН ********** причинил средна телесна повреда на П. П. К..

Посочва се по-нататък в ИМ, че П. Г. Б. застраховал гражданската си отговорност на л.а. “Хонда Сивик“ с рег. №**** при ЗАД “ОЗК-Застраховане“ АД, валидна от 28.01.2020 г. - 27.01.2021 г.

Ищецът предявил застрахователните си претенции за заплащане на обезщетение за претърпените вреди към ответника, който с писмо от 24.04.2023 г. поискал да му бъде представено постановление за прекратяване на НП или влязло в сила съдебно решение като условие за произнасяне по претенцията.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ЗАД “ОЗК Застраховане“ АД да му заплати сумата от 180 000 лева – обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие от ПТП, настъпило на 21.12.2020 г., както и 2 213 лева – обезщетение за претърпените от него имуществени вреди – разходи по лечението му. Претендира се и присъждане на законна лихва върху претендираните суми от датата на ПТП до окончателното изплащане на сумата, както и сторени в производството разноски.

В двуседмичния срок по чл. 367 от ГПК ответникът ЗАД “ОЗК Застраховане“ АД, с ЕИК 121265177, представлявано от процесуалния си представител адв. Н. Ш., депозира отговор на исковата молба, с който заявява становище за недопустимост на предявените претенции по подробно изложени съображения в ОИМ, изхождащи от твърденията на страната, че инцидентът представлява за ищеца трудова злополука и правата на пострадалия работник за претърпените от това неимуществени вреди подлежат на уреждане по реда на Кодекса на труда.

На следващо място, оспорени са обстоятелствата, на които ищецът е основал исковите си претенции.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Навеждат се твърдения, че в настоящия случай ищецът с действията си е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, доколкото е допуснал нарушение на правилото на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и не е поставил обезопасителния си колан към момента на ПТП, с което обективно е допринесъл за настъпване на вредните последици. Освен това твърди, че ищецът виновно е нарушил правилото на чл. 15, ал. 1 от ЗДвП, което вменява в задължение на участниците на МПС при управлението им да се движат възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, да използват най-дясната свободна лента. В настоящия случай ищецът не се е движел възможно най-вдясно по платното за движение, с което обективно е допринесъл за настъпване на ПТП. Поради изложените съображения се счита, че е налице пряка причинна връзка между поведението на ищеца в нарушение на посочените нормативни разпоредби, и вредоносния 3 резултат.

На следващо място, оспорва се твърдението на ищеца, че инцидентът се е отразил на психиката му, тъй като се счита, че липсват данни и доказателства същият да е потърсил помощ от специалист, което би повлияло в положителна насока на психическото му състояние. Посочва се също, че не са представени доказателства пострадалият да се е явил на предвидените контролни прегледи, на които имал право съгласно посоченото в представените по делото епикризи, като по този повод се счита, че неполагането на грижа за собственото здраве е в пряка причинно – следствена връзка със сочените от ищеца като претърпени неимуществени вреди.

Твърди се, че претендираното от ищеца обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди е прекомерно завишено и несъобразено, както с икономическата и социална действителност, така и с конкретните обстоятелства, при които следва да се ангажира отговорността на извършителя на деянието, респ. на застрахователя. Изложени са подробно в отговора на исковата молба аргументи в тази насока.

Оспорва твърдението на ищеца, че вследствие на ПТП е загубил съзнание, като цитира посоченото в графа Анамнеза на епикриза с И.З.

№72511/2020 г., където било записано, че пострадалият след настъпилия пътен инцидент не е губил съзнание.

На следващо място, изтъкнато е от ответното дружество в отговора, че видно от представената с ИМ медицинска документация, ищецът е страдал от хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност, поради което се счита, че не следва да се изключи възможността душевният му дискомфорт да е последица именно от това му медицинско състояние, от което е страдал и преди настъпването на ПТП. Аналогични на хипертонията били симптомите, които предизвиквал захарният диабет тип 2, от който П. К. боледувал преди датата на пътния инцидент. Посочва се още в тази връзка, че дори и да се приеме, че причинените вследствие на настъпилото ПТП травми са оказали влияние върху ежедневието, психиката и здравословното състояние на ищеца, то следва да бъде отчетено и това, че такова негативно отражение върху начина му на живот е съществувало и е съпътствало пострадалия предвид симптомите, проявленията и последиците от заболяванията и преди настъпването на пътния инцидент.

Наред с това, счита се, че при определяне на обезщетението за неимуществените вреди, следва да се отчетат освен възрастта на пострадалия и неговата трудова заетост и социално икономическите условия в страната към момента на настъпване на пътния инцидент. Твърди се, че няма правно, нито житейско основание при определяне обезщетението за причинените неимуществени вреди, отговорността за които е покрита със застраховка ГО, водещият критерий да бъде законодателно определеният застрахователен лимит.

Твърди се неоснователност на претендираното обезщетение за 4 имуществени вреди, като в тази връзка е цитирана практика на Пленума на ВС, според която, когато се търси обезщетение за имуществени вреди, изразени в разходи за лечение, усилена храна, чужда помощ и пр., следвало да се събират доказателства за необходимост от такива разходи и за действителното им извършване, както и за техният размер. Според ответното дружество от представените с ИМ документи не е възможно да се направи обоснован и еднозначен извод, че въпросната сума е била платена за покриване именно на разходи за лечение, нито необходимостта от такива.

Оспорва се и началният момент, от който следва да се дължи лихвата за забава върху претендираните от ищеца обезщетения за имуществени и неимуществени вреди. Изложени са съображения в тази насока.

Претендира се присъждането на разноски.

В срок и на основание чл. 372, ал. 1 от ГПК ищецът депозира допълнителна искова молба, с която във връзка с изложеното от ответника в отговора прави уточнение, че при ПТП застрахователят по застраховка ГО отговаря спрямо увреденото лице при всички случаи, без значение дали събитието е признато за трудова злополука или не и посочва, че в настоящия случай пострадалият не е получавал обезщетение за трудова злополука.

На основание чл. 373 от ГПК ответникът депозира отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа заявените с първоначалния отговор на исковата молба оспорвания на предявените искове, като заявява и възраженията си по направените с допълнителната искова молба пояснения във връзка с приложимост разпоредбите на Кодекса на труда.