Решение № 52 от 07.08.2025, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Г., 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г. в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОДОР АСЕНОВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА ИВ. ДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Административно наказателно дело № 20255550200005 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № ****** г. на инж. Г. И. Р., за Директор на РИОСВ – Стара Загора, оправомощен със Заповед №РД-08-131/03.08.2023 г. на Директора на РИОСВ – Стара Загора, с което на основание чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда на "Б." ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. ******, вписано в ТРРЮЛНЦ при АВп с ЕИК: ******, представлявано от изпълнителния директор Я.П.П., е наложена “имуществена санкция” в размер на 11 000 лева /единадесет хиляди лева/ за извършено нарушение по чл. 123в, т. 2 от Закона за опазване на околната среда, за неизпълнение от страна на дружеството на Условие 9.3.1 от КР № 40-Н2/2021 г., изискващо: „Всички емисии на вредни вещества от инсталацията по Условие 2 да се изпускат в атмосферния въздух организирано през изпускащите устройства, описани в Условие 9.2“, поради факта, че неорганизирани емисии се изпускат през прозорците на котелен цех.

Жалбоподателят "Б." ЕАД моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага доводите си за това в жалбата. Сочи наличие на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, както и липса на осъществен състав на административно нарушение.

В съдебно заседание същият не се явява лично. Изпраща упълномощен от него процесуален представител, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

1

Процесуалният представител на въззиваемата страна, Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора - административнонаказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено.

По делото бяха събрани и приети писмени доказателства: Констативен протокол № 012352/18.05.2024 г.; Писмо с изх. № КОС-06-012352/27.05.2024 г. от Директора на РИОСВ Стара Загора до Изпълнителния директор на „Б.“ ЕАД гр. Г., ведно с известие за доставяне;

АУАН № 57/07.06.2024 г. и Наказателно постановление № ****** г. на Директора на РИОСВ – Стара Загора, Пълномощно от 17.01.2025 г. от „Б.“ ЕАД, Договор за правна помощ и процесуално представителство от 17.01.2025 г., копие от Фактура № 0000000859/17.01.2025 г., Платежно нареждане за кредитен превод за сумата от 4 800 лв. и Пълномощно от 24.04.2024 г. от Директора на РИОСВ Стара Загора, заключение на съдебно инженернотехническата експертиза; списък с разноски по чл. 80 от ГПК.

Бяха разпитани в качеството на свидетели: актосъставителят Н. Д. Л., Г. И. Р., Д. И. И. и Г. К.М.

Бе допуснато и изготвено заключение на съдебно инженерно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. И. В. Д.. Пред настоящия състав е извършен разпит на вещото лице и заключението е прието.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следното:

Районен съд - Г., след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 18.05.2024 г. служители на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, а именно Н. Д. Л. – младши експерт и Г. И. Р. – Директор на дирекция „КОС“, са извършили извънредна проверка на топлоелектрическа централа, стопанисвана от „Б.“ ЕАД, гр. Г., във връзка с осъществяване на последващ контрол по изпълнение на Предписание №93, отправено във връзка с превишаване на средночасовата норма по показател серен диоксид, регистрирано в АИС – Г. в 15:00 ч. на 18.05.2024 г. в размер на 431,98 µg/Nm³. По време на проверката е установено, че в експлоатация е байпасният комин №2 с височина 150 метра, като изходящите газове от изпускащото устройство към СОИ са видимо черни, като изпусканите газове през Комин №2 излизат непречистени.

2

Констатациите от проверката са обективирани в Констативен протокол №012352/18.05.2024 г.

На „Б.“ ЕАД бил съставен АУАН №57/07.06.2024 г. за извършено административно нарушение по смисъла на чл. 123в, т. 2 от Закона за опазване на околната среда във връзка с установено неизпълнение на Условие 9.3.1 от КР №40-Н2/2021 г. Въз основа на АУАН е издадено оспорваното наказателно постановление.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства.

Съдът намира, че показанията на свидетелите Н. Д. Л. и Г. И. Р. следва да бъдат кредитирани изцяло, тъй като същите са еднопосочни, логични и непротиворечиви и кореспондират с приетите по делото писмени доказателства. Що се отнася до въпроса дали описаните от тях действия от страна на дружеството жалбоподател представляват нарушение на ЗООС, съдът счита, че следва да вземе становище по този въпрос при обсъждане на твърдяното за извършено административно нарушение по същество. По отношение на показанията на свидетеля Д. И. И., същата е свидетел единствено при връчване на АУАН, поради което не може да даде сведения за нарушението. Съдът кредитира и показанията на свидетеля Г. К.М.като отчита отношенията му с дружеството жалбоподател.

Както АУАН, така и НП са издадени от компетентните органи и са предявени на нарушителя по установения за това ред.

При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението визирано в наказателното постановление, съдът приема от правна страна следното:

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение по смисъла на чл. 123в, т. 2 от ЗООС, който гласи, че операторът на инсталацията е длъжен да изпълнява условията в комплексното разрешително. Въпросната разпоредба е бланкетна. В случая се твърди, че „Б.“ ЕАД не е изпълнило Условие 9.3.1 от КР №40-Н2/2021 г., изискващо „Всички емисии на вредни вещества от инсталацията по Условие 2 да се изпускат в атмосферния въздух организирано през изпускащите устройства, описани в Условие 9.2“ поради факта, че неорганизирани емисии се изпускат през прозорците на котелен цех. Обвинението се базира на визуални възприятия на служителите на РИОСВ – Стара Загора, които са осъществили проверката в горивната инсталация, и на справка от АИС - Г.. От показанията на свидетелите, служители на РИОСВ – Стара Загора, става ясно, че неорганизираните емисии, които се изпускали в атмосферния въздух, са възприети и установени визуално при обход на обекта. Няма данни служителите на РИОСВ – Стара Загора да са извършили изследвания какви са били конкретните характеристики и състав на установените емисии във въздуха, да са направили замервания и да са установили отклонения от нормите.

3

По делото бе допуснато и изготвено заключение на съдебно инженерно-техническа експертиза от вещото лице инж. И. Д., което бе прието от съда. Според същото при процеса на горене на въглища в пещната камера се развиват много високи температури, като в ядрото на факела се наблюдава температура достигаща до 1400 градуса по Целзий.

Механизмът на работа в централата е следният, горивният процес се извършва в пещната камера на котела. Образуваните димни газове от процеса горене посредством засмукващата мощност на димните вентилатори започват своето движение от пещната камера към конвективната камера, където се намират паропрегревателите и водният подгревател с лед, което преминават през въздушния подгреватели, електрофилтър и накрая преминават през сяроочистващата инсталация. При влизане на газовете в електрофилтрите летящата пепел се отделя и по този начин става очистването от механичните частици, за да могат да постъпят в сяроочистващата инсталация за очистването от серен диоксид. Вече пречистени, се изпускат в атмосферата през комин.

След изгарянето на въглищата в пещните камери се получават димни газове с висока температура. Според заключението е технологично невъзможно да бъдат изпускани вредни емисии или газове от горивната инсталация по пътя им до комин №1 поради причината, че инсталацията работи с налягане под атмосферното – може да засмуква от околния въздух, а не да нагнетява. Вещото лице е категорично, че евентуално изпускане на вредни вещества и вредни емисии от горивна инсталация би довело до невъзможност на експлоатационния и ремонтен персонал да изпълняват задълженията и задачите по експлоатация и ремонт, в залата на котелен цех температурата на въздуха би се покачила толкова много, че няма как жив организъм да издържи. При тези температури няма как неорганизирано да се изпускат емисии. Освен това, изгарянето на въглища е съпроводено с генериране на силно задушливи вредни емисии с високо съдържание на серен диоксид и това би довело до големи здравословни последици за персонала на инсталацията. Събраните по делото показания на свидетеля Г. Митев напълно кореспондират с експертното заключение. Освен това, според вещото лице отвеждането на въздушни маси през комин №2 не го прави работещ, защото е предназначен за случаите на разпалване на котел или централа и при аварийни положения на някои от работещите котли.

Предвид установения механизъм на работа в централата и предвид заключението на вещото лице съдът счита за установено, че температурата на газовете, които излизат от котлите е изключително висока и няма как същите да бъдат изпускани неорганизирано, тъй като в централата работят хора. От събраната по делото доказателствена съвкупност се установява също така, че е технологично невъзможно да бъдат изпускани вредни емисии или газове от горивната инсталация, както твърди административнонаказващият орган, поради причината, че инсталацията работи с налягане под атмосферното, иначе казано може да засмуква от околният въздух, а не да нагнетява.

Ето защо съдът счита, че в случая не е доказано извършването на изпълнителното деяние на визираното в АУАН и НП административно нарушение. При извършената на 18.05.2024 г. проверка въпросните вредни емисии са възприети само визуално от 4 контролните органи, не са правени измервания, не е ясно какъв е техният химичен състав, какъв е произходът им. Съдът намира, че за обосноваване на административнонаказателното обвинение от фактическа страна не е достатъчна субективната преценка на констатираните обстоятелства от актосъставителя, който не притежава необходимата квалификация, съответна на спора по конкретния технически въпрос, предвид което АНО не установи безспорно твърдяното нарушение и наказателното постановление подлежи на отмяна.

За пълнота, съдът счита, че следва да посочи, че административнонаказателното производство е строго формален процес поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените и връчени такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание.

В случая е допуснато нарушение по смисъла на разпоредбата на чл. 51, ал. 1, б. "б" от ЗАНН, тъй като в производството по установяване на нарушението е участвало лицето Г. И.

Р. - издател на оспореното НП, което води до незаконосъобразност на същия. Видно от констативния протокол от 18.05.2024 г., административното нарушение е установено при проверка, извършена от Г. Р.. Същият е и свидетел по съставения АУАН. Предвид това същият е следвало да се отведе в производството по съставяне на НП, тъй като е бил свидетел на нарушението Недопустимо е органът да е формирал своето становище преди образуването на административнонаказателното производство, както и да е свидетел по установяване на административното нарушение. Именно тези обстоятелства водят до извода за наличие на особено отношение на наказващия орган към евентуалния нарушител, което поражда основателни съмнения в неговото безпристрастие, по смисъла на чл. 51, ал. 1, б. "б" от ЗАНН. Налице е безспорно неизпълнение на императивно вменено задължение на органите на администрацията по провеждане на законосъобразно и справедливо административнонаказателно производство, при ясно разграничаване на участващите в него длъжностни лица, с техните обособени задължения и компетентност. Спазвайки разпоредбата на чл. 51, ал. 1, б. "б" от ЗАНН, Г. Р. е следвало да се отведе от разглеждането на административнонаказателната преписка и издаването на наказателно постановление.