Решение № 787 от 23.10.2023, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 787 гр. Сливен, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20232230102543 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от ЕТ „Ц. Д.“, представляван от Ц. Д. Д., С. П. Д., С. Д. Д. и Й. И. Д. срещу „С. Г. Груп“ ЕАД, с която е предявен установителен иск за недължимост на вземания по чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищците твърдят, че по издаден изпълнителен лист от 16.02.2011 г. по ч. гр. д. № 778/2011 г. по описа на СлРС било образувано ИД № 200/2011 г. по описа на ЧСИ М. М.. Последното изпълнително действие било извършено на 09.05.2014 г. като ИД било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 01.07.2018 г. По силата на договор за цесия ответното дружество придобило всички вземания спрямо ищците по договора за кредит и било образувано ново ИД № 354/2018 г. по описа на ЧСИ М. М.. ИД било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 21.02.2023 г. Ищците твърдят, че е изтекъл давностният срок за вземанията на ответника, поради което молят съда да уважи иска като признае за установено, че вземанията по изпълнителния лист, а именно сумата от 11216,41 евро - главница по Договор за кредит по програма за микрокредитиране от 30.06.2008 г., просрочена лихва в размер на 3718,14 евро за периода от 20.09.2009 г. до 15.02.2011 г., законна лихва, считано от 15.02.2011 г. до окончателното й изплащане, такси по договора в размер на 112,16 евро, разноски в размер на 588,58 лв., представляващи внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в 1 размер на 744,29 лв. не се дължат, поради погасяването им по давност.

Ищците претендират и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответното дружество, с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на иска. Не оспорва обстоятелствата, че по издадения ИЛ е било образувано ИД № 200/2011 г. по описа на ЧСИ М. М., последното изпълнително действие по ИД е било на 09.05.2014 г., като ИД било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 01.07.2018 г. Не оспорва, че по силата на договор за цесия е придобило всички вземания спрямо ищците по договора за кредит и е било образувано ново ИД № 354/2018 г. по описа на ЧСИ М. М., прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 21.02.2023 г. Излага обаче, че с образуване на ИД № 200/2011 г. по описа на ЧСИ М. М. давността за вземанията на ответника била прекъсната, а от 26.06.2015 г. започнала да тече нова давност. Впоследствие с образуването на ИД № 354/2018 г. по описа на ЧСИ М. М. спрямо длъжниците били предприети изпълнителни действия като по отношение на всички ищци били наложени запори на вземания по техни банкови сметки със запорни съобщения от 24.10.2018 г., получени от банките съответно на 30.10.2018 г. и на 31.10.2018 г. На 06.11.2018 г. по сметка на ЧСИ постъпила сума от наложения запор на сметка, поради което, считано от тази дата започнал да тече нов давностен срок. На 05.03.2020 г. ответното дружество било конституирано като кредитор по ИД № 354/2018 г. по описа на ЧСИ М. М., като присъединяването на взискателя отново прекъснало давностния срок. По молба на ответника било образувано ново ИД № 320/2023 г. по описа на ЧСИ М. М. като отново били наложени запори върху банкови сметки на длъжниците. На изложените основания ответникът моли искът да бъде отхвърлен и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищците, редовно призовани, не се явяват лично и не изпращат представител. Депозирали са чрез своя пълномощник - адвокат писмено становище, с което поддържат предявения иск, молят съда да го уважи и да присъди направените по делото разноски.

Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.

Депозирало е чрез своя пълномощник - адвокат писмено становище, с което твърди неоснователност на иска, претендира отхвърлянето му, както и 2 присъждане на направените разноски по представения списък.

Като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Установява се от приетите писмени доказателства по делото, че със Заповед № 524 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 16.02.2011 г. по ч. гр. д. № 778/2011 г., съдът е разпоредил длъжниците ЕТ „Ц. Д.“, представляван от Ц. Д. Д., С. П. Д., С. Д. Д. и Й. И. Д. да заплатят солидарно на „Първа инвестиционна банка“ АД сумата от 11216,41 евро - главница по Договор за кредит по програма за микрокредитиране от 30.06.2008 г., просрочена лихва в размер на 3718,14 евро за периода от 20.09.2009 г. до 15.02.2011 г., законна лихва, считано от 15.02.2011 г. до окончателното й изплащане, такси по договора в размер на 112,16 евро, разноски в размер на 588,58 лв., представляващи внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 744,29 лв.

Издаден е и Изпълнителен лист от 16.02.2011 г. по ч. гр. д. № 778/2011 г. по описа на СлРС.

Видно от печата върху представения ИЛ, въз основа на изпълнителния титул първоначално е образувано ИД № 200/2011 г. по описа на ЧСИ М. М., с рег. № 768 и с район на действие ОС - Сливен. Отбелязано е, че поканите за доброволно изпълнение са връчени на 01.07.2011 г. Последното изпълнително действие е извършено на 09.05.2014 г., а делото е прекратено на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК поради настъпила перемпция с постановление на ЧСИ от 01.07.2018 г.

Въз основа на издадения изпълнителен лист и по молба на взискателя от 13.09.2018 г. е образувано ИД № 354/2018 г. по описа на ЧСИ М. М..

От приложения препис на изпълнителното дело се установява, че със запорни съобщения, получени от банките на 30.10.2018 г. и 31.10.2018 г., са наложени запори на вземания на длъжника С. Д. от „Първа инвестиционна банка“ АД, от „Юробанк България“ АД и от „Централна кооперативна банка“ АД, на длъжника С. Д. от „Юробанк България“ АД, от „УниКредит Булбанк“ АД и от „Банка ДСК“ АД, на длъжника Й. Д. от „Централна кооперативна банка“ АД и от „УниКредит Булбанк“ АД, на длъжника Ц. Д. в лично качество и в качеството на ЕТ „Ц. Д.“ от „Първа инвестиционна банка“ АД и 3 от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД.

По силата на сключен Договор за цесия от 07.12.2018 г. взискателят „Първа инвестиционна банка“ АД е прехвърлил вземанията си спрямо ищците по Договор за кредит по програма за микрокредитиране от 30.06.2008 г. на ответното дружество „С. Г. Груп“ ЕАД.

По молба на цесионера от 05.03.2020 г. и с Разпореждане от 10.03.2020 г. ЧСИ е конституирал „С. Г. Груп“ ЕАД като взискател по изпълнителното дело в качеството му на цесионер по договор за цесия, сключен с „Първа инвестиционна банка“ АД.

С Постановление на ЧСИ от 21.02.2023 г. производството по изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради настъпила перемпция.

Видно от представените от ответника Молба за образуване на ИД и съобщение от ЧСИ, въз основа на изпълнителния лист от 16.02.2011 г. по ч. гр. д. № 778/2011 г. по описа на СлРС към настоящия момент е образувано ИД № 320/2023 г. отново по описа на ЧСИ М. М.. В молбата за образуване на ИД е поискано налагането на запори на вземания на длъжниците и възбрани на евентуално притежавани от тях недвижими имоти.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника „С. Г. Груп“ ЕАД, че ищците ЕТ „Ц. Д.“, представляван от Ц. Д.

Д., С. П. Д., С. Д. Д. и Й. И. Д. не му дължат солидарно сумата от 11216,41 евро - главница по Договор за кредит по програма за микрокредитиране от 30.06.2008 г., просрочена лихва в размер на 3718,14 евро за периода от 20.09.2009 г. до 15.02.2011 г., законна лихва, считано от 15.02.2011 г. до окончателното й изплащане, такси по договора в размер на 112,16 евро, разноски в размер на 588,58 лв., представляващи внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 744,29 лв., за които суми е издаден изпълнителен лист от 16.02.2011 г. по ч. гр. д. № 778/2011 г. по описа на СлРС, поради погасяване на вземанията по давност.

Предявеният отрицателен установителен иск е процесуално допустим.

4

Разгледан по същество обаче, съдът го намира за неоснователен.

С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът има за цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.

Наведеното от ищците основание за недължимост на сумите е тяхното погасяване с изтичане на тригодишна давност, считано от датата на последното изпълнително действие по ИД № 200/2011 г. по описа на ЧСИ М.

М..

При преценката дали е изтекъл давностният срок, следва да се има предвид неговата продължителност и дали са налице обстоятелства, които да спират или прекъсват изтичането на срока.

На първо място, неоснователен е доводът на ищците за погасяване на вземанията на ответника по процесния ИЛ с тригодишна давност.

Вземанията за главница по договор за кредит, за такси по договора и за съдебни разноски се погасяват с изтичане на общия петгодишен давностен срок. С кратка тригодишна давност се погасява принципно единствено вземането за просрочена лихва, съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

В случая обаче, всички вземания на ответника по изпълнителния лист се погасяват с общата петгодишна давност, вкл. и вземането за лихва.

Съгласно Решение № 50295 от 23.01.2023 г. по гр. д. № 1030/2022 г. по описа на ВКС на РБ, ГК, IV г. о. след влизане в сила на заповедта за изпълнение длъжникът трябва да основе отрицателния си установителен иск на факти, които са настъпили след приключилото съдебно дирене пред последната инстанция, разгледала спора по същество, (когато вземането е установено с влязло в сила решение), респ. на факти, които са настъпили след 5 изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК (когато заповедта е влязла в сила поради неподаденото в срок или оттеглено възражение). Съдът, по иска по чл.

439 ГПК, е длъжен да следи за спазването на тези изисквания, а в решението да отчете, че от момента, в който заповедта е влязла в сила, започва да тече нова давност, която всякога е пет години (чл. 117, ал. 2 ЗЗД). Това е така, защото заповедта за изпълнение влиза в сила и се ползва със стабилитет, за разлика от определението за изпълнителен лист по извънсъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.).

Установи се, че поканите за доброволно изпълнение по ИД № 200/2011 г. по описа на ЧСИ М. М. са връчени на длъжниците на 01.07.2011 г., поради което и предвид липсата на подадени възражения от длъжниците, заповедта за изпълнение е влязла в сила на 15.07.2011 г.

На следващо място, следва да се отбележи, че първоначално образуваното по процесния изпълнителен лист ИД № 200/2011 г. по описа на ЧСИ М. М. е образувано преди приемането на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

Ето защо съгласно Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по т. д. № 3/2020 г., ОСГТК, ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, а за тези вземания давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.