Решение № 1319 от 24.06.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1319 гр. Пловдив, 24.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20215330207446 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Джи Ди Лифт 20“ ЕООД, ЕИК: 206028421, със седалище и адрес на управление: ..., представлявано от у. Г. М. Д., чрез адв.

Е . Н . против Наказателно постановление № 16-003292 от 01.11.2021 г., издадено от и. А. А. Ч. – д. на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив, с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева за нарушение по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ).

В жалбата се навеждат доводи за неправилно приложение на материалния закон при издаване на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди към момента на извършване на дейността да е имал редовно сключен договор за изработка със С. З. Т., който да е игнориран от административнонаказващия орган (АНО) при оценката на доказателствените материали. Поддържа договорът да е сключен за извършване на точно определена и конкретизирана в него работа, а дейността да не е осъществявана продължително, трайно или на други обекти на дружеството. Взема становище, че фактът на направена почивка по време на извършването на работа не следва да се приравнява на доказана уговорка за работно време и почивки като елемент на трудовото правоотношение. Твърди още от събраните доказателства да не се установява да е извършено нарушението, за което дружеството е санкционирано, като поддържа, че 1 провеждането на инструктаж и раздаването на лични предпазни средства е извършено не поради съществуването на трудово правоотношение, а в изпълнение на нормативни изисквания, които засягат всички лица, присъстващи на строителната площадка. Оспорва извода да е уговаряно и постигано съгласие с лицето С. З. Т. за работно време, длъжност и месечно възнаграждение. Твърди още да е липсвало постоянно престиране на работна сила, поради което счита, че не е имало задължение отношенията с Т. по извършваната от него дейност да бъдат уредени като трудови. Моли наказателното постановление да бъде отменено. Претендира разноски. С молба с вх. № 8567/02.02.2022 г. от адв. Е.Н., с пълномощно по делото, се поддържа жалбата. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се представлява.

Въззиваемата страна се представлява от с. ю. В.Б., който оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Пледира от събраните по делото доказателства да се установяват елементи на трудовото правоотношение в отношенията между жалбоподателя „Джи Ди Лифт 20“ ЕООД и С. З. Т.. Твърди последният да е имал работно място, уговорено трудово възнаграждение, работно време и почивни дни. Оспорва сключения договор за изработка, представляващ Граждански договор № ... като несъответстващ на действителните уговорки между страните по него. Намира извършването на административното нарушение за доказано по делото. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от „Джи Ди Лифт 20“ ЕООД, спрямо което юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно от субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 03.11.2021 г., установено от приложеното по преписката известие за доставяне, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 10.11.2021 г., поради което приложимият към датата на подаване на жалбата седемдневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в редакцията преди изменението му с ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г. е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят „Джи Ди Лифт 20“ ЕООД се занимавал по занятие с монтаж на асансьорни уредби. В тази връзка имал сключен договор от .... с „Валмис“ ООД за възлагане и монтаж на асансьорни уредби. С възлагателен протокол № 5 от 15.06.2021 г. „Валмис“ ООД възложил на жалбоподателя „Джи Ди Лифт 20“ ЕООД да монтира 1 брой асансьорна уредба с 8 спирки на 2 обект, находящ се в ....

На 30.07.2021 г. жалбоподателят „Джи Ди Лифт 20“ ЕООД сключил Граждански договор № ... от същата дата със С. З. Т. С посочения договор те постигнали съгласие и Т. приел да изпълни следната работа – монтиране на асансьор на ... Бил уговорен срок за изпълнение на работата от 01.08.2021 г. до 31.08.2021 г., както и възнаграждение от 800 лева, платимо след приемане на извършената работа.

На 02.08.2021 г. в 08:30 часа С. З. Т. се явил на строителния обект, представляващ „Жилищна сграда с подземни гаражи“, намиращ се в ... На Т. бил проведен инструктаж за работа на височина. След това заедно с Г. М. Д. – у. на „Джи Ди Лифт 20“ ЕООД, започнали с кулокран да издигат повдигателния механизъм (ел. мотор) на асансьора до последния осми етаж на сградата. След това двамата монтирали на северната страна на асансьорната шахта стойка, на която трябвало да бъде монтиран електрическият мотор. През този ден за времето от 13:00 ч. до 14:00 ч. С. З. Т. почивал.

На 03.08.2021 г. Т. отново се явил на строителния обект и му бил проведен инструктаж за работа на височина. Заедно с Д. двамата инсталирали електрическа лебедка с метално въже за повдигане на електрическия мотор.

След като моторът бил качен на стойката, Т. и Д. се качили на скелето.

Моторът бил в покой и двамата монтирали анкерни болтове, но се получило приплъзване на мотора, който паднал. Т. и Д. също паднали в асансьорната шахта. С. З. Т. получил неустановени по делото травматични увреждания.

Всички извършени действия на строителния обект от Т. до този момент били част от дейността по монтажа на асансьорната уредба.

На същата дата – 03.08.2021 г., свид. Р. Ц. М. – и. в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив, извършил проверка на място. На у. на „Джи Ди Лифт 20“ ЕООД Г. М. Д. била връчена призовка, с която бил поканен да представи документи относно спазване на трудовото законодателство.

На 12.08.2021 г. свид. М. извършил проверка по документи, от която установил, че между „Джи Ди Лифт 20“ ЕООД и С. З. Т. не бил сключен трудов договор в писмена форма. С това свид. М. приел, че е извършено нарушение по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.

На 26.08.2021 г. свид. М. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 16-003292 против дружеството жалбоподател, в присъствието на един свидетел и на у. Д., на когото бил връчен препис от акта срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените 3 доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. Р. Ц. М. в частите относно времето, мястото на извършената проверка, самоличността на работещите и вида на извършаваната от тях дейност. Не получават обаче доверие свидетелските показания в частта им, в която свидетелят твърди какво работно време и почивки е имало установени на обекта. Свидетелят изяснява, че няма непосредствени възприятия относно тези обстоятелства, а изводите си е формирал от писмените обяснения на управителя и другите доказателства, но в действителност нито в писмените обяснения, нито в друг събран по делото материал се твърди наличие на уговорено работно време и на регламентирани почивки. По тези съображения свидетелските показания са оборени в тази част и като недостоверни не получават вяра от настоящия съдебен състав.

От Договор за възлагане и монтаж на асансьорни уредби от ..., сключен между „Валмис“ ООД като възложител и „Джи Ди Лифт 20“ ЕООД като изпълнител, се установява, че жалбоподателят е приел да монтира възмездно и със свои сили и средства асансьорни уредби по възложение от дружеството „Валмис“ ООД, включително да извършва и другите монтажни работи, които са необходими за окончателното и правилно завършване на работата – монтаж и пускане в експлоатация.

От Възлагателен протокол № 5 от 15.06.2021 г. се изяснява, че „Валмис“ ООД е възложило на „Джи Ди Лифт 20“ ЕООД да извърши монтаж на асансьорна уредба на обект, находящ се в ...

От Граждански договор № ...., сключен между „Джи Ди Лифт 20“ ЕООД като възложител и С. З. Т. като изпълнител, се установява, че първият е възложил, а последният е приел да извърши монтиране на асансьор на ... в периода от 01.08.2021 г. до 31.08.2021 г. срещу възнаграждение от 800 лева, платими след приемане на извършената работа.

От Книга за ежедневен инструктаж се изяснява, че на 02.08.2021 г. и на 03.08.2021 г. на С. З. Т. е проведен инструктаж за монтаж при работа на височина.

От Заповед № З-0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, т. 4 се установява, че наказателното постановление е издадено от надлежно оправомощено лице, което е действало в рамките на своята материална компетентност.

Компетентността на актосъставителя произтича от разпоредбата на чл. 21, ал.4, т.3 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (приет с ПМС № 2 от 13.01.2014 г. Обн. ДВ, бр. 6 от 21.01.2014 г.).

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на представител на 4 нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган.

От събраните и проверени по делото доказателства по категоричен начин се установява, че от обективна страна на 02.08.2021 г. и на 03.08.2021 г. на строителен обект „Жилищна сграда с подземни гаражи“, находящ се в ..., жалбоподателят „Джи Ди Лифт 20“ ЕООД е извършвал монтаж на асансьорна уредба по възложение от „Валмис“ ООД. Доказано е още, че през посочените два дни на обекта заедно с управителя на дружеството жалбоподател се е намирал и С. З. Т., който е извършвал определена работа. Последният е поставил подписа си в Книгата за ежедневен инструктаж както на 02.08.2021 г., така и на 03.08.2021 г. На следващо място доказан от обективна страна, а и безспорен между страните, е и фактът, че към тези две дати, които са и интересуващия делото период от време, не е имало сключен трудов договор между жалбоподателя „Джи Ди Лифт 20“ ЕООД и С. З. Т.. Установява се обаче, че между тях е имало сключен договор за изработка, представляващ Граждански договор № ... с предмет монтиране на асансьор на ... за периода от 01.08.2021 г. до 31.08.2021 г. Този договор е сключен преди датата на проверката и преди интересуващите делото дати, на които се доказва реално да е извършвана работа от С. З. Т.

Спорът по делото се концентрира около обстоятелството дали извършваната от Т. дейност представлява предоставянето на работна сила, при което отношенията между страните да е трябвало да бъдат уредени като трудови, или той е извършвал дейност на изпълнител по сключен договор за изработка. За разкриването на обективната истина, а оттам и за правилното приложение на материалния закон на първо място е необходимо да бъдат установени уговорките между страните за това какво ще извършва Т. на обекта и на следващо място – каква е реално осъществяваната от него дейност.