Решение № 4022 от 16.12.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 5395/2022
- Вид
- Решение № 4022
- Подписан
- 16.12.2022
- В сила
- 25.01.2023
- Състав
- Ралица Райкова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 327 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 4022 гр. Варна, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Ралица Райкова при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело № 20223110105395 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от „"ВиК"“ ООД срещу С. К. Д. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. ч л . 79 ЗЗД и 86 ЗЗД за установяване съществуването на паричното притезание, удостоверено в Заповед № 1151/24.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2217/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в, за сумата от 2679,17 лв., представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК услуги за периода от 05.03.2019 г. до 09.08.2021 г. по партида с абонатен номер 1757447 за обект – имот, находящ се в ***, и сумата от 109,40 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 23.09.2021 г. до 17.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 22.02.2022 г., до окончателното погасяване на задължението.
Ищцовото дружество „"ВиК"” ООД твърди в исковата молба, че ответникът в качеството си на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за имот, находящ се в ***, с абонатен номер 1757447, е ползвал предоставени от ищеца услуги, които не е заплатил. Поради неплащане на горните суми, ищецът е подал заявление и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, като на основание чл. 415, ал.
1 ГПК е бил уведомен, че може да предяви иск за установяване на вземането си, предвид подадено възражение от длъжника. Твърди се, че за периода 05.03.2019 г. – 09.08.2021 г. ответникът дължи сумата в размер на 2679,17 лв. за предоставени му водоснабдителни и канализационни услуги и отчетени чрез използването на електронен карнет (таблет), ведно с лихва за забава в размер на 109,40 лв., начислена за периода от 23.09.2021 г. до 17.02.2022 г. Поддържа се, че към настоящия момент ответникът не е оспорил чрез възражение по реда на чл. 40, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ отчетеното количество ВиК услуги. В смисъл моли за уважаване на предявените искове и претендира присъждане на направените съдебни разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата С. К. Д., в който се оспорват предявените искове като неоснователни.
1
Навежда се, че претенциите не са ясно, конкретно и коректно заявени, поради липса на изложение на обстоятелствата, от които да е видно как е формирано задължението, от какво точно произтича и механизма на неговото установяване. Не се оспорва обстоятелството, че ответницата е потребител на ВиК услуги относно процесния обект на потребление. Ответницата твърди, че винаги коректно и в срок е заплащала начислената й цена за ВиК услуги, но процесният имот е вилен и не се ползва, поради което не потребява вода и не ползва канал. Счита, че консумацията, за която е съставена процесната фактура не е отчетена на СТО водомер № 018341. Излага, че е възможно да са взети показанията на стария демонтиран водомер № 7210928, който е поставен през 2015 г. със същите показания, когато не бил нулиран и реално нямало нови данни поради липса на консумация. Поддържа, че потенциалното потребление (каквото всъщност нямало) е направено тогава и за задължението е изтекла давността.
Сочи, че ново потребление след 2019 г. не е правено, а в периода до 2021 г. имотът изобщо не е посещаван от инкасатор, водомерът не е засичан и не е възможно да се определи има ли някакво потребление, кога е направено и в какъв размер. Излага, че на водомерът не е правено метрологично изследване и показанията му са неверни. При тези съображения моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на сторените съдебни разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 327 ТЗ.
Активно легитимиран да предяви иска е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от задълженото по същата лице. Предмет на установителния иск е съществуването на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената заповед. Тежестта на доказване, т.е. процесуалното задължение да установи наличието на действително облигационно правоотношение между страните, по силата на което ответницата е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги и предоставянето на потребителя от страна на оператора на посочените водоснабдителни и канализационни услуги в заявения обем, като доставената и потребената вода е отчетена и измерена по предвидения в Общите условия ред, принадлежи на ищеца.
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява – справка от Служба по вписванията (л. 51-56 от делото), че между ищеца и ответницата е налице валидно облигационно правоотношение за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги. Съгласно нормата на чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи и чл. 2, ал.1, т. 1 от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „Водоснабдяване и канализация – Варна“, потребители на ВиК услуги са юридическите или физическите лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
От заключението на назначената по делото и приета съдебно-счетоводна експертиза е видно, че в счетоводството на дружеството ищец фигурира задължение за заплащане на ВиК услуги на партида с номер 1757447, която се води на името на ответницата, в размер на 2679,17 лв. по фактура № 1155072479/24.08.2021 г. за ползвани ВиК услуги в периода от 05.03.2019 г. до 09.08.2021 г., както и че размерът на лихвата за забава върху задължението по тази фактура възлиза на 109,40 лв. за периода от 23.09.2021 г. до 17.02.2022 г. Констатирано е от вещото лице, че по издадената фактура не е извършено плащане от абоната.
Съгласно чл. 22 от ОУ, изразходваните количества питейна вода се отчитат от водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора. Уреден с общите условия в раздел втори е и редът за отчитане на количествата питейна вода, като 2 според чл. 23, ал. 1, т. 3, показанията на водомерите на водопроводните отклонения за сезонни обекти се отчитат за период не по-дълъг от два пъти годишно. Предвидено в ал. 4 на чл. 23 е, че отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, като при неосигурен достъп, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора.
В представените по делото общи условия на дружеството ищец е посочено, че отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета, като при неосигуряване на представител отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде длъжностно лице на ВиК оператора, освен в случаите на дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет – арг. чл. 23, ал. 4 от ОУ.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Според чл. 35, чл. 4 - 6 от Наредбата при невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия представител потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време извършването на отчитането в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане, като при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена, единните граждански номера и адресите на свидетелите, които могат да бъдат и длъжностни лица на оператора. При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията на водомера разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен отчет по алинея 1. В този смисъл са и разпоредбите в ОУ на ищцовото дружество – чл. 24 и чл. 49 от ОУ.
Установява се от представения Констативен протокол № 1000/026736 за подмяна на общ или индивидуален водомер от 09.08.2021 г., че водомер 7210929 с показание от 842 куб.м. е демонтиран от адреса на потребление на ответницата и е монтиран нов водомер 018341 с нулеви показания
Представен е от ищцовото дружество документ за Партида на абонат С. Кирил.
Д. Водомер № 15/1210929 (л. 70 от делото), в който е нанесено показание на водомера „0“ на дата 09.03.2015 г., без същият да носи подпис от абоната или служител на ВиК дружеството.
Според приетото по делото и неоспорено от страните заключение по назначената съдебно-техническа експертиза липсва информация, която да потвърди, че показанието на демонтирания водомер на 09.08.2021 г. от 842 куб.м. представлява потребено количество вода за исковия период, като не е ясно откога е тази консумация и не е ясно как е определена началната дата на претендирания период – 05.03.2019 г.
Ангажираните от ответника доказателствени средства не установяват, че ищецът е предоставил, а ответницата е потребила заявения обем от 842 куб.м. водоснабдителни и канализационни услуги в заявения период от 05.03.2019 г. до 09.08.2021 г., нито, че отчитането на водата е станало по горния ред, детайлизиран с общите условия на дружеството. Негодни да установят тези правнорелевантни обстоятелства са представените от ищеца и едностранно съставени от него справка за недобора на частен абонат от 24.08.2021 г. до 24.08.2021 г. и справка за облога и плащанията на частен абонат до 17.10.2022 г., тъй като представляват частни свидетелстващи документи, които не се ползват с материална доказателствена сила при оспорването им от ответницата, доколкото установяват единствено изгодни за издателя си обстоятелства.
3
От свидетелските показания на водената от ищеца свидетелка М.С.Я. се изяснява, че отчитането на показанията на процесния водомер не е било извършвано регулярно, като изрично заявява, че от 2015 г. до 2021 г. нито веднъж не е засичано реалното потребление във вилния имот. Твърди, че от 2017 г. до 2021 г. веднъж е посещавала имота и достъп не й е бил осигурен, като при други посещения на инкасатор също такъв не е бил предоставен, но протоколи за това не са били съставяни.
Установява се от показанията на св. И.Р.Н, че от повече от 10 години имотът не се ползва за целогодишно живеене, а ответницата посещава рядко вилата, тъй като работата й като Директор на Обсерваторията в Церн е свързана с много пътувания извън страната, като от лятото на тази година се ползва от нейния син.
Не е от естество да установи потреблението и отчитането на водата да е станало по горния ред, детайлизиран с общите условия на дружеството, и заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, доколкото същото отразява единствено информацията за заведено задължение в счетоводството на дружеството ищец в претендирания от същия размер и счетоводната отчетност на ищеца относно процесните стопански операции, но не касае правнорелевантния факт дали ищцовото дружество е доставило на ответницата описаното в процесните фактури количество питейна вода. За да се приемат тези счетоводни записвания (по своето правно естество частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издател обстоятелства) за доказателства по делото, е необходимо обективираните в тях факти да се подкрепят и от останалите събрани по делото доказателства. Вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза също е категорично, че липсват доказателства, от които да бъде направен извод кога е консумирано процесното количество вода. Допълва при изслушването си в съдебно заседание на 18.11.2022 г., че липсват данни дали подмененият водомер е преминавал метрологична проверка и дали е годно средство за измерване на потребено количество вода.