Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 361 от 08.04.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 1767/2021
Вид
Решение № 361
Подписан
08.04.2022
Състав
Мирослава Кацарска

Цитирани разпоредби

  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 17 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 292, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 608 · Търговски закон
  • чл. 608 ал. 1 · Търговски закон
  • чл. 609 · Търговски закон
  • чл. 610 · Търговски закон
  • чл. 611 · Търговски закон
  • чл. 621а · Търговски закон
  • чл.622 · Търговски закон
  • чл. 625 · Търговски закон
  • чл. 626 · Търговски закон
  • чл. 629б · Търговски закон
  • чл. 632 · Търговски закон
  • чл. 634в · Търговски закон
  • чл. 742 · Търговски закон
  • параграф 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 361 гр. София, 08.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослава Кацарска при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Търговско дело № 20211100901767 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 626 от ТЗ.

Подадена е молба по чл. 625 от ТЗ от кредитор-молител - „ЕТ „П.-Ц. П.“ ЕООД, в която се твърди, че в периода от месец октомври до месец декември 2018г. и в периода от месец февруари до месец март 2020г. е продавал на ответника – „Ф.Г.“ ЕООД слънчоглед, собствено производство. Поддържа, че след извършено прихващане на насрещни задължения съгласно двустранно протоколно съглашение от 20.12.2019г., „Ф.Г.“ ЕООД му дължи сумата от 2 605 788,30 лв. по извършените доставки. Допълнителните доставки в периода февруари –март 2020г. поддържа, че са на стойност 1 707 470 лв., поради което твърди, че общо има вземане в размер на 3 092 860,30 лв., като е подписано споразумение между страните. Сочи, че независимо от подписаното споразумение, ответникът не е платил първата вноска в размер на 700 000 лв. с падеж до 30.04.2021г. и втора вноска в размер на 700 000 лв. с падеж до 31.05.2021г., поради което към момента му дължи тези две просрочени вноски в общ размер на 1 400 000лв. Поддържа, че ответното дружество е в състояние на неплатежоспособност, което извежда от данните по последния обявен в ТР баланс, поради което иска откриване на производство по несъстоятелност спрямо длъжника си. Твърди се в молбата, че ответникът „Ф.Г.“ ЕООД е свързано лице с посочените други дружества, които прикриват търговска дейност чрез него и поради това се иска на основание чл. 609 от ТЗ обявяване на неплатежоспобност и на тях поради скрито съучастие.

Основанията за горното твърдение са изложени в тринадесет точки на стр. 5 и 6 от молбата, като е посочено, че „Р. Б.“ АД е на същия адрес в ТР, на който е „Ф.Г.“ ЕООД и е едноличен собственик на капитал на „Т.А.Ф. ЕООД; че „Б.И.Е.“ АД е посочило като електронен адрес за кореспонденция в ТР, този на ел. поща на „Ф.Г.“ ЕООД, а неговият изпълнителен директор Е.Р. е и управител на „Ф.Г.“ ЕООД, като се изтъкват и договори за наем, аренда и 1 за банкови кредити между дружествата. Позовава се и на вписания апорт на недвижими имоти от 30.01.2012г., както и на вписаните договори за наем на апортираните имоти.

Твърди наличие на група от предприятия под общ контрол, развиващи обща икономическа дейност, като концентрацията на основния размер на задълженията е при „Ф.Г.“ ЕООД, което действало и като подставено лице/ скрит пълномощник на останалите субекти.

Предвид горното се иска откриване на производство по несъстоятелност на четирите дружества - „Ф.Г.“ ЕООД, „Т.А.Ф. ЕООД, „Р. Б.“ АД и „Б.И.Е.“ АД. С молба с вх.23297/25.10.2021г., в изпълнение на указанията на съда да уточни конкретните обстоятелства по отношение на искането си спрямо двама ответници - „Т.А.Ф. ЕООД и „Р.“ АД, молителят ЕТ „Ц. П.“ е посочил, че счита, че доводите им не водят до недопустимост на молбата, а са по същество на спора. Поддържа, че конкретните примери, явяващи се обстоятелствената част на молбата спрямо тези двама ответници са следните: 1 .“Р. Б.“ АД е посочило в ТРРЮЛНЦ при АВп като адрес за кореспонденция с НАП гр.София, п.к.1756, ул.“*******, който адрес се явява седалище и адрес на управление на „Ф.Г.“ ЕООД. 2/“Р. Б.“ АД се явява едноличен собственик на капитала на „Т.А.Ф. ЕООД.3/„Т.А.Ф. ЕООД е арендатор/наемател на множество земеделски имоти със собственик „Т.“ ЕООД, ЕИК *******, което е регистрирано със същото седалище и адрес на управление като „Ф.Г.“ ЕООД, а именно - гр.София, п.к.1756, ул.“******* и има множество продажби на земеделски имоти от „Т.“ ЕООД на „Т.А.Ф. ЕООД, както и от „Ф.Г.“ ЕООД на „Т.А.Ф.

ЕООД; 4/ Сключени са договори за банкови заеми, отпуснати от ТБ“Ю.“ ЕАД на „Ф.Г.“ ЕООД, обезпечени е имоти на ипотекарния съдлъжник „Т.“ ЕООД, което дружество пък е основният арендодател/наемодател на обработваните от „Т.А.Ф. ЕООД земеделски имоти.

Молителят твърди, че горепосочените факти установяват взаимосвързаност между дружествата „Ф.Т.“ ЕООД, „Т.“ ЕООД, „Т.А.Ф. ЕООД и “Р. Б.“ АД, а дали тя носи белезите на „скрито съучастие“ по смисъла на чл.609 от ТЗ ще бъде предмет на установяване в рамките на съдебното дирене по делото и констатациите и заключенията на допусната съдебно- икономическа експертиза. Счита, че от определящо значение ще бъде например отговора на вещото лице по въпросите дали „Т.А.Ф. ЕООД реално извършва арендни плащания към „Т.“ ЕООД по сключените помежду им множество договори за аренда на земеделска земя, както и дали ефективно е заплатило цената на закупените от него земеделски земи на продавачите „Ф.Г.“ ЕООД и „Т.“ ЕООД, тъй като „Т.“ ЕООД обезпечава като съдлъжник кредити, отпуснати на „Ф.Г.“ ЕООД, и в този смисъл неплащането на рента би довело до намаляване на имуществото на „Т.“ ЕООД като общо обезпечение по кредита на „Ф.Г.“ ЕООД, а оттук - и до влошаване на финансовото му състояние като длъжник с намалени обезпечения по банкови кредити. А по втория въпрос, ако се окаже, че „Т.А.Ф.

ЕООД не е изплатило ефективно продажната цена на закупените от него земеделски имоти на продавача „Ф.Г.“ ЕООД, това би представлявало пример за „скрито съучастие“ доколкото посредством фиктивни продажби същото ползва активите на основния длъжник за да развива собствената си търговска дейност. Счита, че от значение би било също така и това, дали „Т.А.Ф. ЕООД е разпределяло печалба в полза на едноличния собственик на капиталаси -“Р. Б.“ АД и дали ако такова разпределяне е имало, същото кореспондира с 2 редовно изплащане на задълженията на „Т.А.Ф. ЕООД към неговите кредитори (вкл. към „Ф.Г.“ ЕООД, както и към обезпечаващото задълженията на „Ф.Г.“ ЕООД по банкови кредити „Т.“ ЕООД). В хода на съдебното производство поддържа молбата си чрез процесуалния си представител – адв. Д., като претендира уважаване на претенцията си.

Излага подробни доводи и в писмени бележки.

Кредиторът –молител „ОББ“ АД с молба за присъединяване с вх.№15275/02.09.2021г. е изложил, че с ответника „Ф.Г.“ ЕООД е сключил Договор за кредитна линия от 15.10.2013г. с описаните допълнителни споразумения към него и договор за поръчителство, по който има задължения в размер на 500000 лв. – просрочена главница, 4672,91 лв. договорна лихва за периода от 30.06.2020 г. до 30.09.2020 г. вкл.; 41 514,43 лв. - обезщетение за забава за проср.плащания от 30.07.2020г. до 26.08.2021г., като има присъдена главница 249 996,21 лв., присъдени разноски - 24 166,28 лв. и законна лихва в размер на 24 166,28 лв., или общо вземанията по този договор са в размер на 827 531,75 лв. Сочи, че за обезпечаване на вземанията му са сключени описаните договори за особени залози, вписани в ЦРОЗ, като по първите два е вписано пристъпване към изпълнение. Сочи, че е сключен втори Договор за кредитна линия от 26.06.2015г. с описаните споразумения и договор за поръчителство, по който солидарни длъжници са „А.“ АД, „Б.И.Е.“ АД, „Т.“ ЕОДД, „Т.А.“ ЕООД и К.Л.Д., по който задълженията са общо в размер на 3 731 233,56 лв., включващи 2 380 040.00 лв. – просрочена главница, 14 741.73 лв. - договорна лихва за периода от 30.06.2020 г. до 30.09.2020 г. вкл.; 187 849.50 лв. - обезщетение за забава за проср. плащания от 30.07.2020г. до 26.08.2021г., като има присъдена главница л861 170.00 лв., присъдени разноски 213 130.38лв. и законна лихва в размер на 74301,95лв. За обезпечение на вземания е учредена договорна ипотека с нотариален акт №111, т.2, рег.3570, дело 181/28.08.2015г., шест договора за учредяване на особен залог от 28.08.2015г. и от 27.06.2016г. , като по тези с рег. №2015082801496 и №2015101501543 и рег.№2016062701248 залогодател е „Ф.Г.“ ЕООД, както и договор за финансово обезпечение чрез залог върху вземания с право на ползване с нот.заверка от 29.06.2015г. Поддържа, че по Договор за банков кредит №18F000786/27.09.2018г. е предоставил на кредитополучателя сумата от 192 000 лв., усвоени в пълен размер, като има присъдена главница в размер на 138 660.00 лв., присъдена лихва 4 982.39 лв., присъдени разноски - 2 922.85 лв. и законна лихва в размер на 8 435.15 лв., или общо вземания в размер на 155 000.39 лв., като солидарни длъжници са същите лица като по гореописания договор, а обезпеченията са законна ипотека, вписана в Служба по вписванията – Враца, и договора за финансово обезпечение с рег.№4647. Кредиторът – молител поддържа, че по Договор за (револвиращ) банков кредит /кредитна линия/ Cosme кредит за оборотни средства №19F-001478/15.04.2019 г. задълженията са в общ размер на сумата от 1 082 429,10 лв., включващи просрочена главница в размер на 1 000 000 лв., договорна лихва - 9 258.33 лв. за периода от от 20.06.2020 г. до 30.09.2020 г. вкл., обезщетение за забава за просрочени плащания от 20.07.2020г. до 26.08.2021г. в размер на 73 170,77 лв. Сочи, че обезпечение на вземанията на банката по тази кредитна експозиция са договор за учредяване на особен залог от 15.04.2019г. и втори такъв също от дата 15.04.2019г., и двата вписани в ЦРОЗ, по които залогодател е „Ф.Г.“ ЕООД. Молителят 3 твърди, че ответника „Ф.Г.“ ЕООД е и солидарен длъжник по Договор за кредитна линия от 11.07.2014 г предоставен от Банка „ОББ” АД на „Т.” ЕООД, ведно с описаните допълнителни споразумения, по които задължението е общо в размер на 605 470.16 лв., включващо присъдена главница в размер на 550 886.93 лв., присъдени наказателни лихви за периода 30.08.2020 до 17.01.2021 г. в размер на 22 683.50 лв., законна лихва в размер на 35899,73 лв. за обезпечение на който са сключени договорна ипотека с нот. акт №146, дело №169/16.07.2014г., и договор за особен залог от 31.08.2016г. Твърди се, че банката успешно е изпратила уведомления за предсрочна изискуемост по описаните кредитни експозиции, като това до „Ф.Г.“ чрез ЧСИ Ц. е получено на 25.09.2020г. Представя към молбата описаните пет изпълнителни листа, както следва № 41/14.09.2020г. , № 42/21.09.2020г., № 260211/25.01.2021г., и два от 23.02.2021г. Твърди, че ответникът „Ф.Г.“ ЕООД е спрял плащанията си към него от 01.07.2020г., поради което претендира откриване на производство по несъстоятелност, с назначаване на синдик, както и прекратяване на дейността на длъжника „Ф.Г.“ ЕООД с начална дата -01.07.2020г., като е заявил искане и за откриване спрямо лицето „Т.“ ЕООД,което прикрива дейност чрез неплатежоспособния длъжник, но в тази част съдът с определение е отказал приемане на разглеждане на молбата, тъй като това лице не е ответник по първоначалната молба и встъпването на молителя е допустимо само спрямо лицата, които са ответници по делото, а „Т.“ ЕООД не е сред тях. В хода на производството поддържа молбата си чрез процесуалния си представител юрисконкулт Т. като претендира уважаване на молбата и присъждане на разноски.

С молба с вх.№ 20266/07.10.2021г. / стр. 1193 от том 4 на делото/ се е присъединил кредитора О. 94“ АД, който твърди, че ответникът му е възложил по договор за изработка от 2017г. извършване на СМР – бетонова настилка на хале с обща стойност на извършените СМР – 75807,58 лв., като на 22.12.2017г. е подписан анекс, с който е увеличена стойността на 111 222,83 лв. без ДДС, като сумата е следвало да се заплати до 30.11.2018г. Твърди, че ответникът е извършил частични плащания, но са останали неплатени изцяло следните фактури № 3441/19.07.2018г., а по фактура № 4427/16.11.2020г. няма никакво плащане, като задължението възлиза на 63 427,14лв. Твърди, че описаните в молбата фактури са платени със забава и му е дължима неустойка по чл.6 ал.2 от договора размер на сумата от 16 666,23 лв., като сочи, че за сумите е предявил иск по т.д.№757/2021г. на 6-19състав на СГС.

Предвид изложените мотиви той счита, че ответника „Ф.Г.“ ЕООС е изпаднал в състояние на трайна неплатежоспособност или свръхзадълженост, поради което претендира откриване на производство по несъстоятелност.

Кредиторът –молител „БАКБ“ АД, с молбата за присъединяване с вх.

№20998/11.10.2021г., на стр. 1214 и следващите в том 4 на делото/, поддържа, че е кредитор на „Ф.Г.“ ЕООД по следните договори: договор за банков кредит от 11.09.2015 г., Договор за кредитна линия от 28.03.2016 г. и Договор за револвираща кредитна линия от 30.04.2018 г. Поддържа, че съгласно Договор за банков кредит от 11.09.2015 г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 30.08.2018 г., Анекс № 2 от 19.04.2019 г., Анекс № 3 от 19.05.2020 г., Анекс № 4 от 16.12.2020 г. и Анекс № 5 от 19.08.2021 г., подписани между „БАКБ“ АД и „Ф.Г.“ 4