Решение № 212 от 26.06.2020, Окръжен съд - Русе

Р

Е Ш Е

Н И Е

N 212 гр.Русе, 26.06.2020 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РУСЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия в публичното заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИЯ ВЕЛКОВА при секретаря НЕДЯЛКА НЕДЕЛЧЕВА и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията

ВЕЛКОВА гражданско дело N711 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.440 от ГПК.

Ищците Л.Р.В. и Д.И.В. твърдят, че на 27.09.1984 г. закупили с нотариален акт № 166, т.6, дело № 2340/84 г. на РН недвижим имот, находящ се в с.Мартен, представляващ дворно място от 936 кв.м., образуващо парцел VІІІ-198 г. в кв. 4 по плана на селото, заедно с масивно жилище със застроена площ от 43 кв.м. С нотариален акт №61, т.ІV, дело № 5540/ 93 г. на РН били признати за собственици на новопостроена еднофамилна двуетажна жилищна сграда, състояща се от : приземен етаж- всекидневна, гараж- навес, котелно и тоалетна; втори етаж-дневна, спалня, кухня и баня, с РЗП за първи и втори етаж общо от 300 кв.м., построена в горепосоченото дворно място. Покривът на тази сграда бил едноскатен, с подпокривно пространство- въздушна възглавница с височина от един метър към нула. През 1999 г. извършили пристрояване и надстрояване на съществуващата сграда, изразяващо се в построяване на къща- близнак откъм североизточната страна на сградата, на калкан и трети жилищен етаж с площ от 188 кв.м. На първия етаж пристроили входно антре, втори гараж, кухня, вътрешно стълбище към втория и третия етаж, коридор, баня, перално помещение, втора баня и котелно помещение. Общата площ на новоизграденото за първия етаж била 65.86 кв.м. и по този начин РЗП се увеличила на 189 кв.м. На втория етаж пристроили тераса над двата гаража и две стаи, стълбище към третия етаж с обща площ от 49 кв.м., с което се увеличила РЗП на втория етаж до 177 кв.м. Освен това надстроили и нов трети жилищен етаж, състоящ се от хол, стая- кухня, стая, коридор, тоалетна до стълбището е баня, със застроена площ от 98.75 км., а над третия етаж изградили нов двускатен покрив и било обособено ново подпокривно пространство с височина 2 м. В резултат на извършеното от тях пристрояване и надстрояване РЗП на жилищната сграда се увеличила от 300 кв.м. на 488 кв.м. Към момента на извършване на строителството били единствени собственици на имота, където живеели и до момента, поради което придобили собствеността и върху пристроените и надстроените жилищни помещения.

С нотариален акт №123, т.І, рег.№ 2338 от 29.06.2000 г. на нотариус К. П. - рег.№ 218 на НК, дарили на синовете си Р.Л.В. и И.Л.В. недвижимия имот, находящ се в *******, а именно: дворно място от 936 кв.м., представляващо УПИ ІХ-263 в кв.11 по плана на града, бивш парцел VІІІ-198 в кв.4, заедно с построената в същото дворно място еднофамилна двуетажна жилищна сграда, състояща се от приземен етаж- всекидневна, гараж-навес, котелно и тоалетна и втори етаж- дневна, спалня, кухня и баня с РЗП от 300.40 кв.м. Върху прехвърления недвижим имот- дворното място и жилищната сграда с нотариален акт № 11, т.І, рег.№ 825, нот. дело № 9/29.01.2008 г. на нотариус А. П.- рег.№ 216 на НК, била учредена договорна ипотека в полза на „Алфа банк- България“ /с правоприемник Юробанк България“ АД- гр.София/ от синовете им за обезпечение на ипотечен кредит на И.В..

За вземането си банката образувала изпълнително производство- изп.д.№ 20118330400101 по описа на ЧСИ

В. М.- рег. №833 на КЧСИ като изпълнението било насочено върху недвижимия имот.

При извършването на опис допълнително изграденото било констатирано от ЧСИ, описано и оценено и включено в насрочената публична продан.

Допълнителните постройки- третия мансарден етаж и сградата близнак не били предмет на учредената договорна ипотека и не били собственост на длъжника И.В.. Предвид обстоятелството, че към момента на извършването на горепосоченото строителство били единствени собственици както на дворното място, така и на сградата в него, по силата на чл.92 от ЗС придобили и правото на собственост върху новопостроеното, което не било предмет на договора за дарение и договорната ипотека.

Насочването на изпълнението върху това имущество за удовлетворяване на вземането на банката- взискател, пораждало правният им интерес от предявяване на иска, с който да установят, че това имущество не принадлежи на длъжника. Претендират, съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че длъжниците не са собственици на допълнителните постройки, както следва: на първи етаж- стълбище за другите два етажа, пристроена стая, гараж и разширен напред гараж с обща площ от 65.86 кв.м., на втори етаж- стълбище и две стаи с площ от 49 кв.м. и трети мансарден етаж с площ от 98.75 лв., състоящ се от хол, стая- кухня, стая, коридор, тоалетна до стълбището и баня.

Ответниците Р.Л.В. и И.Л.В. считат предявеният иск за допустим, а по същество- за основателен по съображенията, изложени в отговора по чл.131 от ГПК.

Ответникът „Юробанк

България“ АД-София счита предявеният иск за недопустим, а по същество оспорва основателността му по съображенията, изложени в отговора.

След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С нотариален акт за продажба на недвижим имот по реда на чл.15 от ЗСГ №166/27.09.1984 г., т.VІ, дело №2340/1984 г. на РН Л.Р.В. и Д.И.В. придобиват правото на собственост върху следния недвижим имот: дворно място от 936 кв.м., находящо се в с.Мартен, образуващо парцел VІІІ-198 в кв.4 по плана на с.с., заедно с построеното в него масивно жилище със застроена площ от 49 кв.м с описани граници. С нотариален акт №61/02.08.1993 г., дело № 5540/93 г. на РН Л.В. и Д.В. са признати за собственици на следния недвижим имот: новопостроена еднофамилна, двуетажна жилищна сграда, състояща се от приземен етаж-всекидневна, гараж, гараж- навес, котелно и тоалетна и втори етаж- дневна, спалня, кухня и баня с разгърната застроена площ от 300.40 кв.м., построена в собственото им дворно място от 936 кв.м., представляващо урегулиран парцел ІХ-263 в кв.11 по действащия план на с.Мартен.

При изготвянето на нотариалния акт е бил представен Акт за узаконяване №1/21.07.1993 г. на отдел АСИ“ при Община- Русе.

С нотариален акт за дарение- вх.рег.№ 4150/29.06.2000 г., акт № 38, т.Х, дело №3102/2000 г. на СВ-Русе / н.а.№ 123, т.І, рег.№ 2338, дело № 128/29.06.2000 г. на нотариус К. П. - рег.№218 на НК/ Д.В. и Л.В. са дарили с равни права на синовете си Р.Л.В. и И.Л.В. собствения си недвижим имот, находящ се в с. Мартен, Русенска област и представляващ: дворно място от 936 кв.м., съставляващо урегулиран парцел ІХ-263 в кв.11 по плана на селото, заедно с построената в същото дворно място еднофамилна, двуетажна жилищна сграда, състояща се от приземен етаж-всекидневна, гараж, гараж- навес, котелно и тоалетна и втори етаж- дневна, спалня, кухня и баня с разгърната застроена площ от 300.40 кв.м., като дарителите си запазили пожизнено и безвъзмездно, заедно и поотделно правото на ползване на имота.

С нотариален акт – вх.рег.№ 715/29.01.2008 г., акт №

79, т.І, дело № 361/2008 г. на СВ-Русе / н.а. №11, т.І, рег.№ 825, н.д.№9/ 29.01.2008 г. на нотариус А. П.- рег.№ 216 на НК/ И.Л.В. в качеството си на кредитополучател и Р.Л.В. – в качеството на ипотекарен длъжник, са учредили в полза на „Алфа банка“ АД чрез клона си „Алфа Банка- клон България“- гр.София с правоприемник „Юробанк

България“ АД- гр.София договорна ипотека върху следния недвижим имот: дворно място от 936 кв.м., съставляващо урегулиран парцел ІХ-263 в кв.11 по плана на селото, заедно с построената в същото дворно място еднофамилна, двуетажна жилищна сграда, състояща се от приземен етаж- всекидневна, гараж, гараж- навес, котелно и тоалетна и втори етаж- дневна, спалня, кухня и баня с разгърната застроена площ от 300.40 кв.м. за обезпечаване на вземането на банката в размер на 120 000 EUR, произтичащо от сключен договор за ипотечен кредит №340-222/2008 г. от 29.01.2008 г. и всички останали анекси към него.

За събиране на непогасената част от вземането на банката е било образувано изпълнително производство- изп.д.№ 20118330400101 по описа на ЧСИ В.М.- рег.№833 на КЧСИ като банката е насочила принудителното изпълнение върху ипотекирания в нейна полза недвижим имот. При описа на имота е констатирано и допълнителното строителство, същото е описано и оценено и е била насрочена публична продан на недвижимия имот, вкл. с построеният трети мансарден етаж, обособен в подпокривното пространство на сградата, констатиран по време на описа.

Изложените факти съдът приема за установени въз основа на представените преписи от нотариални актове, обявления за насрочване на публична продан и с признанията на страните относно наличието на принудително изпълнение спрямо недвижимия имот за събиране на вземане на банката, обезпечено с договорна ипотека.

С показанията на св.В. и св.В. се установява, че Л. и

Д. В. са купили имот в с.Мартен, в който имало малка къща, сградата била съборена и през 1989-1990 г. започнали да строят нова къща, на два етажа, с плосък покрив, която била построена до 1994 г. Същите свидетели посочват, че през 1995 г. В. продължили строителството като разширявали, пристроявали новата къща, но свидетелите не могат да конкретизират в какво точно се изразява това ново строителство и в кой момент същото е приключило.

По делото е приета и СТЕ на ВЛ К. К., в която е описано състоянието на сградата към момента, описани са допълнително изградените помещения към всеки един от етажите и тяхната квадратура, както и наличието на трети мансарден етаж, който не съществува в подпокривното пространство, а за изграждането му покривът е бил премахнат и сградата надстроена. Вещото лице е посочило, че за това строителство няма строителни книжа, същото не е узаконено, както и че при изграждането му не били спазени изискванията на ЗУТ за отстояния от границата на парцела. Вещото лице е посочило също, че изграденото в имота, би могло да се обособи като самостоятелен обект като е обяснило, че същото може да се ползва като самостоятелен обект, ако се осигури самостоятелен достъп до него.

В приетата СТЕ при определяне на пазарната цена на допълнително изградените помещения, същото вещо лице е дало заключение, че допълнителното строителство, което не фигурира в нотариалните актове, представлява част от недвижимия имот, че е незаконно и не може да бъде предмет на прехвърлителни сделки, а се явява приращение, което има своя цена.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.440 от ГПК.

Съгласно задължителните указания, дадени в ТР №3/2015 г. на ОСГТК на ВКС искът по чл. 440 от ГПК е предвиден като защита на третите лица в случаите, когато принудителното изпълнение за парично задължение е насочено върху имущество, което не принадлежи на длъжника и с изпълнението се засягат правата на тези лица. По правната си същност искът по чл. 440 от ГПК е отрицателен установителен и за предявяването му е необходимо съществуването на правен интерес. В случаите на предявен въз основа на общата разпоредба на чл. 124, ал.

1 от ГПК установителен иск, наличието на интерес винаги се преценява конкретно, въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства. Искът по чл. 440, ал. 1 от ГПК е уреден с изрична законова разпоредба, която очертава както случаите, когато той може да бъде предявен, респективно кога е налице правен интерес от него, така и кои са надлежните страни по иска-чл. 440, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Посоченото в закона обстоятелство, което обуславя интереса за предявяване на иска по чл. 440, ал. 1 от ГПК, е засягането на твърдяното от третото лице право от предприетите изпълнителни действия. Засегнатото право може да бъде както правото на собственост на третото лице върху вещта, така и притежаваното от това лице ограничено вещно право върху същата вещ или пък облигационно право, което не би могло да се противопостави на купувача по публичната продан или съществува възможност да се погаси след извършването й.