Решение № 196 от 25.04.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Благоевград, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Мария Г. Исидорова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20251210200162 по описа за 2025 година Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба на “Е “ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.П, представлявано от управителя К Н. -Д М , против НП№21-0000848/21.11.2024г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“–гр.Благоевград, с което на дружествотожалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 5000лв, във връзка с нарушение по чл.91б, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваният административен акт. Поддържа се, че НП е издадено в нарушение на редица процесуални правила. Алтернативно се застъпва, че не е доказано извършването на твърдяното нарушение. Иска се неговата отмяна и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждени по делото.

Санкциониращият орган, редовно и своевременно призован, не ангажира процесуален представител по делото, но в придружително писмо с преписката до съда и с писмено становище, изразява позицията, че жалбата е неоснователна, а обжалваното НП е правилно и законосъобразно. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната 1 страна по чл.93д, ал.2 от ЗАНН.

Районна прокуратура-Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират представител и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право , намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. / НП е връчено на упълномощено лице за дружеството на 20.01.2025г. и в срока по ЗАНН срещу НП е подадена жалбата по делото на 03.02.2025г. / Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните фактически и правни аргументи:

ПО ФАКТИТЕ В ПРОЦЕСА

С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства се установи по категоричен и безпротиворечив начин, че на 30.10.2024г., около 15.30 часа, свидетелите Н. П. и Е. Г., са извършили тематична проверка на процесното дружество в офиса на санкционния орган, находящ се в Б , на бул.“Д № .

Проверката е обхващала периода 07.12.2023г.-31.12.2023г. и дейността на процесното дружество при извършване на международен превоз на товари , съгласно издаден му Лиценз на ЕО №15229/15.05.2016г. За извършването на тази проверка, жалбоподателят е бил уведомен предварително и своевременно с нарочно писмено Известие № 10-00-08-384/1/22.10.2024г., получено от упълномощено за дружеството лице /М П / на 22.10.2024г. в 12.30 часа. С това известие за нуждите на проверката са изискани редица документи от процесното дружество и във връзка с извършвания от него международен превоз на товари в конкретизирания период, в това число и : свидетелство за регистрация на ползваните МПС, част I /т.3.1. от известието, което обаче касае и конкретно МПС с рег.№ /, протокол за заверка на тахограф /т.3.2 от 2 известието, касаещ конкретно МПС с рег.№ /, декларация за техническо съответствие /по т.5.1 от известието, където е конкретизирано, че такава декларация се изисква за превозните средства, вписани в лиценза на фирмата/, печат на фирмата /по т.5.4 от известието/, както и ЧМР за превозите, информация от дигитален тахограф и от карта на водача или тахографски листа /без да е конкретизирано за какъв превоз, МПС и водачи касаят те/.В известието е посочено също, че тези документи следва да се представят на контролния орган до 09.30 часа на 29.10.2024г. След като на следващата дата 30.10.2024г., цитираните документи не били представени, св.П., в присъствието на св.Г. издал на процесното дружество АУАН за това му бездействие, което квалифицирали като административно нарушение на дружеството по чл. 91б, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози. За проверката е бил съставен и нарочен Констативен протокол от 30.10.2024г., който също е отразен като доказателство за установяване на нарушението в АУАН. Последният е връчен на упълномощено за жалбоподателя лице /М П /, на датата на съставянето му.

Въз основа на АУАН, на 24.11.2024г., Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“- Благоевград, е издал обжалваното НП№210000848, с което на основание чл.97, ал.1 от Закона за автомобилните превози, на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 5000лв., във връзка с нарушение по чл.91б, ал.1 , т.1 от същият Закон . НП е връчено отново на пълномощника М П на 20.01.2025г. /За М П е представено изрично пълномощно, издадено й от процесното дружество с нотариална заверка на същото от дата 17.02.2020г. Въз основа на пълномощното, на Па са делегирани правомощия от жалбоподателя да представлява процесното дружество пред ИА“АА“, в това число подава, получава и подписва документи от името на дружеството, АУАНВ от проверки и НП. /

Изложената фактическа обстановка се извежда и обосновава с разпита на свидетелите по акта Н. П. и Е. Г., с издаденият АУАН и известието за извършената тематична проверка по случая, както и с Констативния протокол от проверката.

Към преписката е приложено и извлечение от Информационна система, без да е уточнено каква е тя, кой я поддържа и каква информация генерира, 3 като от нея е видно, че тя въобще не съдържа информация за провереният период в конкретния случай, а именно от 07.12.2023г. до 31.12.2023г., но в нея не фигурира въобще генерирана информация за провереният период в този казус .

Компетентността на издателя на обжалваното НП се удостоверява с представена по делото като доказателство Заповед №РД-08-107/29.02.2024г., издадена от министъра на транспорта и съобщенията и Заповед

№105/28.02.2024г. на Изпълнителния директор на ИА“Автомобилна администрация“ и Длъжностна характеристика за длъжностната позиция на издателя. Компетентността на свидетелите, извършили проверката и съставили процесният АУАН, от своя страна се обосновава със Заповед №РД01-66/29.02.2024г. /т.5/, издадена от на Изпълнителния директор на ИА“Автомобилна администрация“"-гр.София.

Посочените доказателства не се оспорват от страните , те са и кореспондиращи по между си, поради което и съдът ги приема като годни да обосноват и изяснят обективната истина в процеса и напълно ги кредитира като такива.

ПО ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО

НА ПРАВОТО

При така направените фактически констатации съдът счита, че с обжалваното НП незаконосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на жалбоподателя за вмененото му нарушение по чл.91б, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози.

Обжалваното НП е издадено от компетентен за това орган и в тази насока се представиха заповеди за делегирани правомощия на процесният издател, ведно с длъжностна характеристика за длъжността му .

Спазени са и сроковете на чл.34 от ЗАНН за издаване както на АУАН, така и на НП и те са надлежно връчени на жалбоподателя /чрез негов 4 пълномощник –М П , притежаваща надлежно издадено й пълномощно от дата предшестваща проверката./

В АУАН и в НП е посочена дата и място на издаването им , посочена е правна квалификация на твърдяното нарушение и доказателства, с които се установява. Не са посочени обаче дата на извършване на нарушението, както и достатъчно фактически обстоятелства относно начина на извършване на твърдяното нарушение по чл. 91б, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози, което съдът приема като допуснато съществено процесуално нарушение в процедурата по издаване на обжалваният акт, тъй като липсата на яснота относно тези основни реквизити на АУАН по чл.42, ал.1, т.3 и т.4 от ЗАНН и респ. на НП по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, винаги накърнява и препятства в значима степен правото на защита и възможността дееца да разбере какво нарушение му е вменено.

Липсата на дата в съдържанието на АУАН и в НП за твърдяното нарушение и респ. липсата на евентуално краен срок за представяне на поисканите документи пред контролния орган за процесната проверка, напрактика създава абсолютна неяснота за това от коя конкретна дата се счита, че е налице противоправно бездействие от дееца заради непредставяне на цитираните в акта писмени документи за извършване на проверката, както и от коя дата същият вече е проявил бездействие, квалифицирано като административно нарушение в този казус по чл.

91б, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превоз. /В АУАН и в НП само е посочено, че на датата на проверката, а именно 30.10.2024г. не били представени за проверката изброените документи за превозваческата дейност на процесното дружество през проверяваният период./ Наред с това в АУАН и в НП е прието, че жалбоподателят е извършвал международен превоз на товари в проверяваният период, без да е пояснено въз основа на какви доказателства е направен този извод, а цитираните като непредставени документи от дружеството за нуждите на извършената тематична проверка са също неясни, неконкретни и без възможност жалбоподателят да разбере в какво точно се изразява вмененото му административно нарушение в този казус /непосочен конкретен международен превоз, който се твърди, че бил извършен с акта и с НП от процесното дружество и то в периода 07.12.2023г.-31.12.2023г. по 5

Лиценз на общността, съответно неконкретизирано МПС, с което е бил извършен евентуално такъв превоз, респ. непояснени във връзка с какво МПС и водачи са изискани протокол за заверка на тахограф и тахографски листа, декларация за техническо съответствие на непосочено МПС, както и карти на непосочен водач/.

Тези процесуални пропуски са съществени такива, тъй засягат в съществена степен правото на защита на жалбоподателя и обосновават отмяната на НП само на това основание поради неговата процесуална незаконосъобразност . /В тази насока е и съдебната практика на БлАС, а именно: Решение №91/21.12.2019г., постановено по кнахд №639/2018г., Решение №2236/27.09.2019г., постановено по кнахд №494/2019г., Решение №441/02.07.2020г., постановено по кнах

№11/2020г.,

Решение

№1610/25.09.2020г., постановено по кнахд №284/2020г., Решение №1216/06.11.2021г., постановено по кнахд №219/2021г./ В допълнение следва да се посочи, че напрактика извършването на нарушение и бездействие на процесното дружество по чл.91б, ал.1,т.1 от Закона за автомобилните превози, не бе и доказано от обективна страна в този казус, тъй като жалбоподателят поддържа тезата, че въобще не е извършвал международен превоз на товари в провереният период от 07.12.2023г. до 31.12.2023г., поради което и за това не е могъл да представи никакви документи в тази насока на контролния орган . Доказателствената тежест , че жалбоподателят е извършил такъв превоз бе именно на санкционният орган по настоящото дело, а тази страна не представи никакви доказателства в тази насока. Вместо това , към преписката е приложено извлечение от Информационна система с данни за превози, без да е пояснено кой поддържа тази система и генерира представената от нея информация, но въпреки това , видно от съдържанието на системата , в нея въобще не е регистриран превоз в провереният период от процесното дружество, включително и за цитираното в Известието за проверката, но непосочено в акта и в НП, превозно средство, за което в известието се твърди, че по лиценз на процесното дружество, било ползвано от него за извършване на международен превоз на товари /МПС с рег. № /. При това положение , твърдяното нарушение е и недоказано и като е направил различен извод и 6 издал процесното НП, санкционният орган е нарушил и материалния закон /Закон за автомобилните превози./

ОТНОСНО НАЛОЖЕНАТА АДМИНИСТРАТИВНА САНКЦИЯ

В допълнение и за пълнота, съдът намира за нужно да посочи и следното:

В норма на чл.10 от ДЕО/ДФЕС след изменение на заглавие/, държавите-членки на Европейската общност предприемат всички мерки, било общи,било специални, за да осигурят изпълнението на задълженията, произтичащи от този Договор и от актовете на институциите на Общността, с което съдействат за постигане целите на Общността по чл. 2 и 3 от ДЕО.