Определение № 3589 от 03.11.2020, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 3589

Окръжен съд – Варна

02.11.2020 г.

Град Варна

V състав

На 02.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Деспина Г. Г

Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова като разгледа докладваното от Деспина Г. Г Въззивно гражданско дело № 20203100503058 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано по въззивната жалба № 260017/21.08.2020 от А Я А ЕГН **********, чрез адв.П.Николов, против решението на Провадийски РС № 205/10.08.2020 по гр.д. № 1394/2018г, с което

ПРЕДОСТАВЕНО Е упражняването на родителските права по отношение на детето М А Я, ЕГН ....... на майката Г. Г. Г. , ЕГН**********, с постоянен адрес гр.Дългопол, ул.“Добри Недев“ №15, община Дългопол, област Варна на основание чл.127 вр. с чл.59 СК.

ОПРЕДЕЛЕНО Е местоживеенето на детето М А Я, ЕГН ....... при майката Г. Г. Г. , ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Дългопол, ул.“Добри Недев“ №15, община Дългопол, област Варна на основание чл.127 вр.чл.59 СК.

ОПРЕДЕЛЕН Е режим на лични отношения на бащата А. Я. А. , ЕГН********** с постоянен адрес гр.Павликени, бул.“Руски“ №49, община Павликени, област Велико Търново с детето М А Я, ЕГН ......., както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа, през Коледните празници на всяка четна година, на Новогодишните празници на всяка нечетна година, през Великденските празници на всяка четна година, както 1 месец през лятото, когато майката не е в годишен отпуск, на основание чл.127 вр. с чл.59 СК.

ОТХВЪРЛЕНИ СА предявените от А. Я. А. срещу Г. Г. Г. искове с правно основание чл.127 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.59 вр.чл.143 СК за предоставяне на А. Я. А. упражняването на родителските права по отношение на детето М А Я, род.2017; определяне местоживеенето на детето при бащата;

ОСЪДЕ Н А. Я. А. да заплаща в полза на детето М, чрез неговата майка и законен представител Г. Г. Г. , издръжка в размер на 180лв месечно, считано от 8.07.2019г, с падеж 1 до 20-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка забавена вноска, до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване, на осн.чл.127 ал.2 вр.чл.143 СК,

ОСЪДЕН Е А. Я. А. да заплати на Г. Г. Г. сторените разноски по делото в размер на 390лв, на чл.78 ал.1 и ал.3 ГПК, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Провадийски РС държавна такса по иска за издръжка в размер на 259,20лв, на осн.чл.69 ал.1 т.6 ГПК вр.чл.1 Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Следва да се посочи, че решението на ПРС в частта, с която е ОТХВЪРЛЕН искът за издръжка на детето за разликата над 180лв до претендираните 200лв, считано от 8.07.2019, както и сумата от 180лв за минало време от 29.10.2018г до 8.07.2019, на осн.чл.127 вр.143 СК, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Във въззивната жалба са изложени следните оплаквания:

Ат.А счита, че от събраните по делото доказателства не се установяват наведените от ищцата твърдения по ИМ, че през цялото време на фактическото съжителство с отв.Ат.А той е упражнявал срещу ищцата физически и психически тормоз и че побоищата били ежедневие; че след скандал на 10.06.2018г в квартирата им в КК„Сл.бряг", около 21.30ч, А нанесъл на ищцата жесток побой с удари и ритници по главата и тялото и около седмица тя и детето били заключени в стаята и не могли да излизат, че на следващия ден последната посетила „Съдебна медицина“ в гр.Варна, където била освидетелствана и й било издадено мед.у-е № 545/2018г за получените травматични увреждания.

Въпреки, че на ищцата били допуснати трима свидетели и й била дадена възможност с всички допустими средства да докаже домашното насилие по описания начин, тя се позовавала единствено на решението на ВОС по в.гр.д.№ 2340/2018г, съгласно което А Я.А бил задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо нея и детето. Съдът приел за установено, че на 10.06.2018г е имало скандал между ищцата и ответника, при който й били отправени обиди и заплахи.

По делото за домашно насилие и по настоящото производство не се потвърждавали твърденията, че върху нея и детето било упражняван ежедневен физически и психически тормоз от отв.А. Не се потвърждавало ищцата да е била заключвана, отвличана, бита, не се доказвало, че телесните повреди, констатирани в съд.-мед. у-е били причинени от А.

В молбата, подадена по реда на ЗЗДН, ищцата твърдяла, че от 10.06.2018г до 20.06.2018г била затворена от А в квартирата им в КК„Слънчев бряг", а същевременно на 2

18.06.2020 била отишла на съдебен лекар. Затова съдът не е кредитирал твърденията й за достоверни и приложил най-леката мярка за защита, при това на втора съдебна инстанция, тъй като ПРС приел, че не е осъществено каквото и да било насилие.

По настоящото дело се установява, че Г Г многократно злоупотребявала с права, като използвала заповедта за защита пред органите на МВР, заявявайки, че А нямал право да доближава детето и по този начин искала да го лиши от срещи с детето си в определеното му от съда време.

Злоупотребата с право се потвърждавала и от издаденото НП № 1-112 ЕЕН/28.02.2019г на Н-ка на РУ Павликени за това, че на 10.01.2019г в 10.30ч в гр.Павликени подала неправомерно обаждане на тел.112, като съобщила, че М Ж Аа /майка на отв.А А/ била отвлякла детето М А Я през м.септември 2018г, като за детето не били полагани достатъчно грижи и било връзвано.

При извършената проверка от служители на РУ-Павликени по подадения сигнал за извършено тежко престъпление се установило, че Г Г си е тръгнала по собствено желание, и че по собствено желание оставила детето на баща му А А.

Същите неверни факти се заявявали и с молба по настоящото дело 28.12.2018г, в които се твърди, че детето боледувало, но не било лекувано, а денем било връзвано вкъщи от баба му.

В хода на производството ищцата подала няколко молби, в които се излагало, че детето било с опасност за живота, ако живеело при бащата.

В отговор АСП с писмо от 27.11.2018г уведомила ищцата, че към настоящия момент не съществувал риск за детето и че то ползва социална услуга.

По същия начин във всички социални доклади ищцата твърдяла, че била жертва на системен тормоз и насилие от страна на А и повтаряла същите недоказани твърдения, но по делото не представяла доказателства за това; нямало данни да е предявявала съдебни искове; да е подавала жалби или сигнали, или да е търсила съдействие от право- охранителните органи.

От раждането си детето М Я било изоставяно от майка си на три пъти: на 17.06.2018г в КК„Слънчев бряг", когато било на възраст 8 месеца -по показания на майката и роднините по бащина линия; преди това било изоставено на възраст от 3 месеца, а за последно било изоставено на 1 година и 2 месеца в гр.Павликени, което се установявало при полицейската проверка.

Ат.А твърди, че бил спазвал съдебните актове, съгласно които било постановено 3 детето да живее при майка си. Вземал детето от дома на майката едва, когато виждал, че за пореден път то било неглижирано и се намирало в окаяно състояние.

На 13.09.2018г детето било болно - с кашлица, с възпаление на тъпанчетата на ушите.

А се възмутил, че Г Г миела главата на детето в това състояние на външната чешма със студена вода и тогава взел решение да го отведе, за което по делото представил доказателства-медицинска документация за извършен преглед на 14.09.2018г; разпитан бил и свид.Н А, чиито показания потвърждавали състоянието на детето. Не се установявало детето да е било взето насила.

С молба до съда Г.Г твърдяла, че детето не се водело на лекар, не се имунизирало и имало реална опасност за живота и здравето му и на това основание е поискала от съда да постанови привременни мерки в нейна полза.

По делото ответникът представил доказателства за това, че детето било редовно водено на лекар в гр.Павликени, записано било на детска градина и било имунизирано според календара за задължителни имунизации. Освен това, по време на престоя при бащата той ползвал направление от ОЗД за предоставяне на социална услуга в Комплекс за социални услуги ЦОП - гр.Павликени за осигуряване отглеждането на детето в семейна среда и задоволяване на основните му потребности. Видно и от социалния доклад на Д“СП“-Павликени бащата бил запознат с възрастовите потребности на М и ги осигурявал адекватно. Детето било с редовен имунизационен статус, бащата проявява изключителна загриженост към детето. Рожденият ден на М бил отпразнуван с торта, украса и балони.

Режимът на детето бил съобразен с възрастовите му потребности, детето било водено на разходки в градския парк и зоологическата градина; било записано за храна в „Детска кухня".

Ако се сравнял с доклада на Д“СП“-Провадия, такива данни не се съдържали, освен за битовите условия, тъй като бащата давал много по-подробни сведения за състоянието на детето си, за отношенията помежду им, за полаганите грижи, за неговото ежедневие и режима му на хранене, осигурен от „Детска кухня". Детето било водено на медицински прегледи от баща му на 19.09.2018г, на 24.12.2018г, 8.01.2019г, 14.12.2019г, 16.03.2019г, 20.03.2019г, 21.03.2019г, 11.04.2019г, 17.04.2019г, 19.04.2019г, 22.04.2019г, 03.05.2019г.

Според социалните работници от Провадия и свидетелите, къщата се състояла от три стаи, но там живеели трима възрастни, освен детето - Г, нейният брат и баща й. От описа на вещите ставало ясно, че детето нямало стая, но имало креват.

На 27.11.2018г Г подала заявление до Д“СП“-Провадия да ползва услуга за оценка и повишаване на родителския капацитет, но по делото нямало данни да е ползвала такава, въпреки че вещите лица в СПЕ определяли нейния родителски капацитет като висок.

На 08.07.2019г PC-Провадия постановил привременни мерки, като УРП било 4 предоставено на майката; определено било местоживеенето на детето в гр.Дългопол;бащата имал право да вижда детето всяка първа и трета събота от месеца от 10.00ч до 18.00ч и бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 150лв, за която е представил доказателства, че я изплащал редовно.

Счита, че съдът бил определил рестриктивен и ограничаващ режим на виждане между бащата и детето, при все, че било установено, че двамата живяли дълго време заедно в един дом и били привързани един към друг.

Твърди още, че и до сега бащата не можел да вижда детето по вина на ищцата, която от 8.07.2019г до настоящия момент, в продължение на повече от една година, дала детето един път на бащата и то след намесата на Полицията.

Съдът в хода на съд.заседания бил узнавал многократно за тази нередност, но не взел отношение съобразно правомощията си, а ищцата действала с пренебрежение, като системно нарушавала закона и не изпълнявала задължителните привременни мерки, с което е демонстрирала ниска правна култура, родителски и интелектуални дефицити.

Човек с висок родителски капацитет, както е определена, не би накърнил връзката на детето с бащата. Бащата бил видял детето си само на 2.11.2019г, когато, след като Г се укривала в дома си и не предавала детето, той се обадил на тел.112. Едва тогава детето му е предадено след като майката устроила скандал пред дома си. Детето не е било добре здравословно, не е било облечено според сезона, мръзнало е. Наложило се А да му купува яке и да го води на лекар, тъй като детето било голо и имало зачервено гърло и сливици, за което сме представили медицински документи и рецепта.

По делото не били приети като доказателство 2 бр частни тъжби до Районен съд – Провадия за това, че на 4.07.2020г и на 18.07.2020г майката не предала детето, като на 2.11.2019г отговорила с SMS на ответника, че била на гробищата; а на 4.07.2020г му писала, че детето било на море; на 18.07.2020г отсъствала от адреса, въпреки предварителното уведомление, че бащата щял да дойде да вземе детето си, като на последната дата детето отново си било вкъщи, но не било предадено. Отделно от това, на 1.08.2020г ответникът отново отишъл до Дългопол да се види с детето, но на адреса нямало никой, за което била подадена и трета тъжба. По първите две тъжби било образувано НЧХД № 256/2020г на РСПровадия за престъпление по чл.182 ал.2 НК.

Всички посочени доказателства не били обсъдени от съда при постановяване на неговото решение, въпреки задължението му да събере и обсъди всичките събрани такива. Не били обсъдени и свидетелските показания, събрани в последното с.з.: