Решение № 107 от 10.11.2016, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 256/2016
- Вид
- Решение № 107
- Подписан
- 10.11.2016
- В сила
- 10.11.2016
- Състав
- СВЕТОЗАР ЛЮБОМИРОВ ГЕОРГИЕВ, ВЕСЕЛКА ЦОКОВА ИВАНОВА, ЛИДИЯ КРУМОВА КЪТОВА
Цитирани разпоредби
- чл.130, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 306, ал.1, т.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.327 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 342, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е гр.Враца, 10.11.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
Наказателно Отделение в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.
Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Крумова мл. с. Светозар Георгиев при участието на секретаря В. Н. и прокурора К. Невенов, разгледа докладваното от мл. съдия Георгиев в.н.ч.х. дело №256 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХІ от НПК.
С присъда от 20.04.2016г. по НЧХД №1199/2015г.,
Врачанският районен съд е признал подсъдимия И.Е.Г. за виновен в това, че на 02.08.2014 г., около 17:30 часа, в района на Врачански лозя, м. Лиляшка могила, обл. Враца, чрез нанасянето на удари с юмруци в областта на главата на тъжителя К.П.В. му причинил оток и кръвонасядане на клепачите на дясно око, драскотини на носа, кръвонасядане на горна устна и цепнатина (рагада) на долна, оток в окосмената част на главата, с което е реализирал медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл.78а, ал.1, вр. чл.130, ал.2 НК го е освободил от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000,00 лева.
С присъдата подсъдимият И.Е.Г. е признат за невинен в това на 02.08.2014 г., след 17:00 часа, в района на Врачански лозя, м. Лиляшка могила, обл. Враца, да е нанесъл на тъжителя К.П.В. ритници в областта на тялото, поради което и на основание чл.304 НПК е оправдан по повдигнатото му в тази част частно обвинение.
Подсъдимият Г. е осъден да заплати на основание чл.189, ал.3 НПК на тъжителя В. сумата от 443,00 лева, представляваща направени разноски в хода на разглеждане на н.ч.х.д. №199/2015 г. и н.ч.х.д. №1394/2014 г. и двете по описа на Врачанския районен съд.
С определение №262/31.05.2016г., постановено по НЧХД №1199/2015г. в закрито заседание в производство по чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК подсъдимият И.Е.Г. е осъден да заплати по сметка на Врачански районен съд сумата от 120,00 лева, представляваща направени по същото дело разноски за изготвяне на съдебно-техническа експертиза.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от подсъдимия И.Е.Г., с която се иска отмяна на присъдата, като се твърди неправилност, липса на доказателства досежно авторството на деянието, наличие на съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание. Претендират се разноски.
В срока по чл. 342, ал.1 от НПК от подсъдимия Г. е постъпила частна жалба срещу определение №262/31.05.2016г. на Врачанския районен съд, с която се иска неговата отмяна, като се твърди, че същото е несправедливо.
В разпоредително заседание на 08.08.2016г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, разпит на свидетели, изслушването на експертизи или ангажирането на други доказателства.
В съдебно заседание подсъдимият Г. поддържа въззивната жалба, намира първоинстанционната присъда за неправилна, поради което моли въззивния съд да я отмени и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение. Представя и писмена защита.
Защитникът на подсъдимия Г. - адв. Г., иска отмяна на първоинстанционната присъда поради недоказаност на деянието и авторството му.
Частният тъжител К.В. и неговият повереник- адв. К., намират присъдата на районния съд за правилна и молят за нейното потвърждаване.
В предоставената му последна дума подсъдимият
И.Е.Г. заявява, че не е извършил деянието и иска да бъде оправдан.
Врачанският окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за отмяна или изменяване на първоинстанционната присъда поради следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото гласни доказателствени средства, писмени доказателства и експертизи, обсъдени подробно и задълбочено в мотивите на присъдата.
При преценката на доказателствата, обсъждани от районния съд, въззивният съд не намери основания за промяна във фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият
И.Е.Г. е роден на *** г. в гр. Лом, с адрес ***, българин, български граждани, неосъждан, средно образование, женен, с ЕГН:**********.
През 2014 г. подсъдимият притежавал вилен имот в местност „Лиляшка могила” във Врачански лозя. В същата местност живеел и тъжителят В..
По същото време подсъдимият бил председател на кооперация „Лиляшка могила”, като на 02.08.2014 г., около обяд, било свикано събрание на живущите в местността, на което събрание се обсъждала цената за ремонт на пътя. Тъжителят не присъствал на събранието и тъй като било взето решение за събиране на парични средства за ремонт на пътя, неприсъствалите съкооператори били уведоми за взетото решение. След събранието, подсъдимият се отправил към дома на св. В. Ц. за да празнуват Илинден. Празненството се състояло в двора на къщата, като освен св. В. Ц., присъствали и св. М. П. и Р. Р., както и други лица.
Разбирайки за взетото на общото събрание на съкооператорите решение, тъжителят се обадил по телефона на подсъдимия, който по това време вече бил на празненството, започнал да го обижда и да му отправя закани. Малко след преустановяване на телефонния разговор, в часовия диапазон между 13:00 и 14:00 часа, тъжителят В. се появил пред имота на св.
В. Ц., за да търси саморазправа с подсъдимия и последният, виждайки го, станал от масата, на която празнувал, и отишъл на пътя, където бил тъжителя. Двамата влезли в словесен спор, при което тъжителят извадил джобно ножче срещу подсъдимия. Подсъдимият успял да вземе джобното ножче от ръцете на тъжителя, преустановил спора и се върнал на масата при компанията, с която празнувал. Тъжителят обаче не преустановил враждебното си поведение спрямо подсъдимия и около 17:00 часа отново му позвънил по телефона, като в проведения разговор отново отправил обидни думи и закани. Малко след като приключил разговора, подсъдимият напуснал масата на празненството, отишъл до намиращия се в близост имот на тъжителя, прекосил дворното място до дома му, качил се на втория етаж, където по това време бил тъжителят и му нанесъл няколко удара с юмрук в областта на главата. След това подсъдимият напуснал имота на тъжителя и се върнал в имота на св. В. Ц., присъединявайки се отново към компанията, с която празнувал.
След като подсъдимият напуснал имота на тъжителя, последният излязъл от дома си и се отправил към дома на св. К. А., за да му поиска мобилен телефон и да позвъни на полицията, за да съобщи за случилото се, тъй като неговият мобилен апарат бил счупен. Св. К. А. попитал тъжителя какво се е случило и същият му обяснил, че подсъдимият е дошъл в дома му и му е нанесъл удари. Св.
К. А. и обяснил на тъжителя, че не може да му даде телефона си, тъй като си е забравил зарядното, при което тъжителят продължил да търси телефон. Впоследствие чрез обаждане на тел. 112 тъжителят В. съобщил, че подсъдмият му е нанесъл побой.
По повод на подадения сигнал, в м. Лиляшка могила пристигнали полицейските служители Д. Д. и А. К., които били посрещнати в началото на местността от В. и поведени към имота на св. В. Ц., където по това време подсъдимият все още празнувал. По пътя тъжителят споделил на св. Д. Д., че е имал скандал с подсъдимия и че последният му е нанесъл удари. Когато полицейските служители приближили дома на св. В. Ц., подсъдимият ги видял и веднага станал от масата, на която бил с компанията си, и се отправил към тях. При разговора си със св. Д. Д. и А. К., подсъдимият не отрекъл да е имал скандал с тъжителя, но отрекъл да е нанасял удари на тъжителя. Св. Д. Д. и А. К. не възприели по тъжителя да има видими следи от насилие, при което пристъпили към съставянето на предупредителни протоколи по реда на ЗМВР и на двете лица.
За случилото се тъжителят подал и писмена жалба, като била образувана преписка, в хода на която са снети сведения от подсъдимия и тъжителя, а също така са разпитани посетилите мястото на случилото се полицейски служители. Установило се, обаче, че причинената на тъжителя телесна повреда се изразява в причинени оток и кръвонасядане на клепачите на дясно око, драскотини на носа, кръвонасядане на горна устна и цепнатина (рагада) на долна, оток в окосмената част на главата, което реализира признаците на лека телесна повреда, поради което с Постановление от 25.08.2014 г. на ВрРП е отказано образуването на досъдебно производство.
На 24.10.2014 г. тъжителят депозирал тъжба срещу подсъдимия, въз основа на която е образувано производството пред районния съд и с която същият е обвинен, че му е причинил телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 НК, изразяваща се в оток и кръвонасядане на клепачите на дясно око, драскотини на носа, кръвонасядане на горна устна и цепнатина (рагада) на долна, оток в окосмената част на главата.
Изложената фактическа обстановка съдът е приел за установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно: показанията на св. М. Георгиева, К. А., М. П., В. Ц., Р. Р., Н. Г., Д. Д., А. К., Н. Н. и М. Ц., отчасти от обясненията на подсъдимия, от заключенията на СМЕ и СТЕ, както и от писмените материали, приобщени по реда на НПК. Доказателствата са обсъдени по правилата на логиката и в съответствие с изискванията на закона, като са изложени подробни аргументи за това поради какви причини съдът е дал вяра на едни доказателства, докато други е приел за недостатъчно достоверни.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя от показанията на свидетелите Г. и А..
Св. Георгиева категорично сочи, че се е намирала в близост до къщата на тъжителя и е видяла подсъдимия да влиза в имота и да се качва на втория етаж, където по това време е бил тъжителят В.. Правилно първоинстанционният съд не е дал вяра на показанията на св. Г. в частта относно това, че е чула не по-малко от десет удара като "по боксова круша", както и че след случилото се е видяла тъжителя с окървавено лице и дрехи, тъй като показанията й в тази им част противоречат на заявеното от вещото лице, изготвило СМЕ.
Св. А. категорично сочи, че е видял подсъдимия да влиза в двора на тъжителя и да върви по пътеката към къщата му, както и че в последващ момент тъжителят е търсил телефон, за да се обади на полицията, тъй като му е бил нанесен побой от страна на подсъдимия. Правилно първоинстанционният съд не е дал вяра на показанията на св. А. относно това, че след случилото се тъжителят е имал кръв по лицето, тъй като показанията в тази им част противоречат на заявеното от вещото лице, изготвило СМЕ.
Показанията на свидетелите Г. и А. в кредитираната част са последователни, логични, пълни и подробни, като съвпадат напълно и се подкрепят от заключенията на съдебно-медицинската и съдебно-техническата експертизи, които отговарят на описанието на инцидента, направено от пострадалия.
По възражението на подсъдимия и неговия защитник досежно разликата в часовете на посегателството според показанията на св. А., дадени по НЧХД №1199/2015г. и НЧХД №1394/2014г. и двете по описа на Врачанския районен съд. Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд относно това защо кредитира показанията на този свидетел, независимо от констатираното времево несъответствие, отчитайки и подсказването от тъжителя, извършено в съдебно заседание и констатирано в протокола от същото. В тази връзка следва да се добави също така заявеното от св. А. относно момента на възприемане на влизането на подсъдимия в имота на тъжителя и момента, в който тъжителят е търсил от същия свидетел телефон, за да се обади в полицията след посегателството. От заявеното от свидетеля не може да се направи извод за това, че тези две събития са се случили в период от два часа и половина (между 15:00 и 17:30 часа), както би следвало да бъде, ако се възприеме възражението на подсъдимия и неговия защитник. Напротив- свидетелят описва една поредица от събития, следващи едно след друго и с кратки времеви интервали помежду им. По посочените съображения съдът намира това възражение за неоснователно.
Разпечатката съдържа 42 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5a5fde22-48b3-403c-97b1-40b54a9e599b