Решение № 3573 от 27.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3573 гр. София, 27.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря А. Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20251110217801 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. К. В., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 25-4332-027014/23.10.2025 г., издадено от Н. сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП, са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3000.00 лева/ 1 533,88 евро и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

В жалбата и последващите писмени бележки се поддържа, че наказателното постановление е незаконосъобразно и необосновано. Оспорва се както доказаността на самото поведение, така и авторството му. Излагат се доводи, че актосъставителят не е очевидец, че АУАН е съставен на следващия ден, че между отделните доказателствени източници съществуват разминавания относно часа и мястото на събитието, както и че не било установено кой точно е управлявал автомобила при твърдяното извършване на маневрите. Защитата поддържа и тезата, че чл. 104б, т. 2 ЗДвП е обща норма и че в наказателното постановление не е описана достатъчно ясно целта, за която пътят бил използван. Иска се отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски.

В съдебното производство жалбоподателят се представлява от адв. К. Х.. Защитата ангажира показанията на свидетеля А. С. Д., според когото жалбоподателят и свидетелят пристигнали в района след като други лица вече извършвали дрифтове, постояли кратко време и се оттеглили, без автомобилът на жалбоподателя да участва в тези действия.

Въззиваемата страна оспорва жалбата. В представените писмени бележки се поддържа, че 1

АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи при спазване на процесуалните правила, че деянието е индивидуализирано с необходимата конкретика и че доказателствената съвкупност установява по несъмнен начин нарушението. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

След като обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 08.09.2025 г. във вечерните часове, около 22:30 часа, във вилната зона в района на кв.

„Горна баня“ в гр. София, в близост до ул. „Пъстроцветна“ № 29, на обособено разширение/площадка на пътя, били събрани няколко автомобила. Мястото е достъпно за движение и се използва като част от уличната мрежа в района.

Живущите в непосредствена близост Д. М. В. и М. А. М. чули продължително форсиране на двигатели, свистене на гуми и шум от автомобили. Излезли навън и наблюдавали няколко автомобила, които последователно и многократно се въртели в кръг, поднасяли, променяли рязко посоката си и предизвиквали загуба на сцепление на гумите с пътната настилка.

Поради шума и продължителността на поведението бил подаден сигнал до полицията.

Сред автомобилите, които свидетелите наблюдавали да извършват описаните маневри, бил лек автомобил „***“ с рег. № *********, собственост на А. К.а С.. В писмените сведения, дадени непосредствено след събитието, свидетелите индивидуализирали автомобила по марка и регистрационен номер.

След пристигането на полицейските служители част от автомобилите напуснали площадката и се насочили по разбит път към гориста местност. Полицейските служители ги последвали и извършили проверка на около 300 метра навътре. При проверката било установено, че автомобилът „***“ с рег. № ********* се управлява от жалбоподателя М. К.

В..

На 09.09.2025 г. младши автоконтрольор Н. И. Н. съставил срещу жалбоподателя АУАН серия GA № 4223456. Актът бил съставен въз основа на сведенията на очевидците и извършената от полицейските служители проверка. В АУАН е описано, че на 08.09.2025 г. около 22:30 часа жалбоподателят, като водач на лек автомобил „***“ с рег. № *********, форсирал двигателя и извършил рязка маневра, като преднамерено извел автомобила извън контрол чрез презавиване, довело до загуба на сцепление на гумите с асфалта и странично хлъзгане наляво и надясно, с което използвал пътя за друга цел, различна от предназначението му за превоз на хора и товари.

Въз основа на АУАН било издадено Наказателно постановление № 25-4332027014/23.10.2025 г., в което е възприето същото фактическо описание и деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП. На основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП на жалбоподателя са наложени глоба в размер на 1 533,88 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

2

Свидетелят Н. И. Н. е актосъставител, но не е непосредствен очевидец на самото дрифтиране. При разпита си първоначално заявява липса на самостоятелен спомен за случая, а след предявяване на АУАН разпознава подписа си и потвърждава отразеното в акта.

Обяснява, че документите са съставени въз основа на сведенията на свидетели очевидци, които полицейските служители открили на мястото след изпращане от дежурната част.

Съдът кредитира показанията на Н. в частта относно начина на образуване на административнонаказателната преписка, съставянето и връчването на АУАН и обстоятелството, че актът се основава на непосредствени свидетелски сведения. Показанията му не се използват като пряко доказателство за механизма на нарушението, тъй като свидетелят изрично заявява, че не е очевидец. Това обстоятелство обаче не опорочава АУАН, доколкото ЗАНН не изисква актосъставителят непременно лично да е възприел нарушението, когато фактите са установени чрез други годни доказателствени източници.

Свидетелят Д. М. В. е непосредствен очевидец и живее в района на процесното място. Той последователно заявява, че чул продължително дрифтиране, излязъл навън и видял повече от един автомобил да се върти в кръг и да губи сцепление. Категоричен е, че автомобилите, чиито регистрационни номера е записал в даденото непосредствено след случая сведение, със сигурност са участвали в дрифтовете. След предявяване на АУАН и собственото му писмено сведение свидетелят потвърждава подписа, почерка и съдържанието им. Съдът кредитира тези показания като добросъвестно дадени, логични и подкрепени от своевременно съставеното писмено сведение. Липсата на точен спомен в съдебното заседание за часа на събитието е житейски обяснима с изминалия период. Същественото е, че свидетелят няма колебание относно характера на маневрите, тяхната многократност и участието на автомобилите, които е индивидуализирал непосредствено след случая.

Свидетелят М. А. М. също е непосредствен очевидец и живее в района. Показанията му са особено подробни относно естеството на поведението - въртене на автомобилите в кръг, свистене на гуми, поднасяне, форсиране на двигателите и промяна на посоката на движение.

Той потвърждава, че сигналът е подаден от него и съседа му заради системно повтарящи се дрифтове, които нарушават спокойствието на живущите, включително почивката на децата.

М. не може в съдебното заседание да посочи кой точно е бил зад волана на отделните автомобили по време на маневрите, но заявява, че след пристигането на полицията два от автомобилите се насочили към гората и били спрени от служителите, а свидетелите посочили и потвърдили регистрационните им номера. След предявяване на писменото му сведение от 08.09.2025 г. свидетелят потвърждава, че то е написано и подписано от него и че отразените в него регистрационни номера са тези, които са били установени във връзка с наблюдаваните автомобили.

Съдът кредитира показанията на М. относно характера и продължителността на маневрите, броя на автомобилите, реакцията им при пристигане на полицията и последващото им установяване. Обстоятелството, че месеци по-късно свидетелят не помни регистрационните номера наизуст, не обезсилва писменото му сведение, съставено непосредствено след събитието, чието съдържание той потвърждава пред съда.

3

Свидетелят А. С. Д. е доведен от защитата и е бил в автомобила с жалбоподателя. Той потвърждава съществени за идентификацията факти - че на 08.09.2025 г. жалбоподателят е управлявал именно „***“ с рег. № *********, собственост на неговата майка, и че двамата са отишли в района на Бонсови поляни. Свидетелят признава още, че на мястото е имало дрифтове и че когато било извикано, че идва полиция, двамата се преместили по-нагоре, като сам заявява, че мислели полицията да не ги спре.

В тази част съдът кредитира показанията му, тъй като те са в съответствие с останалата доказателствена съвкупност и установяват пряката връзка между жалбоподателя и процесния автомобил в релевантния времеви период. Не се кредитира обаче твърдението, че автомобилът на жалбоподателя не е участвал в дрифтовете и че маневрите били извършвани само от други автомобили. То остава изолирано и противоречи на показанията на двама независими очевидци, които непосредствено след събитието са индивидуализирали процесния автомобил сред дрифтиращите автомобили. Допълнително свидетелят Д. сам сочи ограничен период на наблюдение и обстоятелството, че след пристигането на полицията се оттеглили от площадката. Близките му отношения с жалбоподателя не са самостоятелно основание за отхвърляне на показанията, но се отчитат наред с противоречието им с останалите доказателства.

Преценени в съвкупност, доказателствата образуват последователна и взаимно допълваща се верига. Двамата независими очевидци В. и М. възприемат многократно дрифтиране на няколко автомобила и индивидуализират процесния „***“ сред тях. Полицейските служители установяват непосредствено след сигнала автомобила и водача му, а защитният свидетел Д. потвърждава, че именно жалбоподателят е управлявал същия автомобил и се е намирал на процесното място и време. Така авторството не се извежда единствено от предположение или от собствеността на автомобила, а от съчетанието между регистрационния номер, непосредственото проследяване и проверка и признатото от защитния свидетел управление.

Разминаванията относно точния час - дали събитието е било около 22:30 часа, малко покъсно или свидетелите са се ориентирали приблизително във времето - не засягат индивидуализацията на нарушението. Всички доказателствени източници се отнасят до една и съща вечер, едно и също място, същите автомобили и последвалата непосредствена полицейска проверка. Посочването на часа като „около 22:30 часа“ в АУАН и НП не създава неяснота относно обвинението и не ограничава правото на защита.

Същото се отнася и до обстоятелството, че АУАН е съставен на 09.09.2025 г., а нарушението е извършено късно вечерта на 08.09.2025 г. От показанията на актосъставителя се установява, че е било необходимо технологично време за събиране на сведенията, индивидуализиране на участниците и оформяне на документите. Съставянето на акта на следващата календарна дата не представлява процесуално нарушение и не посавтя под съмнение датата на самото деяние.

Фактическите изводи на съда се основават на показанията на свидетелите Н. И. Н., Д. М.

4

В., М. А. М. и А. С. Д.; АУАН серия GA № 4223456/09.09.2025 г.; Наказателно постановление № 25-4332-027014/23.10.2025 г.; писмените сведения на очевидците от 08.09.2025 г.; докладните записки и справките на полицейските служители; справката за регистрация и собственост на лек автомобил „***“ с рег. № *********; справката-картон на водача; заповедите и служебните документи относно компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган; постъпилите от СДВР-О. писма и справки, както и всички останали писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. АУАН и наказателното постановление са съставени и издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34 ЗАНН. От приложените по делото заповеди се установяват правомощията както на актосъставителя, така и на административнонаказващия орган. АУАН съдържа реквизитите по чл. 42 ЗАНН, а НП - тези по чл. 57, ал. 1 ЗАНН.