Протокол № 1723 от 01.10.2026, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1723 гр. Пазарджик, 01.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева

Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело № 20255220101778 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

ОБЩИНА ПАЗАРДЖИК (ищец), уведомен от предходното заседание чрез процесуалния си представител, се явява юриск. Пламена В., надлежно упълномощена, с пълномощно представено по делото.

А. Д. И. (ответник), уведомен от предходното заседание се явява лично и с процесуалните си представители- адвокат В. Г. Л., АК-Пазарджик и адвокат П. М. Г., АК-Пазарджик, надлежно упълномощени, с пълномощни представено по делото.

ЮРИСК. В.: – Моля да се даде ход на делото.

АДВОКАТ Г.: – Моля да се даде ход на делото.

АДВОКАТ Л.:– Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

ЮРИСК. В.: Водим за свидетели: снахата на С. А. Д. и Д. Й. Д., тяхната 1 снаха и нейната сестра и дъщерята.

АДВОКАТ Л.: Моля да допуснете да се разпитат трима души свидетели, а именно: В. Г. И., непосредствени съседи са там и знаят, Х. Д. У. и К. П. Т. , които имат преки впечатления и за различни обстоятелства, ще установят ползването и кой е живял в къщата, от кога, през кои периоди, поисканите свидетели на общината живели ли са там, къде са били и т.н.или най-вече кой се смята за собственик на този имот, не само владението и кой са знаели, че е собственик.

АДВОКАТ Г.: – Поддържам колегата. Да пристъпим към разпит на свидетелите.

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА като свидетел по делото Х. А. Д..

СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ, който се въведе в съдебната зала.

Сне се самоличността на свидетеля, както следва:

Х. А. Д. на *** години, родена на ********* г. във В., живуща в гр. П., българска гражданка, вдовица, неосъждана, без родство и без служебни отношения със страните по делото.

Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.

290, ал. 1от НК.

Свидетелят: – Обещавам да говоря истината.

А. е първи братовчед на моя съпруг, който почина преди 1 г. и 2 месеца.

Да познавам го много добре имота. От 22 юни 1980 г. се сгодих за моя съпруг Й. Д. Д.. От този момент имотът, в който попаднах, е във вида, в който е сега.

Имотът е: дворче, къща, пристройка към първата къща, баня и гараж в двора и масивен дувар между двата двора, даже съществува и в момента. Това е по-малката част от този имот. Имотът е на улица „В.“ ****, с отделен вход е, 2 един двор с два входа и разделен с дувар масивен.

Аз от годежа на 22.06.1980 г. за първи път влязох в този имот. На 31.08.1980 г. сключих граждански брак. Пристройката е на свекърва ми и свекър ми, те се казват С. А. Д. и Д. Й. Д.. Другата къща знаех, че е на дядо Н.

- А. П., който е баща на свекърва ми.

Около 7 години живяхме там. Децата се родиха там, но след като се родиха децата, ни стана тясно и кандидатствахме за ведомствено жилище към Пътно управление и по-късно закупихме жилището. Държавата ни разреши и го закупихме.

Ищеца А., който е внук на дядо А. П., не съм го виждала по онова време, докато аз съм била там, да живее постоянно в имота, идвал е за кратко - за часове или минути.

Леля П., майката на А., която е сестра на моята свекърва, и нейният съпруг имаха къща в Д., предполагам, че там е живял А., защото аз когато дойдох в тази къща, аз не съм го виждала да живее там. Може и в това време да е работил на морето, знам, че по някое време работеше като сервитьор на морето, а пък зимата работеше като сервитьор на П.. Затова по-рядко съм го виждала. Постоянно не живееше в този имот.

Едната къща беше на дядо Н. - А. П., и баба Д., а другата на свекъра и свекърва ми С. Д. Д..

Когато се омъжих за Й., те ми казваха, че са обезщетени от общината, заради наводнението на Писковец, заляти са им били имотите, поне така аз знам. Най-напред е дадена земята на дядо Н. П. и след това, мисля, че пишеше 67 г. в документа, и със знанието на общината от тази част и отстъпено право на строеж. Да, по-късно в същия имот е с отстъпено право на строеж и на моите свекър и свекърва, за което те трябвало да заплащат нещо към общината - 2 лв. на квадратура за този имот – 120 ли, 137 квадрата, той да си построи къща в тази същата земя, която е на дядо Н., има си документи за това, какво са плащали.

Виждала съм документа, земята на А. П. му е предоставено с отстъпено право на строеж, да, теренът.

Спомням си деня, когато се бяха събрали лелите - леля П., леля Д. и леля П., А. П. има общо пет дъщери и казаха, че прехвърлят къщата на А., на 3 братовчед на моя съпруг, тогава свекървата беше у нас, не беше поканена.

Бяха се събрали лелите по повод преписването на къщата на А. Д. - внука му, казаха целият имот.

След това свекърва ми го понесе много тежко, защото нея не бяха я поканили и след това я поканиха, аз бях лично в къщи, защото разбраха, че не се чувства добре. След това я извикаха, нещо там си разделяха, не знам какво.

Това беше момента, в който аз разбрах, че къщата е прехвърлена на Н., на А..

Това е за къщата – да. За имота не сме разбрали, че е прехвърлен на него, за терена. До този извод стигнах месец януари 2025 г., че имотът е прехвърлен заедно със земята. Наложи ни се с моя съпруг поради несемейни причини да продадем имота и се свързахме с брокер да се запознае с имота, да ни даде съвет. Той погледна документите и каза: „Земята не е ваша“. Тогава вече разбрахме, че и земята не е наша. Започнах да търся варианти да си я откупим.

Аз знаех, че земята е общинска, но не знаех, че е прехвърлена, ако знаех за това, щях да направя по-рано постъпления и да узаконя всичко, което е тяхно, но свекърът и свекървата бяха обикновени хорица и си знаеха, че това нещо е тяхно во веки веков.

Дотогава знаех, че земята е държавна и е отстъпена за вечни времена на свекъра и свекървата.

Внукът на А. П. - А. И., никога не е настанявал там наематели в имота.

Аз съм ходила там постоянно, докато свекърът и свекървата бяха живи ходихме при тях. След това грижите за имота останаха на нас – на мен и съпруга ми.

В нормални отношения сме с А. и със сестра му, при всяко мое ходене се обаждам на сестра му х., да им се обаждам и пием нещо - кафе, чай.

87 година отидохме да живеем в жилището на Пътното, защото ни го дадоха като крайно нуждаещи се и 90-а година ни разрешиха да го закупим.

Те там израснаха, баба им докато почина, те бяха там.

Спорове не е имало за двора. Знам, че свекърът ми и баща му са имали някакви спорове много преди аз да вляза там, и то доколкото знам, за някаква асма. Докато аз съм била там, не знам да е имало спорове никакви. Даже си помагахме. Неговата баба Д. ми е гледала децата, докато аз отида да взема детската храна, и са ми помагали, не отричам, докато баба Т. е на работа, 4 моята свекърва, не отричам.

Леля П., майката на А., и калеко М., мъжът й, живееха на Д., те идваха и стояха колкото пожелаят по седмица, месец, той си е техен имота. След това идваха през седмица, когато имат работа в Пазарджик. Свекърва ми наблюдаваше имота. Леля П. се казваше П., почина преди девет месеца вече, януари, да.

Разбрах, че А. П. е давал на всички лели по 1 000 лв. - четири лели, във връзка с прехвърлянето на имота и след това на свекървата, като се почувства пренебрегната, й е дал, разбрах, 500 лв. Това знам, това казвам. Знам, че след като той се върна от морето, направи ремонт, направи баня отпред като пристройка за удобство, да им е по-удобно. Не сме имали против нито ние, нито те.

Преди 3 г. и половина леля П. вече поостаря и дойдоха да живеят тук постоянно на къщата и продадоха имота в Д.. Понеже състоянието й се влошаваше дъщеря й х. остана да се грижи за нея до последния момент.

Не съм я продала нашата пристройка, защото започнах да правя постъпки, за да възстановя земята, да я купя и тогава да я продам.

Преди м. януари 2025 г. не съм предприемала такива действия, защото документите не бяха при мен, а бяха при свекърва ми. Аз не мога да искам документите, за да продам къщата на свекърва ми. Даже съм я карала да живее при нас.

Свекърва ми и свекър ми, те бяха обикновени хора и си знаеха като отче наш, че този имот го имат во веки веков за техен. Знаеха, че къщата е тяхна, че земята не е тяхна, защото знам от свекърва ми, че тази земя е с отстъпено право на строеж и че те са обезщетени.

Парите, които получиха лелите и свекърва ми, бяха за това, за да не предявяват претенции към къщата.

Никой не ми е казвал изрично, че е само за къщата. Казвали са ми, че прехвърлят имота.

Брокерът ми каза януари 2025 г., че е негов имотът, на А., и аз тогава се обърнах към общината, за да си закупя земята. Дотогава не съм предприемала постъпки, защото баба Т. беше жива. След това моят мъж остана да се грижи за имота и аз се грижих. Грижих се за болната ми майка, която 8 г. беше на 5 легло - и тука, и тука.