Решение № 5 от 09.01.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№5 гр. София, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валя Рушанова

Членове:

Деница Вълкова

Светла Букова при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора Д. М. като разгледа докладваното от Деница Вълкова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200695 по описа за 2024 година

Производството пред ВКС е по реда на Глава двадесет и трета от НПК.

Образувано е по касационна жалба от подсъдимия А. И. К., чрез защитника адвокат М.

К. от САК и касационна жалба от частните обвинители Д. М. К., В. С. К. и Д. В. С., чрез повереника им адвокат К. С. от САК, срещу решение № 60 от 27.02.2024 г., постановено по ВНОХД № 439/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд (САС).

В жалбата на подсъдимия се релевират всички касационни основания по чл.348 ал.1, т.1-3 от НПК. Съществени нарушения на процесуалните правила се обвързват с доводи за незаконен състав на съда, постановил първоинстанционната присъда поради демонстрирана пристрастност от председателя на съдебния състав, допуснати от предходните инстанции нарушения в доказателствената дейност, непълнота и превратен анализ на доказателствата, които не установяват, че подсъдимият е автор на деянието, предмет на обвинението.

Нарушенията на материалния закон и явна несправедливост на наказанието се аргументират с аналогични доводи за недоказаност на обвинението и неотчитане на всички относими обстоятелства към отговорността на подсъдимия, включително краткия стаж като водач на МПС. Изразява се несъгласие с извода на съда за висока степен на обществена опасност на личността на подсъдимия, като се сочи, че не е съобразен продължителният период, в който поведението му е било безупречно. Прави се искане ВКС да оправдае подсъдимия, а при условия на евентуалност, да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на първата инстанция или да намали наложеното наказание.

В жалбата на частните обвинители и писменото допълнение към нея се навежда касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК – явна несправедливост на увеличеното от САС наказание лишаване от свобода от четири на шест години, което също намират за занижено, защото не създава чувство за справедливост у пострадалите, а в контекста на високата степен на обществена опасност на деянието и дееца не може да постигне целите по чл.36 от НК, тъй като в момента общественият интерес изисква налагане на по-високи по 1 размер наказания за такива престъпления. Поради това молят делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд в частта относно наложеното наказание лишаване от свобода със задължителни указания по чл.355, ал.1 и ал.2 от НПК за увеличаването му.

Подсъдимият А. К. и защитникът адвокат М. К. се явяват в съдебно заседание пред касационната инстанция и поддържат касационната жалба на подсъдимия с изложените в нея доводи и искания, като не изразяват становище по доводите в касационната жалба и писменото допълнение на частните обвинители. Защитникът акцентира върху оплакването, че присъдата на първоинстанционния съд е постановена от незаконен състав и двете инстанции неправилно са анализирали събраните доказателства, като не са допуснали събирането на други, които са необходими за изясняване на пълната фактическа обстановка.

В лична защита и в последната си дума подсъдимият изразява съжаление за случилото се и моли за преразглеждане на делото.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, частните обвинители Д. М. К., В. С. К. и Д. В. С. се явяват лично и с повереника адвокат К. С., като поддържат касационната си жалба и писменото допълнение към нея, изразявайки становище, че при определяне на наказанието не са отчетени в достатъчна степен два пъти превишената скорост и алкохолното опиянение на дееца, поради което молят същата да бъде уважена.

Оспорват касационната жалба на подсъдимия, като относно доводите за предубеденост на първоинстанционния съд и авторството на деянието се солидаризират с изводите на въззивния съд, поради което молят същата да бъде оставена без уважение.

Представителят на Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба на подсъдимия, тъй като не намира да са налице касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 - 3 от НПК. Солидаризира се с мотивите в обжалваното решение относно доказаното авторство на деянието от страна на подсъдимия и не открива твърдените от подсъдимия и защитата съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на първоинстанционната присъда и обжалваното решение. Касационната жалба на частните обвинители относно наложеното наказание прокурорът намира за основателна. Допълва, че деянието освен с двойно превишена скорост и след употреба на алкохол, значително надвишаваща максималната граница, е извършено в изпитателен срок на друго осъждане, поради което и предвид предходните осъждания на подсъдимия, отново за престъпления по транспорта, увеличеното от въззивния съд наказание се явява занижено и няма да въздейства на обществото в справянето с войната по пътищата. Поради това предлага въззивното решение да бъде отменено в частта относно наложеното наказание и делото да се върне за ново разглеждане.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди наведените доводи в касационните жалби и писменото допълнение към жалбата на частните обвинител и като съобрази становищата на страните в съдебно заседание, в пределите на касационната проверка по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

С присъда № 30 от 22.12.2022 г., постановена по НОХД № 20221800200034 по описа за 2022 година, Софийският окръжен съд е признал подсъдимия А. И. К., роден на ****г., за виновен в това, че на 13.11.2019г., сутринта, на второкласен път П-16, в района на км 49+800, Софийска област, с посока на движение от гр. София към гр. Мездра, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „****", модел „ ****", с per. № ****, със скорост на движение около 129 км/ч, вместо със скорост равна или по-ниска от критичната за преминаване през кривата на завоя – 63км/ч, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 20, ал. 2 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на В. В. С., роден на **** г., като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда – 1,43 на хиляда, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 1, буква "б", пр. 1, вр. ал. 1, буква "в", пр. 1 и чл.54 от НК му наложил наказание четири години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС.

На основание чл. 343г от НК на подсъдимия А. К. е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години.

2

На основание чл. 68, ал. 2 НК съдът е постановил подсъдимият А. К. да изтърпи при първоначален общ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС и наказанието шест месеца лишаване от свобода, определено на основание чл.23, ал.1 от НК като общо наказание по НОХД № 189/2018 г. на Районен съд - Своге.

В тежест на подсъдимия са възложени направените деловодни разноски, като съдът е постановил какво да стане с веществените доказателства след приключване на наказателното производство.

По въззивна жалба на подсъдимия и писмено допълнение към нея с главно искане да бъде оправдан и въззивен протест и въззивна жалба на частните обвинители и писмени допълнения към тях с искане за увеличаване на наложените наказания, в Софийския апелативен съд е образувано ВНОХД № 439/2023 г. По него е постановено въззивно решение № 60 от 27.02.2024, предмет на настоящата първа по ред касационна проверка, с което присъдата е изменена, като всяко от наложените от първоинстанционния съд наказания лишаване от свобода и лишаване от право подсъдимият да управлява МПС е увеличено от четири на шест години и подсъдимият е осъден да плати направените разноски във въззивното производство. В останалата част присъдата е потвърдена.

Касационните жалби са допустими, но разгледани по същество са неоснователни.

По касационната жалба на подсъдимия:

Независимо, че предмет на касационна проверка е въззивното решение, настоящата инстанция разгледа на първо място довода за незаконен съдебен състав на първоинстанционния съд, тъй като касае съществено процесуално нарушение от кръга на абсолютните по смисъла на чл.348, ал.3, т.3 от НПК, за които ВКС следи служебно.

Приоритетното му обсъждане се налага с оглед законовите последици от евентуалната основателност на оплакването, а именно отмяна на въззивното решение и първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от съответния стадий на това основание, а именно на първата инстанция. В случая настоящият касационен състав не намира основание за такава намеса. Възражението е правено и пред въззивния съд, който на стр.13-14 от обжалваното решение е изложил убедителни съображения за неговата неоснователност, които се споделят от настоящата инстанция и е безполезно да се повтарят. Следва да се добави, че съдържанието на протоколите от проведените от първата инстанция многобройни съдебни заседания не потвърждават твърдяната пристрастност на съдебния състав, тъй като на подсъдимия и защитника не само е била осигурена възможност да участват в разпита на свидетелите и вещите лица, но след като защитникът е допуснал поведение, което „осуетява провеждането“ и „нарушава реда“ в съдебното заседание, демонстрира „неуважение към процеса“ и напуска съдебната зала по време на съдебните прения, първоинстанционният съдебен състав е отложил делото за друга дата, за да обезпечи „правото на защита на подсъдимия“. По повод последвалото искане от защитника за отвод на председателя на съдебния състав, след проведено тайно съвещание, членовете на състава единодушно са приели неговата неоснователност, за което в подробно мотивирано определение са изложени убедителни съображения. Включително, обратно на твърдението на защитата, изрично е посочено знанието на съда за процесуалните правила, че „няма доказателства и доказателствени средства с предварително определена сила“, които на практика са съобразени от първоинстанционния съд предвид съдържанието на мотивите към първоинстанционната присъда и направения в тях задълбочен доказателствен анализ на всички събрани доказателствени материали по реда на чл.107, ал.5 и чл. 305, ал.3 от НПК (вж. л.244-245, л.269-273, л.285-291 и л.315-340 от НОХД № 34/2022 г. на Софийския окръжен съд). В крайна сметка, след произнасянето по искането за отвод и неговото отклоняване, на защитника и подсъдимия е била осигурена възможност да участват, всеки със самостоятелна пледоария, в съдебните прения пред първоинстанционния съд, от която те са се възползвали. Доколкото не е проведено производство по чл.312 от НПК за поправки и допълнения на протоколите от проведените съдебни заседания на първостепенния съд, което защитата е процесуално легитимирана да инициира, липсват основания ВКС да не се довери на съдържанието на приложените по делото протоколи и да приеме за верни твърденията в 3 касационната жалба, че те не отразяват какво се е случило в съдебните заседания.

Обективни данни за твърдените „записи“ (без да се уточнява в касационната жалба звукозаписи или видеозаписи) по делото няма, поради което доводът за възможността от тях да се установи, че председателят на първонистанционния съдебен състав подменял репликите на вещите лица, не може да получи по - конкретен отговор и не е необходимо предвид обсъденото съдържание на приложените по делото протоколи от съдебните заседания.

Поради това и макар да е безспорно, че основна предпоставка за справедлив съдебен процес съгласно разпоредбите на чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), чл.47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) и чл.10 от НПК е разглеждането и решаването на делото да се осъществи от независим и безпристрастен съд, критериите за осъществяване на правосъдието от такъв съд в конкретния случай са съобразени. Те се извеждат от последователната практика на ЕСПЧ, който приема, че наличието на безпристрастност (непредубеденост) се определя според субективен тест, основан на личното убеждение на съдията в даден случай, а също и според обективен тест, който установява дали съдията е предложил гаранции, достатъчни да изключат всяко законно съмнение в това отношение от гледна точка на външния наблюдател. Обективни данни за предубеденост на когото и да е от членовете на първоинстанционния съдебен състав съобразно субективния тест, които да оборват установената в юриспруденцията на ЕСПЧ презумпция за личната безпристрастност на членовете на атакувания съдебен състав, както се изтъкна, не могат да бъдат изведени от материалите по делото, нито се твърди тяхна лична заинтересованост от изхода от наказателното производство и/или несъобразени с процесуалните изисквания изявления на членовете на съдебния състав в нарушение на презумпцията за невиновност на подсъдимия.