Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 04.01.2022, Административен съд - Перник

Съд
Административен съд - Перник
Дело
526/2021
Подписан
04.01.2022
В сила
27.01.2022

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 112, ал. 2, т. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 117 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 117, ал. 5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 119, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 120, ал. 1 и ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 120, ал. 1, т. 1 - т. 8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 120, ал. 1, т. 1 - т. 8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 120, ал. 1, т. 1 - т. 8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 120, ал. 1, т. 1 - т. 8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 120, ал. 1, т. 1 - т. 8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 120, ал. 1, т. 1 - т. 8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 120, ал. 1, т. 1 - т. 8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 120, ал. 1, т. 1 - т. 8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 120, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 120, ал. 1 и ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 146 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 152, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 155, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 156 - 161 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 156, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 156 - 161 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 156 - 161 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 156 - 161 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 156 - 161 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 160, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 156 - 161 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 175, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 37, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 50 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 50, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • § 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 124 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 125 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 68, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 71 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 72, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 72, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 88, ал. 5 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 89, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 16 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 16, ал. 1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • Чл. 16, ал. 2, т. 4 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 26, т. 2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 78 · Закон за корпоративното подоходно облагане

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 283 гр. Перник,

04.01.2022 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на девети декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ:

ЛОРА СТЕФАНОВА

С участието на секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА и на прокурора БИСЕР КОВАЧКИ от Окръжна прокуратура - Перник, като разгледа административно дело № 526/2021 г. по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 – 161 от ДОПК.

Образувано е по жалба, подадена от **** ООД,

ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. ****, представлявано от А.Л.Т. - управител против Ревизионен акт №

Р-22001420005845-091-001/30.06.2021 г., поправен с Ревизионен акт № П-22001421121978-003-001/13.07.2021 г. за поправка на ревизионен акт, издадени от Г.М.В.-Н.– началник сектор, възложител на ревизията и Ц.К.Х.– главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в частта, в която е потвърден с Решение № 1433/14.09.2021 г., издадено от изпълняващия длъжността директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при Централно управление на Национална агенция за приходите, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит и е определен за внасяне данък върху добавената стойност в размер на 4368.32 лв., ведно с лихви за забава в размер на 92130.89 лв. и е определен за внасяне корпоративен данък в размер на 71290.49 лв., ведно с лихва за забава в размер на 46304.91 лв.

Жалбоподателят счита ревизионния акт за незаконосъобразен. Сочи, че са изпълнени предпоставките за признаване на право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури и отсъстват основания за увеличаване на финансовия резултат по ЗКПО. Искането към съда е да го отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не е изпратил представител.

В съдебно заседание ответникът – Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП, редовно призован, не се е явил и не е изпратил представител. Докладвана е молба от пълномощника му – юрисконсулт Б., с която жалбата е оспорена като неоснователна. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Перник, чрез прокурор Бисер Ковачки е изразила становище за неоснователност на жалбата. Предложила е на съда да отхвърли оспорването, като неоснователно.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, във вр. с § 2 от ДОПК, приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

Ревизионното производство е започнало на 14.10.2020 г., с връчването по електронен път на жалбоподателя на заповед за възлагане на ревизия № Р-22001420005845-020-001/28.09.2020 г., издадена от Г.М.В.-Н.– началник сектор при ТД – София на НАП, компетентна за това на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, във вр. с т. 4 от заповед за възлагане на ревизия № РД – 01 – 128/18.02.2020 г. на Директора на ТД на НАП – София. С нея са определени: ревизираното лице – **** ООД , ЕИК ****; ревизиращите органи – Ц.К.Х.– главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията и В.Д.Л.– старши инспектор по приходите; ревизираните период и задължения – данък върху добавената стойност от 01.12.2014 г. до 31.08.2020 г. и корпоративен данък от 01.01.2014 г. до 31.12.2019 г. и срокът за извършването – 3 месеца, считано от връчването. Последният е изменен със заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-22001420005845-020-002/12.01.2021 г. и №

Р-22001420005845-020-003/10.02.2021 г., като е продължен до 12.03.2021 г.

Всички заповеди са подписани с валидни към този момент електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, за което са представени писмени доказателства, и са връчени на ревизираното дружество.

На основание чл. 117 от ДОПК ревизиращите органи по приходите са съставили ревизионен доклад № Р-22001420005845-092-001/02.04.2021 г. В него, въз основа на събраните доказателства, е прието, че общо 21 броя данъчни фактури, по които получател е ревизираното лице, са включени повторно в дневниците за покупки и в подадените справки-декларации за данъчни периоди месец януари 2015 г., месец август 2019 г. и месец октомври 2019 г. и не са сторнирани в следващите данъчни периоди. Общият размер на данъчната им основа е 628102.68 лв., а размерът на данъка върху добавената стойност е 125620.54 лв.

Въз основа на констатациите е прието, че неправомерно е упражнено право на приспадане на данъчен кредит при повторно отразените в счетоводството фактури и следва да се определи допълнително внасяне на ДДС, както следва: за месец януари 2015 г. 114710.97 лв. и лихва за забава в размер на 70861.12 лв.; за месец август 2015 г. – 8392.55 лв. и лихва за забава в размер на 1282.30 лв.; за месец октомври 2015 г. – 2517.02 лв. и лихва за забава в размер на 343.32 лв.

Прието е също, че през 2015 г. по сметка 601 – разходи за материали и сметка 602 – разходи за външни услуги са отразени два пъти разходи по общо 41 броя фактури. Затова на основание чл. 16, ал. 4, във вр. с ал. 1 от ЗКПО е посочено, че тези разходи не следва да се вземат предвид при определяне на данъчния финансов резултат за 2015 г. и същият да се увеличи с 850350.05 лв. С оглед увеличения данъчен финансов резултат е определен корпоративен данък за довнасяне в размер на 85035.00 лв. и лихва за забава, считано от 01.04.2016 г. в размер на 43090.17 лв.

За данъчен период 2019 г. са отчетени два пъти разходи по 3 бр. фактури. Затова на основание чл. 16, ал. 2, т. 4, във вр. с ал. 1 от ЗКПО е прието, че те не са взети предвид при определяне на финансовия резултат за 2019 г. Същият е увеличен с 54547.84 лв. – отчетени в повече разходи и на основание чл. 78 от ЗКПО - с 45833.33 лв. – неотчетени приходи. Определен е корпоративен данък за довнасяне в размер на 10038.11 лв. и лихва за забава, считано от 01.07.2020 г. в размер на 764.07 лв.

Ревизионният доклад е връчен на данъчно задълженото лице на 07.05.2021 г.

В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, след продължаването му, изтекъл на 18.06.2021 г. /уведомление № Р-22001420005845-РУС-001/17.05.2021 г./ не е подадено възражение и не са представени доказателства.

Ревизионното производство е приключило с Ревизионен акт № Р-22001420005845-091-001/30.06.2021 г., поправен с Ревизионен акт № П-22001421121978-003-001/13.07.2021 г., издадени на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от Г.М.В.-Н.– началник сектор и възложител на ревизията Ц.К.Х.– главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията и подписан с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, за което са представени писмени доказателства.

С него, в обжалваната му част, е прието, че от общо посочените 21 броя фактури, отчетени два пъти по сметка 601 и 602 за данъчни периоди месец януари, август и октомври 2015 г. несторнирана е останала само фактура № 2544/11.11.2014 г. с данъчна основа 21841.60 лв. и ДДС в размер на 4368.32 лв. Затова данъкът върху добавената стойност от 4368.32 лв. е определен за довнасяне, ведно с дължимата върху него лихва за забава в размер на 2825.89 лв. Определени са за внасяне и лихви за забава, както следва: в размер на 18013.98 лв. върху неправомерно ползван данъчен кредит в размер на 77696.89 лв.; в размер на 22820.36 лв., считано от 15.02.2015 г. до 09.04.2021 г. върху сумата от 36563.70 лв. – неправомерно ползван данъчен кредит; в размер на 46682.78 лв. за периода от 15.02.2015 г. до 10.05.2021 г. върху неправомерно ползван данъчен кредит в размер на 73779.00 лв.; в размер на 1408.20 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 10.05.2021 г. върху сумата от 8392.55 лв.; в размер на 379.68 лв. за периода от 15.11.2019 г. до 10.05.2021 г. върху неправомерно ползван данъчен кредит в размер на 2517.02 лв. С ревизионния акт на основание чл. 16, ал. 2, т. 4, във вр. с ал. 1 от ЗКПО са преобразувани и финансовите резултати като следва: за 2015 г. е увеличен с повторно отчетените разходи в размер на 850350.05 лв. и е определен за внасяне корпоративен данък в размер на 85035 лв. и лихви за забава; за 2019 г. е увеличен с повторно отчетени разходи в размер на 54547.84 лв. и е определен корпоративен данък за внасяне в размер на 10038.11 лв., ведно с лихви за забава.

Ревизионният акт и Ревизионният акт за поправка на ревизионен акт са връчени на задълженото лице съответно на 01.07.2021 г. и на 14.07.2021 г.

В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК е подадена жалба, с вх. № 53-03-1809/12.07.2021 г., която в съответствие с изискванията на чл. 146 от ДОПК е постъпила при решаващия орган - Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ с вх. № 23-22-1180/16.07.2021 г.

В срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК е постановено Решение № 1433/14.09.2021 г., издадено от изпълняващия длъжността директор на дирекция „ОДОП“ с което Ревизионен акт № Р-22001420005845-091-001/30.06.2021 г., поправен с Ревизионен акт № П-22001421121978-003-001/13.07.2021 г. е потвърден.

Решаващият орган е приел за правилни изводите на органите по приходите и в постановеното от него решение № 1433/14.09.2021 г. изцяло е възприел съображенията им за определяне на данъчни задължения по ЗКПО и ЗДДС.

Решението на и. д. директор на дирекция „ОДОП“ е връчено на жалбоподателя на 16.09.2021 г.

Ревизионният акт е оспорен по съдебен ред на 01.10.2021 г., с жалба с вх. № 53-04-796/01.10.2021 г.

В хода на съдебното производство страните не са ангажирали други доказателства.

Не са оспорени фактическите констатации на органите по приходите.

Жалбоподателят е навел доводи за незаконосъобразност на допълнително определените за внасяне данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО.

При така установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 160, ал. 2 от ДОПК, въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, намери следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебно оспорване ревизионен акт, в частта, в която е потвърден с решение на и. д. директора на дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Ревизионният акт, ведно с ревизионният акт за поправката му е издаден от компетентен орган/чл. 119, ал. 2 от ДОПК/ и в предвидената от чл. 120, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК форма. Съдържа всички реквизити съгласно чл. 120, ал. 1, т. 1 – т. 8 от ДОПК. Посочено е името и длъжността на органите, които го издават, номерът и датата на издаването му, данни за ревизираното лице, обхвата на ревизията, извършените действия в хода на ревизионното производство, мотивите за издаването му, разпоредителна част, в която са определени задълженията на ревизираното лице, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва и подпис на издателя му. В съответствие с чл. 120, ал. 2 от ДОПК към ревизионния акт е приложен ревизионния доклад, който е неразделна негова част.

Ревизионното производство е протекло при спазване на предвидените процесуални правила и не са допуснати нарушения на нормите, които го регламентират. За извършените от органите по приходите процесуални действия и направените въз основа на тях констатации са съставени протоколи, съгласно изискването на чл. 50 от ДОПК.

Всички приложени към ревизионната преписка протоколи са изготвени от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и съдържание и затова на основание чл. 50, ал. 1 от ДОПК се ползват с материална доказателствена сила относно отразените в тях обстоятелства.

В ревизионното производство са спазени принципите за обективност, добросъвестност и право на защита, регламентирани в чл. 3 и чл. 6 от ДОПК и е изпълнено задължението по чл. 37, ал. 1 от ДОПК за служебно събиране на относимите доказателства и извършване на обективна оценка и анализ. От административната преписка е видно, че органите по приходите, в рамките на служебните си правомощия и компетентност, са изискали от ревизираното лице и неговите доставчици всички намиращи се у тях писмени доказателства, относими към извършваната ревизия. Извършили са и необходимите справки в наличните информационни регистри. Ревизионният акт и приложеният към него ревизионен доклад съдържат подробно обсъждане на всички приобщени към административната преписка доказателства. От отразеното в тях по категоричен начин се изяснява кои факти са приети за установени и въз основана какви доказателства, както и следващите от това правни изводи. С оглед изложеното, съдът намира, че издаденият ревизионен акт е обоснован.