Определение № 2293 от 19.05.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2293 гр. Варна, 19.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20253100500831 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава ХХІ-ва ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. Д. Ц. от гр. Варна, срещу Определение № 2749/28.02.2025 год., постановено по гр. дело № 20243110116369 по описа на РС-Варна за 2024 год., с което е прекратено, на основание чл. 130 ГПК, производството по цитираното гражданско дело В ЧАСТТА по предявените от М. Д. Ц. от гр. Варна срещу собствениците на обекти в сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: гр.

Варна, ул. „Съборни“ № 17, в условията на евентуалност искове за прогласяване нищожността на решенията под № 3; № 5 и № 6 по протокол от проведеното на 26.11.2024 год. Общо събрание на Етажната собственост.

В жалбата са наведени оплаквания, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Оспорени са изводите на първоинстанционния съд, че ЗЗД и по – конкретно нормите, регламентиращи валидността на сделките, са неприложими към решенията на ОС на ЕС. Твърди, че в случая първоинстанционният съд не е съобразил, че в цитираните от него в мотивите на обжалваното определение съдебни актове са разгледани хипотези, различни от настоящата. Счита, че в случая срокът по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС е спазен – искът/исковете за прогласяване нищожността на решенията на ОС на ЕС под 3; № 5 и № 6 от протокола за проведеното на 26.11.2024 год. са предявени в установения в чл. 40, ал. 2 ЗУЕС тридесетдневен срок. Навежда, че когато срокът е спазен, доколкото законът не определя кои пороци на взетите от ОС на ЕС решения имат за последица нищожността им и кои водят до тяхната незаконосъобразност, то и преценката следва да се направи от съда в рамките на съдебното производство по атакуване на решенията на ОС на ЕС по чл. 40 ЗУЕС.

Поради изложеното счита, че исковете за прогласяване на нищожността на решенията на ОС на ЕС под 3; № 5 и № 6 от протокола за проведеното на 1

26.11.2024 год. ОС на ЕС са процесуално допустими, а изводът на районния съд в обратен смисъл – неправилен.

По тези съображения счита, че обжалваното определение е неправилно и настоява да бъде отменено.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството пред РС-Варна е образувано по подадена от М. Д. Ц. от гр. Варна искова молба, уточнена с молби от 23.01.2025 год. и от 19.02.2025 год., с която срещу собствениците на обекти в сграда в режим на етажна собственост с адм. адрес: гр. Варна, ул. Съборни № 17, представлявани от управителя на ЕС „Кантора Комфорт“ ООД, са предявени обективно съединени в условията на евентуалност един спрямо друг искове за отмяна на основание чл. 40 от ЗУЕС на решенията под № 3; № 5 и № 6 по протокол от проведеното на 26.11.2024 год. Общо събрание на Етажната собственост като незаконосъобразни – взети в нарушение на чл. 13, ал. 1 и ал. 7; на чл. 14, ал. 15; на чл. 15, ал. 1 – 3; на чл. 16, ал. 1, ал. 3, ал. 5 и ал. 6 от ЗУЕС, а в условията на евентуалност спрямо горните искове по чл. 40 ЗУЕС – искове за прогласяване нищожността на решенията под № 3; № 5 и № 6 по протокол от проведеното на 26.11.2024 год. Общо събрание на Етажната собственост поради противоречието им със закона – в противоречие с нормите на чл. 13, ал. 1 и ал. 7; на чл. 14, ал. 1-5; на чл. 15, ал. 1 – 3; на чл. 16, ал. 1, ал. 3, ал. 5 и ал. 6 от ЗУЕС.

Исковата молба е подадена в срока по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС.

При тези данни районният съд е постановил обжалваното определение, като е прекратил, на основание чл. 130 ГПК, производството по делото в частта му по заявените в условията на евентуалност искове – за прогласяване нищожността на решенията под № 3; № 5 и № 6 по протокол от проведеното на 26.11.2024 год. Общо събрание на Етажната собственост. Приел е, че относно решенията на ОС на ЕС правилата на ЗЗД са неприложими.

Настоящият състав намира, че определението в обжалваната му част е правилно. В случая ищцата изрично е заявила, че предявява като евентуални искове за прогласяване нищожността на решенията на ОС на ЕС, като е навела твърдения за противоречия с разпоредби на ЗУЕС, които противоречия според нея обуславят и нищожност на атакуваните решения на ОС на ЕС от 26.11.2024 год. по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 26, ал. 2, предл. трето ЗЗД.

Нормите на ЗЗД за недействителност на сделките са неприложими по отношение на решенията на ОС на ЕС, доколкото последните нямат характер на сделки, а представляват особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана общност от правни субекти и насочени към постигането на обща цел, поради което и не може да бъде прогласявана тяхната нищожност. За тях са предвидени специфични правила, които уреждат както изискванията за вземането на тези решения, така и начина за тяхната отмяна, 2 като спазването на тези правила е основание и за действителността на тези решения. Предвидените в ЗУЕС правила изключват приложението на общите правила за недействителност на сделките по ЗЗД, като преценката си по отношение пороците на атакуваните решения на ОС на ЕС съдът извършва при съобразяване на разпоредбите на ЗУЕС и с оглед наведените от обжалвалия решението собственик на обект в сграда в режим на етажна собственост конкретни фактически твърдения относно пороците на атакуваното решение/решения на ОС на ЕС. Неспазването, респ., нарушаването на други правила, различни от установените в ЗУЕС относно свикването и провеждането на ОС на ЕС и относно взимане на решенията, ЗУЕС, като специален закон, не определя дали нарушаването им води до нищожност или до незаконосъобразност на решенията на ОС на ЕС, като тази преценка следва да се извърши от съда в рамките на производството по чл. 40 от ЗУЕС.

По тези съображения въззивният съд намира, че заявените като евентуални искове за прогласяване нищожността на решенията под № 3; № 5 и № 6 по протокол от проведеното на 26.11.2024 год. Общо събрание на Етажната собственост са недопустими и първоинстанционният съд правилно е прекратил производството в тази част, като последният следва да разгледа наведените от ищцата оплаквания в рамките на производството по чл. 40 от ЗУЕС, доколкото в случая срокът по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС за атакуване на решенията е спазен.

В обобщение обжалваното определение е правилно, а частната жалба срещу него – неоснователна и същата следва да се остави без уважение.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на М. Д. Ц. от гр. Варна, срещу Определение № 2749/28.02.2025 год., постановено по гр. дело № 20243110116369 по описа на РС-Варна за 2024 год., с което е прекратено, на основание чл. 130 ГПК, производството по цитираното гражданско дело В ЧАСТТА по предявените от М. Д. Ц. от гр. Варна срещу собствениците на обекти в сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: гр.

Варна, ул. „Съборни“ № 17, в условията на евентуалност искове за прогласяване нищожността на решенията под № 3; № 5 и № 6 по протокола от проведеното на 26.11.2024 год. Общо събрание на Етажната собственост.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4