Решение № 1166 от 20.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1166 гр. София, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Слави Г. Славов при участието на секретаря Юлия С. Д.а Асенова като разгледа докладваното от Слави Г. Славов Въззивно гражданско дело № 20221100506177 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С решение № 20201247 от 21.10.2021г, постановено по гр.дело № 16264/2021 год. по описа на СРС, Г.О, 41 с-в е признато за установено по предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу В. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр.Банкя, ул. ****, обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ТПК във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.150 ЗЕ и чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, че В. Д. Д. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 908.99 лева, представляваща цена на доставената топлинна енергия за периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2019г. до топлоснабден недвижим имот с административен адрес гр. София, ул. ****, с аб. № 378492 /инсталация 4000124379/, сумата от 88.18 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на подаване на заявлението - 25.09.2020 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 46.48 лева - обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода от 16.10.2017 г. до 16.09.2020 г„ за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 09.10.2020 г. по ч. гр. д. № 146255/2020 г. на СРС, 41 състав, като са отхвърлени исковете в частта за разликата над сумата от 908.99 лева до пълния предявен на цената на 1 топлинната енергия от 1064.56 лева, за разликата над сумата от 46,48 лева до пълния предявен размер на обезщетението за забава върху сумата за дялово разпределение от 49.61 лева, както и иска за сумата от 17.92 лева, обезщетение за забава върху цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до 16.09.2020 г.

С решението на съда е осъден В. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр.Банкя, ул. ****, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 64.14 лева - разноски в заповедното производство и сумата от 449,01 лева - разноски в исковото производство по съразмерност.

Срещу постановеното от СРС, 41 с-в решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от ответника В. Д. Д., с искане същото да бъде отменено, в частта, с която са уважени предявените установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр с. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени изцяло така предявените установителни искове. Твърди се, че решението в обжалваните части е неправилно по съображения изложени в жалбата.

Въззиваемата страна -ищец „Топлофикация София“-ЕАД, гр.София, чрез своя процесуален представител не е депозирала по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК.

Третото лице- помагач на страната на ищеца- „Бруната“ ООД, гр.София, също не взема становище по подадената въззивна жалба.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Решението е и правилно в обжалваните от ответника части, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от ищеца 2 срещу ответника установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. За да постанови решението си, в частта в която са уважени исковете, първоинстанционният съд е приел, че вземанията, предмет на установителните искове, са дължими поради доказано в хода на производството качеството „ потребител на топлинна енергия“ на ответника, респективно при наличие на облигационна връзка на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Правилно е прието за установено въз основа на приетия по делото – нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 12 от 02.08.2002г. по описа на нотариус Г.З. с рег. № 235 и район на действие Софийски районен съд, по нотариално дело № 194/2002г, че последният е притежавал правото на собственост в исковия период по отношение на процесния недвижим имот.

Това обстоятелство не е спорно между страните. СРС правилно е кредитирал и приетата в първата съдебна инстанция комплексна съдебно – техническа и счетоводна експертиза, видно от заключението на която процесния имот е бил топлоснабден, ползвана е услуга „ дялово разпределение“, извършвана от третото лице – помагач, а начислените от „Топлофикация София“ ЕАД задължения са извършени съобразно действащата нормативна уредба.

Неоснователно е релевираното от ответника възражение във въззивната жалба, че за изготвяне на заключението по експертизата вещите лица са работили единствено с документи по делото, в които се съдържат отчети на уредите, въз основа на които отчети са направили самостоятелни изчисления, но без лично посещение на място, поради което констатациите на вещите лица не следва да се кредитират. Предвид исковия период към момента на извършване на експертизата, то реално посещение на място в имота се явява безпредметно. Експертите са посочили, че имотът е в топлофицирана сграда, общият топломер в абонатна станция е е бил отчитан регулярно. Вещите лица са допълнили, че са снемани отчети ежемесечно, отчислявани са технологични загуби, а общият топломер е минал метрологична проверка. В имота имало десет броя отоплителни тела с уред, както и два броя водомера за топла вода, уредите са технически изправни и отчетени реално, дяловото разпределение на топлинна енергията е направено съобразно правилата на Наредбата за топлоснабдяване. Уточнено е също така, че третото лице – помагач на страната на ищеца „ Бруната“ ООД е изготвяло редовно изравнителни сметки за реално потребено количество топлинна енергия и е извършвало дялово разпределение в исковия период.

Въззивният състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд относно дължимостта на вземанията, предявени с исковите претенции, за които исковете са уважени, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. В обжалваното съдебно решение са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с 3 оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Обжалваното съдебно решение е обосновано. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Противно на изложеното във въззивната жалба, в процесния случай безспорно установено е обстоятелството, че въззивникът – ответник В. Д. Д. е потребител на ТЕ по силата на приложения по делото нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот. Нотариалният акт не е оспорен от ответника в рамките на първоинстанционното производство и приет като писмено доказателство по делото. На второ място, размерът на задълженията на В. Д. към „Топлофикация София“ ЕАД – гр. София се установява от приетото в първата съдебна инстанция заключение по допусната комплексна съдебно – техническа и счетоводна експертиза. Въззивникът твърди, че вещите лица при изготвяне на заключението си не са ползвали отчетите на уредите, предоставени от третото лице помагач, но това обстоятелство не отговаря на действителността – в откритото съдебно заседание при приемане на комплексната съдебно – техническа и счетоводна експертиза това възражение е направено като отчетите са предявени на експертите, които са потвърдили, че са включили тези отчети при изготвяне на заключението си.

Представените от въззивника – ответник писмени доказателства, приети във въззивната инстанция, а именно констативен протокол от 16.06.2022г, както и определение № 1246 от 01.12.2021г. на Софийски апелативен съд, НО, 6 състав, поставено по в.н. ч. дело № 1274 по описа за 2021г, не променят изложените по – горе правни изводи, тъй като същите с ирелевантни за правния спор. Това се дължи на факта, че констативният протокол, подписан от трима живущи в съседни имоти на топлоснабдения апартамент в сградата, е от 2022г. – период, много по – късен от исковия, от 2017г. до 2019г. По отношение на съдебния акт, в него липсват индивидуализиращи признаци на имота и поради това не се установява идентичност с този, предмет на настоящото дело. Освен това не се установява и от кой момент обезпечителната мярка е наложена, тъй като съдебния акт е от 2021г. – момент, значително по – късен от исковия период. Не на последно място, възбраната като обезпечителна мярка ограничава временно единствено правото на собственост, но не и правото на ползване на недвижимия имот, поради което съдът намира, че претендираните от ищеца суми се дължат и отговорността на ответника за тях следва да бъде ангажирана.

Следователно правилно първоинстанционният съд е приел, че между страните е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия.

Предвид извода за основателност на исковете по чл. 79, ал.1 от ЗЗД за главници за топлинна енергия и за дялово разпределение, то акцесорният иск по чл. 86 от ЗЗД за мораторна лихва върху цената на топлинна енергия също правилно са уважени от СРС. Конкретни възраженията срещу иска за лихва за забава във въззивната жалба липсват.

По изложените съображения и с оглед на приетите по делото 4 доказателства пред първата съдебна инстанция настоящият въззивен състав намира, че при наличие на облигационно правоотношение между страните и при съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия, правилно СРС е приел, че предявените установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД са основателни до размерите и за периодите, посочени в диспозитива на обжалваното решение.

С оглед на изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а първоинстанционното решение в обжалваните части, включително и в частта на разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

По отношение на разноските за въззивното производство.

С оглед изхода на спора на въззивника-ответник не се следват разноски за настоящата въззивна инстанция. Пред настоящата съдебна инстанция право на разноски има въззиваемата страна - ищец, но в случая заявената претенция на въззиваемата страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция се явява неоснователна доколкото писмен отговор на въззивната жалба не е депозиран, както и неин процесуален представител не се явява в съдебно заседание. При това положение в полза на въззиваемата страна