Определение № 804 от 14.12.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 804 гр. Благоевград, 14.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Аршинков

Членове:

А. Маскръчки

Диана Узунова като разгледа докладваното от А. Маскръчки Въззивно частно наказателно дело № 20231200601406 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава 22 от НПК, вр. чл.377, ал.1 и ал.2 от НПК и е образувана по постъпил от РП-Б., ТО-гр. С. честен протест срещу Разпореждане № 593/07.11.2023 год., постановено по НАХД № 544/2023 год. на РС-С., с което съдебното производство е прекратено и делото е върнато на прокурора за отстраняване на посочените в съдебния акт нарушения на процесуалните правила.

В протеста се поддържа, че обжалваното разпореждане е необосновано и незаконосъобразно. Прокурорът счита, че внесеното за разглеждане в РС-С. Предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на обвиняемия Я. М. К. от с. С. за извършено престъпление по чл.134, ал.1, т.2 от НК не страда от посочените пороци в съдебния акт. Ето защо се иска разпореждането на РС-С. да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото и обсъди изложените в протеста доводи и съображения, намира обжалвания съдебен акт за законосъобразен и правилен, а оплакванията срещу него за неоснователни:

Въззивният съд споделя изцяло констатациите на първата инстанция, че съдържанието на процесното постановление не отговаря на изискванията за процесуален документ, годен да обоснове надлежно обвинение пред съд срещу обвиняемото лице. Структурата и съдържанието на постановлението по чл.375 от НПК, с оглед неговото предназначение да повдигне и поддържа обвинението пред съда, като определи предмета на доказване и очертае рамките, в които ще се развие процеса на доказване, следва да е идентична със структурата и съдържанието на обвинителния акт.

1

В случая съдържанието на постановлението не отговаря на изискванията, регламентирани в закона и Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС.

Съгласно чл.246 от НПК структурата на обвинителния акт, респ. постановлението по чл.375 от НПК задължително включва обстоятелствена част и задължително следва да съдържа съвкупността от обстоятелства, които индивидуализират извършеното престъпление /т.н. фактическа страна на обвинението/. Обвинението представлява единство от две части: фактическа страна и юридическа страна, като следва да е налице пълно съответствие между двете части на обвинението. В процесния случай от фактическа страна, прокурорът в обстоятелствената част на постановлението е посочил обстоятелствата, при които пострадалата А.Х.А. е претърпяла злополука по време на работа в цех за обработка на скални материали в „К. ...“ ЕООД – с.

С., при което получила наранявания, представляващи средна телесна повреда.

Наред с това са цитирани заключенията на изготвените на досъдебното производство съдебно-медицинска и съдебно-техническа експертизи, както и множество разпоредби на трудовото законодателства за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. При това изложение на фактите, прокурорът е посочил, че обвиняемия Я. М. К. на 03.06.2021 год. около 15:00 часа в цех за рязане, профилиране и обработване на строителни и декоративни скални материали, намиращ се в с. С., стопанисван от „К. ...“ ЕООД, поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност – възлагане на работа на струг при дейност по шлифоване и полиране на мраморни вази, е нарушил цитираните разпоредби на чл.4, ал.1, чл.6, чл.7, ал.1 и ал.3, чл.10, ал.1 и чл.33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, чл.164, ал.1 и ал.3, чл.186, ал.1, чл.173, ал.1, чл.246, ал.1 и ал.2 от Наредба №7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, като не е осигурил необходимата организация, средства за безопасни условия на труд на работещите с оглед превенция на професионални рискове, не е осъществил минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като е допуснал А.Х.А. от с. С. да извършва дейността без използване на лични предпазни средства /шапка за прибиране на косата/, без проведен инструктаж, на стар струг модел без средства за защита на работещия и без адекватна организация на работния процес, при което при работата на струга част от косата й се омотала около и на въртящия обработваем детайл и крепящите го подвижни части на струга, при което е предизвикала попадане на главата й под обработваемия детайл, като е причинил на А.Х.А. черепно мозъчна травма – контузия на мозъка, травматичен субарахноидабен кръвоизлив, загуба на съзнание непосредствено след травмата и коматозно състояние, последвано от разстройство на съзнанието за около 2-3 седмици, представляващо средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живата – престъпление по чл.134, ал.1, т.2 от НК.

При така формулираното в постановлението "фактическо 2 обвинение", въззивният съд намира за привили изводите на първия съд, че в обстоятелствената част на прокурорския акт не е описано достатъчно точно и ясно деянието, в което се е изразило престъплението, предмет на делото. Не е посочен начина на извършване на деянието, не са описани никакви действия или бездействие на обвиняемия Я. К., не са изложени фактически и правни съображения защо обвинението е приело като форма на изпълнителното деяние "немарливо изпълнение на занятие", представляващо източник на повишена опасност.

Следва да се подчертае, че нормата на чл.134 от НК, е бланкетна и отразените нарушения на специалното законодателство са същностна част от фактологията на деянието, за което подсъдимият ще отговаря пред съда и неговата правна квалификация, което обуславя необходимостта от тяхното ясно и недвусмислено формулиране. Същите конкретизират дължимото поведение на виновния и съдържат признаците на престъпния състав и няма да е налице престъпление по този текст, ако не се установи по делото, че е нарушено определено правило или норма от съответен нормативен акт и това нарушение е в причинна връзка с настъпилия противоправен резултат. При изготвяне на процесното постановление, прокурорът не се е съобразил с гореизложеното.

Изпълнителното деяние на инкриминираното престъпление може да се осъществи с действие или бездействие, което задължително трябва да е елемент от упражняването на правно-регламентирано занятие или дейност, представляващи източник на повишена опасност и с което да се нарушава норма от действащ нормативен акт, уреждащ правилата за безопасното им упражняване. Нарушението на предписанията на особените правила може да се изразява или в деяние, което пряко въздейства върху пострадалия и по този начин причинява телесната повреда, или в деяние, което да въздейства върху условията за безопасното упражняване на занятието или дейността и именно тяхното неблагоприятно изменение да е пряката причина за настъпването на смъртта.

В случая изпълнителното деяние на престъплението по чл.134, ал.1, т.2 от НК, за което е повдигнато обвинение на Я. К., може да се осъществи с поведение, което задължително трябва да е елемент от упражняването на правно регламентирано занятие /не е инкриминирано деянието да е елемент от "правно регламентирана дейност"/, представляващо източник на повишена опасност, като с това поведение /във формата на действие или бездействие/ поради немарливо изпълнение /не е инкриминирано деянието да е извършено "поради незнание"/ се нарушава норма от действащ нормативен акт /респ. ненормативни правила и общопризнати практики, основаващи се обаче на нормативен акт/, уреждащ правилата за безопасното им упражняване, и в резултат на това е настъпила телесна повреда. В частност изпълнителното деяние на инкриминираното престъпление се изразява в неправомерно, поради немарливо изпълнение, упражняване на занятие, представляващо източник на повишена опасност.

Което означава, че изпълнителното деяние на твърдяното престъпление се явява обективно проявление на немарливото изпълнение на правно 3 регламентирано занятие.

При немарливото изпълнение на занятието субектът притежава необходимите знания, умения, опит, квалификация и т. н., но въпреки това той не постъпва така, както трябва, както знае и както може да постъпи и в резултат на това не изпълнява задълженията си според правилата и изискванията на професията си. При немарливото изпълнение липсва професионално дължимо поведение, но не поради невладеене на професията или поради непознаване на правнорегулиращите я правила, а поради тяхното неправилно, неточно, лошо или дефектно изпълнение. Отнесено спрямо особеностите на различните професии, немарливото изпълнение по смисъла на чл.134 НК може да се прояви в различни форми и да придобие различно съдържание - липса на старание, невнимание, разсеяност, незадълбоченост, незаинтересованост, безгрижие, безразличие, несъобразителност и т. н. В случая не са посочени кои са конкретните факти и обстоятелства, които обосновават "немарливостта"/"немарливото изпълнение" при упражняването от страна на подсъдимия на занятието. Не е посочено въз основа на кои конкретни факти и обстоятелства е прието, че в дадената ситуация подсъдимият е проявил немарливост, като не е описана каква е конкретната проявна форма на "немарливото изпълнение" и в кое фактическо поведение /действие или бездействие/ на подсъдимия то се е обективирало. Липсват твърдения в прокурорския акт кой е трябвало да извърши инструктаж на пострадалия и какво е следвало да бъде правомерното поведение. Ето защо е правилна констатацията на първостепенния съд, че е налице неяснота във връзка с механизма на извършването на деянието, поради липсата на фактология във връзка с конкретно вменените по отношение на подсъдимите като нарушени техни задължения, под формата на бездействие. Необходимо е прецизно да бъде посочено отговорното лице, неговите длъжност и професионални функции, конкретните законови задължения, които са му били вменени и детайлизирани съобразно изискванията за време, място и начин на извършване. Липсва яснота за наличието на причинно-следствена връзка между немарливото изпълнение /респ. бездействие/ на правно регламентирани задължения и настъпилите съставомерни вредни последици.

Настоящият съдебен състав споделя разбирането, че в изключителните компетенции на прокурора е да определи предмета на делото и очертае рамките, в които ще се развие процесът на доказване. Именно такова функции в случая изпълнява постановлението по чл.375 от НПК, в което е необходимо да бъдат посочени признаците на деянието, които са от значение за определения състав на престъпление. Без такова описание изобщо не е възможна индивидуализация на конкретно извършеното престъпление, а по нашето наказателно право претендираната спрямо обвиняемия наказателна отговорност е преди всичко за негово деяние. Визираните недостатъци на постановлението го опорочават не само в качеството му на акт с основно значение при осъществяване на обвинителната функция в процеса, но поради неговата непълнота обвиняемия е ограничен в правото си да научи в какво се обвинява, а така е лишен и от възможността да упражни ефективно правото си на защита срещу повдигнатите му обвинения. Ефективната защита е 4 немислима, ако липсва яснота относно най-важните фактически и правни рамки на обвинението: по-конкретно, само когато на обвиняемия са посочени по съответния ред всички онези обстоятелства, с които е свързано възникването на претендираната спрямо него наказателна отговорност, само тогава той би имал възможност и най-рационално да ги оспори (изцяло или частично). В тази връзка следва да се отбележи също, че изложението в съдържанието на частния протест срещу обжалваното разпореждане, не може да запълни и санира пропуските в постановлението по чл.375 от НПК, тъй като протестът има различно предназначение и процесуални функции.