Решение № 22929 от 15.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22929 гр. София, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20241110165809 по описа за 2024 година

Ищецът Д. М. Ш. заявява, че според твърденията на ответника „С. в.“ АД, по партида с абонатен № ..., открита за имот, находящ се в гр. С., к.в. „К.п.“, бл.1... се дължат суми за предоставени В и К услуги от ищцата. Сочи, че след извършена справка в деловодството на ответното дружество, ищцата научава, че „С. в.” АД претендира от нея заплащането на суми за предоставени ВиК услуги на процесния адрес, които фигурират по партидата на имота у ответника по абонатен № .... Оспорил тези претенции на ответника, но служителите на „С. в.” АД заявили, че ако не се издължи, сумата ще бъде събрана със съдия-изпълнител и представили неофициална детайлна справка - извлечение на начислените по партидата на имота суми - по абонатен № .... Ответното дружество твърдяло, че за описания имот му се дължи сумата от 629,19 лева, описана по – долу, за периода от 02.11.2018 г. до 16.08.2023 г. по партида с абонатен № ...., за процесния имот, находящ се на гореописания адрес, като сумата представлявала „задължения към ответното дружество“, а именно:

Дата фактура

Фактура №

Главница

02.11.2018

84610646

478.66 лв.

18.02.2020

95206196

20.48 лв.

16.11.2021

109810123

8.68 лв.

16.08.2023

125070860

121.37 лв.

1

ОБЩО

629.19 лв.

Сочи, че сумите са от информационната система на ответника и се претендират общо за недвижимия имот, находящ се на процесния адрес, за който в „С. в.“ АД е открита партида с абонатен № ....., по която са начислени процесните суми, чиято дължимост се оспорва. Счита, че ответника е открил партида на името на ищцата без правно основание. Твърди, че липсва облигационна връзка между страните, тъй като ищцата не е собственик или вещно правен ползвател. Изтъква, че имотът не е водоснабден, както и че уредите който се използват за отчет не са изрядни и не са минали необходимите метеорологични проверки и сертификати. Също така счита, че сумата е погасена по давност, но въпреки отправено изрично волеизявление от страна на ищцата, то същата не е отписана от счетоводната система на ответника.

Счита, че при отчитането на общия и индивидуалните водомери на процесния адрес, ответното дружество не е спазило разпоредбите на Наредба № 4 чл. 32, ал. 3 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, поради което липсва основанието за начисляване на суми в посочените размери, обективирани в описаните по-горе фактури. Заявява, че ответникът е нарушил и разпоредбата на чл. 30 и следващите от Наредба № 4, според който изразходваната вода от потребители в сграда-етажна собственост, се отчита по индивидуалните им водомери, като отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител. Отделно от това, посочва, че ответното дружество е нарушило и собствените си общи условия (ОУ), и по-конкретно чл. 21, ал.

1 от тях, съгласно който „...показанията на водомерите се отчитат за период не подълъг от един месец за общия водомер, като отчитането на индивидуалните водомери след общия водомер се осъществява най-малко веднъж на три месеца, до 24 часа след отчитане на общия водомер. Посочва, че в междинните периоди между двата отчета операторът ежемесечно начислява количеството изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от предходните два отчета, като след отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление.

Оспорва данните, въз основа на които са начислени процесните суми, като формирани по показания на несертифицирано средство за търговско измерване (СТИ)водомер, който не отговаря на изискванията на ЗИзм., обслужващ етажната собственост и преди сключването на договори с отделните етажни собственици.

Оспорва методиката, по която е определен размерът на задължението за процесния период. Сочи, че за периода от монтирането на общия водомер до сега между потребителите в сградата е разпределена произволно посочено, а не реално потребено количество вода, чието количество е невъзможно да бъде потребено, а стойността й е 2 неправилно изчислена. Счита, че евентуално съществуващо в общите условия на ответника правило, обосноваващо отговорността на ищеца, е нищожно поради противоречие с императивни правни норми относно разпределението на риска при родово определени вещи.

Изтъква, че ищецът няма качеството „потребител на В и К услуги” по смисъла на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ).

Заявява, че в хипотезата на имот в сграда - етажна собственост, какъвто е и процесния случай, качеството на потребител на В и К услуги зависи от правото на собственост или правото на ползване върху имота, а не от реалното му ползване и обитаване.

Прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност. Счита, че претендираната от ответното дружество сума визира задължения, чиито падеж е преди предвидения в закона срок за погасителна давност. Твърди, че вземанията на „С. в.“ АД са свързани с предоставяне на ВиК услуги и представляват вземания за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в” от ЗЗД и се погасяват с тригодишна погасителна давност. Посочва, че понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари и други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. ” - (Решение от 11.04.2012 г. на ОСГКТК на ВКС по Тълкувателно дело № 3/2011 г. от 18.05.2012 г.). Изтъква, че Общата погасителна давност според ЗЗД е петгодишна аргумент от чл. 110 ЗЗД, като тя е приложима във всички случаи, при които законът не е определил друг специален давностен срок, какъвто именно е срокът за т.нар. периодични плащания. Твърди, че понятието „периодични плащания” не е определено в закона, като за установяването на действителния му смисъл и точното му съдържание е необходимо то да се разглежда с оглед функциите на погасителната давност и спецификата на тези вземания, за които е предвидена по-кратка от общата петгодишна погасителна давност. Посочва, че целта на определяне на специален, пократък давностен срок за тези вземания, е да бъде защитен длъжникът относно онези негови плащания, които са предварително известни на страните по правоотношението.

Изтъква, че под „плащане” по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД следва да се разбира задължение за предаване на пари или други заместими вещи, като характерен признак на това плащане е неговата периодичност без оглед на това по какъв начин е определено изтичането на интервала от време, който го прави изискуемо - годишен, месечен, седмичен или дневен. „Периодично” е това плащане, което не е еднократно и не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи.Счита, че вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла 3 на чл. 111, б. ”в” от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.

Моли съда да приеме за установено, че ищцата Д. М. Ш. не дължи на „С. в.“ АД, претендираната от ответника, по партида с абонатен № ...сума в размер на 629,19 лева за периода от 02.11.2018 г. до 16.08.2023 г. за имот, находящ се в гр. С., кв. „К. п.“, бл. ....

Претендира и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който заявява, че предявения иск е допустим, но по същество е неоснователен. Твърди, че по смисъла на § 1, т. 2, б. а) от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, ex lege се явява „потребител“ на Ви К услуги за имота, като аналогична е и разпоредбата на чл. 3, ал.1 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на водоснабдителни и канализационни системи (Наредба № 4), съгласно която ищецът има качеството на „потребител“ на В и К услуги. Поддържа, че между „С. в.” АД и ищеца в качеството му на „потребител“ на ВиК услуги, придобито на основание § 1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги вр. с чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 вр. чл. 2, ал. 1, т. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „С. в.“ АД /Общите условия/, съществува валидно облигационно отношение, което се урежда от Общите условия за предоставяне на В и К услуги, в сила от 28.08.2016 г.

Заявява, че като доказателство за наличието на правоотношение между страните, представя копие от заявление от ищцата за откриване на партидата от 2018 г.

Твърди, че ищцата се е легитимирала като собственик на процесния имот, като е представила за справка акт за собственост от 1991 г. Изтъква, че в качеството й на потребител на В и К услуги, респективно на титуляр на партидата с клиентски № ..., открита за процесния имот, на името на ищеца са издадени фактури за процесния период и за сумата в размер на 629,19 лева, като основание за начисляване на посочената сума и издаване на фактурите са доставените и потребени в имота В и К услуги за периодите на консумация, фигуриращи на страница 2 - ра на фактурата, заедно с неговия индивидуален дял от общото потребление на вода за тези периоди, измерено от общия/приходен водомер, монтиран на водопроводното отклонение, с което сградата, в която се намира жилището на ищеца, е присъединена към уличната водопроводна мрежа.

Сочи че в жилището на ищеца са монтирани 2 броя – водомери. Счита, че от „С.в.“ АД са били спазени разпоредбата на Общите условия относно процедурата за 4 отчитането на общия и индивидуалните водомери. Поддържа, че начисляването и разпределянето по индивидуалните партиди на потребителите на количествата В и К услуги, отчетени по общия водомер, извършено за период от 3 месеца съгласно относимата уредба, е направено въз основа на реални отчети на изправно СТИ, т.е. въз основа на реалното потребление в имота, присъединен с едно водопроводно отклонение към уличната водопроводна мрежа, поради което същото отразява реално доставената и консумирана в сградите, част от имота, вода.

Счита, че В и К операторът е изпълнил нормативно регламентираните си задължения предвидени в чл. 6, т. 1 от Наредба № 4, за доставка на В и К услугите на обективираната в процесната фактури стойност в размер на 629.19 лв. Заявява, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на делото, тъй като не е предприемало никакви действия, както по доброволно, така и по принудително събиране на процесната сума по фактури, издадени в рамките на процесния период.

Сочи, че отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането.

Моли съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло предявения от ищеца иск като неоснователен и недоказал.

Съдът, като съобрази доказателствата и становищата на страните, намира иска частично основателен единствено на предявеното основание погасителна давност. В последно съдебно заседание представител на ищеца призна, че имота е водоснабден, а представените от ответника писмени доказателства установяват както облигационната връзка между страните, така и потребеното количество услуги.

Иска е предявен през ноември 2024г., а ответникът не е представил доказателства, че е извършил действие, годно да прекъсне погасителната давност.

Следователно, погасени по давност са притезаанията за задълженията възникнали преди ноември 2022г. Съгласно представеното извлечение погасени са притезанията за сумата 507,82лв. За тази сума иска следва да се уважи, а за разликата – да се отхвърли.