Определение № 294 от 18.03.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 294 гр. Габрово, 18.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500141 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

С Разпореждане рег. № 73 от 04.02.2025 г., постановено по ч. гр. дело № 29 по описа за 2025 г., Дряновски районен съд е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение по чл.

417, т. 2 от ГПК в полза на заявителя „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***, ул. *** № *-*, представлявано от изпълнителните директори Н. Г. С. и А. Ч. Д., с пълномощник юрисконсулт Й. Т. Т. срещу длъжника Х. Х. Х., ЕГН **********, гр. ***, ж. к. ***, бл. *, вх. *, ет. * за заплащане на посочените в заявлението вземания за сумата 8 156,38 лв. (осем хиляди сто петдесет и шест лв. и тридесет и осем ст.) – главница по договор за потребителски кредит 7053506387/ 28.09.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от 24.01.2025г. до окончателното й изплащане, както и за сумата 211,91 лв.

(двеста и единадесет лв. и 21 ст.) – разноски съобразно уважената част от заявлението.

Отхвърлил е заявлението на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД срещу длъжника Х. Х. Х. само в частта за сумата 711,13 лв. – главница, по договор за потребителски кредит 7053506387/ 28.09.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от 24.01.2025г. до окончателното й изплащане, сумата 3883,93 лв.– главница, предоставена в кредит за заплащане на задължение на кредитополучателя за застрахователна премия по застраховка Bank защита на кредита, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда (24.01.2025г.) до окончателното изплащане на вземането, сумата 3422,79 лв.– договорна лихва за периода от 05.01.2024г. до 07.11.2024г., сумата 544,36 лв.– обезщетение за забава за периода от 05.01.2024г. до 15.01.2025г., както и за разноски за разликата от 211,91 лв. до пълния претендиран размер от 484,37 лв. Указал е на заявителя “ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК може да предяви осъдителен иск за вземането си в отхвърлената част, за която съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Срещу разпореждането е подадена частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, чрез юрисконсулт М. Н. В нея излага, че постановеният от Районен съд – Дряново съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги на банката отговаря на всички изисквания на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, носи печата на банката и е подписано от длъжностно лице на банката по пълномощие, т. е. редовно от външна страна и удостоверява, че предявеното вземане подлежи на изпълнение.

1

Допълва, че целта на заповедното производство не е да се установи вземането, а да се установи, че то не се оспорва. Изтъква, че в конкретния случай кредитополучателят изрично е декларирал избора на допълнителна услуга застраховка, чието волеизявление е отразено в чл. 13 от Заявление-декларация. Изтъква, че при сключване на договора потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а само по свое желание и усмотрение може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключване на договора за кредит. Затова счита, че застрахователната премия не следва да бъде включвана в общите разходи по кредита съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, като излага подробни доводи в тази насока.

На следващо място твърди, че разходите за сключване на застрахователен договор следва да се отчитат като разход по кредита само ако сключването на застрахователния договор е задължително условия за получаване на кредита. Изтъква възможността предоставените суми за застраховка като главница да бъдат върнати, като потребителят се откаже от застраховката и уведоми застрахователя. Сочат, че ГПР в договора е посочен съгласно изискванията на закона и потребителят е бил наясно с последиците при подписване на договора.

Моли съда да отмени обжалваното разпореждане в отхвърлителната част и постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните със заявлението суми срещу длъжника Х. Х. Х..

Частната жалба е подадена от страна с правен интерес в предвидения от закона преклузивен срок по чл. 418, ал. 4 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

От доказателствата, приложени по ч.гр.д. № 29/2025 се установява, че производството по делото е започнало по заявление на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД с искане за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по извлечение от счетоводните книги против длъжника Х. Х. Х., за парично вземане: 12 751,44 лв. – главница; 3422,79 лв. – договорна лихва за периода от 05.01.2024 г. до 07.11.2024 г.; 544,36 лв. – обезщетение за забава за периода от 05.01.2024 г. до 15.01.2024 г., както и за присъждане на разноски по делото в размер на 334,37 лв.- държавна такса и 150,00 лв.- юрисконсултско възнаграждение.

В изпълнение на изискванията на чл. 417, т. 2 от ГПК, заявителят е приложил: пълномощно; извлечение от счетоводните книги към дата 15.01.2025 г.; Договор за потребителски кредит № 310494688 от 28.09.2023 г. с погасителен план; заявление – декларация за установяване на договорни отношения; декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застрахованото лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение, предоставена от MediGuide International“; информация по чл.

324-327 от КЗ за застрахователна програма „Защита на кредита“ за кредитополучатели на потребителски кредити, предоставени от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД; сертификат № 170535063872023 за застрахователна програма „Защита на кредита“ за кредитополучатели на потребителски кредити; обратна разписка за изпратено уведомление за предсрочна изискуемост до клиента; документ за внесена държавна такса; списък на разноските; уведомление за настъпила предсрочна изискуемост; ОУ за застрахователна програма „Защита на кредита“ на кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД.

С Разпореждане рег. № 52 от 27.01.2025 г., Дряновски районен съд е оставил без движение заявлението на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД с указания в тридневен срок от получаване на настоящото разпореждане да индивидуализира претендираното вземане, като изрично посочи с допълнителна молба до съда дали в претендирата сума за главница, 2 договорна лихва и обезщетение за забава съответно от 12 751,44 лв., 3422,79 лв. и 544,36 лв. са включени вноски за застраховка Bank защита на кредита съответно договорна лихва и обезщетение за забава за вноски по застраховка и на каква стойност.

С молба от 30.01.2025 г., заявителят е уточнил, че на длъжника бил предоставен кредит в общ размер на 12 941,96 лв., формирана от 9 000,00 лв. предоставени директно по сметка на кредитополучателя, 3 941,96 лв. - предоставени в кредит за заплащане на задължение на кредитополучателя за застрахователна премия по застраховка Bank защита на кредита. Договорната лихва в размер на 3 422,29 лв., включвала сумата 2 380,25 лв. върху главницата по преведената на кредитополучателя сума и 1 042,54 лв. от застраховка Bank защита на кредита. Обезщетението за забава в размер на 544,36 лв. включвало 378,55 лв. върху преведената на кредитополучателя сума и 165,81 лв. върху застраховка Bank защита на кредита. С допълнителна молба от 03.02.2025г. представят справка за постъпили плащания по договора в общ размер на 843,62 лв.

За да отхвърли частично заявлението на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, в мотивите на обжалваното разпореждане Дряновски районен съд е приел, че Кредитополучателят бил уведомен за настъпилата изискуемост с уведомление от 15.10.2024г., връчено лично на длъжника на 07.11.2024г. – преди подаване на настоящото заявление по чл. 417 от ГПК.

Позовал се е на разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, според която съдът следва служебно да прецени дали искането не е в противоречие със закона или с добрите нрави и дали се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Приел е, че в случая вземането произтича от договор, по който кредитополучателят е физическо лице, което ползва кредита извън рамките на своята търговска или професионална дейност, поради което има качеството на потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите и се ползва от защита относно неравноправните клаузи в договора. Неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Съгласно чл. 7.2.3 от приложения към заявлението договор, в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка (конкретните застраховки), се превеждала от кредитора, за сметка на потребителя, по банковата сметка на съответния застраховател, респективно - по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят давал изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. В договора за кредит формално са посочени общия размер на кредита и общата сума, дължима от потребителя, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗПК, но никъде в договора по ясен и разбираем за потребителя начин не е посочено, че сумите за застраховки ще бъдат включени в погасителните вноски и ще се олихвяват с посочения в договора годишен лихвен процент в размер на 30,39 %, което е в пряко противоречие с изискването на чл. 11 ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът да съдържа условията за прилагане на лихвения процент по кредита, като не е конкретизирано върху кои точно суми ще се начислява възнаградителната лихва, което препятства възможността му ефективно и обосновано да прецени какви биха били икономически последици за него във връзка с конкретното кредитно правоотношение. Стойността на застраховките, като част от месечната вноска по кредита, не е оповестена като разход в тежест на кредитополучателя и не става ясно дали е отразена като разход при формиране на оповестения ГПР от 34,55 %. Приел е, че длъжникът не следва да заплаща и останалите претендирани суми от кредитора, а именно 3 883,93 лв. предоставени в кредит за заплащане на задължение на кредитополучателя за застрахователна премия по застраховка Bank защита на кредита, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда (24.01.2025г.) до окончателното изплащане на вземането 3 422,79 лв. договорна лихва за периода от 05.01.2024г. до 07.11.2024г. и 544,36 3 лв. – обезщетение за забава за периода от 05.01.2024г. до 15.01.2025г. Съобразно горните съображения е отхвърлил частично искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, тъй като вземането частично за главницата и изцяло за лихвите, така както е подробно описано по-горе, се основава на неравноправна клауза – чл. 7.1 от договора.

След поотделна и съвкупна преценка на представените по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и съобразно закона, Габровският окръжен съд намери обжалваното разпореждане за правилно, а жалбата срещу него за неоснователна по следните съображения:

Неоснователни са оплакванията на частния жалбоподателя, че в случая изискванията за съдържанието на договора за кредит са спазени, тъй като са посочени лихвен процент и ГПР. Към Договор за потребителски кредит 28.09.2023, сключен между „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД и Х. Х. Х. е предоставена застраховка защита по кредита, съгласно чл. 7.2.3, по силата на който се дължи застрахователна премия за срока на договора в размер на 3941,96 лв.