Разпореждане № 8378 от 19.09.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 8378 гр. Кюстендил, 19.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XXII-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Частно гражданско дело № 20261520104497 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, подадено от „А 1 България“ ЕАД срещу Е. Н. Д. Т., с което се претендират вземания за цена на доставени електронни съобщителни услуги, предоставени със системен партиден номер *** като част от рамков договор, идентифициран с уникален номер ***.

От служебно изисканата от съда справка за постоянен и настоящ адрес на длъжника от Национална база данни „Население“ се установява, че настоящият адрес на Е. Н. Д. Т. е в Република ***.

Съгласно задължителното за съдилищата тълкувание, дадено с Решение на Съда (четвърти състав) от 16 май 2024 по дело С-222/23 на СЕС, член 4, параграф 1 и член 5, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, както е тълкувана в националната съдебна практика, да предоставя на съд на държава членка компетентността да издава заповед за изпълнение срещу длъжник, за когото съществува обосновано предположение, че към датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, е имал местоживеене на територията на друга държава членка, в случаи, непредвидени в глава II, раздели 2—7 от този регламент. Съгласно чл. 18, пар.

2 от Регламента, другата страна по договора може да предяви иск срещу потребител само в съдилищата на държавата членка, където има местоживеене потребителят. Следователно в хипотезата на предявена 1 претенция срещу потребител, компетентен е единствено съдът по неговото местоживеене и съд на друга държава-членка няма основание да обоснове компетентност по правилата на глава II, раздели 2-7 тогава, когато са налице данни, че местоживеенето на потребителя не е в нея.

Настоящата хипотеза е именно такава, защото претенцията се основава на потребителска сделка – договор за доставка на електронни съобщителни услуги, а изготвената справка поражда обосновано предположение, че местоживеенето на длъжника е в Република ***.

Наличието на постоянен адрес на длъжника на територията на Република България не води до друг извод, тъй като, както е изяснено с цитираното по-горе решение, член 62, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която се счита, че гражданите на държава членка, пребиваващи в друга държава членка, имат местоживеене на адрес, който винаги е регистриран в първата държава членка. Следователно наличието на регистриран постоянен адрес на територията на Република България не може да обоснове компетентност на българския съд при наличие на обосновано предположение, че лицето живее в чужбина.

С оглед гореизложените съображения и на основание чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК, заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „А 1 България“ ЕАД срещу Е. Н. Д. Т..

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Кюстендил в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя „А 1 България“ ЕАД.

2

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 3