Определение № 239 от 20.07.2020, Софийски окръжен съд

П

Р О Т О К О Л гр.

София, 20.07.2020 година

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ въззивен наказателен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ

ЧЛЕНОВЕ:

1.

НЕДЯЛКА НИКОЛОВА

2.

АНЕЛИЯ ИГНАТОВА

При секретаря Христина Боровинова и с участието на ПРОКУРОР Христина ЛУЛЧЕВА от С.О.П. сложи за разглеждане ВЧНД № 273/2020 година по описа на Софийски окръжен съд, докладвано от съдия Игнатова.

На именното повикване в 13:20 часа се явиха:

За

С.О.П. се явява ПРОКУРОР Христина ЛУЛЧЕВА;

ПОДСЪДИМИЯТ

И.Х.Г., доведен чрез началника на СА при НСлС, се явява лично;

ЗАЩИТНИКЪТ адв. В.З. от САК, се явява;

СТАНОВИЩА НА СТРАНИТЕ ПО ДАВАНЕ ХОД НА

ДЕЛОТО:

СТРАНИТЕ /поотделно/: ДА СЕ ДАДЕ ХОД НА

ДЕЛОТО.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Делото се докладва от съдията докладчик.

ЗАЩИТНИКЪТ адв. З.: Поддържам частната жалба на моя подзащитен. Нямам доказателствени искания.

ПРОКУРОРЪТ:

Оспорвам въззивната жалба. Нямам доказателствени искания. Да се приложат по делото препис от 2 броя протоколи.

СЪДЪТ с оглед заявеното от страните,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА материалите по ЧНД № 286/2020 г. по описа на Районен съд – Сливница.

ПРИЛАГА представените в съдебно заседание преписи от протоколи за разпит на свидетели по ДП № 5/2020 г. по описа на РДГП –

Драгоман, пр.пр. № 913/2020 г. по описа на Районна прокуратура – Сливница.

СЪДЪТ счете делото за изяснени от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д

Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.

ПРОКУРОРЪТ:

Считам, че подадената жалба от процесуалния представител на обвиняемото лице И.Х.Г. се явява допустима, но неоснователна. Моля да оставите същата без уважение и да потвърдите изцяло определението на Сливнишкия районен съд като правилно, законосъобразно и обосновано.

На обвиняемият

И.Х.Г. му е повдигнато и предявено обвинение за престъпление, което е тежко по смисъла на закона, наказуемо е с „лишаване от свобода“ от 1 до 10 години.

Престъплението, за което му е повдигнато обвинение, освен че се отличава с повишена обществена опасност, но и самото деяние, което е извършено в съучастие с други лица, се отличава с организация и координация.

Видно от представените пред Вас материали, няма спор по отношение на факта налице ли е обосновано предположение за това, че обвиняемият И.Х.Г. е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Събраните доказателства са категорични, че обвиняемият Г., с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага, на инкриминираната дата, в съучастие като помагач, с ВЛАДИМИР ИЛИЕВ ДИМИТРОВ и ПАВЕЛ ИЛИЕВ ДИМИТРОВ, противозаконно е помогнал на чужди граждани да преминават през страната ни, като е използвано моторно превозно средство.

Освен посочената вече първа материално-правна предпоставка, по отношение на обвиняемият И.Х.Г. са налице и останали предпоставки, за да бъде взета най-тежка мярка за неотклонение. Доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемия да се укрие или да извърши друго престъпление, ако бъде оставен на свобода. Този извод се налага от факта, че макар и с постоянен адрес и малолетно дете в семейството му, той не се отказва да участва в организация и реализиране на едно тежко престъпление. Затова моля да потвърдите определението на Сливнишкия Районен Съд като правилно и законосъобразно.

ЗАЩИТНИКЪТ адв. З.: Уважаеми Окръжни Съдии, постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като първоинстанционния съд не се е съобразил с целите, отразени в чл. 57 от НПК и е постановил обжалваната мярка, като не е взел предвид доказателствата в конкретното производство, както и процесуалното поведение на обвиняемия.

Първоинстанционния съд не се е съобразил и с изискванията на чл. 56, ал. 3 от НПК, а именно при определяне на мярката за неотклонение да бъде взета предвид степента на обществена опасност на престъплението, доказателствата срещу обвиняемия, семейното му положение, професията, възрастта и други данни за личността на обвиняемия.

Обжалваното определение е постановено без съдът да вземе предвид, че обвиняемият не е осъждан до настоящия момент. Освен това не са налице доказателства, които да установяват извършено от И.Х.Г. съставомерно деяние, за което е привлечен като обвиняем. Не са налице доказателства, че в съучастие като помагач с ВЛАДИМИР ИЛИЕВ ДИМИТРОВ и ПАВЕЛ ИЛИЕВ ДИМИТРОВ, е служел за отцепка и се е движил с управлявания от него лек автомобил (марка БМВ) пред други два автомобила, като по този начин противозаконно е помогнал на чужди граждани да преминат през страната ни. В управлявания лек автомобил от И.Х.Г. не е имало чуждестранни граждани, следователно определената мярка за неотклонение е постановена, без да са налице предпоставките за нейното налагане.

Не са налице двете кумулативни предпоставки на чл. 63, ал. 1 от НПК. Не са налице доказателства, които да обосновават наличието на първата материално-правна предпоставка, а именно обосновано предположение за извършено престъпление. Не са налице и доказателства, които да сочат за съществуването на реална опасност обвиняемия да се укрие или да извърши престъпление. В случая не е налице нито една от предпоставките на чл. 63, ал. 2 от НПК, при наличието на което се приема, че съществува реална опасност, съгласно чл. 63, ал. 1 от НПК, обвиняемия да се укрие или да извърши престъпление.

Моля да имате предвид, че не са налице кумулативните предпоставки, регламентирани в чл. 63, ал. 2, т. 2 от НПК, които установяват наличието на реална опасност. Въпреки, че обвиняемият е привлечен за тежко умишлено престъпление по смисъла на НК, за извършването на това престъпление не са събрани доказателства, а освен това не е налице второто кумулативно предвидено условие – лицето да е осъждано за друго умишлено престъпление от общ характер за „лишаване от свобода“ не по-малко от 1 година. Следователно, в настоящия случай не е налице предвидената в закона опасност, обвиняемия И.Х.Г. да се укрие или да извърши престъпление.

Съгласно установената практика на ВКС, при взимане на мярка за неотклонение на обвиняемия, следва да се отчита единствено реалното съществуване на посочените опасности по чл. 63, ал. 1 от НПК, обосновавайки се от направените доказателства по делото, а също и от поведението на обвиняемия в процеса.

Мярката за неотклонение не следва да се определя само и единствено от обстоятелството, че на обвиняемия е повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление по смисъла на закона, но е необходимо също да има доказателства за съществуването на реална опасност той да се укрие или да извърши друго престъпление. В тази връзка, моля да вземете предвид факта, че обвиняемият има постоянен адрес, на който живее, който факт не се оспорва от обвинението. Също така да вземете предвид неговата трудова ангажираност, неговото семейство с две малолетни деца, едното от които е на няколко месеца. Поради това, моля да приемете, че в случая не е налице реална опасност обвиняемия да се укрие или да извърши друго престъпление. След съвкупната преценка на всички доказателства и личността на обвиняемия, не налага процесуалното му положение да бъде утежнено чрез налагане на най-тежката мярка за неотклонение – „задържане под стража“, която се явява несъразмерно тежка, предвид неговата личност и степента му на обществена опасност.

Моля да имате предвид, че определянето и на по-лека мярка за неотклонение спрямо И.Х.Г., ще бъдат постигнати целите, определени в чл. 57 от НПК и да измените мярката в по-лека.

ОБВИНЯЕМИЯТ И.Х.Г.: Присъединявам се към казаното от моя защитник.

СЪДЪТ ДАВА

ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМОТО ЛИЦЕ.

ПOСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМОТО ЛИЦЕ: Искам да ми бъде наложена по-лека мярка.

СЪДЪТ СЕ

ОТТЕГЛЯ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ.

СЪДЪТ СЛЕД