Решение № 561 от 27.11.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 561 гр. С., 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.

ЛИ. М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20231800500227 по описа за 2023 година

С решение № 260027 от 13.07.2022 год. по гр.д. № 549/2021 год. на БРС е признато за установено по отношение на С. И. Х. от гр. Е., Е. Н. Д. от гр. Е., Ц. П. Д. от гр. С., и С. П.

Д. от гр. С., че Ц. И. П. от с. С. е собственик на 1/8 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр.

Е., който е придобила по наследство от С.М.П., б.ж. на гр. Е., починала на 14.02.1966 год. и от направени откази от наследството на дядо й П.М.П., починал на 15.06.1969 год. от Ц. Л.П. – съпруга, Ц.П.М. – дъщеря и М.П.П. – син, съгласно удостоверение № 276 от 14.10.1991 год. на Районен съд – гр. Е., а именно: върху 1/8 ид.ч. от недвижим имот, представляващ УПИ ХІІ-1142 в кв. 89 по плана на гр. Е. с площ 321 кв.м., при съседи: улица, УПИ ХІІІ1141, УПИ ХV-1143 и УПИ ІХ-1136. С решението съдът на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК е отменил изцяло нотариален акт за собственост върху недвижим имот въз основа на обстоятелствена проверка № 5, том І, дело № 6 от 19.01.1984 год. на РС-Е., с който Ц.П.М. е призната за собственик на основание наследство и давност на ¼ ид.ч. от описания по-горе недвижим имот; отменил е частично нотариален акт за право на соственост върху недвижим имот въз основа на обстоятелствена проверка № 317, том І, дело № 637/29.12.1993 год. на РС-Е., с който М.Х.П. е признат за собственик на ¼ ид.ч. от описания по-горе недвижим имот, а именно: само до 1/8 ид.ч. от имота; отменил е частично нотариален акт № 26, том І, дело № 103 от 19.07.2000 год. на РС-Е., с който Ц.П.М. е призната за собственик по завещание от М.Х.П. на ¼ ид.ч. от процесния имот, а именно: само до 1/8 ид.ч. от него. С решението съдът е отхвърлил иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от Ц.

1

Л. С. срещу С. И. Х. от гр. Е., Е. Н. Д. от гр. Е., Ц. П. Д. от гр. С., и С. П. Д. от гр. С. за признаване за установено, че ищцата е собственик на 1/16 ид.ч. от недвижимия имот, придобит по наследство от С.М.П., починала на 14.02.1966 год., а именно: УПИ ХІІ-1142 в кв. 89 по плана на гр. Е. с площ 321 кв.м., при посочени по-горе граници и съседи, като неоснователен. Съдът е присъдил разноски по съразмерност.

С определение от 17.01.2023 год. на РС-Е. е оставена без уважение молбата на ищцата Ц. С. за изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските, с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Срещу съдебното решение е подадена въззивна жалба от ответницата в първоинстанционното производство С. И. Х. с доводи за недопустимост на производството по предявените искове поради наличието на висящ спор по гр.д. № 389/2019 год. на СОС с идентичен предмет, а именно - установяване на правото на собственост върху идеални части от процесния имот в производство по делба на същия имот. Твърди също така, че решението е постановено в нарушение на закона и в противоречие със събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли исковете изцяло.

Срещу определението от 17.01.2023 год. на РС-Е. е подадена частна жалба от ищцата Ц. С..

Ответниците оспорват частната жалба и молят съда да потвърди обжалваното определение.

След преЦ. на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Ищците Ц. П. и Ц. С. твърдят в исковата молба, че с ответниците са съсобственици на празно дворно място, представляващо парцел ХІІ-1142 в кв. 89 по плана на гр. Е., при посочени граници и съседи, по наследство от С.М.П., както следва: Ц. П. и наследниците на П.П. – собственици на ¼ ид.ч. като наследници на И. П. П. /н.а. по обстоятелствена проверка дело № 210/1932 год./, като съгласно удостоверение № 276 от 14.10.1984 год. на ЕтРС под № 7 в специалната книга на съда на 18.11.1976 год. е вписан отказ от наследството, останало от П.М.П. от Ц. Л. П., Ц. П. Н. и М.П.П.; Ц. С. е собственица на 1/16 ид.ч. по силата на н.а. № 94/1995 год. на РС-Е. след смъртта на майка й Т. Б..

При направена проверка ищците установили, че въпреки наличието на договор за доброволна делба от 11.11.1932 год. и нотариални актове, издадени въз основа на обстоятелствена проверка от 1932 год., за процесния парцел ответниците неправомерно се снабдили с описаните по-горе нотариални актове, удостоверяващи по-голям обем от притежаваните от тях права в съсобствеността.

С уточняващи молби от 17.07.2020 год., 20.05.2021 год. и 06.07.2021 год. ищците са конкретизирали, че предявяват положителни и отрицателни установителни искове за собственост. Твърдят, че са придобили правото на собственост по наследство от П.П. и Х.

П. – наследници и братя на С.М.П.. Ищцата Ц. П. е собственик на 1/8 ид.ч. като наследница 2 на И. П., който е единствен наследник на П.П. след направени откази от наследството от 18.11.1976 год. от страна на Ц. П., Ц. Н. и М. П.. Ищцата Ц. С. е собственик на 1/16 ид.ч. по наследство от баща си Л.Б., който го е придобил по наследство от майка си Т. Б., а последната – от Ц. Х. Б., собственик по наследство на 1/8 ид.ч. от дела на наследодателя й Х. П.. Наследодателката С. П. е била собственик на имота по наследство и делба въз основа на н.а. по обстоятелствена проверка том VІ, № 181, дело № 210/1932 год. Процесното дворно място след смъртта на С. П. е владяно само от И. П., М. П. и техните наследници.

С определение от 07.07.2021 год. съдът е прекратил производството по делото, тъй като между същите страни има висящо производство за делба на процесния имот по гр.д. № 262/2016 год. по описа на РС-Е. и с решение от 04.01.2019 год. е допусната делба между ответниците и други лица и не е допусната делба спрямо ишците Ц. П. и Ц. Л. С. и други лица, като с това решение е прието, че ищците не са съсобственици на процесния имот на основание наследство от С. П., а делото за собственост е заведено по-късно. С определение № 242 от 27.09.2021 год. по ч.гр.д. № 612/2021 год. СОС е отменил определението от 07.07.2021 год. в частта, с която е прекратено производството по делото по предявените положителни установителни искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК и исканията за отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК на описаните в исковата молба нотариални актове. Определението е потвърдено в частта, с която е прекратено производството по предявените отрицателни установителни искове. Въззивният съд е приел, че положителните искове са допустими, тъй като решението от 04.01.2019 год. не е влязло в сила - по подадената срещу него въззивна жалба е образувано производство по гр.д. № 389/2019 год. по описа на СОС, което е спряно до постановяване на влязъл в сила съдебен акт по гр.д. № 164/2020 год. по описа на РС-Е..

Съдът е приел, че ищците имат правен интерес да предявят в самостоятелно производство правата си, за да се установя със сила на пресъдено нещо принадлежността на правото на собственост.

По делото не е спорно, а и от представения по делото н.а. № 181/1932 год. на Етрополски мирови съд се установява, че процесният имот е бил собственост на С.М.П. на основание наследство, делба и давностно владение.

Видно от удостоверение за наследници от 26.04.2021 год. на община Е., ищците са наследници по закон на С. П., починала на 14.02.1966 год., като същата е била неомъжена и е оставила като наследници по закон братята П.П., починал на 15.06.1969 год. и Й. П., починал на 04.01.1969 год. и низходящите на още двама братя, починали преди нея /Х. П., починал през 1935 год. и С. П., починал през 1965 год./. Следователно, наследството на С.

П. се дЕ. на четири равни дяла /по ¼ ид.ч./ за наследниците на Х. П., С. П., П.П. и Й. П..

Ищцата Ц. П. е една от наследниците на П.П. /неин дядо/, който след смъртта си е оставил като наследник бащата на ищцата И. П., починал на 17.07.2003 год., както и Ц. П. – съпруга, починала на 28.10.1987 год., Ц. М. – дъщеря, починала на 20.10.2001 год. и М. П. – син, починал през 1994 год.

Съгласно удостоверение № 276 от 14.10.1991 год. на ЕтРС, в специалната книга на съда за приемане и отказ от наследство на 18.11.1976 год. е вписан отказът на Ц. П., Ц. М. и 3

М. П. от наследството, оставено от П.М.П.. В резултат на този отказ делът на останалия наследник И. П. П. се е уголемил и същият е придобил ¼ ид.ч. от наследството на С. П..

Ищцата Ц. С. е една от наследниците по закон на Х. П., починал през 1935 год. преди сестра си С. П.. Поради това наследствената ¼ идеална част е преминала в патримониума на низходящите на Х. П., а именно – децата на дъщеря му Ц. Б., починала на 16.08.1961 год.:

Б. Б. – син, починал на 21.02.2005 год. и Л.Б. – син, починал на 05.10.1988 год. и оставил като наследник по закон дъщеря си – ищцата Ц. С.. Наследодателят Х. П. е оставил още едно дете – М. П., починал през 1997 год., поради което ¼ ид.ч. от наследството на С. П. се разделя на два равни дяла: 1/8 ид.ч. за наследниците на Ц. Б. и 1/8 ид.ч. за наследниците на М. П..

Ответниците по делото Е. Д., Ц. Д. и С. К. са наследници по закон на П.Д., починал през 2018 год., който от своя страна е единствен наследник на Ц. Й.ова Д., починала на 09.04.1995 год. и е дъщеря на Й. П. - брата на С. П., починал на 04.01.1969 год./.

Следователно притежаваната от Й. П. ¼ ид.ч. от наследството е преминала в патримониума на наследниците му по закон и дъщери – Ц. Д. /починала през 1995 год./ и М. П., починала през 2014 год., чийто наследник е сина на сестра й П.Д..

Ответницата С. Х. е дъщеря на И.К.Н. – син на Ц.П.М., която е дъщеря на П.М.П.

/брат на С. П./

Според показанията на свидетЕ.те П. и Г. процесният имот е незастроен, заграден и се намира в центъра на гр. Е., като същият е бил собственост на С. П. и след смъртта й е бил стопанисван от част от наследниците, които са били съседи на това място, а именно: наследниците на С. П. /брат на С. П./, които са отглеждали животни и са косили тревата, както и от И. П. – бащата на ищцата Ц. П. и от нейния брат П.П., който също е живял в съседство. Същите са го стопанисвали като сънаследствен имот. Бащата на ищцата И. П. е държал в имота собствения си автомобил. През годините никой от наследниците на С. П. не е завладявал имота само за себе си и не е предявявал изключителни собственически права върху него.

Съгласно показанията на свидетЕ.те Т. и Н. - баща на ответницата С. Х., последната закупила съседен на процесния имот, който е бил собственост на брата на ищцата П.П. и направила къща, като ползвала и част от процесния имот. През годините имало периоди, когато имотът не бил ползван от никой от наследниците и бил обрасъл с храсти, занемарен.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Въззивната жалба е подадена своевременно от процесуално легитимирана страна и отговарят на изискванията на чл. 259 и сл. от ГПК, поради което е допустима. При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – допустимо.

Несъстоятелни са доводите във въззивната жалба за недопустимост на постановеното 4 решение поради наличието на висящ спор относно твърдяните от ищците права в съсобствеността върху имота. С определение № 242 от 27.09.2021 год. по ч.гр.д. № 612/2021 год. СОС е отменил определение на БРС, с което производството по делото е било прекратено на това основание в частта по предявените положителни установителни искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК и исканията за отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК на описаните в исковата молба нотариални актове. Въззивният съд е приел, че положителните искове са допустими, тъй като решението по допускане на делбата не е влязло в сила - по подадената срещу него въззивна жалба е образувано производство по гр.д. № 389/2019 год. по описа на СОС, което е спряно до постановяване на влязъл в сила съдебен акт по гр.д. № 164/2020 год. по описа на РС-Е. и ишците имат правен интерес да предявят в самостоятелно производство правата си, за да се установя със сила на пресъдено нещо принадлежността на правото на собственост на твърдяното основание. Настоящият състав споделя мотивите на въззивния съд в цитираното определение и намира, че производството по предявените установителни искове е допустимо.