Решение № 3299 от 30.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3299 гр. Пловдив, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от М. Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20245330122016 по описа за 2024 година

Производството е по иск с правно основание член 55 ал.1 от ЗЗД.

Съдът е сезиран с искова молба от М. А. А. ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ***, бл.***чрез адв. С. Н., със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***" №**, с която моли съда да бъде осъден ответника "ПРОФИ КРЕДИТ" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв. Мотописта, бул. „България"№ 49, бл.53Е, да й заплати сумата от 1 150.02 лева, представляваща получена без правно основание от ответника, по сключен с него договор за потребителски кредит №**от *** г. и обективирана в глава VI „Параметри по кредита" по поискана и закупена допълнителни услуги „ФЛЕКСИ" - право на промяна на погасителния план на потребителския кредит, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните, нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК, относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

Претендира разноски.

Ищецът твърди, че на *** г. е сключила с ответното дружество договор за потребителски кредит №**, по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 5 000.00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 41,00 %, годишен процент на разходите - 49,14%. Съгласно договора /глава VI, „Поискани от клиента допълнителни възможности" е предоставена на ищеца услуга „ФЛЕКСИ" - Право на промяна на погасителния план на потребителския кредит. Съгласно Глава VI от договора „Параметри по кредита" по „Поискана и закупена допълнителна услуга", ищцата дължала възнаграждение 1 на ответното дружество за закупената услуга „ФЛЕКСИ", сумата в размер на 2 300.00 лева.

Същата усвоила изцяло заемният ресурс, изплатила изцяло задълженията си по процесния договор, вкл. и сумата в размер на 1 150.02 лева по процесната допълнителна услуга „ФЛЕКСИ", но не дължала плащания за същата на следните правни основания:

За да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския заем, фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции. След като кредитодателите създали предпоставки за неизпълнение на тези задължения, чрез поставянето на изисквания към потребителите, които те не могат да удовлетворят, те включили в договорите за потребителски кредит санкции - заплащането на неустойки или пък предвидиха заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите или заплащане на такси за различни допълнителни услуги.

Чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събирали за осигуряване на фирми - гаранти или за предоставяне на допълнителни услуги, небанковите финансови институции си осигурили допълнителна печалба, която вече била калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодоляли законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.

Преценката за действителността на клаузите за възнаграждение за закупената допълнителна услуга „ФЛЕКСИ" и за нейния обоснован размер следвало да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението и следвало да се извърши при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09, с което е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка и за допълнителна услуга произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката или на допълнителната услуга, поради накърняване на добрите нрави следвало да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии- естеството им на парични или непарични и размерът на задълженията, на които се обезпечава с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка или допълнителна услуга и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената допълнителна услуга и очакваните от неизпълнението вреди. Или, освен примерно изброените критерии, съдът може да съобрази и други наведени в производството, но при всички случаи е задължен да ги разгледа, съобразно всички събрани по делото доказателства и направени доводи, като ги съотнесе към доводите на доверителя ми съгласно разясненията в задължителната тълкувателна практика на ВКС.

Предвиденото възнаграждение за закупената допълнителна услуга „ФЛЕКСИ" в размер на 2

2300.00 лева била източник на допълнителна печалба, доколкото тя била близо 50% от заетата сума в размер на 5000 лева, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондирала с последици от неизпълнението. Предвидено било да се кумулира към погасителните вноски като по този начин водело до скрито оскъпяване на кредита и създавала единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителят, което било в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави.

Така недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата финансова институция поставила изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Възнаграждението за закупената услуга „ФЛЕКСИ" било договорено в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязло извън присъщата й функция.

ОТВЕТНИКЪТ "ПРОФИ КРЕДИТ" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв. Мотописта, бул. „България"№49, бл.53Е, с отговора на исковата молба заявява, че признава предявеният иск.

Моли съда, да не възлага разноски в тежест на ответника, тъй като не е дал повод за завеждане на делото.

С молба вх. № *** г., депозирана след срока за отговор на исковата молба е направено възражение за прихващане на дължимата главница 5000,00 лева, със сумата заплатена по допълнителна услуга „Флекси“, до размер на 646,42 лева.

С оглед на изложеното, съдът намира, че са налице условията на чл. 237 от ГПК и следва да постанови решение, с което предявения иск с правно основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД, следва да бъде уважен. Предявеният иск е допустим, доколкото е предявен в надлежна форма при наличие на правен интерес от търсената с иска защита.

Валидно е направеното признание на иска, представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същия се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен, заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение, т. е. претендираното от ищцовата страна право съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда. Доколкото признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и не попада в хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, изключващи го, то съдът следва да го зачете, уважавайки на това основание предявената искова претенция.

Относно възражението за прихващане с насрещно вземане на ответника – "ПРОФИ КРЕДИТ" ЕООД, следва да се отбележи, че същото е направено след изтичане на срока за отговор на исковата молба, което чл. 370 от ГПК свързва с преклузия на възможността за въведжане на съответното правопогасяващо възражение.

При възражението за прихващане активното вземане внася допълнителен предмет на делото, но погасителния ефект на прихващането настъпва в пределите на вземането, 3 установено с иска – до размера, необходим за прихващането, при това с обратна сила – от първия момент, в който прихващането е могло да се осъществи – ТР №2/18.03.2022 год. по т.д.№2/20 год. ОСГТК ВКС.

Допълнително следва да се посочи от съда, че нормата на чл. 371 от ГПК, предвижда възможност за предяваване на възражение за прихващане и след срока за отговор, до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, ако за доказването му не се налага събиране на нови доказателства.

С оглед изложеното, настоящия състав на съда намира, че от депозираната молба и направеното възражение за прихващане, не може да се направи извод за това, че сумата по главницата в размер на 5 000,00 лева е дължима и към момента депозиране на молбата и ако има дължима главница, то тя е в сочения размер.

Ето защо, намира, че направеното възражение е преклудирано като неподадено в срок и като такова, не следва да бъде разгледано в настоящото производство.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца възниква правото на разноски. Съдът намира за неоснователно възражението на ответното дружество за недължимост на такива, тъй като не е дало повод за завеждане на делото.

Ищецът претендира разноски в размер на 50,00 лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА, които съдът следва да присъди.

На пълномощника на ищеца ще се присъди адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА в размер на 400,00 лева.

С оглед на горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 55 ал.1 предл.1 от ЗЗД, "ПРОФИ КРЕДИТ" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.София, кв. Мотописта, бул.

„България"№49, бл.53Е, да заплати на М. А. А. ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ***, бл.*** чрез адв. С. Н., със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***" №**, сумата от 1 150.02(хиляда сто и петдесет)лева, представляваща получена без правно основание от ответника, по сключен с него договор за потребителски кредит №*** от*** г. и обективирана в глава VI „Параметри по кредита" по поискана и закупена допълнителни услуги „ФЛЕКСИ" - право на промяна на погасителния план на потребителския кредит, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните, нарушаваща предпоставките на чл.

11, т. 9 и 10 от ЗПК, относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

ОСЪЖДА "ПРОФИ КРЕДИТ" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв. Мотописта, бул. „България"№49, бл. 53Е, да заплати на М. А. А. ЕГН 4

**********, с адрес: гр. ***, ***, бл. *** чрез адв. С. Н., със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***" №**, сумата от 50,00(петдесет)лева представляваща направени по делото разноски.

ОСЪЖДА "ПРОФИ КРЕДИТ" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.София, кв. Мотописта, бул. „България"№49, бл.53Е, да заплати на адвокат С. Н., с адрес на практика: гр. ***, ул. „***" №**, сумата от 400,00(четиристотин)лева, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА.

РЕШЕНИЕТО, постановено при условията на чл.237 от ГПК, може да се обжалва от страните пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________

5