Определение № 51905 от 19.12.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 20193/2025
- Вид
- Определение № 51905
- Подписан
- 19.12.2025
- В сила
- 19.12.2025
- Състав
- ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА ТОШЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 159, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10б, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 51905 гр. София, 19.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20251110120193 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 176071/20.05.2025 г. и молба с вх. № 398480/04.12.2025 г./ на В. И. Т. и Г. Т. срещу „............“ ЕАД, която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Представените от страните документи следва да се приемат като писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, с изключение на представената от ищците съдебно-техническа експертиза по друго дело, тъй като тя няма характера на писмено доказателство.
Ищцовото искане за допускане на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на владението върху имота е допустимо и относимо, но на основание чл. 159, ал. 2 ГПК на този етап то следва да бъде уважено само за един свидетел, тъй като не се сочи, че вторият свидетел ще установява различни факти. По искането за допускане на втори свидетел съдът ще се произнесе след изслушване на показанията на вече допуснатия свидетел.
Основателно е искането на страните за допускане на съдебно-техническа експертиза, защото посочените от тях задачи са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, като в предмета на експертизата следва да бъдат включени и служебно поставени от съда задачи.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 16.04.2026 г. от 11:00 часа, за когато ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се връчи препис от настоящото определение, на ищците – препис и от отговора на исковата молба и приложенията към него, а на ответника – препис и от молба с вх. № 398480/04.12.2025 г.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по делото 1 с изключение на представената от ищците съдебно-техническа експертиза по адм. д. № 10569/2022 г. по описа на АССГ, която НЕ ПРИЕМА.
ДОПУСКА на ищците ЕДИН свидетел при режим на довеждане за установяване на посочените в молба с вх. № 398480/04.12.2025 г. обстоятелства, като ОТЛАГА произнасянето по искането им за втори свидетел за същите факти.
УКАЗВА на ищците да водят допуснатия им свидетел в насроченото открито съдебно заседание, а при необходимост от промяна на режима на свидетеля от довеждане в призоваване своевременно да уведомят съда за това, така че неявяването на свидетеля да не става причина за отлагане на делото, както и да посочат данни на свидетеля /три имена, адрес за призоваване и по възможност телефонен номер/ и да представят документ за внесен по депозитната сметка на СРС депозит за свидетеля в размер на 60 лв.
ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза по поставените от ищците и от ответника задачи, както и по следните задачи:
Вещото лице да проследи кадастралния и регулационния статут на поземлен имот с идентификатор .............. по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-41/21.07.2011 г. на ИД на АГКК, и да изготви комбинирана скица.
Имотът попадал ли е някога в терен, отреден за изграждане на филмов център?
Мероприятието реализирано ли е?
Имотът имал ли е към момента на колективизацията земеделско предназначение?
Налице ли е пълна или частична идентичност между процесния имот и имотите по: а/ Решение № 2589/13.09.1999 г. на ПК – .............; б/ Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 103, том VII, рег. № 25286, дело № 1014/2004 г., вписан в СВ – гр. София под вх. рег. № 60181, акт № 114, том LLLXLIII, дело № 46830; в/ Договор за доброволна делба от 29.08.2006 г., вписан в СВ – гр. София под вх. рег. № 56104/29.08.2006 г., том XXV, акт 201; г/ Акт № 4613/13.04.1970 г. за държавна собственост на недвижим имот, издаден от Кирковски народен съвет; д/ Разпореждане № 4/27.05.2005 г. на МС и Протокол № ПР-2/01.06.2005 г. на Министъра на културата и туризма, както и налице ли е пълна или частична идентичност между имотите по посочените документи? Вещото лице следва да онагледи изводите си графично.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за вещото лице в размер на 800 лв. /400 лв. – от ищците, и 400 лв. – от ответника/, вносим в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА като вещо лице по допуснатата експертиза С. Б. К., със специалност: геодезия, фотометрия, картография, правоспособно лице по кадастър, оценител на недвижими имоти, която незабавно ДА СЕ ПРИЗОВЕ за откритото съдебно заседание.
УКАЗВА на страните, че при непредставяне в срок на документ за внесен депозит експертизата съответната сума ще бъде събрана от тях принудително по реда на чл. 77 ГПК.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да представи заключението най-малко 1 седмица преди датата на заседанието.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 6 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявени са от В. И. Т. и Г. Т. срещу „............“ ЕАД при условията на субективно активно и обективно евентуално съединяване положителни установителни искове с 2 правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, както следва: главен иск за признаване за установено между страните, че ищците са собственици по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт от 23.12.2004 г., вписан в СВ – гр. София, с вх. рег. № 60181, акт № 114, том LLLXLІІІ, дело № 46830, имотна партида № 287281, и на Договор за доброволна делба от 29.08.2006 г., вписан в СВ – гр. София с вх. рег. № 56104/29.08.2006 г., том ХХV, акт № 201, на поземлен имот с идентификатор .............. по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-41/21.07.2011 г. на ИД на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма, адрес на поземления имот: гр. София, район „Витоша“, площ: 2 109 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 98, квартал: 5, парцел: I, съседи:
................., ..............., ..............., .............., .............., ................, ................; евентуален иск за признаване за установено между страните, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор .............. по силата на придобивна давност по чл. 79, ал. 2 вр. чл. 70, ал. 1 ЗС. Претендират се разноските по делото.
Ищците твърдят, че по силата на влязло в сила Решение № 2589/13.09.1999 г. на ПК – ............. на наследниците на П. Б. Ф. е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ реални граници върху нива от 5.198 дка, находяща се в застроителния и регулационния план на в. з. „Габеро-Азмата“ в землището на кв. ............., м. „................“, представляваща част от имот № 98 по кад. л. № 660 и № 679 от кадастралния план от 1948 г., при граници /съседи/ по документ: Стефчо Данев, Георги Колев и празно място. Излагат, че на 23.12.2004 г. наследниците на П. Б. Ф. са продали на Иво Александров Георгиев и на ищеца В. И. Т. поземлен имот с пл. № 98 по плана на гр. София, в. з. „Габеро-Азмата“ в землището на кв. ............., м. „................“, целият с площ от 5 040 кв. м., нанесен в кад. л. № 660 и № 679 от кадастралния план от 1948 г. и одобрен със Заповед № РД-50-360/02.08.2004 г. на кмета на Столична община – Район „Витоша“, като сделката била обективирана в нотариален акт от 23.12.2004 г., вписан в СВ – гр. София. Сочат, че към момента на покупкопродажбата не били открити данни за съставен за имота акт за държавна собственост.
Навеждат твърдения, че сделката е сключена по време на брака на ищеца В. И. Т. с ищцата Г. Т., като за имуществените им отношения бил приложим законовият режим на общност, поради което те са придобили припадащата им се идеална част в условията на бездялова съсобственост. Излагат, че веднага след придобиването целият имот е ограден с полумасивна ограда, поддържана и до днес. Твърдят, че по силата на Договор за доброволна делба от 29.08.2006 г., вписан в СВ – гр. София, поземлен имот с пл. № 98 е разделен на два парцела, като ищците са получили в дял и са станали собственици на УПИ I-98 от кв. 5 по плана на гр. София, м. „.................р“, целият с площ от 2 458 кв. м. Посочват, че непосредствено след това получили Виза за проектиране № 94-В-834/01.11.2006 г. на Столична община – Район „Витоша“. Твърдят, че при приемането на КККР на гр. София със Заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на ИД на АГКК УПИ I-98 не бил отразен вярно, защото вместо да бъде вписан като цял имот с един идентификатор и с единствени собственици ищците били вписани два отделни имота – поземлен имот с идентификатор ..............., с площ от 527 кв. м., при посочване в КККР на ищците като собственици, и поземлен имот с идентификатор .............., с площ от 2 109 кв.м., при посочване като съсобственици в КККР на ищците и на ответното дружество. Заявяват, че ответникът е вписан като съсобственик на процесния поземлен имот с идентификатор .............. на основание Акт за държавна собственост на недвижим имот № 4613/13.04.1970 г., Разпореждане № 9/29.07.2002 г. на Министерски съвет, Разпореждане № 4/27.05.2005 г. на Министерски съвет, Протокол № ПР2/01.06.2005 г. на Министерство на културата и туризма и Устав на „............“ ЕАД. Сочат, че за ответника не било налице валидно правно основание за вписването му като съсобственик на процесния поземлен имот, поради което ищците отправили искане за заличаването му, което било отхвърлено, отказът бил обжалван от ищците, но жалбата им била отхвърлена.
3
Излагат, че МС е приел в капитала на ответното дружество да бъде апортиран недвижим имот, който обаче бил напълно неиндивидуализиран, тъй като не били посочени нито номер на имота, нито границите и съседите му, а в устава на ответника било записано единствено, че се апортира „урегулиран поземлен имот от 582.68 дка, намиращ се в местността „.................р София – Бояна“. По тези съображения ищците считат, че са единствени собственици на поземлен имот с идентификатор .............. по силата на сключения договор за доброволна делба. В условията на евентуалност твърдят, че са придобили собствеността върху процесния поземлен имот по давност поради упражнявано от тях добросъвестно владение, считано от датата на договора за покупко-продажба, но не по-късно от 29.08.2006 г. /датата на доброволната делба/. Считат, че са придобили владението на основание, годно да ги направи собственици. Твърдят, че от момента на установяване на владението извършват действия по поддръжката и опазването на имота, като го разчистват, ограждат и т. н., включително инициират административно производство във връзка с имота, като до настоящия момент го владеят необезпокоявано.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва правото на собственост на ищците върху процесния имот, във връзка с което оспорва той да е бил включван някога в ТКЗС, респ. да е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Твърди, че земите в района на „...................“ са одържавени за създаване на зона за отдих много преди колективизацията – въз основа на Царски указ № 14, обн. в ДВ, бр. 76/05.04.1941 г., като в съответствие със Закона за приложението на общия градоустройствен план на Столичната голяма община собствениците на тези земи са овъзмездени. Заявява, че по-късно въз основа на Указ № 973/1949 г. и Заповед № 2139/19.04.1948 г. на Министъра на комуналното строителство и благоустройство целият терен е отреден за филмов център и е отдаден на „.................р София – Бояна“. Посочва, че съгласно Акт за държавна собственост на недвижим имот № 4613/13.04.1970 г., издаден от Кирковски народен съвет на основание Заповед № 20/12.09.1967 г. на МФ и председателя на ИК на СГНС, земята в м. „...................“ е предадена на Комитета за кинематография към МК заедно с построените в нея сгради, а впоследствие имотът е апортиран в капитала на „Бояна филм“ ЕАД. Излага, че с Разпореждане № 9/29.07.2002 г. за едновременно намаляване и увеличаване на капитала на „Бояна филм“ ЕАД МС е разпоредил на Министъра на културата да намали капитала на „Бояна филм“ ЕАД със стойността на правото на собственост върху УПИ, находящ се в м. „.................р София – Бояна“ и подробно описан в приложението към това разпореждане, и със Заповед № РД303/22.08.2002 г. на Министъра на културата е намален капиталът на „Бояна филм“ ЕАД с УПИ с площ от 582.68 дка, намиращ се в м. „.................р София – Бояна“. Твърди, че с Разпореждане № 4/27.05.2005 г. на МС за изменение и допълнение на Разпореждане № 9/29.07.2002 г. на МС за едновременно намаляване и увеличаване на капитала на „Бояна филм“ ЕАД МС е разпоредил на Министъра на културата и туризма да апортира и увеличи капитала на „............“ ЕАД със стойността на правото на собственост върху имота в м.