Решение № 462 от 27.05.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 635/2026
- Вид
- Решение № 462
- Подписан
- 27.05.2026
- В сила
- 15.10.2026
- Състав
- МАЯ НИКОЛОВА СТЕФАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 15, ал.2 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 15, ал. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 55а, ал. 1 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 59, ал. 5, т. 6 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
РЕШЕНИЕ
№ 462 гр. Б., 27.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20262120200635 по описа за 2026 година
Производството е образувано по повод жалба на "С. Б. 2012" ЕООД с ЕИК ..., със седалище в гр. Б. и адрес на управление ж.к. ..., представлявано от С. Щ. М. и съдебен адрес в гр. Б., ул. ..., чрез адв. Н. Г. – БАК, срещу наказателно постановление № 872203F866336/29.01.2026 г. издадено от началник отдел „Оперативни дейности“-Б., Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към ТД на НАП-Б., с което на дружеството за нарушение на чл. 15, ал. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) и на основание чл. 59, ал. 5, т. 6 от ЗВЕРБ му е наложена имуществена санкция в размер от 2600 евро.
В съдебно заседание за нарушителят, редовно призован чрез управителя, представител не се явява. За дружеството се явява адв. Г.-БАК, надлежно упълномощена с адвокатско пълномощно. Със жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и необосновано. В осз се поддържа жалбата. Претендират се разноски.
За наказващия орган редовно призован се явява юрк. Ч., която моли съдът да потвърди наказателното постановление. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срока за обжалване, тъй като видно от разписката на лист 53 от делото, АУАН е връчен на 05.02.2026 г., а жалбата е подадена на 19.02.2026г. от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е 1 основателна по следните съображения:
На основание чл. 55а, ал. 1 от ЗВЕРБ и във връзка с чл. 15, ал. 4 от същия закон, на 05.01.2026 г. била извършена проверка на търговски обект – студио за красота, находящ се в гр. Б., ул. ..., стопанисван от "С. Б. 2012" ЕООД с ЕИК ....
В хода на проверката била изискана информация за продажните цени на предлаганите услуги към 05.01.2026 г., като управителят на дружеството представила актуален ценоразпис. От монтираното и въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо към дата на проверката фискално устройство модел „TREMOL ZM-KL V2“, с индивидуален номер ZK056717 и номер на фискалната памет 50062664, били изведени 3 броя справки „КЛЕН“ за дните 11.08.2025 г., 10.10.2025 г. и 05.01.2026 г. От събраните доказателства било установено, че цената на предлаганата услуга „подстригване“ към 11.08.2025 г. и 10.10.2025 г. била 20 лева/10,23 евро, а за 05.01.2026 г. била 12,78 евро/25 лева. Увеличението на тази услуга за сравняваните периоди било с 5 лева/2,56 евро или с 25 %. Свидетелката Д. Г. счела това увеличение за необосновано по обективни икономически фактори.
Жалбоподателят представил обяснение (лист 57 от делото), в което отразил и подкрепил с писмени доказателства, че е било налично завишение на цените на професионалните продукти, консумативите и материалите, използвани при предоставяне на фризьорските услуги, увеличение на разходите за комунални услуги и значително увеличение на наемната цена на търговския обект.
Проверяващите, с оглед представените писмени доказателства, счели, че увеличението на продажната цена на услугата не е обосновано от обективни икономически фактори, с което на 12.01.2026 г. на жалбоподателя съставили акт за установяване на административно нарушение на основание чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ (лист 54-56 от делото). В срока на чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили писмени възражения. На основание писмените доказателства и АУАН, АНО издал атакуваното НП, като на основание чл. 59, ал. 5, т. 6 от ЗВЕРБ наложил имуществена санкция в размер от 2600 евро.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа обстановка не се оспорва от страните.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице. Администривнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в 6 месечния срок, като 2 същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на акта е спазена нормата на чл. 42 ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен да може да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени материалните норми.
В нормата на чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ е предвидено задължение в периода на двойно обозначаване от търговците, които предлагат стоки и услуги на потребителите да формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано по обективни икономически фактори. Търговците са длъжни при поискване да предоставят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори.
В същото време в §1 т. 6 от същия закон е дадена легална дефиниция на понятието обективни икономически фактори, като се приема, че „такива са външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства - форсмажор и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността“.
В чл. 15, ал.2 от ЗВЕРБ на свой ред се предвижда периодът за двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и левове, който започва на 08.08.2025г. и приключва на 08.08.2026г.
С оглед изложеното, за да се приеме, че е осъществен съставът на нарушението по чл.
15, ал. 4 от ЗВЕРБ следва да са налични следните елементи от фактическия му състав: да е налице увеличение на цените на търговеца за периода на двойно обозначаване на цените от 08 август 2025 г. до 8 август 2026 г. и това увеличение да не се дължи на обективни икономически фактори. В конкретно разглеждания случай действително се констатира увеличение на продажната цена на предлаганата услуга, като това повишение действително касае именно период на двойно обозначаване на цените. При това положение следва да се изследва въпросът, дали констатираното повишение на цената не се дължи на обективни икономически фактори или не. В тази връзка следва изрично да се отбележи, че липсват единни критерии, въведени от законодателя за извършване на преценка в тази връзка, съставляващо значителен пропуск, непозволяващ на търговците да организират работата си по такъв начин, че да спазят изискванията на ЗВЕРБ.
Преценката на приходната администрация за наличието на това обстоятелство е извършена въз основа на таблица в Ексел формат. Така посочената „таблица“ обаче не е нормативно предвиден способ за извършване на преценка относно наличието на нарушение по чл.15 ал. 4 от ЗВЕРБ, като за съда остава неясно какви параметри са били заложени в нея.
3
При това положение се явява невъзможно извършването на преценка, дали същите касаят възможни обективни фактори, които влияят на промяната на доставната цена на конкретни продукти, в НП не се коментира наличието, респективно липсата на промяна в други разходи на търговеца. Административнонаказващият орган е следвало в тази връзка да изследва всички относими към случая факти, а не да попълва данните в таблица с неясно въведени формули и алгоритъм и автоматично да възприема дадения от същата отговор. В случай, че се възприеме такъв подход, на търговците е следвало да бъде изначално представена така посочената таблица, посредством инкорпорирането й в ЗВЕРБ. Липсата на каквато и да е информация относно съдържанието на тази таблица води до неяснота у търговците относно поставените спрямо тях изисквания и невъзможност те да се съобразят с тях.
В тази връзка следва изрично да се подчертае, че в закона липсва пълна забрана за повишаване цените на стоките през периода на двойно обозначаване, а изискването е то да бъде обосновано. По мнение на настоящия състав не е задължително това повишение да е съобразено единствено с промяната в доставната цена, а и с други обективни фактори като увеличаване цента на транспорта, наличната в страна инфлация през периода, повишаване на комуналните услуги и т.н.
С оглед на всичко изложено до тук и като намери, че в случая не се установява необосновано увеличение в цената на предлаганата услуга, БРС счете, че НП следва да се отмени. В тази връзка следва да се изтъкне още веднъж, че липсата на прецизно законодателство и въвеждането на ясни критерии за извършена преценка по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ, в никакъв случай не следва да влияе негативно на правата на гражданите и на бизнеса. Действително, видно от мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за въвеждането на еврото в Република България (№51 - 502-01-36 от 21.07.2025г 51 НС), законодателят е направил опит да се прецизира понятието „обективни икономически фактори“ с цел улесняване на спазването на изискванията от търговците и поефективно прилагане на контролните правомощия от компетентните органи, предвид липсата на яснота относно прилаганите критерии от НАП, КЗП и КЗК. В тази връзка обаче, не се е достигнало до постигането на целения резултат.
Съгласно чл. 63д от ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивния съд може да присъжда разноски на страните. В случая НП се отменя и предвид изхода на спора разноски се дължат на жалбоподателя, който е приложил на л. 84 от делото списък на разноските, видно от който размерът на адвокатското възнаграждение е 250 евро. С оглед изложеното, предвид липсата на възражение за прекомерност от страна на АНО и конкретната фактическа и правна сложност на делото, на жалбоподателя следва да се присъдят разноски именно в посочения по-горе размер.
Мотивиран от горното, Б.кият районен съд, V наказателен състав
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 872203-F866336/29.01.2026 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“-Б., Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към ТД на НАП-Б., с което на "С. Б. 2012" ЕООД с ЕИК ... със седалище в гр. Б. и адрес на управление ж.к. ..., представлявано от С. Щ. М., за нарушение на чл. 15, ал. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) и на основание чл. 59, ал. 5, т. 6 от ЗВЕРБ му е наложена имуществена санкция в размер от 2600 евро.
ОСЪЖДА НАП-София да заплати на "С. Б. 2012" ЕООД с ЕИК ... със седалище в гр.
Б. и адрес на управление ж.к. ..., представлявано от С. Щ. М., разноски в размер от 250 (двеста и петдесет) евро.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд-Б. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5