Решение № 370 от 22.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 370 гр. Пловдив, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Мартина Ат. Мишева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20225330116901 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от И. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: с.****** против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.

*********, с която е предявен иск с правна квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК. Предявени са и насрещни искове от „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. *******против И. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: с.*****, ул. „****** № 7*****, с правно основание по чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 240 ЗЗД, като в условията на евентуалност е предявен иск с правно основание по чл.23 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че на 10.08.2022 г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит № *****, по силата на който на ищеца била предоставена сумата от 600 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40,05 %, годишен процент на разходите – 49,85%. Съгласно чл.3, т.9 от договора в тридневен срок същият следвало да бъде обезпечен с едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на определени условия. В случай на непредоставяне на обезпечение, кредитополучателят - ищец дължал неустойка в размер на 172,33 лева, която следвало да се заплати разсрочено, заедно с погасителната вноска, към която се кумулирала месечната вноска за неустойка. Счита, че не се търсело обезпечаване изпълнение на задължението, каквато е същността на неустойката, а същата представлявала такса – допълнително възнаграждение извън уговорения размер на възнаградителната лихва. В тази връзка счита клаузата за неустойка изцяло да противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, тъй като драстично нарушавала принципа на справедливост и основната цел била да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до увеличаване на подлежаща на връщане сума.

Твърди се, че неустойката за неизпълнение на задължението за осигуряване на 1 поръчители или представяне на банкова гаранция била загубила присъщата за неустойка обезщетителна функция. Кумулирането й към погасителната вноска водило до скрито оскъпяване на кредита и създавало единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което било в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. В процесния договор неустойката в размер на 172,33 лева при отпуснат заем в размер на 600 лева, означавало че същата е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, явява се прекомерна и като такава противоречала на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД.

Сочи се, че не били спазен и изискванията на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, а именно в договора за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, която се дължи. Твърди се, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора.

Кредитодателят вписвайки в контракта ГПР от 47,83 % заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика довела до неравноправност на уговорката за ГПР и до нищожност на клаузата за ГПР .

Нарушени били императивните изисквания на чл.19, ал.1 и 2 от ЗПК, тъй като кредиторът не бил включил в договорения ГПР разходите, които следвало да бъдат извършени за заплащане възнаграждение на фирма. Не бил разяснен какъв ще бъде размерът на разходите, които ищецът следвало да заплати. Поради незапознаване на потребителя – ищец с основните характеристики на услугата, той не е могъл да разбере икономическите последици на поетото от него задължение, относно обхвата на всички разходи, които следвало да понесе. Уговореното възнаграждение за фирма се явявало разход по кредита, който следвало да бъде включен при изчисляване на ГПР. Сочи се, че посочването в договора на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявало „заблуждаваща търговска практика“ С оглед изложеното се моли за прогласяване на нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка, обективирана в чл. 11 от Договор за потребителски кредит № ****** г., сключен между страните, като противоречаща на императивните изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал насрещна искова молба за осъждането на първоначалния ищец да заплати на ответника чистата стойност на кредита, представляваща част от главница в размер на 557,67 лева.

Твърди, че на 10.08.2022г. между страните бил сключен договор за заем, по силата на който била отпусната сумата от 600 лева, с ГПР – 49,85%. ГЛП – 45,05%.

Сочи се, че до дата на подаване на настоящия иск насрещният ответникът бил извършил едно плащане на стойност от 73 лева, от която сума: 4,67 лева са погасени задължения за възнаградителна лихва, а със сумата от 68,33 лева била погасена главница. Останала дължима сумата от 557,67 лева, като към дата на предявяване на насрещния иск всички вноски били падежирали.

Сочи се, че в договора бил уговорен ГЛР – 40,05 % при ГПР от 49,85 %, като същият бил в рамите на предвидения в ч.19, ал.4 ЗПК – не по – висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Сочи, че не е налице ограничение в размера на възнаградителната лихва, която страните могли да уговорят в полза на кредитора, поради което не било налице противоречие с добрите нрави, досежно размера на възнаградителната лихва в размер на 40,05 %, след като ГПР бил в законовите рамки на чл.19, ал.4 ЗПК.

С оглед на гореизложеното се моли за осъждане на първоначалния ищец да заплати на ответника сумата от 557.67 лева, представляваща непогасена сума по договор за кредит № ******от ******г., към която е включена и сумата от 26 лева, 2 представляваща непогасена възнаградителна лихва по договора за кредит, ведно със законна лихва от дата на подаване на исковата молба.

В условия на евентуалност, в случай, че договорът за кредит № ********. бъде обявен за недействителен, се моли за осъждане на първоначалния ищец да заплати на ответника сумата от 531,67 лева, представляваща чиста стойност на договора за кредит № ******* ведно със законна лихва от дата на подаване на исковата молба.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по насрещния иск, чрез пълномощника си, е депозирал писмен отговор, в който взема следното становище, че сключеният между страните договор е нищожен поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК, с произтичащите от това последици, потребителят дължал връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихва и други разходи. Поради накърняване на принципа на добрите нрави се е достигнало до значителна нееквивалентност на насрещни претенции по договора.

Договорената между страните лихва в размер на 40,05 % годишно, към която следвало да се прибави скрита лихва под формата на неустойка, надхвърляла с 10 пъти законната лихва, което водило до нарушаване на добрите нрави. Процесните клаузи накърнявали договорното равноправие между страните, противоречат на добрите нрави и са в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което същите се явявали нищожни. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следвало да се приеме, че лихвата не е уговорена между страните по процесния договор и такова задължение не било възникнало за ищеца.

Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща неустойка и такса експресно разглеждане се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва Сочи, че това бил начин кредиторът да си набави допълнителни средства. Клаузата от договора за заем, в която е посочено, че ГПР е в размер на 50%, а действителния ГПР е в различен размер била нищожна. Поради невключване на неустойката в посочения ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора. В този случай потребителят дължал само чистата стойност на кредита, но не и лихвата и другите разходи, поради което ответникът нямал правно основание на претендира исковите суми.

Моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан.

Претендират се разноски.

При условията на евентуалност, предявява възражение за прихващане между главницата по кредита в размер на 531,67 лв. със сумата от 26 лв., представляваща получена от ответното дружество договорна лихва без правно основание, въз основа на нищожни договорни клаузи от договора за паричен заем.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между „Сити Кеш” АД и И. Д. Д.а е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за паричен заем ********г., по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер от 600 лв. /л. 7- 10 от делото/. Отразеният в договора фиксиран годишен лихвен процент е 40, 05%, а годишният процент на разходите е 49, 85 %, Съобразно чл. 11 от Договора, в тридневен срок считано от сключването му, длъжникът следва да предостави на кредитора едно от следните обезпечения посочени в чл. 5, а именно 1 ) банкова гаранция за всички дължими суми по договора или 2) едно 3 или две лица- поръчители, които да отговарят на следните, кумулативно поставени изисквания: при един поръчител- същият да има осигурителен доход в размер на наймалко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; да не са поръчители по други договори за заем, сключени със заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход.

При неизпълнение в срок на горепосоченото задължение, съобразно цитираният чл. 11 от договора, длъжникът следва да заплати на кредитора неустойка в размер от 172, 33 лева.

От приетото по делото заключение по изготвената съдебно – счетоводна експертиза / л. 55- 57/ се изяснява, че непогасеният остатък от главницата по процесния договор за потребителски кредит е 531.67 лева, а и на договорната лихва – 26 лева.

Размерът на непогасеният остатък, формиран като чиста стойност по договора, непогасена главница, е 531.67 лева. При изслушване на вещото лице в съдебно заседание се установява, че при формиране на ГПР по процесния договор е включена единствено договорната лихва. Съдът кредитира заключението като изготвено от вещо лице, в чиято компетентност и безпристрастност няма основание да се съмнява.

Съдът кредитира заключението на вещото лице в цялост, доколкото същото е обективно обосновано и съответно на останалия, приобщен по делото доказателствен материал.

По правните аспекти на спора:

По главния иск:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Сити Кеш" АД като заемодател и И. Д. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 600 лв. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.