Решение № 2777 от 10.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2777 гр. София, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка И.а

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка И.а Въззивно гражданско дело № 20221100513064 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Ответникът Прокуратурата на Република България оспорва решение № 1249 от 18.02.2022 г. по гр. д. № 63062/2021 г. на СРС, 128 с - в, в частта, в която е осъдена да заплати на А. Г. С., ЕГН **********, сумата от 18 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на повдигнато незаконно обвинение по пр. пр. № 535/2017 г. по описа на Софийска градска прокуратура за престъпление по чл. 282, ал.

2 вр. с ал. 1 от НК, за което е признат за невиновен с влязла в сила на 09.04.2021 г. присъда от 24.03.2021 г., постановена по НОХД № 2082/2020 г. по описа на Специализирания наказателен съд, ведно със законната лихва от 09.04.2021 г., до окончателното плащане на дължимото, както и разноски по делото.

В жалбата са изложени доводи, че в тази част решението е постановено в нарушение на материалния закон, производствените правила и в противоречие със събраните доказателства. Неправилно СРС и приел, че са установени всички предпоставки за ангажиране отговорността на Прокуратурата за обезщетяване на неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. В производството не се установява ищецът да е търпял сочените от него вреди, които да са в пряка причинно - следствена връзка с поддържаното обвинение. Сочи, че изводът на съда за претърпени от ищеца неимуществени вреди в размер на 18 000 лв. почива на продължителността на наказателното производство, без да е съобразено обстоятелството, че в досъдебна фаза разследването се е водило две години -предвид сложната фактическа обстановка, а съдебната фаза е продължила около година и половина. Поддържа, че от показанията на свидетелите се установява че ищеца не е търпял вреди от воденото срещу него наказателно производство освен житейски нормалните. Излага доводи, че 1 прокуратурата е разпространявала официална информация от пресцентъра за воденото наказателно производство срещу ищеца, поради големия обществен интерес, но не е оповестявала действия по разследването. Поддържа още, че не са представени доказателства за търпени вреди, изразяващи се в накърнени част, достойнство и добро име на почтен гражданин. Въпреки, че към момента на образуването и воденето на наказателното производство престъплението по чл. 282 от НК се е водело тежко по смисъла на чл. 93, ал. 1, т. 7 от НПК, спрямо ищеца е взета най – леката мярка за неотклонение „Подписка". Обезщетението е съобразено с изискванията на чл. 4 ЗОДОВ вр. с чл. 52 от ЗЗД. Поддържа, че съдът не е съобразил, че наказателното производство е приключило в разумен срок на досъдебната фаза на процеса от около 2 години, когато решаващата роля е на Прокуратурата. Излага съображения, че присъденото обезщетение е в прекомерно завишен размер, като не са съобразени установените в производството обстоятелства, в това число вида, характера и интензитета на упражнената принуда в съответствие с изискванията на чл. 52 ЗЗД.

Моли да се отмени решението в частта, в която искът е уважен и вместо това иска да се отхвърли изцяло или да са намали по размер присъденото обезщетение.

Ищецът А. Г. С., чрез процесуалния му представител, оспорва жалбата като неоснователна, в отговор в срока по чл. 263 ГПК, Поддържа, че в оспорената от ответника част решението е обосновано и законосъобразно. Съдът е съобразил обстоятелството, че наказателното производство се е отразило тежко на психиката и емоционалното състояние на ищеца. Вредите, претърпени от него, се състоят в сериозно засягане на личната му чест и достойнство, професионални качества и авторитет в обществото, предвид отговорния държавен пост, който е заемал, във връзка с който е било повдигнато и обвинението.

Неоснователни са оплакванията в жалбата, че страданията на ищеца не са в пряка причинна връзка с повдигнатите от Прокуратурата обвинения, както и че обезщетението е завишено по размер и не съответства на принципа на справедливостта. Счита за несъстоятелен аргумента на Прокуратурата, че засиленият обществен интерес оправдава разпространяването на вредяща на разследваното лице информация. Поддържа, че разпространяването в медиите на данни за наказателното производство не подпомага изясняването на обективната истина. Оспорват се съображенията на ответника относно оценката на свидетелските показания, дадени пред СРС. Моли да се потвърди решението в оспорената от ответника част.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата на страните, както и събраните по делото доказателства, намира следното :

Според разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част. Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от изложените във въззивните жалби съображения, като служебно има правомощие да проверява за спазване на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.

С оглед така очертаните правомощия настоящият състав намира, че оспореното решение е валидно и допустимо постановено, като не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка от СРС, която съдът не намира за необходимо да преповтаря в цялост, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК, като ще обсъди само доказателствата, относими във доводите на страните във въззивното производство.

Решението се оспорва в частта, в която СРС е уважил изцяло иска с правно 2 основание чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ - за обезщетение за неимуществени вреди в резултат на повдигнато и поддържано незаконно обвинение от страна на Прокуратурата на РБ.

В останалата част решението не е оспорено и е влязло в сила.

От събраните пред СРС доказателства се установява, че ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 282, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК с постановление на следовател при СГП - отдел Следствен, от 28.06.2017 г. по досъдебно производство № 205/2017 г. по описа на СГП. Със същото е взета мярка за неотклонение „подписка“.

Установява се, че с постановление от 21.10.2019 г. на прокурор при СГП, материалите по досъдебно производство № 205/2017 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 535/2017 г. по описа на СГП - отдел „Следствен" са разделени. ДП № 205/2017 г. е останало да се води срещу А. С., а новообразуваното ДП - пр. пр. № 20918/2019 г. по описа на СГП - отдел „Специализиран", е образувано също за престъпление по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 от НК за това, че длъжностни лица от ДКЕВР, заемащи отговорно служебно положение в периода от 2007 г. - 2015 г., не са изпълнили служебните си задължения, с цел да набавят облага за „Овергаз инк." АД, като от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици, изразяващи се във финансови щети за потребителите на природен газ в страната, както и в уронване авторитета на регулатора относно законосъобразното и справедливо определяне на цената на природния газ.

След прецизиране на обвинението по наказателното производство, С. е привлечен като обвиняем с постановление от 21.07.2020 г.

С постановление от 21.10.2019 г. на зам. градски прокурор при СГП, е отменена взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение „подписка".

От присъединеното към делото досъдебното производство се установява, че първоначално определеният срок за разследване е удължаван многократно по искане на наблюдаващия прокурор, а в течение на производството са извършени множество разпити на свидетели, събрани са многобройни писмени доказателства, назначавани са експертизи.

Материалите по разследването са предявени на ищеца на 21.07.2020 г., а на 07.08.2020 г. срещу него е внесен обвинителен акт в Специализирания наказателен съд, по който е образувано НОХД № 2082/2020 г. По последното са насрочени 6 съдебни заседания - на 29.09.2020 г., на 28.10.2020 г., на 18.11.2020 г., на 14.01.2021 г., 22.02.2021 г. и на 24.03.2021 г., в който ищецът се е явявал лично и са извършвани процесуално-следствени действия пред съда.

С присъда, постановена на 24.03.2021 г. обвиняемият А. С. е признат за невиновен по повдигнатите му обвинения. Присъдата не е протестирана и е влязла в сила на 09.04.2021 г.

По съществото на спора и като съобрази доводите на страните във въззивното производство, в допълнение към изложеното от СРС настоящият състав намира следното :

По чл. 2 ЗОДОВ Държавата носи обективна отговорност за незаконно причинени вреди от дейността на правозащитните органи. Съдът и другите правозащитни органи представляват държавата като процесуални субституенти.

ЗОДОВ е едно от средствата за защита на предоставените от Конституцията права и едно от вътрешноправните средства за защита по смисъла на чл. 35, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /Конвенцията/.

3

С разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ са регламентирани няколко хипотези, при които може да бъде ангажирана обективната отговорност на Държавата за вреди причинени на граждани от действия на органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции.

По чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на РБ отговаря в хипотези на повдигнато обвинение за извършено престъпление, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето. В т. 11 на ТР № 3/2005 г. на ОСГК изрично се приема, че обезщетение за вреди се дължи и в хипотезите на постановена оправдателна присъда (решение) по някое от повдигнатите обвинения, при доказана причинна връзка между незаконното обвинение и претърпените вреди. Следователно, действията по повдигане и поддържане на обвинението се приемат за незаконни в случаите, когато лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от подсъдимия или не представлява престъпление, или поради образуването му след амнистиране на деянието или погасяване на наказателното преследване по давност.

Въззивният съд споделя изводите на СРС, че в производството са установени предпоставките, при които за ищеца е възникнало право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат от повдигнатото и поддържано неоснователно обвинение по наказателното производство срещу него за престъпление по чл. 282, ал. 2, вр. с ал. 1 НК по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Предвид обстоятелството, че по повдигнатото и поддържано обвинение е постановена оправдателна присъда, същото следва да се прецени за незаконно, дори и на определени етапи на наказателното производство действията на съответния прокурор да са били основани на убеждението му за виновност на лицето. В наказателното производство обвиняемият, съответно подсъдимият, се считат невинни до доказване по несъмнен и безспорен начин на факта на извършване на престъплението, предмет на обвинението и нямат задължение по закон да ангажират доказателства за невинността си.

Настоящият състав споделя решаващите изводи на СРС, че в производството е установен факта на причинени неимуществени вреди за ищеца претърпени в резултат на повдигнатото и поддържано незаконно обвинение, изразяващи се в изживени негативни емоции - преживяно чувство на стрес, безпокойство, унижение, накърнена част, професионална и лична репутация, загуба на авторитет. Ищецът е бил злепоставен пред неограничен кръг субекти, чувствал е емоционално напрежение и смущение в нормалния си начин на живот и работа, засегнато е било доброто му име, както в обществото, така и в работата му, уронен е личния и професионалния му авторитет. Съдът споделя и извода на СРС, че е нарушен нормалния ритъм на живота на ищеца в резултат от воденото наказателно дело по процесното обвинение и неговия резултат.

По основният спор повдигнат във въззивното производство, който засяга размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като съобрази установените в производството факти в тяхната съвкупност, въззивният съд намира следното :