Решение № 25 от 28.08.2025, Районен съд - Белоградчик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Белоградчик, 28.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Кайтазка при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно наказателно дело № 20251310200115 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. Д. К. от с. С., обл. М., ул. „И.“ № ..., с ЕГН **********, срещу НП № 300/02.06.2025 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което му е наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на основание чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ, за нарушение на чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ вр. чл.211 ал.1 от ЗГ вр. чл.9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за КОГТ вр. т.1.1 от Заповед № ЗАП 1019/17.11.2021 г. на Изп. Директор на ИАГ.

В жалбата си жалбоподателят, твърди не законосъобразност и неправилност на наказателното постановление и иска отмяната му. Отрича се излаганата в АУАН и НП фактическа обстановка, респ. извършването на деянието въобще. В с. з. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, отново заявява, че иска отмяна на НП и излага довод за това – неправилно отчетено от технич. устройство за издаване на превозни билети на мястото, от което е издаден документът /билетът/ сочен в АУАН и НП – посочени в билета данни за местоположение, регистрирано от клетка на мобилен оператор, а на 1 от системата, с която работи устройството, дадено му за служебно ползване.

Въззиваемата страна, редовно призован, не се явява лично, нито изпраща упълномощен процесуален представител за с. з., не взема и някакво становище по казуса, нито ангажира допълнителни доказателства, извън представените с админ. нак. преписка.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:

Жалбоподателят П. Д. К. е лицензиран лесовъд по смисъла на ЗГ, регистриран като такъв в нарочния регистър към ИАГ /по делото не е представено изрично писмено доказателство за това обстоятелство, но същото не се и оспорва от страните в процеса, респ. от заинтересованата такава – самият жалбоподател/.

В качеството си на лицензиран лесовъд, на 18.08.2024 г., Пл. К. издал превозен билет - № 11241/00059/18082024/132359-D28АBF4 от същата дата, с който позволявал транспортирането на дървесина, сочена в билета като добита в отдел „356 п“ от ГФ, имот кад. № *** / собственост на ФЛ/, в землището с. С., общ. М., по позволително за сеч № 783999/15.08.2024 г., като той бил издаден от мястото, посочено с думи като „временен склад“ към технологичния план на сечището – два броя планове всъщност, изготвени за сечището / сечището и плановете са за землището на с. С./. Но в реквизита на билета GPS координати, същите били посочени като дължина и ширина, с цифри, неотговарящи на това землище. В снимковия материал към билета, картата показвала с текст мястото на издаване като „землище на с. Р.“.

Количеството дървесина иначе транспортирана до получател физическо лице с адрес „ГКПП Дунав мост 2“ и направление „Румъния“, “ било 4,13 пл. куб. м. или 7,5 пр. куб. м. „цер и благун“. Този билет бил надлежно отразен / „качен“/ в ел. система на ИАГ, ведно с 4 бр. снимки на самото натоварено МПС, което технически щяло да превози дървесината.

На 16.12.24 г. чрез платформа „Защити гората“ до РДГ-Берковица бил подаден сигнал за нарушения по процедурата по издаване на превозни билети за конкретно сечище и от конкретен извършител. В РДГ-Берковица бил извършена проверка на документацията, оформена за посоченото в сигнала сечище – в землището на с. С., обл. М., вече освидетелствано с протокол за 2 приключване на сечта и били констатирани ненадлежно оформени превозни билети от жалбоподателя по настоящето дело – Пл. К.. В електронната система на ИАГ – при изследване на превозни билети, отразени в системата, се установило относно посочения по-горе билет

/№

11241/00059/18082024/132359-D28АBF4/, че издателят му – Пл. К. го е издал не от временен склад към сечището в землището на с. С., а в землище на с. Р., общ. Р., обл. В., което не съответствало на изискванията, въведени със Заповед № ЗАП 1019/17.11.2021 г. на Изп. Директор на ИАГ – а именно по т.1.1 от Заповедта – превозният билет да се издава по утвърден образец, при първо транспортиране на дървесината от временен склад или от мястото на добив / „първичен билет“ /.

При тези факти, от страна на РДГ-Берковица били сигнализирана РПМонтана, като й били препратени и сигнала до самата Дирекция, и превозните билети издавани от К. – с посочени места на издаване в превозните билети, по координати - различни от определените за това – „временни складове“, но с твърдени като място на издаване именно тези временни складове. РПМонтана провела предварителна проверка и не установила достатъчно данни за престъпление от общ характер, поради което и отказала да образува досъдебно производство по реда на НПК. Прокуратурата върнала материалите по преписката на РДГ-Берковица, с оглед преценка за евентуално осъществено админ. нарушение от К..

Така на 02.06.2025 г., въз основа на Постановлението на прокурор при РП-Монтана да се откаже образуването на ДП, Директорът на РДГ-Берковица, издал НП срещу П. Д. К., за това, че последният, „на 18.08.2024 г., като лице, упражняващо лесовъдска практика, е издал превозен билет №№ 11241/00059/18082024/132359-D28АBF4, извън одобрените временни складове в технологичен план № 1 от 15.08.2024 и технологичен план № 2 от 18.08.2024 г. към позволително за сеч ПС № 0783999 от 15.08.2024 г. за добив на дървесина в отдел 356, подотдел "п", имот с идентификатор № ***, землище с. С., общ. М., обл. М.“. Деянието според АНО е било осъществено на територията на РДГ Берковица, в землището на с. Р., общ. Р., обл. В. - с GPS координати LAT 43.6140197 и LON 22.8291702. С. . – директор на РДГБерковица квалифицирал деянието на Пл. К. по чл. 257 ал. 1 т. 2 от Закона за горите във връзка с чл. 211 ал 1 от Закона за горите във връзка с чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии 3 във връзка с т. 1.1. от Заповед № ЗАП-1019 от 17.11.2021 г. на Изпълнителния директор на ИАГ. На осн. чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ определил и санкцията – „глоба“ в размер на 300,00 лв.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съдът, на първо място приема за безспорно установена, изложената погоре фактическа обстановка, която не се и оспорва от страните по делото – в частност относимите към казуса обстоятелства: кой, в какво качество, какъв превозен билет е издал и снимки е направил и прикачил към ел. система на ИАГ. Които обстоятелства водят и на пръв поглед само на извод за допуснато нарушение при оформяне на документ – билета, а именно ненадлежно място на издаване.

Съдът, на следващо място не се съгласява с аргумента на жалбоподателя, че неправилно е ангажирана отговорността му, тъй като според него поведението му е квалифицирано като нарушение по бланкетни норми само, без достатъчно конретика. Заповед № 1019/2021 г. / на Изп.

Директор на ИАГ безспорно създава задължение на определен кръг лица – в случая, издаващите превозни билети, какъвто е и К. - задължение да го попълват по образец, с попълнени данни във всеки реквизит на билета, съгласно утвърдения образец, вкл. и изисквания към мястото, от което да извършат това действие – или временен склад или самото място на добива на дървесината, подлежаща на транспортиране. При неизпълнение на това задължение, виновно, съответното физическо лице безспорно и ще наруши и Заповедта, като това му поведение обаче, може да бъде санкционирано само по правилната, относима, приложима разпоредба от нормативен акт – ЗГ или подзаконов негов, или дори само дисциплинарна отговорност да бъде потърсена от виновното лице, ако липсва друг ред за това. Т.е. отговорност за нарушаване на самата Заповед не е предвидена, самостоятелно, но такава не е и вменена по казуса. Или в случая, необосноваността на аргумента на жалбоподателя се изразява в това, че той смята да е наказан за нарушение само на бланкетни норми – чл.257 ал.1 т.2 ЗГ, чл.211 ал.1 от ЗГ и чл.9 а от НКОГТ.

Съдът обаче, намира, че е вменено нарушаване правила, уредени от закона – 4 чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ вр. чл.211 ЗГ и поднормативните му актове – НКОГТ, като последният препраща към реда и условията за издаване на документи по ЗГ, утвърдени като образец само със Заповед № 1019/21 г. Последната не се явява „нормативен„ акт, тя е индивидуален акт, „общ” такъв / по см. чл.65 от АПК/, „не нормативен” – имащ за адресати „определям” кръг от физически л и ц а Субектите, спрямо които е насочено властническото волеизявление, могат в случая да бъдат определени по дадени признаци, независимо дали те – субектите, са посочени поименно в самия акт или не, тоест те са определяеми – лицата по чл.211 ал.2 т.2 от ЗГ, имащи правото да издават превозни билети – „лицата, упражняващи лесовъдска практика“. В акта и НП, на Пл. К. е потърсена именно отговорност за нарушаване на чл.257 ал.1пт.2 от ЗГ вр. чл.211 от ЗГ вр. чл.9 а от НКОГТ, макар и да е направено препращане от нея към, т.е. привързване на същата норма / чл.257 от закона/ с – разпоредба от Заповедта. Ето защо нарушаването на подобни Заповеди на Изп. Директор на ИАГ, самостоятелно не води до отговорност по чл.257 или друг от ЗГ, но неспазването на изискванията на други разпоредби, нормативни / ЗГ или Наредби, издадени въз основа на него/ води до правилно наложена санкция, при налична иначе виновна проява.

Това е принципният извод на съда, досежно направеното възражение от жалбоподателя в тази насока.

На следващо място обаче, съдът открива други пропуски в проведеното админ. нак. производство пред АНО, които го мотивират да отмени издаденото НП.

Съдът не може в настоящето въззивно производство да се ползва от събираните в хода на прокурорската проверка данни по случая, т. к. тези данни нито са създадени по реда на НПК, нито са събрани пряко и непосредствено от сега разглеждащия и решаващ казуса орган – съда. /досежно твърденията на Пл. К., Ив. Н.К., Юл. И., Кр. Ф. и Б. Б., излагани в „сведения“ по проверката/

Съдът даде възможност на АНО в настоящето производство да поиска събирането на доказателства /не данни/ от самия съд или да представи самия АНО такива – но подобни не бяха ангажирани / нито бяха поискани да бъдат разпитани свидетели, нито се представиха веществени или писмени доказателства от АНО, който е страната по делото, задължена да доказва 5 твърденията си/

А същевременно жалбоподателят е изложил, както в жалбата си, така и пред съда в с. з. аргументи за фактите, установени от АНО – относно място на издаване на превозен билет, сочено като различно от това, от което е издал документа. Конкретните причина според Пл. К. са технич. проблем са устройството – служебен GPS, което му е било предоставено, за да издава билети. То, според К., отчитало местоположение на най-близката клетка на мобилен оператор, а не местоположение на ползващия в момента уреда. Това личало и от отразеното в един от реквизитите на билета – географски координати по GPS – netwok. К. твърди дори, че е предоставял своето служебно устройство след констатиране проблема в РДГ-Берковица – за да се променят настройките му, а в последствие – от друг превозен билет /представен по преписката, издаден на 21.01.25 г./ данните – географски координати вече се отчитали надлежно, по местонахождение на самото устройство, респ. обективно правилното място, като землище, откъдето се „пуска“ билета.

Съдът вече посочи по-горе, че не може да отчете даваните сведения от лицето, извършвало промени в техн. настройки на ползваното от Пл. К. устройство, поради даването на тези сведения извън настоящия процес, нито на съда бяха представени други доказателства за такъв „ремонт“.

Но при съобразяване на основни правила и принципи на адмни. нак. производство, относно тежестта на доказване, пак както посочи по-горе съдът – в случая тя е на самия контролен орган - обвиняващ и наказващ по ЗГ, последният не прояви активност по делото и не доказа по този начин твърденията си от НП. С оглед което, и възраженията на жалбоподателя – оспорващ изцяло вината си, съдът намира, че е налице внесено достатъчно съмнение в обвинението за извършено нарушение по ЗГ и неговия автор – Пл.