Решение № 11277 от 09.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11277 гр. С, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20261110104638 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ С“ ЕАД против Н. В. Г., с искане да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 166,41 евро, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. С, ул. „О“ № **, вх. *, ет. *, стоматологичен кабинет за период от 01.11.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от подаване на заявлението до изплащане на вземането, сумата в размер на 40,80 евро, представляваща мораторна лихва за период от 31.12.2022г. до 08.01.2025 г., сумата 15,84 евро, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от подаване на заявлението до изплащане на вземането, сумата 4,31 евро, представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2022 г. до 08.01.2025г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 1456/2025 г. по описа на СРС, 126 състав.

Ищецът твърди, че между него и ответника за процесния период нямало сключен договор за топлинна енергия за стопански нужди, поради което за ползваната топлинна енергия за топлоснабден имот - стоматологичен кабинет , находящ се в гр. С, ул. „О“ № **, вх. *, ет. *, ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството до размера на обедняването за предоставена топлинна енергия, поради което се претендира осъждането му за възстановяване на сумата до обедняването.

1

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът, оспорва иска по основание и размер. Твърди, че липсва реално потребление, доколкото помещението е необитаемо и не се ползва. Оспорва формулата за дялово разпределение (сградна инсталация), доколкото същата е отменена като незаконосъобразно от ВАС. Сочи че същата противоречи на практиката на СЕС.

По делото е конституирано трето лице-помагач „Далсия“ ООД, ЕИК 041029500.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр.д.№ 1456/2025г. по описа на СРС, 126 състав, се установява, че 16.01.2025г. в полза на „Топлофикация С“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съгласно която е разпоредено Н. Г., да заплати сумите, посочени в заповедта.

Заповедта е връчена редовно на длъжника Н. Г., като в законоустановения срок същата е подала възражение на основание чл. 414 ГПК. С разпореждане съдът е дал указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на ищеца за предявяване на иск. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „Топлофикация С“ ЕАД е депозирала искова молба, поради което настоящото производство е допустимо.

Предявени са обективно (кумулативно) съединени осъдителни искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: 1. имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2. връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; 3. липса на правно основание за имущественото разместване; и 4. липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване на обедняването му до стойността на доставената в топлоснабдения имот през исковия период топлинна енергия и че този имот се е ползвал от ответника в този период, респ. до стойността на предоставената услуга дялово разпределение, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяването на разходи за това (в т. ч. за услугата дялово разпределение), както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че топлинната енергия е ползвана от ответника при липсата на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двете страни.

В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл.

2 положителния факт на плащането при наличие на твърдения в тази насока.

Съобразно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя, а в редакцията след изменението с ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. писменият договор се сключва между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди.

От представения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №113, том III, рег. № 8741, дело № 527 от 2000 се установява, че ответницата е придобила правото на собственост върху процесния стоматологичен кабинет.

Не се спори между страните по делото, че ищецът няма писмен договор за доставка на топлинна енергия с ответника за процесния период.

По делото е приет Формуляр за отчет от 20.05.2023г., видно от който на посочената дата е извършен реален отчет на процесния имот, като същият е подписан от ответницата.

По делото е прието заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло. Видно от същото през процесния имот е имало 3 броя отоплителни тела (лира в склад и 2 радиатора в два кабинета) с монтирани ИРРО. В чакалнята има щранг-лира без техническа възможност за монтиране на уред. Според вещото лице за процесния период е осигурен достъп за отчет на 20.05.2023г. , като за щранг лирата има начислена служебна ТЕ. В процесния имот има 1 бр водомер, който е с показания 0.00, поради което няма начислена ТЕ за БГВ. Според вещото лице ТЕ за отопление, отдадена от сградната инсталация е изчислена по формулата, приложена в Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. на база пълна отопляема кубатура 144 куб.м. Съгласно заключението общата сума за топлинна енергия по прогнозна стойност за абоната за процесния период е 325,50 лева.

Изравнителната сума за процесния период е -13,64 лева за възстановяване, то ТЕ за процесния период възлиза на 325,50 лева.

Съдът намира, че от представените доказателствата се установява, че за имота на ответника е начислявана топлинна енергия за отопление и за сградна инсталация, като по отношение на нейното количество и стойност съдът кредитира изготвената съдебно – техническа експертиза. Липсата на плащане на цената на доставената топлинна енергия обуславя обедняването на ищеца, съответно обогатяване на ответника със спестяване на разходи за заплащане на топлинната енергия. По делото няма данни, а и твърдения имотът фактически да е бил обитаван от друго лице, поради което съдът приема, че именно ответникът като собственик на процесния стоматологичен кабинет дължи заплащане цената на доставената до същия топлинна енергия и цената на услугата дялово разпределение на топлинна енергия през исковия период.

Съдът намира възражението на ответника, че кабинетът не е бил необитаем през процесния период и няма реална доставка на ТЕ, за 3 неоснователно. На първо място, по делото са представени доказателства за извършен реален отчет на 20.05.2023г. от ищцовото дружество с конкретни показатели на монтираните тела. Отделно от това във формуляра за отчет е посочено – „не функционира кабинета" и дата "04.09.2023г.“ т.е. след процесния период.

В допълнение, ответникът като собственик на стоматологичен кабинет в топлоснабдена сграда- етажна собственост, дължи цената за ТЕ за отопление на общите части, също и за сградната инсталация като обща част на ЕС, дори и да не ползва ТЕ за отопление на имота си. В този смисъл съдът съобрази т. 2 от ТР № 2/ 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 Г., ОСГК на ВКС и ТР № 2/2017 г. по т. д. № 2/82016 г. на ОСГТК на ВКС, като и решение от 05.12.2019г. на СЕС по съединени дела С-708/17 и С-725/17, съобразно които в сградите-ЕС, присъединени към топлопреносната мрежа за битови нужди, етажните собственици са задължени да плащат цената на реално потребената ТЕ, вкл. и тази за общите части на сградата, каквато е сградната инсталация на отоплителната система в сграда – обща част съгласно чл. 38 от ЗС, според отопляемия обем на притежавания в собственост обект.

Неоснователно е и възражението на ответника, че начислената топлинна енергия за сградна инсталация е определена по отменена от ВАС методика.

Процесният период е от 01.11.2022 г. до 30.04.2023 г., като съгласно заключението на вещото лице разпределението е извършено по действащата към този период Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. Последващата отмяна на отделни разпоредби от подзаконов нормативен акт не води до отпадане с обратна сила на възникнали и приключили правоотношения, нито до недължимост на вече доставената топлинна енергия. Освен това задължението на собствениците в сграда – етажна собственост да участват в заплащането на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, произтича пряко от закона и не се поставя в зависимост от фактическото ползване на обекта.

По вземането за лихви за забава:

Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение, какъвто е и даденият казус, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В хипотезата на чл. 59, ал.1 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на разместване на благата, тъй като неоснователността на преминаване на благата съществува при самото преминаване, а не в някой последващ момент, като същото не е обвързано със срок, поради което съгласно чл. 69, ал.1 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнението му веднага.

Вземането за обезщетение за мораторна лихва при общия фактически състав на неоснователно обогатяване по чл. 59, ал.1 ЗЗД възниква от деня на забавата на длъжника, която при липсата на определен срок настъпва след покана на кредитора. Поканата за заплащане на обезщетение има значение за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл. 86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху сумата, с която неоснователно се е обогатил /в посочения смисъл е и 4 задължителната съдебна практика, обективирана в решение № 394/27.11.2015 г. по гр. д. № 3 034/2015 г. на ВКС, IV ГО; решение № 218/29.12.2015 г. по гр. д. № 7310/2014 г. на ВКС, I ГО; решение № 48/10.09.2012 г. по т. д. № 237/2011 г. на ВКС, II ТО; решение № 706/30.12.2010 г. по гр. д. № 1769/2009 г. на ВКС, III ГО; решение № 113/29.08.2012 г. по т. д. № 396/2011 г. на ВКС, II ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК и др. /.

По делото е представена покана, в която е посочено, че към 19.11.2024г. ответницата има неплатени задължения в размер на 29811, 93 лева. От представеното известие за доставяне се установява, че пратката се е върнала с отбелязване, че е останала "непотърсена", поради което не може да се приеме, че тя надлежно е достигнала, респ. е получена от своя адресат. С оглед на това не може да се приеме, че длъжникът е бил надлежно поканен да изпълни задълженията си, съответно че е изпаднал в забава, още повече, че от съдържанието на представеното известие за доставка не е видно съдържанието на изпратеното, съответно дали това е именно процесната покана. Поради изложените съображения исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

По вземането за услугата дялово разпределение:

По делото не са представени доказателства за обедняване на ищеца със стойността на тази услуга, защото в случая тя е предоставена от третото лице– помагач „ДАЛСИЯ” ООД, а не от „Топлофикация С“ ЕАД. При задължения с извъндоговорен източник клаузата на чл. 36, ал. 1 от общите условия на ищцовото дружество не намира приложение. В тази хипотеза обедняването на топлопреносното предприятие със стойността на услугата би могло да възникне само ако то е платило на фирмата за дялово разпределение установената в договора по чл. 139, ал. 2 ЗЕ цена на извършената в полза на ответника услуга (Решение № 6031 от 7.10.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 12002/2024 г., Решение № 1043 от 18.02.2026 г. на СГС по в. гр. д. № 9650/2025 г., Решение № 7557 от 11.12.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 896/2025 г.).