Определение № 141 от 19.02.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 141 гр. Перник, 19.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20241700500037 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278, във вр. с чл. 618б от ГПК.

Образувано е по жалба от "СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ" ЕООД против Определение № 3962/02.12.2023 г. по гр. дело № 5258/2023г. на Районен съд - гр. Перник, с което е отхвърлена молба с вх. № 23421/09.11.2023 г. от „Сънфудс България“ ЕООД за изискване от информационния орган в *** на информация за банковата сметка на Л. Д. К. и издаване на заповед за запор на банкова сметка срещу длъжника. С оплакване, че обжалваното определение е неправилно, постановено в противоречие на материалните норми, при нарушение на процесуалните правила и необоснованост поради противоречие с представените доказателства по делото от въззивния съд се иска същото да бъде отменено и да се издаде исканата европейска заповед за запор, като за целта бъде отправено и посоченото в раздел 7 от молбата искане за получаване на информация относно сметки на длъжника на територията на ***..

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното:

Жалбата като подадена в срок от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С молба вх. № 23421/09.11.2023 г., предявена съобразно изискванията и на формуляр по чл. 8 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 655/2014 г на Европейския Парламент и на Съвета, кредиторът е поискал издаване на европейска заповед за запор. Трансграничният характер 1 на делото се обосновава (раздел 4 от молбата) с твърдението, че: 1 кредиторът има местоживеене в България; 2 банковите сметки на длъжника се държат в ***(такова предположение молителят обосновава, като се позовава на скрийншот от Фейсбук профила на длъжника, където той сам е публикувал, че е от ***, с местожителство *** и скрийншот от Инстаграм - снимка на длъжника на летището в ***, *** и информация за местожителството от профила на длъжника в Инстаграм и Фейсбук, че длъжникът живее в ***, ***). Необходимостта от исканата заповед (раздел 10 от молбата) се основава на твърдението, че произтича от съществуващата реална опасност длъжника да не изплати задълженията си по Изпълнителен лист от 13.10.2020г., издаден от PC Перник, на основание Заповед за изпълнение № 2729 от 31.08.2020г. Кредиторът е изчерпал всички възможни изпълнителни способи по изпълнителното дело за удовлетворяване на вземанията си, но никой от тях не довел до удовлетворяване, именно защото длъжникът е уседнал извън територията на Република България. С молбата (раздел 7) се предявява и искане за събиране на информация относно банките и номерата на евентуалните банкови сметки, които се предполага, че длъжникът държи в ***.

Като извърши самостоятелна преценка на представените с молбата доказателства във връзка с твърденията на страната, въззивният съд приема искането за неоснователно по следните съображения:

Регламент № 655/2014 г. дава възможност на кредитора на получи заповед за запор на банкова сметка с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела. По същността си производството е аналогично на съществуващите в националните законодателства обезпечителни мерки и има за цел избягване на затруднения при трансгранично изпълнение на осъдителни съдебни решения. Безспорно е, че процедурата е достъпна и за кредитор, който вече е получил съдебно решение, съдебна спогодба или автентичен акт, които изискват длъжникът да заплати сумата по вземането на кредитора (пар. 11 от Преамбюла). Заповедта се издава, когато кредиторът е представил достатъчно доказателства, за да се увери съдът, че е налице спешна необходимост от мярка за защита под формата на заповед за запор, тъй като съществува опасност изпълнението да бъде осуетено или значително затруднено (чл. 7, ал. 1). В пар. 14 от Преамбюла се уточнява, че във всички случаи, дори когато вече е получил съдебно решение, кредиторът следва да докаже по убедителен начин пред съда спешната необходимост от закрила поради съществуваща реална опасност към момента на започване на изпълнението длъжникът да е пропилял, укрил или унищожил активите си или да се е разпоредил с тях на по-ниска стойност, в необичаен размер или чрез необичайно действие. Уточнено е още, че доказателствата за наличие на опасността, могат да бъдат свързани с поведението на длъжника по отношение на вземането на кредитора, с кредитната история на длъжника, с естеството на активите му и с всякакви действия по отношение на последните. Самото неплащане или оспорване на вземането или наличието на повече от един кредитор, сами по себе си не следва да се считат за достатъчно доказателство, нито факта, че финансовото състояние на длъжника е затруднено или се влошава. Тези фактори могат да бъдат взети 2 предвид от съда при цялостната преценка за съществуването на опасност (пар. 14, абз. 3 и 4 от Преамбюла). Страната отправила искането трябва да представи доказателства, че вземането й се нуждае от исканата спешна мярка под формата на запор, тъй като съгласно пар. 32 от Преамбюла, ако вземането на кредитора не се нуждае от спешна мярка за защита под формата на заповед за запор, тъй като не е установено да съществува опасност последващото изпълнение на вземането да бъде възпрепятствано или съществено затруднено, искането за издаване на заповед не следва да бъде уважавано.

Следователно, спешната необходимост от закрила се корени в съществуваща опасност, създадена от поведение на длъжника, насочено към осуетяване изпълнението на вземането на кредитора. Описаните в раздел 10 от молбата обстоятелства не сочат такова поведение.

Липсват данни длъжникът да е притежавал имущество, което да е пропилял, укрил или унищожил. Предполагаемото установяване на длъжника в чужбина (за което и липсват категорични доказателства) би могло да обоснове необходимост от признаване и изпълнение на съдебно решение, съдебна спогодба или автентичен акт в друга държава (за което европейското законодателство въвежда самостоятелен ред), но не и наличие на опасност от осуетяване на изпълнението и спешна необходимост от обезпечителен запор.

С оглед изложеното въззивният съд приема, че при тежест върху молителя същият не установява да съществува опасност изпълнението на съдебно признатото му вземане да бъде възпрепятствано или съществено затруднено, поради което искането за издаване на заповед следва да бъде оставено без уважение. При посочената липса на основание за издаване на исканата заповед за запор на сметки, неоснователно е и направеното в молбата за издаване на заповед за запор обусловено искане за получаване на информация относно сметка - чл. 14, пар. 2, изр. последно от регламента.

До тези изводи е достигнал и РС, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване съобразно разпоредбата на чл. 618в ГПК /Определение № 296 от 31.05.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 621/2018 г., II т. о., ТК/.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3962/02.12.2023 г. по гр. дело № 5258/2023г. по описа на Районен съд - гр. Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4