Решение № 260281 от 25.06.2021, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е

Номер 260281 Година 25.06.2021 Град Пловдив

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски окръжен съд – търговско отделение, ХІХ състав, На двадесет и шести май Година две хиляди двадесет и първа, В публично заседание в следния състав:

Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА

При секретар

МАЯ КРУШЕВА като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 710 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове по чл.45 от ЗЗД във вр. с чл. 226 КЗ отм. и чл.86 във вр. с чл.84 ал.3 ЗЗД във вр. с чл.223 ал.2 КЗ отм.

Ищцата Н.Д.Д. ЕГН **********

*** моли съда да осъди ответника „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* гр.София да плати сумата от 50000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на М.А.С., починал в резултат на ПТП, настъпило на 13.08.2014г. около 03.30 часа на главен път I – 4, на километър 70+515 в землището на Община Севлиево, причинено от П.В.П. при управление на МПС – товарен автомобил влекач „МАН“ с рег. № **** и полуремарке с рег. № ****, с валидна застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, издадена от ответника, ведно с обезщетение за забавено плащане на главниците в размер на законната лихва от 13.08.2016г. до изплащане на сумата.

Твърди, че е баба на починалия М.А.С. по майчина линия. От раждането си М. живее в гр. **** и баба му полага грижи за него като новороден, а в последствие и при израстването му.

След навършване на едногодишна възраст на детето, майката започва работа и грижите за него се поемат изцяло от ищаца. М. е прекарвал при баба си цели учебни ваканции. До смъртта си бабата и внука имат ежедневни контакти. Приживе М. поддържа с баба си връзка така, както и с родителите си. След смъртта на дядо му през 2004г. той поема грижите за баба си като й осигурява продукти, лекарства, придружава я при посещения при лекари. При освидетелстването й от ТЕЛК е придружена от внука си. Двамата споделят всичко. Изградили са връзка на силна взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.

На 13.08.2014г. около 03.30 часа М. С. управлява товарен автомобил Мерцедес, модел Спринтер, с рег. № ****, в посока гр.Варна – гр.София, като с него пътува и сина му Д. С.. В участъка на главен път I

– 4, в землището на град Севлиево, задна лява гума се пука и С. спира автомобила вдясно, до мантинелата, в лентата за движение, в посоката на пътуването. Водачът обезопасява автомобила чрез поставяне на светлоотразителен триъгълник зад него на отстояние, включва аварийните и габаритните светлини.

При тях идва Т. Г., облечен със светлоотразителна жилетка, и предлага да помогне. М. С. и Т. Г. отиват зад автомобила отляво и предприемат действия по смяна на спуканата гума. В това време синът Д. стои на банкета до мантинелата до автомобила.

В същото време по пътя, в посока гр.София – гр.Варна се движиви товарен автомобил – влекач, марка МАН, модет ТГА, с рег. № ****, с прикачено полуремарке с рег. № ****, управлявано от П.В.П., който при приближаване на авариралото МПС навлиза в насрещна за него лента за движение и удря М. С. и Т. Г., както и авариралия спрял автомобил. От удара двете лица почиват на място. След удава П. продължава движение напред, след което спира.

С присъда по наказателно дело П.П. е признат за виновен за извършване на транспортно престъпление и му е наложено наказание.

Ищцата твърди, че от смъртта на внука си е претърпяла неимуществени вреди, изразили се в причиняване на психически болки и страдания. Започва да изпитва психическо напрежение при общуване с хората, включително със семейството и близки. Приживе е имала силна емоционална връзка с внука си, поддържала е отлични отношения, всеки ден М. я посещава и споделя с нея. Смъртта му променя живота й изцяло. След кадастрофата поведението се променя изцяло, не спира да говори за внука си. Ищцата спряла да се смее, имала треперещ глас, очите винаги били насълзени, затворила се в себе си. Изпаднала в депресивно настроение, била тревожна, изпитвала безпокойство, чувство на невъзможност да се справи със ситуацията, да планира бъдещето.

Когато вижда правнука си плачи неудържимо, не е могла да събере сили и да отиде на семейното тържество за абитуриенския му бал през май 2019г.

След постановяване на присъдата, по пощата, на 14.06.2019г., отправя искане към отвеника за изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, но не получава отговор и посочва, че не й е връчено писмо изх. № 6692/2019г. на оветника Не признава възраженията на застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице.

Възразява, че застрахователният договор е сключен от ответника на 05.11.2013г., преди влизане в сила на сега действащия КЗ, поради което се прилагат правилата на отменения КЗ, в който не са въведени лимити на застрахователното обезщетение.

Ангажира доказателства, претендира разноски.

Ответникът не признава исковете. Възразява, че наведените от ищеца твърдения в исковата молба не обосновават извода, че следва да бъде обезщетена за смъртта на внука си вместо най – близките му роднини и преки наследници, след като няма твърдения, че пострадалият се е намирал в лоши и обтегнати отношения с тези лица или че особени обстоятелства изключват правото им на обезвреда.

Възразява, че изложените обстоятелства не обосновават извод за наличие на особена близост с пострадалия, оправдаваща получаване на обезщетение наред с лицата от най – тесен кръг, имащи това право, нито се твърди житейска връзка, различна от обичайната между баба и внук.

Възразява за липса на твърдение за изключително житейско обстоятелство, оправдаващо ищцата да бъде обезщетена за смъртта на внука си.

Твърди, че ищцата не е наследник по права линия, какъвто пострадалият е оставил и който е легитимиранан да иска такова обезщетение. Посочва, че наследниците на М. – съпругата и сина, както и родителите му, като легитимирани лица са водили съдебни производства за обезщетяване.

Ищцата не е от кръга на най

– близките му лица, нито е създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, за да търпи продължителни болки и страдания, които да е справедливо да се репарират. Не признава, че ищцата и внукът й са имали особено близки отношения и връзка, по – силна от обичайната. Твърди, че към датата на ПТП ищцата е пълнолетно лице, не е живеела в едно домакинсво с пострадалия, не е била зависима от неговите грижи и не е получавала по право или поради особени обстоятелства издръжнка от него. Възразява да липсват и юридически факти, определящи такава връзка. Счита, че не са налице изключения за разширяване на обичайния кръг правоимащи на обезщетение от деликт.

Не признава съществуването на силна емоционална връзка между бабата и внука така, както се твърди по делото, както и наличието на отлични отоншения. Не признава настъпването на неимуществени вреди, надвишаващи нормалната реалкция при смърт. Ищцата е завършена личност и социално развита, на ** години към датата на ПТП, със собствен бит и среда. Счита да не са настъпили вреди в исковия размер.

Прави възражение за погасяване на иска за главница по давност от пет години, изтекли към датата на сезиране на съда.

Не признава претенцията по размер. Твърди, че е прекомерен и завишен, не отговаря на принципа за справедливодст.

Възразява, че спрямо ищцата се прилага лимит при определяне на обезщетение до 5 000лв. по силата пар.96 ал.1 от ПЗР към ЗИД КЗ.

Не признава, че дължи обезщетение за забава от 13.08.2016г. Посочва, че дължи обезщетение за забавено плащане на главницата след като претенцията е направена извънсъдебно и след като е изтекъл срока за отговор. Ищцата е предявила извънсъдебно претенцията, но тя не е била установено по основание, поради което е приключена с отказ, за което е изпратено уведомление изх. № 6692/2019г.

Счита, че се прилагат правилата на действащия КЗ, който въвежда като изискване за допустимост при извънсъдебно предявяване на претенцията и изтичане на три месеца за отговор.

Също така възразява, че от датата на изтичане на тримесечния срок за отговор изпада в забава и от този момент дължи лихва за забава, а не от 13.08.2016г. – с оглед тригодишния срок на давността.

Прави възражения за съпричиняване на деликта и на вредоносния му резултат от пострадалото лице М. С. чрез неговите действия. Твърди, че тай нарушава правилата за престой и паркиране на МПС извън населено място, нарушава правилата за използване на светлинно обозначение на МПС, което не е в движение, нарушава правилата за обозначаване на спряно поради повреда МПС и забраните при престой и паркиране.

В резултат на тези нарушения лекотоварният автомобил Мерцедес Спинтер не е бил ясно видим обект на пътя при конкретната пътна обстановка, което е причината и основната предпоставка за настъпване на ПТП. Твърди, че причина за ПТП са нарушените правила за движение по пътищата от пострадалия, защото спира МПС в границите на пътното платно, без да използва за престоя намиращия се в дясно банкет, не обозначава МПС чрез поставяне на светлоотразителен триъгълник, нито включва светвлитите му, респективно габаритите или пътепоказатели. Това е причината МПС да не е било видим обект на платното за движение в зоната на завоя, където видимостта е ограничена за насрещно движещите се МПС. Не признава, че С. е предприел действия по обезопасяване на микробуса и че е поставил светлоотразителен триъгълник, както и че е включил аварийни и габаритни светлини.

Възразява, че липсва настъпил риск по смисъла на застрахователния договор, който да се покрива.

Твърди, че пострадалият С., който е бил извън МПС, не е бил ясно видим обект на пътя и предвидимо препятствие на пътя, както и че не е бил облечен със светлоотразителна жилетка.

Твърди, че не е имало светлинен източник, обозначаващ, че се намира на пътя, както и местополжението му. Твърди, че пострадалият се е намирал върху пътното платно, без да го пресича, в близост до осевата линия на пътя, с което е съпричинил основно настъпването на ПТП.

По време на престоя си върху пътното платно С. не е бил видим за останалите участници в движението поради липса на светлинен източник, обозначаващ местоположението му. С това е нарушил правилата за пешеходците, които се намират на пътното платно и е съпричинил деликта.

С. не е използвал светлоотразителна жилетка по време на престоя си на пътното платно, с това е нарушил правилата за движение и е съпричинил ПТП.

Твърди, че основното съпричиняване на ПТП е от страна на пострадалия, който не се е съобразил с конкретната пътна обстановка, характеристиките на пътя, времето и часа от денонощието, и не е положил достатъчна грижа за възпрепястване на ПТП, за охрана на живота и здравето си, което изключва настъпване на деликт, а има самоувреда.

Твърди, че ПТП е настъпил при съпричиняването му и от Т. Г.. Същият е бил велосипедист. Паркирал е велосипеда си в насрещната лента за движение, разположен срещу посоката на движение, и така е създал грешна представа за пътната обстановка и е бил опасност за движението, защото е създал представа за насрещно движещ се велосипедист, осветяващ пътя си, което самостоятелно е съпричинило ПТП.

Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по чл.80 от ГПК

Помагачът на ответника П.В.П.

*** не взима становище.

Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства и като взе предвид въведените доводи и възражения, приема за установено следното:

С влязла на 28.07.2020г. в сила Присъда № 25 от 29.03.2019г. на Окръжен съд Габрово по нохд № 104/2018г. П.В.П. е признат за виновен в тола, че на 13.08.2014г. около 03.30 часа на Главен път I – 4, километър 70+515, в землището на Община Севлиево, при управление на МПС – влекач марка МАН с рег. № **** и полуремарке с рег. № ****, нарушил правилата за движение по пътищата – като навлязъл без да има условия за изпреварване или заобикаляне в лентата за насрещно движение – нарушение на чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на М.А.С. ЕГН ********** и Т. С. Г. ЕГН **********, като ги ударил с предната лява част на влекача и им причинил несъвместими с живота увреждания, от които и дмата починали на място, поради което му е наложено наказание.